|
|
Проект за Закон за защита на класифицираната информация
Глава първа
Общи положения
Р а з д е л I
Предмет и обхват
Текст на проекта:
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с класифицирана
информация с цел защитата й от нерегламентиран достъп.
(2) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията,
представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана
информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата и реда за класифициране, съхраняване
и декласифициране на информация, свързана с националната сигурност, като
осигурява необходимите гаранции за защита на правото на всеки да търси,
получава и разпространява информация, прогласено от Конституцията на Република
България, върху което се основава демократичният процес.
(2) Този закон се прилага и за правилата и реда за класифициране и декласифициране
на информация, свързана с обществения ред както и чуждестранната класифицирана
информация.
Мотиви:
Съгласно Конституцията, Решение № 7/1996г. на Конституционния съд и международните
договори за правата на човека, свободата на всеки да търси, получава и
разпространява информация е в основата на демократичния процес. Тази свобода
може да бъде ограничавана само в точно определени случаи при съответните
гаранции. Такива гаранции не бяха създадени от социалистическото законодателство,
а дори напротив - правото на гражданите на информация беше ограничавано
без законно основание, без мотиви, в името на сигурността на държавата.
Границите на държавната и служебната тайна, които бяха едно от средствата
за защита на тази сигурност, бяха неясни, неописани и функция от произволното
въображение на който и да е чиновник.
Ето защо с този закон е необходимо да се очертае ясно и точно полето на
информацията, която може да бъде скривана, макар и временно и при необходимите
гаранции, от очите на обществото и отделните граждани, заради сигурността
на живота на същите тези граждани и техните демократични институции.
От самото естество на ограничаването на правото на информация като като
изключение от един принцип, се извежда правилото, че това ограничение
може да се налага само с акт, който се основава на преценка на конкретните
факти за всеки отделен случай, както приема и Конституционния съд в РКС
7 /1996г.
Действието по поставяне на ограничение спрямо информацията за конкретни
факти се нарича класифициране, което предполага не само засекретяване,
но и подреждане на съответните документи в информационни масиви, така
че да се осигури изпълнимост на контрола върху законността на засекретяването.
Законът създава съответни правила и гаранции както за класифицирането,
така и за съхраняването на вече класифицираната като тайна информация,
с цел защита на правото на всеки на информация - от една страна, и на
сигурното опазване на свързаната с националната сигурност информация -
от друга.
Текст на проекта:
Чл. 2. Този закон се прилага за всички случаи на създаване, обработване,
съхраняване или предоставяне на класифицирана информация, представляваща
държавна или служебна тайна.
Текст на предложението на група народни представители
:
Чл.2.(1) Информацията, свързана с националната сигурност, класифицирана
при спазване на правилата и реда на този закон, представлява държавна
тайна.
(2) Информацията, свързана с обществения ред, класифицирана при спазване
на правилата и реда на този закон, представлява служебна тайна.
Мотиви:
В настоящия си вид законопроектът не дава същностната разлика между понятията
"държавна" и "служебна" тайна. Според законопроекта
разликата е предимно количествено измерима, като разлика в интензитета
на опасността респ. вредата, която би настъпила при разгласа. Не е дадена
обаче никаква разлика в предмета - до какво се отнася съответната информация,
така че нейната разгласа да доведе до по-голяма или по-малка вреда. Тази
разлика е направена още в чл.41, ал.1 от Конституцията и тълкуването й
от Конституционния съд, където се обособяват две отделни категории ограничения,
свързани съответно с националната сигурност и обществения ред. Необходимо
е да се определи като нуждаеща се от защита съответно информацията, свързана
с националната сигурност респ. обществения ред, както и степента на защитата
във всеки един от тези случаи - съответно държавна и служебна тайна.
Чл. 3. Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицираната
информация, предоставяна от друга държава или международна организация,
доколкото влязло в сила международно споразумение, по което Република
България е страна, не предвижда друго.
Текст на проекта:
Чл. 4. (1) Достъп до класифицирана информация, представляваща държавна
тайна,служебна тайна или чуждестранна класифицирана информация, се предоставя
само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа
"необходимост да се знае", освен ако този закон предвижда друго.
Текст на предложението на група народни представители:
В чл.4 се добавят нови ал.1 и 2, а сегашната ал.2 става ал.3, като текстът
на чл.4 е следният:
(1) Основните принципи при прилагането на този закон са:
1.класифициране само когато това е наложително в демократичното общество
за защита на националната сигурност или обществения ред;
2.класифициране само на информация за конкретни факти и обстоятелства,
в рамките на категориите, предвидени в списъка, приложен към този закон;
3. класифициране само когато интересът на обществото от разгласяване на
информацията е по-малоценен от интереса на обществото от запазването й
в тайна;
4. разрешаване на достъпа до класифицирана информация при спазване на
принципа "необходимост да се знае"
(2) Информация, класифицирана в нарушение на принципите по ал.1 т.1-3,
не представлява държавна или служебна тайна и за нейното разгласяване
не се носи отговорност.
(3) Принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване
на достъпа
само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни
задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.
Мотиви:
Новият текст на чл.4 отговаря на необходимостта да се уредят принципите,
които следва да се спазват при класифициране на информация. Тези принципи
са формулирани от Конституционния съд при тълкуването на чл.39 - 41 от
Конституцията в РКС № 7/1996г., чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.4 от Препоръка
на Комитета на министрите на Съвета на Европа (проект.)
Първият от тях /т.1/ предвижда класифициране да се извършва при наличие
не само на законовите, но и на фактическите предпоставки за това. Този
принцип е заложен в изискването на приетия на първо четене закон, формулирано
в чл.28, да се класифицира единствено информация, разкриването на която
реално ще застраши националната сигурност. Изразът "необходимост
в демократичното общество" се употребява в цитираните документи на
Съвета на Европа, развит е от Европейския съд за правата на човека в неговата
практика и е част от нашето право по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията.
Принципът ще бъде прилаган при контрола върху класифицирането, осъществяван
от лицата по чл.34, ал.1 по реда на чл.38, ал.4, от ДКСИ и от съдилищата
по реда на чл.41 ал.3 и 4 от ЗДОИ.
Вторият принцип /т.2/ е формулиран от Конституционния съд в цитираното
решение, и е пряко свързан с първия. Според него изпълнителната власт
не класифицира всяка информация, попадаща в категориите на списъка-приложение,
в сляпо приложение на закона, а има оперативната самостоятелност, като
съвкупност от права и задължения, да прецени въз основа на конкретните
факти дали се налага да класифицира дадена информация или не. Този принцип
е заложен също в цитираното изискване на чл.28 от приетия на първо четене
законопроект. Ако попадащата в категориите на списъка информация следва
винаги да се класифицира, тогава се обезсмисля това изискване.
Третият принцип е формулиран изрично от Конституционния съд в цитираното
решение и от Европейския съд за правата на човека по повод "необходимост
на ограничението на правото в демократичното общество." Според задължителните
тълкувания на тези съдилища балансът на правата и интересите, предвидени
в чл.41, ал.1 изр.2 от Конституцията и на чл.10, ал.2 от ЕКПЧ се осъществяват
не само от законодателната власт, но и от изпълнителната и съдебната власт,
т.е. този баланс не е един път и завинаги предрешен в полза на едно или
друго от конкуриращите се права и интереси. Ето защо при наличието на
гриф върху един документ, който не съдържа информация, свързана с националната
сигурност или разгласяването й не създава опасност или вреда, компетентният
съд или орган /ДКСИ/ следва да намери точния "баланс на правата и
интересите" и да вземе на тази основа решение за декласифициране.
В ал.2 се посочва конкретната последица от неспазването на принцип на
класифициране - нарушението на норма от такъв характер води до незаконосъобразност
на класифицирането и следователно нарушаването на забраната за разгласа
не може да бъде наказвано.
