"Преглед на стопанската политика", брой 19, април 2001г.

Заповеди и достъп до обществена информация

В Интернет е публикувана Заповед № В - 36/ 29.12.00г. на Министър председателя и Министър на държавната администрация, издадена на основание чл.28 ал. 2 вр. с чл.15 ал.1 т.4 от Закона за достъп до обществена информация и чл.3 ал.2 от Устройствения правилник на МС. Заповедта определя звеното и лицето, което ще приема и разглежда заявленията за достъп до информация, отправени до Министерския съвет - директора на дирекция "Информация и връзки с обществеността". Същият заедно с директора на дирекция "Правителствена канцелария" е длъжен да организира съобщаването на информацията относно правомощията на МС неговата администрация, списък на издадените актове, описание на информационните масиви и ресурси, адреса и телефона на дирекцията. Изпълнението на законовото задължение от министър-председателя е похвално и тази оценка би била безрезервна, ако заповедта не съдържаше т.4, чиято законосъобразност е съмнителна. В нея се определя ограничен достъп до служебна информация в случаите по чл.13 ал.2 от закона, т.е. до материалите, протоколите и стенограмите от заседанията на Министерския съвет.
На първо място, чл.15 от закона изобщо не оправомощава органите на изпълнителната власт да уреждат въпросите по чл.13. На следващо място, ЗДОИ задължава органите на изпълнителната власт и другите задължени субекти да се произнасят по ВСЯКО заявление за достъп до информация с ОТДЕЛНО решение. Следователно въпросът дали е налице или не ограничение на правото на достъп, дали администрацията да се възползва от възможността, която й дава чл.13 ал.2, трябва да намира своя отговор при всяко конкретно заявление с всяко конкретно решение. Нещо повече, чл.13 ал.2 дава възможност на администрацията да преценява по свое усмотрение дали да дава информация или не. Предрешаването на този въпрос за всички бъдещи случаи свидетелства за едно изначално ПРЕДУБЕЖДЕНИЕ и освен това не е дадено във властта на изпълнителната власт.
Следователно т.4 от заповедта противоречи на процесуалния закон. Друг е въпросът, че интерпретацията на чл.13 като отнасящ се и до стенограмите и протоколите от заседанията на МС е неправилно и незаконосъобразно. Друг е въпросът, че отвъд въпросите на законността подобен подход е белег за лошо схващане на понятията "откритост" и "пълнота на информацията", заложени като принцип на закона и на управлението на страната