Начало > Лични данни > Правна помощ от ПДИ > Случаи от годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация
2012 година
2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година2009 година2008 година2007 година2006 година2005 година
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Част от доклада Състоянието на достъпа до информация в България 2012
И през 2012 година за правен коментар в ПДИ постъпваха казуси, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от неприкосновеността на личния живот на гражданите. Тук ще отбележим някои от по-знаковите случаи, предизвикали активна обществена реакция. Първите два случая показват опити от страна на администраторите на данни да обработват по-голям обем лични данни, отколкото са необходими за изпълнението на обявените цели, като с това се нарушава принципа на пропорционалност на обработване на данните, залегнал в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Регистри на децата от 0 до 7 години
„И бебетата с карти в градския транспорт“ – подобни шеговити заглавия се появиха на страниците на печатните и електронните издания в края на лятото през 2012 г. По същото време към екипа на ПДИ за правен съвет се обърна родител от Пловдив, на когото поискали копия от лични документи (лични карти, акт за раждане и снимка на детето) като условие да бъде издадена карта за безплатно пътуване на двугодишното му дете. Въпросът, повдигнал този казус, е защо за издаването на подобни карти, които единствено удостоверяват, а не пораждат правото на безплатен транспорт, трябва да се създават нови регистри, съдържащи ежегодно актуализирани лични данни на родители и деца.
Историята води своето начало от 21 декември 2011 г., когато на заседание на Министерския съвет е прието Постановление № 352 за изменение и допълнение на Постановление № 66 от 1991 г. за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани. В резултат на тези изменения се предвиди задължително издаване на специални безплатни карти за пътуване в градския транспорт на лица от 0 до 7 години. Организацията по издаването следваше да се осъществява от всяка община съгласно инструкции на Министерството на транспорта. Тъй като до средата на 2012 г. инструкции не бяха публикувани, общините създадоха собствени регламенти по издаването на безплатните карти за градския транспорт на деца от 0 до 7 години. Така се оказа, че в някои общини като Варна и Пловдив в изпълнение на тази цел от родителите на децата са създадени специални нови регистри, в които ще се обработват личните данни, като същите следва да се актуализират ежегодно.
Екипът на ПДИ счита, че описаният случай представлява нарушение на принципите на пропорционалност и целесъобразност при обработване на данните, залегнали в ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, всяко действие по обработване на данните следва да се извършва в съответствие с горните принципи. В посочения случай, за да бъдат спазени принципите на ЗЗЛД, е необходимо единствено заинтересованите да докажат правото си еднократно, чрез представяне на надлежен документ за справка.
На практика се създадоха нови, напълно излишни регистри с лични данни на граждани. Считаме и препоръчваме тази практика да бъде прекратена, а създадените регистри – унищожени.
Регистри с лични данни за целите на паркирането в София
Същият проблем при прилагането на ЗЗЛД – непропорционално на целите обработване на лични данни, възникна и при направените през 2012 изменения на Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община, приети от Столичния общински съвет. Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) на наредбата определя „Реда и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС на собственици на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране“. Според приетите в началото на годината изменения собствениците на имоти в платените за паркиране зони, желаещи да получат стикер за паркиране, трябваше да подадат заявление, към което се прилагат копие на лична карта, копия на документи за платен данък на колата, копие от платена гражданска отговорност, копие на документ за собственост на имота, както и копие от платежен документ за заплащане на сметка за комунални услуги.
След разгорещен обществен дебат по темата, наредбата и Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) бяха изменени, като отпадна изискването за предоставяне на копия от документите, а и броят на необходимите документи беше значително намален.
Към момента за издаване на необходимия винетен стикер за паркиране следва да се представят единствено документи за справка (а не да се оставят копия), удостоверяващи правото на собственост върху автомобила и имота.
Полицията изиска лични данни на наркозависими
В края на октомври 2012 медиите информираха, че с официално писмо Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изискала от няколко лечебни заведения списъци с трите имена и ЕГН на всички наркозависими граждани, включени в специалните метадонови програми. Първата публикация по случая е в интернет изданието e-vestnik, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник сектор ОПКП в СДВР. Искането за предоставяне на списъците с лични данни е основано на чл. 159 от НПК [2]. Фактическото основание на искането е, че СДВР разследва поредица грабежи на аптеки в София, извършени от неизвестни лица, като освен пари от аптеките са изчезнали и медикаменти. Ето защо според полицията всички наркозависими представляват потенциално заподозряна категория лица.
