Регламент 1049/2001 за достъп до документите на ЕС
Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията влиза в сила от 3 декември 2001 г. като дава право на гражданите на Европейския съюз и юридическите лица, със седалища в страните-членки, на достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията. По силата на регламента, институциите публикуват годишни доклади за изпълнението му.
На 18 април 2007 година, на специално създадена Интернет страница, Генералният секретариат на Европейската комисия: прозрачност, отношения със заинтересовани лица и външни организации публикува Зелена книга за достъпа до информация, съдържаща предложения за изменение на Регламент 1049/2001 и прикани всички, които желаят да я коментират и да направят своите предложения в тримесечен срок. Изготвянето на Зелената книга е възложено на Комисията с Резолюция, приета на 4 април 2006 г. от Европейския парламент.
Дебати за изменения
Необходимостта от промяна на Регламент 1049/2011 възниква от трупащата се практика по търсенето на информация, жалби до Европейския Омбудсман, съдебна практика в Съда на Европейската общност и Съда от първа инстанция в Люксембург.
През ноември 2005 Европейската комисия стартира “Европейска инициатива за прозрачност”, която включва и преглед на Регламент 1049/2001.
Важно обстоятелство за създаването на Зелената книга е и приетият през 2006 г. от Европейския парламент и Съвета Регламент за прилагането на Орхуската конвенция.
През 2006 евродепутатът Майкъл Кашман изготвя специален доклад, в който очертава главните проблеми по прилагането на Регламента и предлага изменението му в посока:
- Преформулиране на понятието “нормативен документ”, т.е. отнасянето му само до вторичното законодателство, с ясна правна база в Договорите на ЕС; достъп до информация до всички подготвителни материали, дебатите в Парламента и Съвета и свързаните с тях документи, имената на авторите на инициативите и предложенията за формални изменения, допълнителните документи, свързани със срещи на работни органи и документираните мнения на Секретариатите;
- Огласяване на процедурите за работа с ненормативни документи;
- Достъпност на всички регулаторни документи (нормативни документи с необвързваща сила), на същата основа, на която са достъпни нормативните документи;
- Стесняване правата на държавите-членки да ограничават достъпа до техните работни документи в ЕС;
- Предотвратяване на неправилното класифициране на документи като ограничени за достъп, чрез по-ясно определяне на ограниченията за достъп и разпространението на документите;
- Реорганизация на регистрите на трите институции, с цел унификация, така че да могат гражданите да се ориентират по-лесно. (Виж: Зелена светлина за достъпа до информация - или какво се случи в Брюксел, Гергана Жулева, ПДИ, Информационен бюлетин на ПДИ, брой 4(40), април, 2007 г.)
Развития 2011-2012 г.
Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“
Подробна хронология на случващото се във връзка с промените в Регламент 1049/2001 може да видите в рубриката "Наблюдателница на Statewatch относно „Регламент 1049/2001 за достъпа до официални документи на Европейските институции“" на страницата на организацията Statewatch, която следи отблизо и участва в този процес. Обзорът (превод на български език), в който може да намерите и всички приложими документи, доклади и анализи, свързани с предлаганите изменения в Регламент 1049/2001 е подготвен от Тони Бъниън, директор на Statewatch.
„Достъпът до документи в Европейския съюз не е дар отгоре, който да се опакова, преправя и изопачава. Това е основно право в една демокрация”.
Statewatch публикува Есета за Открита Европа. Автори на есетата са Тони Бъниън – директор на Statewatch, Деирдре Къртин – професор по право в Университета в Утрехт и Айдан Уайт – директор на Коалиция за етична журналистика.
Есетата са писани през 2000 г. в рамките на кампанията за приемане на Регламент за достъп до документите на Европейския съюз. Днес 12 години по-късно, когато се правят опити за ограничаване на правото на достъп до документи в ЕС чрез изменения в Регламент 1049/2001, есетата отново звучат актуално.