Глава Втора
Текст на предложението на група народни представители
:
Създава се нова глава "Органи по класифициране на информацията"
4а. Правомощия по първично класифициране на информация като държавна тайна
имат:
1. Президентът
2. Министър-председателят;
3. Министрите, за информация, създавана или съхранявана от съответните
министерства и определени от тях лица;
4б. По определен със закон ред може да се възлагат временно прамовощия
по класифициране на информация като държавна тайна на органи, когато това
се налага за защита на обществения интерес при извънредно или военно положение,
обявени по предвидения в Конституцията на Република България ред.
4в. Правомощия по първично класифициране на информация като служебна
тайна притежават органите на власт, създадени с Конституцията на Република
България или законите.
4г. Правомощия по вторично класифициране на информация като държавна
или служебна тайна имат органите, създадени с Конституцията на Република
България или законите и определените от тях лица.
Мотиви:
Дейността по класифициране на информация като една административна по
характера си дейност изисква ясно определяне на персоналната и материална
компетентност на органите, които я извършват. Такова определяне в настоящия
текст на законопроекта, приет на първо четене, липсва. В чл.34, ал.1 се
прави опит за уточняване на кръга лица, които могат да поставят гриф за
сигурност. Уредбата на този текст обаче е
1/ половинчата, защото поставянето на гриф все още не е волеизявление
на компетентен орган поради липсата на съществени реквизити на индивидуалния
административен акт и
2/ неясна, защото според дефиницията на термина "документ" в
т.9 от Допълнителните разпоредби, дадена специално за целта на настоящия
закон, всеки запис се счита за документ, без значение кой и при какви
условия го е правил. Как може в такъв случай да се говори за "право
да се подписва документ." Кой има право да подписва документи, които
не са актове, е въпрос, на който нито този закон, нито действащото право
дават ясен отговор.
Ето защо е необходимо, с оглед цялостната уредба на законопроекта, да
се създаде нова глава втора, в която да се определи ясно персоналната
и материална компетентност на органите, извършващи класифициране. Това
трябва да бъдат органите, стоящи начело на изпълнително-разпоредителната
дейност в държавата, съобразно с материалната им компетентност - президентът
- за създаваната и съхранявана в рамките на неговата администрация информация,
министър-председателят - за информацията, създавана и съхранявана от Министерския
съвет, и министрите - за информацията, създавана и съхранявана в системата
на министерствата. С оглед ефективност и икономия е уместно законът да
им позволява делегиране на правомощието по класифициране.
С оглед прецизност на уредбата, законът следва да разграничи същинското
класифициране "първично класифициране" от "вторично класифициране"
- класифицирането на вече класифицирана информация, пренесена върху друг
материален носител. За извършването на второто трябва да се определи по-широк
кръг компетентни органи, тъй като същинската преценка от правна и фактическа
страна вече е направена при първичното класифициране. Термините "първично"
и "вторично" класифициране следва да се определят в допълнителните
разпоредби.
ОРГАНИ ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Държавна комисия по сигурността на информацията
Чл. 5. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е
държавен орган, който осъществява политиката на Република България за
защита на класифицираната информация.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията е първостепенен
разпоредител с бюджетни кредити.
Чл. 6. (1) Дейността на ДКСИ е определена в този закон и в подзаконовите
актове по неговото прилагане.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията се подпомага от
администрация, чиято дейност, структура и организация на работа се определят
с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
Текст на проекта:
Чл. 7. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален
орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-
председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок
5 години по предложение на министър-председателя.
Текст на предложението на група народни представители :
Чл. 7. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален
орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник-
председател, които се определят с решение на Народното събрание за срок
5 години по предложение на Министерския съвет.
Мотиви:
Естеството на функциите на ДКСИ като контролен орган изисква относителното
му обособяване като независим от органите, които извършват самото класифициране,
т.е. органите на изпълнителната власт. Негативният исторически опит, свързан
с доскоро съществувалата култура на секретността, изисква ДКСИ да бъде
орган с обществено доверие. Това е възможно само когато гражданите в качеството
си на избиратели са възможно най-преки участници в конституирането на
този орган. Следователно за постигане на по-голяма независимост /заложена
в настоящия проект с пряко конституиране от Министерския съвет и 5г. мандат/
и обществено доверие, следва ДКСИ да се конституира от представителната
власт - Народното събрание. Този подход е познат и придобил обществена
подкрепа - пример за това е Съветът за национална сигурност към Президента,
който се занимава именно с въпросите от значение за националната сигурност
и е с широка представителност.
(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование,
от които
най-малко двама правоспособни юристи.
Текст на проекта:
Чл. 8. (1) Председателят на ДКСИ представя годишен доклад пред Министерския
съвет относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната
информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Създава се нова алинея 2, старата алинея 2 става алинея 3:
(2) Министерски съвет представя доклада в Народното събрание
(3) Председателят на ДКСИ предоставя еднаква по обем и съдържание информация
на Председателя на Народното събрание, Президента на Република България
и Министър-председателя.
Мотиви:
Докладът следва да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание, за да
бъде предмет на парламентарен контрол.
Чл. 9. Държавната комисия по сигурността на информацията:
1. организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата
на
класифицираната информация;
2. осигурява еднаквата защита на класифицираната информация;
3. осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерството
на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните
работи и службите за сигурност.
Чл. 10. При осъществяване на дейността си ДКСИ:
1. създава правила за защита на класифицираната информация с цел
предотвратяване на опасност от увреждането й или от увреждане на интереси,
защитени със закон, в изрично предвидените случаи;
2. определя насоки и утвърждава планове за действие на организационните
единици за случаи на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси
вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
3. извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната
информация за случаи на възникване на опасност от увреждане на защитените
от закона интереси вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация и дава задължителни указания в тази област;
4. организира и провежда превантивна дейност за предотвратяване и намаляване
на вредните последици от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
5. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни
актове в областта на защитата на класифицираната информация;
6. организира и осигурява функционирането на регистратурите в областта
на международните отношения;
7. организира, контролира и отговаря за изпълнението на задълженията за
защита на класифицираната информация, съдържащи се в международни споразумения,
по които Република България е страна;
8. осъществява общо ръководство, координация и контрол на дейностите по
защита на класифицираната информация;
9. осъществява общо ръководство и координация на дейността по проучване
на български и/или чуждестранни физически лица - търговци, или юридически
лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор,
свързан с достъп до класифицирана информация, и утвърждава образец на
удостоверение за сигурност съгласно този закон, наричано по-нататък "удостоверение";
10. осъществява общо ръководство и координация на дейността по проучванията
за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана
информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответното ниво
на класифицирана информация, наричано по-нататък "разрешение";
11. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно
предложение издава разрешения на лицата, предложени за назначаване като
служители по сигурността на информацията;
12. издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти, че български
физически лица притежават разрешение, съответно български физически лица
-
търговци, и юридически лица притежават удостоверение;
13. извършва съвместно със службите за сигурност проучване на български
граждани, които кандидатстват за заемане на длъжности или за изпълнение
на конкретно възложени задачи, налагащи работа с класифицирана информация
на друга държава или международна организация, след постъпване на писмено
искане от компетентния орган за сигурност на информацията на съответната
държава или международна организация;
14. води единни регистри на издадените, отнетите или прекратените разрешения,
удостоверения, сертификати и потвърждения, на отказите за издаването или
прекратяването на такива, както и регистър на материалите и документите,
съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна
тайна;
15. уведомява незабавно Президента, председателят на Народното събрание
и министър-председателя в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация с ниво на класификация "Строго секретно";
16. организира и координира обучението за работа с класифицирана информация;
17. осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността
на информацията;
18. осъществява общ контрол по защитата на класифицираната информация,
съхранявана, обработвана и предавана в автоматизирани информационни системи
или мрежи;
19. дава разрешения за посещения на лица за извършване на инспекции, провеждани
по силата на международни споразумения за взаимна защита на класифицираната
информация.
Чл. 11. (1) При изпълнение на задачите и дейностите по чл. 10 ДКСИ:
1. може да изисква информация от информационните масиви на службите за
сигурност и за обществен ред;
2. получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните
органи, органите на местното самоуправление, юридическите и физическите
лица;
3. издава задължителни предписания.