Случаят предизвика мигновена реакция на журналисти и правозащитни организации, защото очевидно не може конкретна група хора да бъде определена по презумпция за колективно „виновна“ единствено заради специфичния си здравен статус. Веднага след публикациите в медиите ПДИ публикува становище, че действията на СДВР представляват нарушаване на основните принципи на правото на защита на личните данни на гражданите като част от конституционно гарантираното право на всеки на неприкосновеност на личния живот. Искането за предоставяне на списъците с включените в метадоновите програми лица нарушава конкретни нормативно установени гаранции на защитата на личните данни. Законът за защита на личните данни предвижда специална, по-висока защита на данните, свързани със здравословното състояние на гражданите. Нормата на чл. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) забранява обработването (съответно предоставянето на трети лица) на лични данни, отнасящи се до здравето на лицата. Изключения от тази забрана се предвиждат, но те са изрично изброени в нормата на чл. 5 от ЗЗЛД и сред тях не са включени целите на наказателното производство.
Казусът представлява и нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Закона за МВР, която забранява събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот. В случая е налице дискриминационно отношение към хора, групово заподозрени в извършване на престъпление единствено на основата на здравния им статус – наркотична зависимост.
Към екипа на ПДИ за правен съвет се обърнаха лекари, работещи по описаните метадонови програми. Беше изготвен писмен мотивиран отказ за предоставяне на исканите лични данни до директора на СДВР.
Защита на личните данни при използване на СРС и трафични данни
През 2012 година ПДИ консултира случаи, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на използването на специални разузнавателни средства и следенето на трафичните данни от страна на компетентните за това органи. Тази практика показва, че е налице, на първо място, разширително тълкуване на разпоредбите на ЗЕС от страна на органите на МВР, които се стремят към достъп до трафични данни, и на второ, липса на възможност гражданите да имат достъп до каквато и да е информация дали срещу тях са използвани специални разузнавателни средства. През есента на миналата година ПДИ съвместно с адв. Михаил Екимджиев и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подадоха жалба до Европейския съд по правата на човека, в която се атакува като противоречаща на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека цялостната система за следене и подслушване, регламентирана със Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Практиката на ПДИ в тази област се потвърждава и от заключенията, направени в Годишния доклад за 2011 г. за дейността на подкомисията към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която осъществява предвидените в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) парламентарен контрол и наблюдение.
Докладът беше публикуван през юли на интернет страницата на Народното събрание. Той съдържа обобщени данни от извършените проверки, които показват тревожни данни. Отчетено е намаляване на общия брой искания за използване на СРС, но това намаление е породено от новосъздадената порочна практика да се обединяват няколко способа в едно искане. При органите на Министерството на вътрешните работи броят на исканията за използване на СРС е увеличен. През 2011 г. е отчетено увеличение от 26% спрямо 2010 г. Нараства броят на лицата, спрямо които са приложени СРС. През 2011 г. специални разузнавателни средства са приложени спрямо 7881 български граждани. Спрямо 2010 г., през 2011 се наблюдава ръст от 30%. Увеличава се и прилагането на подслушването като оперативен способ с 20% спрямо 2010 г.
Въз основа на резултатите от извършените проверки специалната подкомисия прави следните изводи, които ПДИ намира за твърде обезпокоителни от гледна точка правото на защита на неприкосновеността на личния живот на гражданите:
1. Използването на СРС от компетентните органи не се прилага единствено като „изключителен“ способ само в случаите, когато вече са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването. Напротив, разследващите органи използват СРС преимуществено като най-удобния способ за събиране на информация.
2. Кръгът от разследващи органи и длъжностни лица, оправомощени да искат използване на СРС и трафични данни, е твърде широк. Създават се сериозни предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите.
3. Няма достатъчно ефективен контрол от съдебната власт. Извършената от подкомисията контролна дейност налага извода, че постановените от окръжните съдилища откази за използване на СРС не са правило, а изключение (0,85% от всички искания). Необходимо е да се повиши контролната роля на съда и да се регламентира текущият и последващият контрол на съда върху събраната чрез СРС и използваната от разследващите органи информация.
В допълнение към направените от подкомисията изводи, ПДИ изразява безпокойство и от наблюдаваното все по-често заобикаляне на предвидената в ЗЕС съдебна процедура по разрешаването на достъп до трафични данни. На следващо място в ЗЕС липсва уредба и механизъм за информиране на гражданите след определен срок и при определени условия за осъществения достъп до техни трафични данни. Във връзка с горното и с оглед постигане на адекватна защита на правата на гражданите, ПДИ отправя препоръки към законодателя за приемане на абсолютно необходими изменение и допълнение на двата закона – ЗСРС и ЗЕС.
