За свободата на словото и информацията

Живеем във времена, които ни дават повод да се замисляме все по-често за основната ценност на демокрацията – свободата на словото и информацията.

В ежегодния Индекс на Репортери без граници е посочено, че за първи път в историята на индекса 100 от общо 180 държави са паднали в класацията.

България е на 71-во място, но в Европа след нея са само държави като Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, Унгария и Гърция, без да броим държави като Русия, Беларус, Азербайджан, Туркменистан и Турция.

Какво е положението в България:

• Обявен е за обществено обсъждане проектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който предвижда процедура за ранно прекратяване на искове, заведени при злоупотреба с право с цел препятстване на общественото участие и ограничаване на свободата на словото
• Продължават делата - шамари срещу журналистите от изданията Бърд Атанас Чобанов и Димитър Стоянов, медиите Бивол, Капитал, Медияпул, гражданско сдружение БОЕЦ, граждански активисти.
• Вече трета година се чака решение на Върховния касационен съд и Върховния административен съд по тълкувателно дело, с което ще се даде отговор на въпроса, могат ли т.нар. юридически лица да съдят журналисти, медии и активисти за „неимуществени вреди“.
• Независимо от оставката на и.ф. главен прокурор Сарафов продължава да тегне опасността Върховният административен съд да извади прокуратурата от обхвата на ЗДОИ по направеното от него искане и информация от висок обществен интерес да остане недостъпна за журналисти и изследователи

Накъде ще върви България след изборите, предстои да видим. Едно абсолютно мнозинство в законодателната и изпълнителната власт може да доведе до реформи, но винаги е и изпитание пред толерантността на управляващите и способността им на толерантност, изисквана от свободата на словото.