Текст на предложението на групата народни представители:
Чл. 11. (1)
2. получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните
органи и органите на местното самоуправление;
Мотиви:
В частта, в която се задължават физически и юридически лица да предоставят
"незабавно и безплатна информация" разпоредбата нарушава основни
права, предвидени в чл. 19, 30, 32 и 34 и от Конституцията. Следователно
в тази си част текстът следва да отпадне.
(2) Условията и редът за предоставяне на информация по ал. 1, т. 1 и
2 се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Р а з д е л ІІ
Служби за сигурност
Чл. 12. (1) Службите за сигурност:
Текст на проекта:
1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите
за работа, издават прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица;
Текст на предложението на група народни представители:
1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите
за работа, предлагат на ДКСИ издаването, прекратяването и отнемането разрешенията
на тези лица;
Текст на проекта:
2. извършват проучване на български и/или чуждестранни физически лица
-търговци, или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор
или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация,
и издават удостоверения, че те отговарят на изискванията за сигурност
съгласно този закон;
3. съдействат за изпълнението на задачите на ДКСИ по чл. 10, т. 11, 12,
13, 15, 16 и 19;
4. съдействат за изпълнението на задачите по чл. 12, ал. 2, т. 3 и по
чл. 13, ал. 1, т.2.
(2) Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните
работи
освен функциите по ал. 1:
Текст на проекта:
1. извършва проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо
да работят с класифицирана информация, и издава, прекратява, отнема или
отказва разрешение за достъп до съответното ниво на класификация освен
в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 5;
Текст на предложението на група народни представители:
1. извършва проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо
да работят с класифицирана информация, и предлага на ДКСИ издаването,
прекратяването, отнемането или отказването разрешение за достъп до съответното
ниво на класификация освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 5;
Текст на проекта:
2. издава потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз
основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен
орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване
в Република България, наричано по-нататък "потвърждение", освен
в случаите по чл. 12, ал. 3, т. 3;
Текст на предложението на група народни представители:
2. предлага на ДКСИ издаването потвърждение на чуждестранни физически
или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение
от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация
и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък "потвърждение",
освен в случаите по чл. 12, ал. 3, т. 3;
3. осъществява пряк контрол по защита на класифицираната информация и
по спазването на законовите разпоредби в тази област.
(3) В структурите на Министерството на отбраната и на Българската армия,
с изключение на служба "Военна информация", освен функциите
по ал. 1 и ал. 2, т. 3 служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване" към министъра на отбраната:
Текст на проекта:
1. извършва проучвания, издават, прекратяват и отнемат разрешения на български
граждани - донаборници, военнослужещи на кадрова и наборна военна служба,
запасни и граждански лица по служебно или по трудово правоотношение в
структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, както
и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на
отбраната;
Текст на предложението на група народни представители:
1. извършва проучвания, предлагат на ДКСИ издаването, прекратяването и
отнемането разрешения на български граждани - донаборници, военнослужещи
на кадрова и наборна военна служба, запасни и граждански лица по служебно
или по трудово правоотношение в структурите на Министерството на отбраната
и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни
кредити към министъра на отбраната;
2. извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на физически
лица, съответно удостоверения на юридически лица, кандидатстващи за или
извършващи дейност за нуждите на Министерството на отбраната и Българската
армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към
министъра на отбраната;
Текст на проекта:
3. издава потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството
на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители
с бюджетни кредити към министъра на отбраната.
Текст на предложението на група народни представители:
3. предлагат на ДКСИ издаването на потвърждения на чужди граждани за работа
и/или обучение в Министерството на отбраната и в Българската армия, както
и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на
отбраната.
(4) В изпълнение на задачите по ал. 1, 2 и 3 службите за сигурност имат
право:
Текст на проекта:
1. да прилагат и използват разузнавателни способи и средства при условия
и по ред, определени със закон;
2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически
лица - обект на проучване;
3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на физическите
лица и на кандидати - български и/или чуждестранни физически лица - търговци,
и български и/или чуждестранни юридически лица, при сключването или изпълнението
на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация;
5. да получават всякаква необходима информация от държавните органи, органите
на местното самоуправление, юридическите и физическите лица при условия
и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона.
(5) В изпълнение на задачите си по ал. 1 - 4 службите за сигурност взаимодействат
помежду си.
Текст на предложението на група народни представители:
Да отпадне т.1.
Мотиви:
Разпоредбата нарушава гарантирано от чл.32, ал.2 от Конституцията право.
Случаите, в които е допустимо да се използват специални разузнавателни
средства, трябва да са предвидени в закон. Законът за специалните разузнавателни
средства урежда пълно отношенията, поддаващи се на трайна уредба. Чл.4
от този закон урежда хипотезата, в която такива средства могат да се използват
не за разкриването на престъпление, а "по отношения на действия,
свързани със защитата на националната сигурност." Текстът на закона
овластява съответния съд да прецени налице ли е такава необходимост в
съответния конкретен случай. Без да са налице съответни доказателства,
които да обосновават реално тази необходимост, разрешение за използването
на такива средства ще е незаконосъобразно. Следователно е неприемлив текст,
който овластява на едро службите за сигурност да искат прилагането на
такива средства единствено с мотива, че трябва да извършат проверка.
Чл. 13. (1) За осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната
информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област ръководителите
на Национална служба "Сигурност" и служба "Сигурност -
военна полиция и военно контраразузнаване" с писмена заповед определят
служители, които имат право:
Текст на проекта:
1. на неограничен достъп до обектите и помещенията в организационната
единица
- обект на контрол, включително за извършване на оглед на тези обекти
и помещения;
Текст на предложението на групата народни представители:
1. на свободен достъп до обектите и помещенията в организационната единица,
обект на контрол;
Общи мотиви за всички промени в член 13:
Извършването на огледи в помещенията на частноправни лица, без гаранции
за правата им, е в нарушение на чл.30, ал.1 от Конституцията, чл.8 от
ЕКПЧ, чл.134 ал.1 от НПК, чл.76 от ЗМВР.
В нарушение на същите текстове е въведеното правомощие за получаване на
устни и писмени обяснения.
2. на достъп до документите, свързани с организацията по защита на
класифицираната информация в организационната единица - обект на контрол;
3. на достъп до автоматизираните информационни системи или мрежи за
създаване, съхраняване, обработка и пренос на класифицирана информация
с цел
установяване надеждността на защитата;
Текст на проекта:
4. да изискват писмени и устни обяснения от ръководителите и служителите
от
организационната единица - обект на контрол;
Текст на предложението на групата народни представители:
т.4. Да отпадне
Текст на проекта:
5. да получават информация от други организационни единици и да изискват
обяснения от техните ръководители и служители за дейности по създаването,
обработването, съхраняването и предоставянето на класифицираната информация
във връзка с извършвана проверка в организационната единица - обект на
контрол;
Текст на предложението на група народни представители:
5. да получават информация от други организационни единици във връзка
с извършвана проверка в организационната единица - обект на контрол;
6. да привличат експерти, когато са необходими специални знания за изясняване
на
обстоятелства във връзка с извършвана проверка;
7. да дават конкретни предписания във връзка със защитата на класифицираната
информация.
(2) Във връзка с осъществяването на дейностите по ал. 1 могат да бъдат
използвани
технически и програмни средства.
Текст на проекта:
Чл. 14. Процедурата за извършване на проверките по чл. 13 се определя
с наредба,
приета от Министерския съвет.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.14. Да отпадне
Чл. 15. Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството
на
вътрешните работи:
1. осъществява дейностите по криптографската защита на класифицираната
информация съгласно чл. 124 от Закона за Министерството на вътрешните
работи;
2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи
или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация;
3. координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни
излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи
класифицирана информация;
4. осъществява и контролира обучението за работа с криптографски методи
и средства на лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.
Р а з д е л ІІІ
Служби за обществен ред
Чл. 16. Службите за обществен ред извършват проучвания за надеждността
на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и
отнемат разрешенията на тези лица.