Част от доклада Състоянието на достъпа до информация в България 2012
И през 2012 година за правен коментар в ПДИ постъпваха казуси, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от неприкосновеността на личния живот на гражданите. Тук ще отбележим някои от по-знаковите случаи, предизвикали активна обществена реакция. Първите два случая показват опити от страна на администраторите на данни да обработват по-голям обем лични данни, отколкото са необходими за изпълнението на обявените цели, като с това се нарушава принципа на пропорционалност на обработване на данните, залегнал в разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Регистри на децата от 0 до 7 години
„И бебетата с карти в градския транспорт“ – подобни шеговити заглавия се появиха на страниците на печатните и електронните издания в края на лятото през 2012 г. По същото време към екипа на ПДИ за правен съвет се обърна родител от Пловдив, на когото поискали копия от лични документи (лични карти, акт за раждане и снимка на детето) като условие да бъде издадена карта за безплатно пътуване на двугодишното му дете. Въпросът, повдигнал този казус, е защо за издаването на подобни карти, които единствено удостоверяват, а не пораждат правото на безплатен транспорт, трябва да се създават нови регистри, съдържащи ежегодно актуализирани лични данни на родители и деца.
Историята води своето начало от 21 декември 2011 г., когато на заседание на Министерския съвет е прието Постановление № 352 за изменение и допълнение на Постановление № 66 от 1991 г. за определяне на минимални размери на намаленията на превозните цени по автомобилния транспорт на някои групи граждани. В резултат на тези изменения се предвиди задължително издаване на специални безплатни карти за пътуване в градския транспорт на лица от 0 до 7 години. Организацията по издаването следваше да се осъществява от всяка община съгласно инструкции на Министерството на транспорта. Тъй като до средата на 2012 г. инструкции не бяха публикувани, общините създадоха собствени регламенти по издаването на безплатните карти за градския транспорт на деца от 0 до 7 години. Така се оказа, че в някои общини като Варна и Пловдив в изпълнение на тази цел от родителите на децата са създадени специални нови регистри, в които ще се обработват личните данни, като същите следва да се актуализират ежегодно.
Екипът на ПДИ счита, че описаният случай представлява нарушение на принципите на пропорционалност и целесъобразност при обработване на данните, залегнали в ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД, всяко действие по обработване на данните следва да се извършва в съответствие с горните принципи. В посочения случай, за да бъдат спазени принципите на ЗЗЛД, е необходимо единствено заинтересованите да докажат правото си еднократно, чрез представяне на надлежен документ за справка.
На практика се създадоха нови, напълно излишни регистри с лични данни на граждани. Считаме и препоръчваме тази практика да бъде прекратена, а създадените регистри – унищожени.
Регистри с лични данни за целите на паркирането в София
Същият проблем при прилагането на ЗЗЛД – непропорционално на целите обработване на лични данни, възникна и при направените през 2012 изменения на Наредбата за организация на движението на територията на Столичната община, приети от Столичния общински съвет. Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) на наредбата определя „Реда и условията за издаване на винетен стикер за локално платено паркиране на ППС на собственици на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране“. Според приетите в началото на годината изменения собствениците на имоти в платените за паркиране зони, желаещи да получат стикер за паркиране, трябваше да подадат заявление, към което се прилагат копие на лична карта, копия на документи за платен данък на колата, копие от платена гражданска отговорност, копие на документ за собственост на имота, както и копие от платежен документ за заплащане на сметка за комунални услуги.
След разгорещен обществен дебат по темата, наредбата и Приложение № 15 (към чл. 50а, ал. 6) бяха изменени, като отпадна изискването за предоставяне на копия от документите, а и броят на необходимите документи беше значително намален.
Към момента за издаване на необходимия винетен стикер за паркиране следва да се представят единствено документи за справка (а не да се оставят копия), удостоверяващи правото на собственост върху автомобила и имота.
Полицията изиска лични данни на наркозависими
В края на октомври 2012 медиите информираха, че с официално писмо Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изискала от няколко лечебни заведения списъци с трите имена и ЕГН на всички наркозависими граждани, включени в специалните метадонови програми. Първата публикация по случая е в интернет изданието e-vestnik, в който е публикувано и факсимиле от писмото, подписано от началник сектор ОПКП в СДВР. Искането за предоставяне на списъците с лични данни е основано на чл. 159 от НПК [2]. Фактическото основание на искането е, че СДВР разследва поредица грабежи на аптеки в София, извършени от неизвестни лица, като освен пари от аптеките са изчезнали и медикаменти. Ето защо според полицията всички наркозависими представляват потенциално заподозряна категория лица.