Подкрепете „Призив за Открита Европа” на Statewatch като изпратите имейл на адрес [email protected] с името на Вашата организация и “CALL” в полето на темата на съобщението.
На 31 май 2012 г., в отворено писмо, разпространено от Wobbing Europe, министрите на правосъдието на Швеция и Финландия увеличават натиска върху датското председателство на Съвета на ЕС и призовават институциите да не допускат намаляване на прозрачността в съюза. Писмото е в отговор на предложенията на датското председателство за промени в регламент 1049/2001, които сериозно ограничават дори сега съществуващото право на достъп до документи в ЕС и имат за цел да преразгледат важна част от практиката на Съда на ЕС. Превод на писмото, разпространихме чрез блога Точка на достъп: http://blog.aip-bg.org/publications/634.
Инициативи на ПДИ
На 7 март 2012 Програма Достъп до Информация подкрепи предложенията на Access Info Europe за реформа на правилата за достъп до документи на Европейския съюз, синтезирани в 20 точки. Към момента 30 организации са подкрепили предложенията. ПДИ преведе предложенията на Access Info Europe на български език.
На 21 и 22 юни 2007 г. Представителството на Европейската комисия в София инициира две публични представяния на Зелената книга, изготвена от Европейската комисия относно обществения достъп до документи, съхранявани от институциите на Европейската общност. Програма Достъп до Информация бе партньор в инициативите като представи развитията по отношение на достъпа до информация в България.
Г-н Жерар Легри, ръководител на звено „Прозрачност, връзки с неправителствения сектор и външни отношения” към Генералния секретариат на Европейската комисия в Брюксел, представи предлаганите за дискусия промени в Регламент 1049/2001 на 21 и 22 юни 2007 г., съответно в Народното събрание и в Информационния център на Представителството на ЕК.
ПДИ се присъедини към критичното становище на организацията Statewatch, заедно с Унгарския съюз за граждански свободи и Meijers Committee , в рамките на консултативния процес по Зелената книга в периода април – юли 2007 г.
Публикации в месечния Информационен бюлетин на ПДИ
Европейски съюз: Тревога от заплахите за правата на достъп, Защо предложените нови правила на ЕС за защита на личните данни застрашават публичния достъп до документи и свободата на словото, Стафан Далльоф*, Копенхаген - превод на статията в Информационен бюлетин на ПДИ, ISSN 1313-6496, брой 3(99), март, 2012 г.
Тайно преговарят за достъпа до документи в институциите на ЕС, Датското председателство предприе необичайни стъпки, за да насърчи приемането на нови правила, Стафан Далльоф, Копенхаген - превод на статията в Информационен бюлетин на ПДИ, ISSN 1313-6496, брой 2(98), февруари, 2012 г.
Европейските институции са в задънена улица по промените в Регламент 1049/2001
Недопустимо е законодателен орган да заседава тайно, коментира Тони Бъниън недостатъчната публичност на законодателните процеси в Европейския парламент и Съвета, Информационен бюлетин на ПДИ, ISSN 1313-6496, брой 4(88), април, 2011 г.
Интервю: Ако човек не знае какво се случва, не може да има информиран дебат - Тони Бъниън, изпълнителен директор на Statewatch, Информационен бюлетин на ПДИ, ISSN 1313-6496, брой 3(63), март, 2009 г.
Достъпът до информация е необходимите амуниции за успешна кампания - Тони Бъниън, изпълнителен директор на Statewatch, Информационен бюлетин на ПДИ. брой 3(51), март, 2008 г.
Интервю: „Прозрачността намалява възможностите за злоупотреби” - Жерар Легри, ръководител на звено „Прозрачност, връзки с неправителствения сектор и външни отношения” към Генералния секретариат на Европейската комисия в Брюксел, Информационен бюлетин на ПДИ, брой 6(42), юни, 2007 г.
Зелена светлина за достъпа до информация - или какво се случи в Брюксел, Гергана Жулева, ПДИ, Информационен бюлетин на ПДИ, брой 4(40), април, 2007 г.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.