Чл. 17. (1) В изпълнение на задачите по чл. 16 службите за обществен ред
имат право:
1. да прилагат и използват оперативно-издирвателни способи и средства
при условия и по ред, определени със закон;
2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически
лица - обект на проучване;
3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на своите служители;
4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация от служителите по чл. 16;
5. да получават всякаква необходима информация от други организационни
единици във връзка с проучванията на лицата по чл. 16.
(2) Службите за обществен ред в рамките на своите функции и правомощия
са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност във връзка с
изпълнението на задачите им по чл. 12.
Р а з д е л ІV
Задължения на организационните единици
Чл. 18. Организационните единици:
1. прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и контролират
тяхното спазване;
2. отговарят за защитата на информацията;
3. в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация уведомяват
незабавно ДКСИ и предприемат мерки за ограничаване на неблагоприятните
последици;
4. предоставят информация по чл. 11, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 4, т. 5
и чл. 17, ал. 1, т. 5.
Р а з д е л V
Текст на проекта:
Задължения на служителите в организационните единици и на гражданите
Текст на предложението на група народни представители:
Задължения на служителите в организационните единици
Мотиви:
Не съществува никакво основание гражданите да бъдат задължавани по този
закон. Задълженията са възложени със закон да бъдат надлежно изпълнявани
от съответните органи и служители, които получават финансиране и възнаграждения
именно за тази си работа от гражданите посредством данъците. Следователно
институциите са задължени да служат на гражданите, а не обратното, както
следва и от принципите на Конституцията на Република България.
Чл. 19. (1) Служителите в организационните единици, получили разрешение
за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни:
1. да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп;
2. да уведомяват незабавно служителя по сигурността на информацията за
случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
3. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи
на промени на класифицираните материали и документи;
4. да преминават периодични здравни прегледи най-малко веднъж на 2 години
и психологически изследвания при условията и по реда на чл. 45,
ал. 2.
(2) Всяко лице, получило разрешение за достъп до класифицирана информация
с
ниво на класификация "Строго секретно", е длъжно да информира
писмено ДКСИ чрез служителя по сигурността на информацията за всяко задгранично
пътуване, най-малко 5 дни преди датата на заминаването.
(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на:
1. лицата, които осъществяват такива пътувания във връзка с изпълнението
на
задачи на държавен орган;
2. народните представители, както и лицата по чл. 42, ал. 1;
3. пътувания в държави, с които Република България има сключени споразумения
за взаимна защита на класифицирана информация;
4. служителите от разузнавателните служби.
(4) Служителите на службите за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват
ръководителите си за всяко задгранично пътуване.
(5) Военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната
и
Българската армия писмено уведомяват ръководителя на служба "Сигурност
- военна
полиция и военно контраразузнаване" за всяко задгранично пътуване.
Чл. 20. Физическите лица, получили разрешение за достъп до класифицирана
информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са
длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната информация.
Текст на проекта:
Чл. 21. Гражданите са длъжни да спазват ограниченията, наложени от държавните
органи при условията и по реда на този закон, с цел защита на класифицираната
информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.21. Да отпадне
Мотиви:
Вж. Мотивите, посочени за смяната на името на раздела
Р а з д е л VІ
Служител по сигурността на информацията
Чл. 22. (1) Ръководителят на организационната единица ръководи, организира
и
контролира дейността по защита на класифицираната информация.
(2) Ръководителят на организационната единица назначава служител по
сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на
това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ.
(3) По изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната
информация, ръководителят на организационната единица може да изпълнява
функциите на служител по сигурността на информацията, ако той отговоря
на
изискванията на чл. 23.
(4) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на
ръководителя на организационната единица.
(5) Методическото ръководство по отношение на дейността на служителя по
сигурността на информацията се осъществява от ДКСИ.
Чл. 23. (1) За служител по сигурността на информацията може да бъде назначено
лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да притежава само българско гражданство;
2. да е получило разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана
информация при условията и по реда на глава пета.
(2) След назначаването служителят задължително преминава обучение в областта
на защитата на класифицираната информация.
Чл. 24. (1) Служителят по сигурността на информацията:
1. следи за спазването на изискванията на този закон и на международните
споразумения във връзка със защитата на класифицираната информация;
2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;
3. разработва план за охрана на организационната единица чрез физически
и технически средства и следи за неговото изпълнение;
4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите
и
документите;
5. извършва обикновено проучване по чл. 50;
6. осъществява процедурата по обикновеното проучване в рамките на организационната
единица и води регистър на проучените лицата;
7. уведомява ДКСИ при изтичане на срока на разрешенията, при напускане
или
преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението,
свързано с достъп до определено ниво на класификация;
8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за
всяка
промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения,
удостоверения, сертификати или потвърждения;
9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация
и за взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ;
10. следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията;
11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение
на война, военно положение, извънредно положение или кризи;
12. организира и провежда обучението на служителите в организационната
единица в областта на защитата на класифицираната информация.
(2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8 и 9 служителите по
сигурността
на информацията в службите за сигурност и обществен ред уведомяват незабавно
ръководителите на службите.
(3) Служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната
и в Българската армия при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8
и 9 уведомяват незабавно служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване".
Текст на проекта:
Р а з д е л VІІ
Административни звена по сигурността на информацията
Чл. 25. За изпълнение на задачите по чл. 24 и в зависимост от обема на
класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може
да се подпомага от административни звена по сигурността.
Чл. 26. За служители в звената по чл. 25 се назначават лица, които отговарят
на изискванията по чл. 23.
Текст на предложенията на група народни представители
Да отпаднат Чл. 25. и Чл. 26.
Мотиви:
Според Закона за администрацията същата бива обща и специализирана. Звената
на общата администрация са изрично изброени в чл.7, ал.1 от ЗА. Звената
на специализираната администрация се определят конкретно в съответните
устройствени правилници. Чл.7, ал.1 от ЗА, който урежда общо отношенията,
свързани с администрацията, не предвижда звено по сигурността на информацията
в структурата на общата администрация. Следователно нормите на чл.25 и
26 от ЗЗКИ са безсъдържателни - те мълчаливо препращат към уредбата на
този вид звено, какъвто понастоящем в правната действителност не съществува.
Г л а в а т р е т а
Текст н а проекта:
ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ
Текст на предложението на група народни представители:
КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ КАТО ДЪРЖАВНА ТАЙНА И СЛУЖЕБНА ТАЙНА
Р а з д е л І
Текст н а проекта:
Класифицирана информация
Текст на предложението на група народни представители:
Изисквания за класифициране на информация
Чл. 27. Класифицираната информация е три вида: информация, представляваща
държавна тайна, информация, представляваща служебна тайна, и чуждестранна
класифицирана информация.
Текст н а проекта:
Чл. 28. Държавна тайна е класифицираната информация, определена в списъка
по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност
и/или би увредил интересите на Република България, свързани с националната
сигурност, в областта на отбраната, външната политика или защитата на
конституционноустановения ред.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 28. Информация, съдържаща се в документ или материал, може да бъде
класифицирана като държавна тайна единствено когато са налице кумулативно
следните предпоставки:
1. класификацията е извършена от компетентния орган;
2. информацията е създадена или се съхранява от организационните единици;
3. информацията попада в категориите на списъка по приложение № 1;
4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или
би увредил националната сигурност на Република България;
5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността
и вредата по т.4
Мотиви:
На първо място, нужно е разпоредбата да дава законовите предпоставки на
класифицирането на дадена информация като държавна тайна, а не да дава
определение на държавна тайна. Това е така, защото дадена информация се
превръща в държавна тайна в резултат на законосъобразно и правилно извършена
процедура по класифициране. Определението на държавна тайна в настоящия
проект е дадено в чл.2, ал.1.