Случаят предизвика мигновена реакция на журналисти и правозащитни организации, защото очевидно не може конкретна група хора да бъде определена по презумпция за колективно „виновна“ единствено заради специфичния си здравен статус. Веднага след публикациите в медиите ПДИ публикува становище, че действията на СДВР представляват нарушаване на основните принципи на правото на защита на личните данни на гражданите като част от конституционно гарантираното право на всеки на неприкосновеност на личния живот. Искането за предоставяне на списъците с включените в метадоновите програми лица нарушава конкретни нормативно установени гаранции на защитата на личните данни. Законът за защита на личните данни предвижда специална, по-висока защита на данните, свързани със здравословното състояние на гражданите. Нормата на чл. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) забранява обработването (съответно предоставянето на трети лица) на лични данни, отнасящи се до здравето на лицата. Изключения от тази забрана се предвиждат, но те са изрично изброени в нормата на чл. 5 от ЗЗЛД и сред тях не са включени целите на наказателното производство.
Казусът представлява и нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Закона за МВР, която забранява събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход за политически, религиозни и философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот. В случая е налице дискриминационно отношение към хора, групово заподозрени в извършване на престъпление единствено на основата на здравния им статус – наркотична зависимост.
Към екипа на ПДИ за правен съвет се обърнаха лекари, работещи по описаните метадонови програми. Беше изготвен писмен мотивиран отказ за предоставяне на исканите лични данни до директора на СДВР.
Защита на личните данни при използване на СРС и трафични данни
През 2012 година ПДИ консултира случаи, свързани с нарушаване правото на защита на личните данни като част от правото на неприкосновеност на личния живот в сферата на използването на специални разузнавателни средства и следенето на трафичните данни от страна на компетентните за това органи. Тази практика показва, че е налице, на първо място, разширително тълкуване на разпоредбите на ЗЕС от страна на органите на МВР, които се стремят към достъп до трафични данни, и на второ, липса на възможност гражданите да имат достъп до каквато и да е информация дали срещу тях са използвани специални разузнавателни средства. През есента на миналата година ПДИ съвместно с адв. Михаил Екимджиев и Асоциацията за европейска интеграция и права на човека подадоха жалба до Европейския съд по правата на човека, в която се атакува като противоречаща на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека цялостната система за следене и подслушване, регламентирана със Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Практиката на ПДИ в тази област се потвърждава и от заключенията, направени в Годишния доклад за 2011 г. за дейността на подкомисията към Комисията по правни въпроси на Народното събрание, която осъществява предвидените в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл. 261б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) парламентарен контрол и наблюдение.
Докладът беше публикуван през юли на интернет страницата на Народното събрание. Той съдържа обобщени данни от извършените проверки, които показват тревожни данни. Отчетено е намаляване на общия брой искания за използване на СРС, но това намаление е породено от новосъздадената порочна практика да се обединяват няколко способа в едно искане. При органите на Министерството на вътрешните работи броят на исканията за използване на СРС е увеличен. През 2011 г. е отчетено увеличение от 26% спрямо 2010 г. Нараства броят на лицата, спрямо които са приложени СРС. През 2011 г. специални разузнавателни средства са приложени спрямо 7881 български граждани. Спрямо 2010 г., през 2011 се наблюдава ръст от 30%. Увеличава се и прилагането на подслушването като оперативен способ с 20% спрямо 2010 г.
Въз основа на резултатите от извършените проверки специалната подкомисия прави следните изводи, които ПДИ намира за твърде обезпокоителни от гледна точка правото на защита на неприкосновеността на личния живот на гражданите:
1. Използването на СРС от компетентните органи не се прилага единствено като „изключителен“ способ само в случаите, когато вече са изчерпани всички други способи и средства на оперативно-издирвателната дейност и разследването. Напротив, разследващите органи използват СРС преимуществено като най-удобния способ за събиране на информация.
2. Кръгът от разследващи органи и длъжностни лица, оправомощени да искат използване на СРС и трафични данни, е твърде широк. Създават се сериозни предпоставки за нарушаване правата и свободите на гражданите.
3. Няма достатъчно ефективен контрол от съдебната власт. Извършената от подкомисията контролна дейност налага извода, че постановените от окръжните съдилища откази за използване на СРС не са правило, а изключение (0,85% от всички искания). Необходимо е да се повиши контролната роля на съда и да се регламентира текущият и последващият контрол на съда върху събраната чрез СРС и използваната от разследващите органи информация.
В допълнение към направените от подкомисията изводи, ПДИ изразява безпокойство и от наблюдаваното все по-често заобикаляне на предвидената в ЗЕС съдебна процедура по разрешаването на достъп до трафични данни. На следващо място в ЗЕС липсва уредба и механизъм за информиране на гражданите след определен срок и при определени условия за осъществения достъп до техни трафични данни. Във връзка с горното и с оглед постигане на адекватна защита на правата на гражданите, ПДИ отправя препоръки към законодателя за приемане на абсолютно необходими изменение и допълнение на двата закона – ЗСРС и ЗЕС.