Достъп до лични данни /част от доклада "Състоянието на достъпа до информация в България 2008"/


През 2008 година екипът на ПДИ е консултирал 22 случая, отнасящи се до нарушаване на правото на защита на лични данни.

По-обхватното наблюдение на практиките по защита на личните данни доказва, че старите навици умират трудно – традиционно администраторите на данни обработват лични данни непропорционално на целите на извършваната от тях дейност. Събират се по-голям обем данни, а веднъж събрани, те се съхраняват едва ли не завинаги. В много случаи напълно ненужно се изискват и задържат официални лични документи. Така например, за да може да пазаруват в търговската верига „Метро“, гражданите следва да получат клиентска карта, за издаването на която следва да представят голям обем лични данни, както и лична снимка.  Друг драстичен пример за администратор, който надвишава своите права при обработването на лични данни е търговското дружество „ЧЕЗ Разпределение България” АД. За да извършва услугите, които предоставя (доставка на електроенергия), търговското дружество изисква от всички потребители, освен попълнено заявление по готов формуляр, копие от нотариален акт за съответен недвижим имот. Ако имотът се ползва от наематели, от дружеството изискват да се представи договор за наем.
Постъпилите в ПДИ случаи, свързани с лични данни, поставиха някои нови и интересни въпроси.

    1. Търсене на достъп до лични данни за починали лица от техните наследници
Характерен и отличаващ се е случаят на екипа на телевизионната поредица „Отечествен фронт“, който се обърна към ПДИ с молба за правна помощ. Журналистите снимат документален филм, свързан с изпълнението на смъртните наказания в България преди 1989 година, и във връзка с това искат да получат копие от смъртния акт на последния екзекутиран затворник в България. Историята разказва, че дори близките на починалия не са получили нито смъртен акт, нито вещите на затворника, нито каквото и да е било доказателство кога точно и как е изпълнена смъртната присъда. С помощта на екипа на ПДИ бяха подадени заявления за достъп до лични данни от името на наследниците до директорите на Главна дирекция за изпълнения на наказанията и на Централен софийски затвор. Макар подадени от наследниците, и двете заявления получиха откази, които са обжалвани в съда.

    2. Търсене на данни за биологичния произход
През 2008 година, с молба за консултация, екипът на ПДИ беше потърсен от граждани, които търсят достъп до данни за своя биологичен произход. Това са осиновени лица, които нямат информация за биологичните си семейства. Въпросът за правото на информация за биологичния произход е решен по различен начин в европейските законодателства, съществува и практика на Европейския съд по правата на човека по тази тема. В България липсва ясна и категорична нормативно уредена процедура, според която след навършване на пълнолетие осиновените деца могат да получат достъп до данни за своя биологичен произход. Съгласно променения през 2003-та година Семеен кодекс (чл. 67б), осиновителите или навършилият пълнолетие осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. На този етап правните съвети, които екипът на ПДИ предоставя в тези случаи, са в посока използване на разпоредбите на Закона за защита на лични данни, който урежда правото на всеки на достъп до личните му данни. Предстои въпросът да бъде представен пред Комисията за защита на личните данни.