С оглед яснота на разпоредбата, която ще бъде прилагана от класифициращите
информацията органи, е необходима по-стройна редакция от настоящата. Ето
защо е подходящо да се отделят и обособят в отделни точки отделните елементи
на цялото. Предвид спецификата на административната дейност по класифициране,
следва да бъдат обособени:
1/персоналната компетентност на органа, извършват дейността;
2/ материалната компетентност, ограничаваща се до създаваната и съхранявана
от организационните единици информация
3/ прецизиране на материалната компетентност чрез списъка, който определя
точно коя създавана и съхранявана от държавните органи може да бъде класифицирана
4/ преценка на фактите - дали би се създала опасност или вреда за националната
сигурност
5/ мотивиране /определяне на опасността или вредата/ с оглед доказване,
че действително е направена преценката по т.4
Тези елементи е необходимо да присъствуват при извършването на всяка административно
-разпоредителна дейност. Мотивирането се свежда само до определяне на
опасността или вредата, не и до задължение за цялостно изложение на фактическата
обстановка.
Текст на проекта:
Чл. 29. (1) Служебна тайна е класифицираната информация, създавана или
съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление,
която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил
неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен
интерес.
(2) Категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна,
се определят с нормативен акт.
(3) Ръководителят на съответната организационна единица обявява списък
на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационна
единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника
за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.29. Информация, съдържаща се в документ или материал, може да бъде
класифицирана като служебна тайна по смисъла на този закон единствено
когато са налице кумулативно следните предпоставки:
1. класификацията е извършена от компетентния орган;
2. информацията е създадена или се съхранява от държавните органи или
органите на местното самоуправление;
3. информацията попада в категории, определени със закон;
4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или
би увредил обществения ред;
5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността
или вредата по т.4
Ал.2 и ал.3 отпадат
Мотиви:
Горното се отнася и до служебната тайна по аргумент от по-силното основание.
Това е така, защото не може информация, разгласяването на която би довело
до по-малки вреди в сравнение с вредите от разгласяването на информацията,
свързана с националната сигурност, да бъде поставена при по-неблагоприятен
за правата на гражданите режим.
Ал.2 отпада, тъй като съдържанието й е възпроизведено в т.3 от предлагания
текст на чл.29.
Ал.3 отпада, тъй като съгласно чл.41 от Конституцията на РБ, решение №
7 на КС от 1996 г. и чл.7, ал.1 и чл. 37, ал.1 т.1 от ЗДОИ служебната
тайна не може да бъде уредена по-друг начин освен със закон.
Текст на предложението на народните представители: - създава се нов чл.29а
Чл.29а (1) Информацията се класифицира като държавна или служебна тайна
с акт на съответния компетентен орган.
(2) Административният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. нивото на класификация;
2. името и длъжността на лицето, подписало акта;
3. наименованието на органа, който или от чието име е извършена класификацията;
4. правното основание на класификация, включително номера на категорията
в списъка по приложение № 1;
5. срока на защита на класифицираната информация;
6. датата на изтичане на срока за защита на класифицираната информация.
(3) При класифициране на информация, съхранена на магнитен или хартиен
носител и представляваща текст, карта, чертеж, фотография, изображение
и др. Подобни, на всяка страница се поставя гриф за сигурност в съответствие
с необходимата степен на защита на конкретната информация.
(4) При класифициране на информация, съхранена на друг вид носител, се
прилага подходящо обозначение.
Мотиви:
Тъй като класифицирането е административно-разпоредителна дейност, тя
се извършва след волеизявление на компетентния орган, което съобразно
с правилата на административното право и изискванията на чл.120 ал.1 -2
от Конституцията и чл.2, ал.1 от ЗАП следва да бъде във формата на индивидуален
административен акт. Новата разпоредба установява задължителните реквизити
на един такъв акт, включително специфичния такъв, свързан със срока на
класифициране.
С оглед гарантирането на правото на достъп до обществена информация във
формата на частичен достъп и с оглед точното прилагане на закона и класифициране
само на информацията за конкретен факт или обстоятелство, се предвижда
задължение за поставяне на гриф на всяка страница от текст, карта, чертеж,
изображение и др. Така се осигурява правото на гражданите на достъп до
останалата част от информацията, която носи съответният текст, разкриваща
факти, намиращи се в определено отношение към "тайния" факт,
от узнаването на които той не може да бъде разкрит.
Чл. 30. Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация,
предоставяна от друга държава или международна организация по силата на
международно споразумение, по което Република България е страна.
Р а з д е л ІІ
Нива на класификация за сигурност на информацията
Чл. 31. (1) Нивата на класификация за сигурност на информацията са:
1. "СТРОГО СЕКРЕТНО";
2. "СЕКРЕТНО";
3. "ПОВЕРИТЕЛНО";
4. "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ" .
(2) Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф
за
сигурност:
1."СТРОГО СЕКРЕТНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп
би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта
или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика
и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл
да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи
вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност,
отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения
ред;
2. "СЕКРЕТНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би
застрашил във висока степен суверенитета, независимостта или териториалната
цялост на Република България, или нейната външна политика и международни
отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде
опасност от възникване на труднопоправими или големи вреди, или да причини
такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната
политика или защитата на конституционноустановения ред;
3. "ПОВЕРИТЕЛНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп
би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на
Република България или нейната външна политика и международни отношения,
свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от
възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната
сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения
ред.
(3) Информацията, класифицирана като служебна тайна в сферата на дейността
на държавните органи или органите на местното самоуправление, задължително
се маркира с гриф за сигурност "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ".
Текст на проекта:
(4) Извън случаите по ал. 3 информацията, класифицирана като служебна
тайна, се маркира с гриф за сигурност само ако правнозащитеният интерес
налага това.
Текст на предложението на групата народни представители:
Чл.31 ал. (4) Да отпадне
Текст на проекта:
(5) С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това е предвидено
в
международни договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България,
ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната
или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:
Текст на предложението на групата народни представители:
5) С цел осигуряване на допълнителна защита на чуждестранна класифицирана
информация, когато това е предвидено в международни договори, ратифицирани
и влезли в сила за Република България, ДКСИ по предложение на министъра
на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите
за сигурност може да определи с решение:
Мотиви:
Изменението е редакционно - липсва название на вида класифицирана информация
1. допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво
на
класификация в страната - източник на информацията, от предвидените в
ал. 2 и 3 нива на класификация;
2. специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и
съхраняване на тези материали и документи;
3. кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи.
Чл. 32. Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната
чуждестранна класифицирана информация и/или на предоставяната от Република
България на друга държава или международна организация такава информация
в
изпълнение на влязло в сила международно споразумение за Република България
и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява
в
съответствие с разпоредбите на споразумението.
Г л а в а ч е т в ъ р т а
МАРКИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
Раздел І
Процедура по маркиране на класифицираната информация
Чл. 33. (1) Маркирането на класифицираната информация се извършва чрез
поставянето на съответен гриф за сигурност.
Текст на проекта:
(2) На материалите, документите или на сбор от такива, съдържащи класифицирана
информация, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво
на класификация на материал или документ от този сбор.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 33 (2)Да отпадне
Мотиви:
Класифицирането на сборове от материали противоречи на тълкуването на
Конституционния съд в РКС № 7 от 1996г., чл.10, ал.2 от ЕКПЧ, приетите
в НАТО стандарти (срв. Изпълнителна заповед № 12958 от 1995г. на Президента
на САЩ), чл.7, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация и редица
разпоредби на настоящия проект.
Текст на проекта:
(3) Върху части от документи (раздели, приложения, анекси и др.) или на
отделни
документи в сбор от документи след отделянето им могат да се поставят
грифове за
сигурност, различни от грифа за сигурност, поставен по реда на ал. 2.
Текст на предложението на група народни представители:
(3) Върху части от документи (раздели, приложения, анекси и др.) се поставят
отделни грифове за сигурност, съответни на нивото на класификация на всяка
отделна част.
Мотиви:
Разпоредбата трябва да бъде от императивен вид с оглед принципа за класифициране
само при необходимост и с оглед гаранцията на правото на частичен достъп
на гражданите до информация.
Текст на проекта:
Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право
да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ
наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се определя от органа по класифициране
или определеното от него лице
Мотиви:
Поставянето на гриф е само част от процедурата по класифициране на информация,
поради което компетентен да го определя е органът, който извършва дейността
по класифициране.
(2) Лицето, създало документа или материала, съдържащ класифицирана информация,
в случай че е различно от лицето по ал. 1, е длъжно да постави гриф за
сигурност, валиден до окончателното му определяне от лицето по ал. 1.
