2010 година

Защита на личните данни
 
Достъп до лични данни /част от доклада Състоянието на достъпа до информация в България 2010/


През 2010 година екипът на ПДИ е консултирал 44 случая, отнасящи се до нарушаване на правото на защита на лични данни. Към нас се обръщаха както граждани, смятащи, че личните им данни се обработват неправомерно, така и администратори на данни, които имаха въпроси, свързани с правилното прилагане на разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Служител на една от университетските национални болници за активно лечение поиска консултация за цялостната  вътрешна уредба на защитата на личните данни в болницата. Екипът ни консултира вътрешните правила за обработване на лични данни, организацията и описанието на отделните регистри в болницата, както и необходимите мерки, които управата следва да предприеме, за да гарантира правомерното обработване на данните на своите пациенти.
 
Защита на личните данни
и Шенгенската информационна система
 
В началото на ноември 2010 г. България бе включена в Шенгенската информационна система (ШИС/SIS). Темата предизвика журналистически интерес, а екипът ни беше често търсен по въпроси, свързани със съдържанието, начина на работата на системата и най-вече правата на гражданите при обработване на личните им данни. Какво представлява ШИС и данни за кои граждани се обработват в нея? Какво могат да направят гражданите при съмнения за нарушаване на техните права при обработване на данните в ШИС? Кои са националните компетентни органи, отговорни за работата на системата и кой упражнява контрол върху тях по отношение правомерното обработване на лични данни? Това бяха и най-честите въпроси, отправяни към юристите в ПДИ.
Шенгенската информационна система е най-голямата в Европа обща база данни в областта на защитата на обществената сигурност, подпомагането на полицейското и съдебното сътрудничество и управлението на контрола на външните граници. ШИС съдържа данни (сигнали) само за определени издирвани/контролирани лица и вещи, както и лица с отказ за влизане. Всеки има право на достъп до личните си данни в ШИС, ако такива изобщо са събрани за него. Ако гражданите имат съмнение, че в ШИС се обработват неправомерно техни лични данни, следва да се обърнат към националния орган, който отговаря за събирането на данни (за България – МВР) или  към  националния орган за защита на личните данни (За България - КЗЛД).
 
Защита на личните данни
и видеонаблюдението
 
Представляват ли защитени лични данни записите от камерите, поставени в банки, магазини, над банкомати, в лечебни заведения, в училища и детски градини? Трябва ли администраторите на данни да декларират  обработването на тази информация в публичния регистър на администраторите на данни, който се води към КЗЛД? Тези въпроси бяха поставяни пред ПДИ и от граждани, и от администратори на данни, подлежащи на регистрация към КЗЛД. Гражданите питаха в какви случаи и на какви места е допустимо да се извършва видео наблюдение, е администраторите на данни се интересуваха от въпроси, свързани със задълженията им по защита на личните данни на гражданите при видеонаблюдение. Според писмено становище на самата Комисия от 27 юли 2010 година, всеки администратор, обработващ лични данни чрез създаване на видеозапис от средства за наблюдение е задължен да обяви отделен регистър „Видеонаблюдение”. Администраторите следва да уведомяват физическите лица за извършваното видеонаблюдение чрез информационни табла, поставени на видно място и съдържащи информация, идентифицираща съответния администратор на лични данни, включително и данни за контакт с администратора.
 
Право на информация и защита на личните данни
 
ПДИ осигури представителство в няколко случая на производства пред Комисията за защита на личните данни. Потърсиха ни за съдействие от в. „Росица“ в Севлиево. През 2009 година вестникът публикувал препечатка от информационния бюлетин на МВР, в който се съобщавало за задържани лица, посочени с инициали, по подозрение в грабеж. След като „се разпознали“ в публикацията, извършителите подали жалба в Комисията за защита на личните данни, с твърдението, че вестникът е злоупотребил с правото им на неприкосновеност на личния живот, като е публикувал съобщение за задържането с инициалите им във вестника. Комисията отхвърли жалбата срещу журналистите, като мотивира решението си с факта, че единствено инициалите не са достатъчни, за да бъдат идентифицирани лицата по несъмнен начин, ето защо нарушаване на разпоредбите на ЗЗЛД няма.