На пресконференция на 20 юни 2025 г. ПДИ представя двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2024 г.

 

Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в България.

 

По отношение на законодателството за достъп до обществена информация и приложението му:

• Присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
• Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да се запази в съответствие с Конституцията и международните стандарти. Достъпът следва да се отнася до всяка информация, съхранявана от всички органи на публичната власт. Ограничения са допустими само по изключение, с цел защита на конкуриращо право или легитимен интерес от увреждане, ако не надделява общественият интерес от достъпа.
• Проектите за нормативни актове, дейността на работни групи и становищата по изготвянето и обсъждането им, официалните и неофициални заседания и срещите с участието на държавни органи и държавни служители следва да бъдат общодостъпна информация. Общественият интерес от прозрачност на управлението и избягване на възможни невидими влияния върху процеса на вземане на решения винаги да надделява  („управление на слънчева светлина“).
• Kонтрол на решенията по ЗДОИ, така че да се избегне формирането на противоречива, нееднаква или неясна съдебна практика.
• Секциите „Достъп до информация“ в интернет страниците на институциите да се поддържат според изискванията на ЗДОИ и да улесняват търсещите информация.
• Обученията на администрацията да се фокусират върху надделяващия обществен интерес, съдържанието на секциите „Достъп до информация“ с разяснителна информация за упражняване на правото и работата с електронни заявления.
• Институциите да публикуват в интернет страниците си консолидирани версии на издадените от тях изменени и допълнени нормативни и общи административни актове. 

 

По отношение на законодателството, свързано с ограниченията на достъпа до обществена информация и приложението му:

• Обхватът на понятието „следствена тайна“, уредена в чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс, като вид „защитена от закон тайна“ трябва да бъде тълкувано и прилагано стриктно и стеснително, ограничено във времето. Актовете по образуване, продължаване, спиране, прекратяване на досъдебни производства и прокурорски проверки от висок обществен интерес, особено свързани с лица на висша публична длъжност или политици, както и информация за движението на такива производства, следва да бъдат достъпни.
• Да се въведе чрез изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) забрана да бъде обявявана за защитена от закон тайна информация, която разкрива нарушения, престъпления, корупция.
• Министерският съвет и Държавната комисия по сигурността на информацията  да инициират, подкрепят и контролират процеса на декласифициране на документи в системата на изпълнителната власт и да осигуряват публичност на списъците с декласифицирани документи.
• Комисията за защита на личните данни да възстанови прецизното спазване на баланса между правото на информация и журналистическото изразяване, от една страна, и защитата на личните данни, от друга, като се въздържа от налагане на големи по размер санкции.

 

По отношение на прозрачността на съдебната система:

• Да се изменят чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от Закона за съдебната власт, така че на публикуване да подлежат всички съдебни актове заедно с мотивите, а ограничаването на публичността им да се сведе до заличаване/обезличаване единствено на информация, която подлежи на защита.
• Да се публикуват съдебните актове по класифицираните административни дела заедно с мотивите или част от тях, като бъде заличавана единствено информация, чието узнаване би навредило на някой от защитените интереси съгласно ЗЗКИ.
• Да се предприемат мерки за публикуване на протоколите от открити съдебни заседания по наказателни, граждански и търговски дела в интернет страниците на съдилищата.
• Да бъдат приети ясни правила относно активното оповестяване на информация по дела от висок обществен интерес.
• Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и главният прокурор да предприемат стъпки за предоставяне на еднакъв достъп до създаваната от прокуратурата обществена информация, така че да бъде избегнат двоен стандарт и откази в случаите, когато сходна информация вече е била публикувана или предоставяна по заявление.

 

По отношение на законодателството относно свободата на словото и приложението му:

• Да бъдат приети изменения и допълнения в Гражданскопроцесуалния кодекс (ново особено производство), които регламентират бързо прекратяване и други подходящи мерки спрямо искове, заведени при злоупотреба с цел възпрепятстване на общественото участие (SLAPP дела).
• В тълкувателната си дейност върховните съдилища да държат сметка за опасността да бъдат окуражени юридическите лица, в това число държавни органи и търговски дружества, да водят искове при злоупотреба с право с цел възпрепятстване на общественото участие.

 

Автори на доклада са д-р Гергана Жулева, адв. Александър Кашъмов, адв. Кирил Терзийски и адв. Стефан Ангелов.

 

В доклада ще намерите още актуални анализи на законодателството в областта на достъпа до информация; сравнителни данни от доклада “Състоянието на администрацията 2024 г.“ на Министерския съвет и проучването на ПДИ за активната прозрачност на администрациите 2024 г.; анализи на правната помощ и тенденциите в съдебната практика по дела за достъп до информация с широк обществен интерес, подкрепени от ПДИ през 2024.

Пълният текст на доклада и приложенията към него са публикувани на страницата на ПДИ в интернет.  


--------------------------------------------------------------------------------------------

Докладът "Състоянието на достъпа до информация в България 2024" е подготвен в рамките на проект "Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в него, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.