(3) Лицата, задължени да маркират класифицираната информация, носят
отговорност за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.
(4) Поставянето, променянето или заличаването на гриф за сигурност се
извършва
само в рамките на предоставения достъп на лицето до класифицирана информация.
Текст на проекта:
Чл. 34. (5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ
на нивото на класификация, определено по реда на този закон и правилника
за прилагането му.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ
на нивото на
класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането
му в акта по чл.29а, ал.2
Мотиви
Грифът е част от изискуемото съдържание на акта по класифициране.
Текст на проекта:
Чл. 34. (6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ
ръководител нивото
на класификация не може да се променя или заличава. Това се отнася и за
случаите,
когато се касае за сбор от материали или документи.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ
ръководител нивото
на класификация не може да се променя или заличава.
Мотиви:
Изменението следва отмяната на текстовете, отнасящи се до сборове от документи.
(7) Не се допуска неоснователна промяна на нивото на класификация.
(8) Когато лице, получило по законоустановения ред класифицирана информация,
установи, че неправилно е определено нивото на класификация, незабавно
уведомява за това лицето по ал. 1 или неговия висшестоящ ръководител.
(9) В случай на промяна на нивото на класификация уведоменото лице е длъжно
незабавно да съобщи това на получателя. При предаване на класифицираната
информация на трети лица получателят незабавно уведомява тези лица за
промяната.
(10) Ръководителите на организационните единици организират обучението
на подчинените им служители за условията и реда за маркиране на информацията
(поставянето, промяната и заличаването на грифовете за сигурност) под
методическото ръководство на ДКСИ.
Текст на проекта:
Чл. 35. Редът и начинът за маркиране на информацията се определят в правилника
за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.35 Да отпадне
Мотиви
Редът и начинът на маркиране на информацията е определен в този закон
( чл.31 -34)
Р а з д е л ІІ
Съхраняване на класифицираната информация
Текст на проекта:
Чл. 36. (1) С цел осигуряване на защита от нерегламентиран достъп класифицираната
информация се създава, обработва, предава или съхранява при условията
и по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, отнасящи
се до организацията на регистратурите, мерките за защита при движение
на информацията извън регистратурите, както и предвидените видове защита,
съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международно споразумение,
по което Република България е страна, е предвидено друго.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 36. (1) С цел осигуряване на защита от нерегламентиран достъп класифицираната
информация се обработва, предава или съхранява при условията и по реда
на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, отнасящи се до
организацията на регистратурите, мерките за защита при движение на информацията
извън регистратурите, както и предвидените видове защита, съответстващи
на нивото на класификация, освен ако в международно споразумение, по което
Република България е страна, е предвидено друго.
Мотиви:
В новата редакция отпада думата "създава", тъй като реда по
"създаване" на класифицирана информация е регламентиран в гл.3
раздел І на настоящия закон закон.
Текст на проекта:
(2) Унищожаване на класифицирана информация се допуска само след изтичането
на срока на съхраняването й. Със заповед на служителя по сигурността в
съответната организационна единица, в която е създаден съответният материал
или документ, съдържащ класифицирана информация, се съставя комисия, която:
1. дава заключение коя класифицирана информация има историческо,
практическо или справочно значение;
2. предлага конкретни срокове за съхраняване на информацията по т. 1;
3. прави предложение за унищожаване на документи и материали, съдържащи
класифицирана информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (2) Унищожаване на класифицирана информация се допуска само след
изтичането на две години след срока на съхраняването й. Със заповед на
органа, в който е създаден съответният материал или документ, се съставя
комисия, която:
1. дава заключение коя класифицирана информация няма историческо,
практическо или справочно значение;
2. предлага конкретни срокове за съхраняване на информацията по т. 1;
3. прави предложение пред ДКСИ за унищожаване на документи и материали,
съдържащи класифицирана информация.
4. прави предложение до ДКСИ за нов срок за класификация, но не по-дълъг
от половината от първоначално определеният срок.
Мотиви:
В изр.1 се въвежда задължителен срок, в рамките на който декласифицираната
информация не може да бъде унищожавана, което е гаранция за правото на
гражданите и обществото да търсят, получават и разпространяват информация.
По т.1 комисията следва да се произнася по въпроса коя информация няма,
а не коя има историческо значение, защото по начало всяка съхранена информация
има такова значение.
По т.3 отговорността за унищожаването на информацията следва да се поеме
от органа, който има контролни функции в областта на защитата на класифицирана
информация с цел гарантирането срещу безконтролното унищожаване на класифицирана
информация в ущърб на обществото.
Текст на проекта:
Чл.36 (3) Предложенията на комисията по ал. 2 се одобряват с акт на служителя
по
сигурността на информацията.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (3) Предложенията на комисията по ал.2 т.1 и 2 се одобряват с акт
на органа по ал.2.
Мотиви:
Разпоредбата е в синхрон с предлаганата концепция за орган по класифициране.
Текст на проекта:
Чл.36 (4) Актът на служителя по ал. 3 подлежи на утвърждаване от ръководителя
на организационната единица.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (4) ДКСИ взима решение за унищожаване на информацията по ал.2. т.3
или за продължаване на срока за нейното съхранение
Мотиви:
Р а з д е л ІІІ
Срокове за защита на класифицираната информация
Текст на проекта:
Чл. 37. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните
срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО"
- 50
години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО" -
25 години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО"
- 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години, освен
ако правнозащитеният интерес изисква по-дълъг срок.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните
срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО"
- 25 години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО" -
10години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО"
- 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години, освен
ако правнозащитеният интерес изисква по-дълъг срок.
Мотиви
Предлаганите в приетия на първо четене законопроект срокове са прекалено
дълги и не се съгласуват с изискването за "необходимост в демократичното
общество," нито със стандартите на НАТО. С оглед конкретната преценка
за необходимостта даден документ или материал да е класифициран или не,
е по-добро законодателно разрешение да се предвиди преразглеждане на засекретяването
след изтичането на един по-кратък срок, отколкото наличието на дълги срокове
без възможност за преразглеждане на срока.
Текст на проекта
Чл. 37. (2) В специални закони могат да се определят срокове, различни
от тези по ал. 1, с
цел защита на класифицирана информация, свързана с:
1. националната сигурност, отбраната и обществения ред;
2. функционирането на съдебната, здравната и осигурителната система;
3. осъществяването на пощенските и далекосъобщителните услуги;
4. научната и статистическата дейност;
5. патентите за изобретения и полезни модели и обектите на авторското
право и
сродните му права.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (2) При реда и условията на чл.36, ал 2, т.4, ДКСИ, може да удължи
срока на класификация за информация, класифицирана с ниво "Строго
секретно".
Мотиви
Предлаганото предвиждане на изключителни срокове, които могло да се въвеждат
със специални закони, обезсмисля напълно настоящия закон, особено при
положение, че само информацията, изброена в т.1 обхваща целия обем на
информацията, защитена по реда на този закон. Удължаването на срока следва
да става след изтичането на законовия срок, след преглед и преценка на
независимия контролен орган - ДКСИ. Същевременно този преглед не следва
да се извършва автоматично, а при сезиране от страна на комисията по чл.36,
ал.2, която представлява интересите на органа, застъпващ становището за
удължаване на срока. За да не се злоупотребява с това правомощие, следва
удължаването да се отнася само до информация с най-високото ниво на секретност
и да има лимит на новия срок. След изтичането му няма пречка, с оглед
защитата на информацията в особено важни случаи, да се повтори процедурата.
Текст на проекта
Чл. 37. (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 нивото на класификация
се премахва освен
в случаите по ал. 2.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 нивото на класификация
се премахва и информацията се декласифицира освен в случаите по ал. 2.
Мотиви
Необходимо е да бъдат посочени ясно последиците от изтичането на срока
на класификация.
(4) Правомощията на лицето, извършило класификацията, относно поставянето,
понижаването или заличаването на гриф за сигурност, както и определянето
на сроковете за защита на класифицираната информация в случай на пълна
или частична ликвидация, съкращение в щата, преобразуване, реорганизация,
промяна в класификатора на длъжностите или промяна на функциите преминават
върху неговия правоприемник. При липса на правоприемник правомощията преминават
върху ДКСИ.
