ФБР незаконосъобразно събира телефонни разпечатки

Федералното бюро за разследване (ФБР) е събрало по незаконен начин информация за над две хиляди телефонни обаждания. Според информацията, публикувана във вестник "Вашингтон пост" ,  нарушенията са били извършени между 2002 г. и 2006 г. Исканията за разкриване на данните са били отправяни към телефонните компании в САЩ на базата на изфабрикувани подозрения за терористична дейност. След това, висши служители във  ФБР, издавали разрешения за конкретните случаи, за да оправдаят неправомерните действия.

„Вашингтон пост” посочва, че през 2007 г. ръководството на ФБР е признало, че негов отдел е събирал по незаконен начин телефонни данни, след като одит на Министерството на правосъдието разкрил 22 незаконосъобразни искания към операторите и още стотици други, попадащи в графата "съмнителни".  

В интервю за "Вашингтон пост" главният юридически съветник на ФБР Валъри Карпони потвърди, че бюрото технически е нарушило процедурите по опазване на гражданските права, позовавайки се на несъществуващи спешни случаи, за да събира разпечатки на разговори. Тя потвърди, че директорът на ФБР Робърт Мюлер не е знаел за неправомерната практика до 2006 г., когато е била извършена проверка от Министерството на правосъдието.  Нарушенията са продължили две години след като юристите на ФБР предупредили за съществуващите нередности.

ФБР обяснява действията си с необходимостта от бърза реакция в случай на непосредствена терористична заплаха. Ръководството подчертава, че нарушенията не са били извършени умишлено и служителите не са имали достъп до съдържанието на разговорите, а само до т.нар. „трафични данни” – кой с кого, кога и къде е говорил.

Главният прокурор  Глен Файн, който извършва проверка по случая публикува доклад в сряда (20.01.2010 г.-бел.ред.), който  заключва, че ФБР е нарушавало правото на неприкосновеност на личния живот и законодателството относно електронните съобщения. Той определи резултатите от проверката като „тревожни” и призова Министерството на правосъдието и ФБР да предприемат действия в отговор на 289-те страници на доклада. На официално изслушване пред  Конгреса, Робърт Мюлер увери, че доклада ще бъде взет предвид при определяне дали трябва да се потърси дисциплинарна отговорност на служителите, поискали незаконосъобразно достъп до данните.  

Извършената от правосъдното министерство проверка, показа, че през 2004 г. обект на неправомерно следене са били  репортерите Елън Накашима( Ellen Nakashima - Вашингтон пост),  Джейн Пърлз ( Jane Perlez - Ню Йорк Таймс) и Реймънд Бонър (Raymond Bonner - Ню Йорк Таймс), всички работещи в Джакарта, Индонезия по това време. Разрешение за достъп до трафични данни на журналисти се получава по специален ред и е необходимо разрешение от министъра на правосъдието. Това изискване не е било спазено. През август 2008 г. Робърт Мюлер официално се извинява на журналистите и на изданията за вмешателството.

В България бяха направени три опита да се въведе пряк, безконтролен и неограничен достъп на МВР до трафичните данни на потребителите на електронни услуги.  Върховният административен съд постанови че подобна практика нарушава конституционно гарантираните право на личен живот и на неприкосновеност на кореспонденцията. Съгласно действащото в момента законодателство, в България достъп до тези данни може да бъде предоставен по реда на Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които предоставят сериозни гаранции срещу неправомерна намеса в личния живот и правото на неприкосновеност на кореспонденцията.

Повече за кампанията на ПДИ за защита на личното пространство може да намерите тук.

Според  доклада на американския главен прокурор за периода 2002-2006 г. са направени 4 379 искания за достъп. За единадесетте месеца през 2008 г., през които българското МВР имаше техническата възможност за директен достъп до данните, по неофициални данни са били направени 330 хиляди справки. Важно е да се отбележи, че населението в Щатите според последното преброяване през 2000 г. е 281 милиона, през 2009 населението е около 307 милиона. Според данните на НСИ през 2008 г. населението в България е около седем милиона и половина, а направените справки са около 75 пъти повече отколкото в Щатите и то само за няколко месеца. Според последните данни оповестени от МВР през януари тази година по време на обществения дебат относно изменението на ЗЕС, поисканите справки през декември само от МВР са повече от 600. Няма данни какъв процент от получените разпечатки са били използвани в наказателни производства, и какъв процент от съответните обвинения са завършили с присъда. Цитираната статистика отразява само исканията за достъп до данните на МВР. Данни за поискани разпечатки от разузнавателните служби (ДАНС), който е институционалният еквивалент на ФБР, никога не са били оповестявани.

Статията на Вашингтон пост е достъпна на адрес: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2010/01/18/AR2010011803982.html?sid=ST2010011804299

Материалът подготви Тереза Манджукова, ПДИ