Начало > Лични данни > Правна помощ от ПДИ > Случаи от годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация
2009 година
2014 година2013 година2012 година2011 година2010 година2009 година2008 година2007 година2006 година2005 година
Достъп до лични данни /част от доклада "Състоянието на достъпа до информация в БЪлгария 2009"/
Личните данни и полицейската регистрация
Протестите в началото на 2009 година породиха въпроси, свързани и със защитата на личните данни, тъй като се оказа, че полицейските служители са снемали и записвали самоличността на участници в митингите. Потърпевши граждани попитаха ПДИ имат ли право полицейските органи да записват данните на участниците в протестите; води ли се за тях т. нар. “полицейска регистрация” и какво представлява тя; правомерно ли е обработването на лични данни от органите на министерството в случаите на полицейска регистрация. Нашите консултации бяха основани на анализ на разпоредбите на Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, издадена от МВР, в сила от 29.01.2004 г. Според нея органите на полицията имат право да извършват регистрация само при данни за умишлено престъпление. В описания случай бе налице нарушение на Закона за защита на личните данни от полицейските органи.
Личните данни в социалните мрежи
ПДИ бе потърсена за коментар на един от първите български случаи за кражба на самоличност в социална мрежа. През септември 21-годишна майка от Пловдив подава сигнал в полицията, че измамници използват снимката на едногодишния й син в интернет, като обявяват, че е болeн и се набират средства за лечението му. Въпросите към нас - основно от журналисти - бяха свързани с правото на защита на личните данни и личен живот на гражданите в интернет и в социалните мрежи като Facebook, LinkedIn, Netlog и т.н. В консултацията посочихме, че Законът за защита на личните данни не ни защитава в случаите, когато сами сме публикували факти и сведения за личния ни живот (чл. 5, ал. 1, т. 5). Гражданите следва да знаят, че отговорността да бранят личните си данни в социалните мрежи е до голяма степен тяхна. Развитието на информационното общество изисква нов тип култура и навици, като всеки трябва да внимава къде и какво публикува в интернет пространството. Веднъж качени и публикувани, един материал или снимка престават да бъдат лични и всеки може да ги използва. Публикуването на лична информация може да има сериозни последици за личния и професионален живот на гражданите.
Личните данни в декларациите за конфликт на интереси
От началото на 2009 г. влезе в сила Законът за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ - обнародван в “Държавен вестник”, бр. 94 от 31.10.2008 г.), който определи правила за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 12 тези лица са задължени да подават няколко изрично посочени декларации: декларация за несъвместимост, декларация за частни интереси, декларация за настъпила промяна в обстоятелствата и декларация за частен интерес по конкретен повод. Декларациите са достъпни за всеки, поискал справка в тях според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, съгласно която те се обявяват на интернет страниците на компетентните институции при спазване на Закона за защита на личните данни. Тази разпоредба породи множество неясноти по прилагането на закона и съответно запитвания към ПДИ, най-вече от служители в различни институции. Сред най-често задаваните въпроси бяха коя част от информацията, предоставяна с декларациите по чл. 12 от ЗПРКИ, е защитена информация по смисъла на Закона за защита на личните данни; коя от декларираната информация може да бъде публикувана, без да се нарушават разпоредбите на Закона за защита на личните данни; могат ли да се предоставят копия от декларациите по заявления за достъп до информация при спазване разпоредбите на ЗЗЛД и др. Същевременно Комисията за защита на личните данни бе неколкократно сезирана с искания за становище по прилагане на въпросната разпоредба и се произнесе с две идентични становища по темата. В тях се посочваше, че всяка информация, отразена в декларациите по чл. 12, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, би могла да представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Ето защо обявяването на лични данни от декларациите следва да става след изричното писмено съгласие на декларатора, оформено в отделен текст към същата декларация. По този начин - при наличие на съгласието на физическото лице за обработване на личните му данни чрез разпространение в интернет пространството - в най-голяма степен ще бъдат защитени правата на съответното лице, посочва Комисията.
ПДИ не приема такова тълкуване, защото противоречи на разума на закона. Установеното с чл.17, ал. 2 от ЗПРКИ задължение за обявяване на декларациите няма как да означава друго, освен публикуване на декларираните обстоятелства. Не следва да се публикуват допълнителни лични данни като напр. ЕГН.