(5) Сроковете, предвидени в този член, се прилагат и по отношение на чуждестранна
класифицирана информация, освен ако международно споразумение, по което
Република България е страна, предвижда друг срок.
Чл. 38. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води регистър
на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща
държавна или служебна тайна.
Текст на проекта:
Чл.38 (2) Регистърът по ал. 1 съдържа само данни за:
1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или
документ;
2. датата на неговото създаване;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира
в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа
за
сигурност;
6. промяна или премахване нивото на класификация и дата на извършването
им.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 (2) Регистърът по ал. 1 е публичен и съдържа данни за:
1. органът на власт, който е създал, и органът който съхранява съответния
материал или документ;
2. датата на неговото създаване и класифициране;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира
в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа
за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и дата на извършването
им.
Мотиви:
Публичността на регистъра е една от най-важните гаранции за контрол върху
засекретяването /класифицирането/. Това е така, защото чрез публичния
регистър гражданите и юридическите лица ще могат да следят сроковете на
класифициране на информацията и да упражняват правото си на достъп при
изтичането им. Чрез публичния регистър гражданите ще имат и една актуална
представа за обема на засекретяваната /класифицирана/ документация в държавата.
Чл.38 (3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ
информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването
на
материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща
държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на
нивото на класификация.
Чл.38 (4) Лицата по чл. 34, ал. 1 преразглеждат периодично най-малко веднъж
на 2 години сроковете за защита на всеки материал или документ относно
наличието на правните основания за поставяне на съответния гриф за сигурност
с цел промяна или премахване на нивото на класификация. При промяна на
нивото на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 37,
ал. 1.
Текст на проекта:
Чл.38 (5) Държавната комисия по сигурността на информацията уведомява
незабавно създателя на материала или документа, съдържащ класифицирана
информация, представляваща държавна тайна, за лицата, извършили справки
в регистъра.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 ал.5 Да отпадне
Мотиви:
Текстът в законопроекта, приет на първо четене, е напълно неоправдан.
Следенето на гражданите, които се интересуват от регистъра, е противоконституционно
и нелепо.
Текст на проекта:
Чл.38 (6) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както
и условията и редът за извършване на справки от регистъра се определят
в правилника за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 (6) Справките от регистъра се извършват по реда на Закона за достъп
до обществена информация.
Мотиви
Уредбата вече е дадена в закон и не може да се преурежда в подзаконов
нормативен акт.
Г л а в а п е т а
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА
ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Условия за получаване на достъп до класифицирана информация
Чл. 39. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено
по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл.
42, ал. 1.
Текст на проекта:
Чл. 40. (1) Ръководителите на организационните единици, с изключение на
случаите по ал. 2 и 3, определят списък на длъжностите или задачите, за
които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация,
представляваща държавна тайна.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 40. (1) Компетентните да класифицират информация органи, с изключение
на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за
които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация,
представляваща държавна тайна.
Мотиви
Измененият текст е съобразен с концепцията за орган по класифициране.
Текст на проекта:
(2) Министърът на отбраната определя списъка по ал. 1 за Министерството
на отбраната и за Българската армия.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 40 ал.2 Да отпадне
Мотиви
Текстът е излишен, след като министърът очевидно е орган по класифициране.
Ал. 3 става ал.2
(3) Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят
списъка
по ал. 1 за тези служби.
Чл. 41. (1) Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение
на
служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:
1. извършване на проучване на лицето за надеждност;
2. провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната
информация.
(2) Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа
до
информация, класифицирана като служебна тайна.
Текст на проекта:
Чл. 42. (1) Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Президента на Република България;
3. министър-председателя.
(2) Лицата по ал. 1, считано от момента на встъпването им в длъжност,
получават
по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на
заемане на длъжността им.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 42. (1) Достъп до класифицирана информация имат:
1. Президента на Република България;
2. народните представители при спазване на принципа необходимост да се
знае;
3. министър-председателя;
4. министрите при спазване на принципа "необходимост да се знае";
5. съдии, прокурори, следователи и адвокати - във връзка с конкретни дела.
(2) Лицата по ал. 1подписват декларация за опазване на тайната.
Мотиви:
Разширеният кръг на лицата е в съответствие с принципите на демократичното
общество, контрола на законодателната власт над изпълнителната, ефективността
на съдебната и изпълнителната власт. Относно народните представители е
достатъчно да се напомни, че в съвета по национална сигурност, който не
просто работи с такава информация, но и взима решения, които засягат националната
сигурност, участвуват представители на парламентарно представените политически
сили.
Текст на проекта:
Чл. 43. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация се издава
на лице,
което отговаря на следните изисквания:
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 43. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите
на
Чл. 42, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:
Мотиви
Изменението се налага от редакционни съображения.
1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава
шеста,
раздел VІ;
2. е пълнолетно;
3. има завършено средно образование;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо
от
реабилитацията;
5. срещу лицето няма досъдебно или съдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер;
6. е надеждно от гледна точка на сигурността;
7. не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;
8. е определено като надеждно за опазване на тайна.
(2) При наличие на международно споразумение, по което Република България
е
страна, и при условията на реципрочност изискванията на ал. 1 не се прилагат
по
отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България
задачи, възложени им от съответната държава или международна организация,
в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен
орган за сигурностна информацията на другата държава или международна
организация.
Чл. 44. Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице,
когато
липсват данни относно:
1. осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или
срещу
интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата
на
международни споразумения;
2. участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна
дейност;
3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, застрашаваща
конституционноустановения държавен ред, единството на нацията, териториалната
цялост или суверенитета на страната;
4. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред.
Чл. 45. (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната
е налице,
когато липсват данни относно:
1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите
на
проучването;
2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на
проучваното лице;
3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите
доходи;
4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които
биха
повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи
с
класифицирана информация;
5. зависимост на проучваното лице от алкохол, наркотични вещества и прекурсори.
(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 4 и 5, органът, извършващ
проучването,
може да задължи проучваното лице да се подложи на специализирани медицински
и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Процедурата
по
извършване на специализираните медицински и психологически изследвания,
както и напериодичните прегледи на здравословното състояние съгласно чл.
19, ал. 1, т. 4 и методите за тяхното провеждане се определят с наредба
на министъра на
здравеопазването и председателят на ДКСИ.
(3) Изследванията и прегледите по ал. 2 се извършват в психиатричните
диспансери, специализираните психиатрични практики, специализираните
психиатрични болници по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
многопрофилните болници за активно лечение, осъществяващи диспансерна
дейност, и във ведомствените лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона
за лечебните заведения.
Р а з д е л ІІ
Процедура по проучване
Чл. 46. (1) Процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи
дали
кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп
до
класифицирана информация.
(2) Процедурата по проучване за надеждност се извършва само след писмено
съгласие на проучваното лице.
(3) Всички дейности по проучване на лицето се документират.
(4) Писменото съгласие по ал. 2 може да бъде оттеглено във всеки момент
от
осъществяване на процедурата по проучването.
(5) В случаите по ал. 4 проверката се прекратява незабавно. Предоставените
от
проучваното лице материали и документи във връзка с проучването се връщат
на
лицето, а събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно
от органа, извършил проучването.
(6) Процедурата по ал. 5, свързана с връщането и унищожаването на документите,
данните и материалите, се урежда с правилника за прилагане на закона.
Чл. 47. (1) С цел установяване на надеждността за опазване на тайна от
проучваното лице в хода на проучването се събират данни за трети лица,
посочени във въпросника от проучваното лице.
(2) Обработването на лични данни за лицата по ал. 1 се извършва при условията
и
по реда на закон и не може да нарушава правото на защита на субекта на
данните.
Чл. 48. (1) Проучването по чл. 46, ал. 1 се извършва за кандидати, постъпващи
за
първи път на длъжностите или изпълняващи задачите, определени по реда
на чл. 40.
