Журналисти и граждани получават защита срещу “делата шамари”

Журналисти и граждани ще получат по-добра защита срещу т.нар. “дела шамари”, след като Народното събрание прие окончателно в сряда законодателни промени, отразяващи европейската директива в тази област.

Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща над 10 организации, юристи и медийни експерти приветства промените в Гражданския процесуален кодекс, с които в българското законодателство се въвеждат правила за защита на журналисти, медии, граждански активисти и други лица, участващи в обществения дебат, от явно неоснователни или злоупотребяващи съдебни производства. 

Фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България), „Грийнпийс“ – България, Българска фондация “Биоразнообразие” и представители на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет внесоха непосредствено преди окончателното гласуване становище до Народното събрание, в което призоваха законопроектът да бъде приет в максимално кратък срок и без влошаване на постигнатото качество. Това е важна стъпка за защитата на свободата на словото и гражданското участие в България. Промените въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069 относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява. Срокът за транспониране на директивата изтече на 7 май 2026 г., а организациите многократно настояваха България да изпълни задълженията си и да създаде реални механизми срещу стратегическите дела срещу публичното участие - SLAPP.

Особено важно е, че защитата не се ограничава единствено до дела с трансграничен елемент, а обхваща и национални граждански и търговски производства. Това надхвърля минималните изисквания на европейската директива и отговаря на реалния проблем с „делата шамари“ в България. Още при приемането на законопроекта от Министерския съвет Българската анти-SLAPP коалиция подчерта, че разширеният обхват е съществена гаранция за ефективността на бъдещата защита. Сред ключовите механизми, предвидени със законодателните промени, са възможността за ранно прекратяване на явно неоснователни производства, заведени заради публичното участие на ответника, както и по-силни гаранции срещу използването на обезпечителни мерки като средство за икономически натиск. Проектът предвижда също възможност организации с нестопанска цел да подкрепят ответниците чрез представяне на доказателства, независимо че не са страна по делото.

За ПДИ и АЕЖ-България защитата срещу злоупотребата със съдебни производства е дългогодишен приоритет. Още от 2023 г. организациите настояват държавата да предприеме законодателни действия срещу дела, използвани за сплашване, финансово изтощаване и ограничаване на журналисти, медии, неправителствени организации и граждански активисти. Представители на ПДИ участваха и в работните групи към Министерството на правосъдието, подготвяли законодателните текстове. През 2025 г. беше създадена и Българската анти-SLAPP коалиция, координирана от АЕЖ-България и ПДИ.

Необходимостта от такава защита не е абстрактна. През последните години срещу български журналисти, медии и активисти са водени производства с искове за значителни суми, продължителни съдебни процедури и тежки обезпечителни мерки. Сред примерите, посочени в становището до Народното събрание, са продължителното запориране на банковите сметки на „Медияпул“ и искът на „Лев инс“ за над 500 000 евро срещу изданието заради публикуване на официална информация от стенограма на заседание на Министерския съвет.

Приемането на тези промени е резултат от години работа на журналистически, правозащитни и граждански организации и е важен сигнал, че държавата признава опасността от използването на съдебната система като инструмент за сплашване и цензура. Законът не решава всички проблеми, но дава на журналистите, медиите и гражданите конкретни средства за защита, когато срещу тях се използват съдебни производства с цел да бъдат принудени да мълчат. Особено значение има запазването на ограниченията върху обезпечителните мерки. В становището си до Народното събрание организациите предупредиха, че запорирането на сметки и други подобни мерки могат да имат тежки последици за журналисти, граждански активисти и малки медии и да създадат силен „смразяващ ефект“ върху свободата на словото. Те настояха законопроектът да бъде приет в цялост, включително в частите, които предоставят по-висока защита от минимално изискуемата по европейската директива.

Организациите подчертават, че с приемането на закона работата срещу SLAPP делата не приключва. Новите правила трябва да бъдат прилагани ефективно от съдилищата, а практиката по тях да бъде наблюдавана внимателно. Необходимо остава и намирането на решения за други способи за натиск чрез съдебни и административни производства, които не попадат в обхвата на приетите промени. В становището си организациите специално посочват наказателните дела от частен характер и някои административни производства като области, в които рискът от злоупотреба продължава да съществува.

Приетите промени са съществена крачка към ограничаване на „делата шамари“ и към по-добра защита на свободния обществен дебат в България. ПДИ, АЕЖ-България и партньорите им ще продължат да наблюдават прилагането на законодателството и случаите на съдебен натиск срещу журналисти, медии и граждански активисти.

“Приетите законодателни промени са сериозна крачка напред”, коментира адв. Александър Кашъмов, директор на ПДИ и защитник в много SLAPP производства срещу журналисти, медии и граждански активисти, “В момента в съдилищата са висящи множество такива граждански искове за десетки и дори стотици хиляди евро във всяко едно, чийто ефект върху свободното слово е смразяващ. Някои се точат с години, придружени са със запори на сметки и са застрашителен Дамоклев меч спрямо свободата не само на отделния журналист, но и на обществото като цяло. Следващата стъпка се надявам да бъде разширяване на защитата и към наказателни дела за клевета и обида от публикации, както и към административни производства, използвани за натиск и цензура спрямо разкрития за лошо управление нередности, нарушения и корупция”.