Личните данни и полицейската регистрация
Протестите в началото на 2009 година породиха въпроси, свързани и със защитата на личните данни, тъй като се оказа, че полицейските служители са снемали и записвали самоличността на участници в митингите. Потърпевши граждани попитаха ПДИ имат ли право полицейските органи да записват данните на участниците в протестите; води ли се за тях т. нар. “полицейска регистрация” и какво представлява тя; правомерно ли е обработването на лични данни от органите на министерството в случаите на полицейска регистрация. Нашите консултации бяха основани на анализ на разпоредбите на Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, издадена от МВР, в сила от 29.01.2004 г. Според нея органите на полицията имат право да извършват регистрация само при данни за умишлено престъпление. В описания случай бе налице нарушение на Закона за защита на личните данни от полицейските органи.
Личните данни в социалните мрежи
ПДИ бе потърсена за коментар на един от първите български случаи за кражба на самоличност в социална мрежа. През септември 21-годишна майка от Пловдив подава сигнал в полицията, че измамници използват снимката на едногодишния й син в интернет, като обявяват, че е болeн и се набират средства за лечението му. Въпросите към нас - основно от журналисти - бяха свързани с правото на защита на личните данни и личен живот на гражданите в интернет и в социалните мрежи като Facebook, LinkedIn, Netlog и т.н. В консултацията посочихме, че Законът за защита на личните данни не ни защитава в случаите, когато сами сме публикували факти и сведения за личния ни живот (чл. 5, ал. 1, т. 5). Гражданите следва да знаят, че отговорността да бранят личните си данни в социалните мрежи е до голяма степен тяхна. Развитието на информационното общество изисква нов тип култура и навици, като всеки трябва да внимава къде и какво публикува в интернет пространството. Веднъж качени и публикувани, един материал или снимка престават да бъдат лични и всеки може да ги използва. Публикуването на лична информация може да има сериозни последици за личния и професионален живот на гражданите.
Личните данни в декларациите за конфликт на интереси
От началото на 2009 г. влезе в сила Законът за предотвратяване и разкриване конфликт на интереси (ЗПРКИ - обнародван в “Държавен вестник”, бр. 94 от 31.10.2008 г.), който определи правила за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси на лица, заемащи публични длъжности. Съгласно разпоредбата на чл. 12 тези лица са задължени да подават няколко изрично посочени декларации: декларация за несъвместимост, декларация за частни интереси, декларация за настъпила промяна в обстоятелствата и декларация за частен интерес по конкретен повод. Декларациите са достъпни за всеки, поискал справка в тях според разпоредбата на чл. 17, ал. 2, съгласно която те се обявяват на интернет страниците на компетентните институции при спазване на Закона за защита на личните данни. Тази разпоредба породи множество неясноти по прилагането на закона и съответно запитвания към ПДИ, най-вече от служители в различни институции. Сред най-често задаваните въпроси бяха коя част от информацията, предоставяна с декларациите по чл. 12 от ЗПРКИ, е защитена информация по смисъла на Закона за защита на личните данни; коя от декларираната информация може да бъде публикувана, без да се нарушават разпоредбите на Закона за защита на личните данни; могат ли да се предоставят копия от декларациите по заявления за достъп до информация при спазване разпоредбите на ЗЗЛД и др. Същевременно Комисията за защита на личните данни бе неколкократно сезирана с искания за становище по прилагане на въпросната разпоредба и се произнесе с две идентични становища по темата. В тях се посочваше, че всяка информация, отразена в декларациите по чл. 12, ал. 1 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, би могла да представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни. Ето защо обявяването на лични данни от декларациите следва да става след изричното писмено съгласие на декларатора, оформено в отделен текст към същата декларация. По този начин - при наличие на съгласието на физическото лице за обработване на личните му данни чрез разпространение в интернет пространството - в най-голяма степен ще бъдат защитени правата на съответното лице, посочва Комисията.
ПДИ не приема такова тълкуване, защото противоречи на разума на закона. Установеното с чл.17, ал. 2 от ЗПРКИ задължение за обявяване на декларациите няма как да означава друго, освен публикуване на декларираните обстоятелства. Не следва да се публикуват допълнителни лични данни като напр. ЕГН.