(2) Проучването по ал. 1 се извършва и спрямо лица, чиято работа изисква
достъп
до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност или за изпълнение
на
конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, кандидатите
следва да отговарят на изискванията на този закон за получаване на достъп
до съответното ниво на класифицирана информация.
(4) В случаите по ал. 3 в обявлението за провеждане на конкурса се посочва
изрично изискването по същата алинея.
(5) Специфичните изисквания относно провеждането на процедурата за проучване
на лицата по ал. 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Р а з д е л ІІІ
Видове проучвания
Чл. 49. В зависимост от разрешавания достъп се извършват следните видове
проучвания:
1. обикновено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво
на
класификация "ПОВЕРИТЕЛНО";
2. разширено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво
на
класификация "СЕКРЕТНО";
3. специално проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво
на
класификация "СТРОГО СЕКРЕТНО".
Чл. 50. (1) Обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността
на
информацията след писмено разпореждане на ръководителя на организационната
единица.
(2) В случаите по чл. 22, ал. 3 проучването се извършва от ръководителя
на
организационната единица.
(3) Обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на
обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 - 5, 7 и 8.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение
№ 2).
(5) За изясняване на обстоятелствата по ал. 4 служителят има право да
изисква и да
получава данни от службите за обществен ред и от компетентните държавни
органи, а при необходимост - да иска съдействие от службите за сигурност.
(6) Служителят по сигурността на информацията приключва проучването и
издава
или отказва издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана
като
държавна тайна с ниво на класификация "ПОВЕРИТЕЛНО", като своевременно
уведомява ДКСИ.
Чл. 51. (1) Разширеното проучване се извършва за лица, които кандидатстват
за
длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат
работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО".
(2) Проучването по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 12 и 16, се
извършва от
Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя
на
организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага
изпълнението на задачата.
(3) Проучването по ал. 1 има за цел изясняване на обстоятелствата по чл.
43, ал. 1.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение
№ 2).
(5) Разширеното проучване освен обстоятелствата по ал. 3 и 4 включва и
проверки по местоживеене, по месторабота, на банковите сметки на проучваното
лице и в данъчните регистри, както и получаване на информация от Бюрото
за финансово разузнаване.
Чл. 52. (1) Специалното проучване се извършва за лица, които кандидатстват
за
длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат
работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО
СЕКРЕТНО".
(2) Проучването по ал. 1, освен в случаите по чл. 12 и 16, се извършва
от
Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя
на
организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага
изпълнението на задачата.
(3) Специалното проучване обхваща дейностите по чл. 51, ал. 2-5 и интервю
както с проучваното лице, така и с 3 посочени от него лица.
Чл. 53. (1) В случай че по време на проучванията по чл. 50, 51 и 52 се
разкрият
факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение
за
съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното
лице.
(2) Интервюто по ал. 1 има за цел изясняване на разкритите факти и обстоятелства.
(3) В зависимост от вида на проучване интервюто се провежда:
1. при обикновеното проучване - от служителя по сигурността на информацията,
а
в случаите по чл. 22, ал. 3 - от ръководителя на организационната единица;
2. при разширеното и специалното проучване - от органите, извършващи
проучването.
(4) Интервюто по ал. 1 не се провежда, когато провеждането му би могло
да
доведе до нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като държавна
тайна.
Чл. 54. В Министерството на отбраната и в Българската армия проучванията
по чл.
50, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 се извършват от органа по чл.
12, ал. 3 след писмено
искане на ръководителя на съответното структурно звено.
Р а з д е л ІV
Срокове за извършване на проучването и за издаване на разрешение или
отказ за издаване на разрешение
Чл. 55. (1) Проучването за надеждност на лицето се извършва в следните
срокове:
1. за обикновеното проучване - до 30 дни от получаване на писменото
разпореждане или искане;
2. за разширеното проучване - до 45 дни от получаване на писменото искане
на
ръководителя на организационната единица;
3. за специалното проучване - до 60 дни от получаване на писменото искане
на
ръководителя на организационната единица.
Текст на проекта:
Чл. 55. (2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по
ал. 1 въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите
за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията,
извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 55. (2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по
ал. 1, но с не повече от 20 дни въз основа на мотивирана писмена молба
от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите
по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди
изтичането на срока.
Мотиви:
Новата редакция на текста се налага с цел да се предотврати произволното
забавяне на процедурата. В противен случай ръководителите ще се възползуват
от тази възможност, за да избегнат изрично произнасяне.
Чл. 56. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите по
чл. 12 и 16 или служителят по сигурността на информацията издават или
отказват издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация
от съответното ниво в 10- дневен срок от приключване на проучването за
надеждност.
Р а з д е л V
Издаване, отнемане, прекратяване и отказ за издаване на разрешения за
достъп до класифицирана информация
Чл. 57. (1) Разрешение за достъп се издава на лица, които отговарят на
изискванията по чл. 43, ал. 1, предвидени за съответното ниво на класификация
за
сигурност на информацията.
(2) Разрешението за достъп е писмен документ. Разрешението се издава в
3
екземпляра по образец, утвърден от председателя на ДКСИ, съхранявани съответно
в ДКСИ, в службата, която го е издала, и в организационната единица.
(3) Разрешението за достъп до по-високо ниво на класификация дава право
на
достъп и до класифицирана информация от по-ниско ниво, ако достъпът до
по-ниското ниво на класификация се налага във връзка със заеманата длъжност
или с изпълнението на конкретно възложена задача.
Чл. 58. (1) Разрешението за достъп се издава за срок:
1. пет години - за ниво на класификация "ПОВЕРИТЕЛНО";
2. четири години - за ниво на класификация "СЕКРЕТНО";
3. три години - за ниво на класификация "СТРОГО СЕКРЕТНО".
(2) Най-малко 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 1 се извършва
ново
проучване по отношение на лицата, които продължават да заемат длъжност
или да
изпълняват конкретно възложена задача, която изисква достъп до класифицирана
информация от определеното ниво.
(3) Проучването по ал. 2 и издаването на ново разрешение се извършва от
компетентните органи при условията и по реда на тази глава.
Чл. 59. (1) В случай че за лице, на което е издадено разрешение за достъп
до класифицирана информация, станат известни нови факти и обстоятелства,
които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността
на информацията извършва проверка на тези факти и обстоятелства.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва незабавно и има за цел изясняването
на
фактите и обстоятелствата по ал. 1.
(3) За извършваната проверка служителят по сигурността на информацията
уведомява писмено ръководителя на организационната единица и органа, издал
разрешението.
(4) След получаване на писменото уведомление ръководителят на
организационната единица може да ограничи достъпа на проучваното лице
до
съответното ниво на класифицирана информация, като своевременно уведомява
за това
органа, издал разрешението.
Чл. 60. (1) Отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана
информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи,
че:
1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 43,
ал. 1;
2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни данни.
(2) Отказът за издаване на разрешение е писмен документ. Отказът се издава
в 3 екземпляра по образец, утвърден от председателя на ДКСИ, съхранявани
съответно в ДКСИ, в органа, който го е издал, и в организационната единица.
(3) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация
не
се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Проучваното лице се уведомява за отказа в писмена форма.
Текст на проекта:
(5) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация
не
подлежи на обжалване по съдебен ред.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 60. (5) Текстът отпада
Мотиви:
Чл. 71 и чл.72 са с идентично съдържание
(6) Проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана
информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение
на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото
или по-високо ниво на класификация, за срок 1 година от издаването на
отказа.
Чл. 61. Разрешението и отказът за издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация съдържат:
1. органа, издал документа;
2. име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и ЕГН на проучваното
лице;
3. организационната единица, в която лицето кандидатства, работи или изпълнява
конкретна задача;
4. вида на проучването;
5. нивото на класификация за сигурност на информацията, до което е разрешен
или
е отказан достъп;
6. правното основание за издаването или за отказа да се издаде разрешение
за
достъп до класифицирана информация;
7. срока на валидност на разрешението;
8. номера на разрешението или на отказа;
9. дата и място на издаването;
10. подпис и печат.
Чл. 62. (1) Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация,
отнема издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността
на информацията, когато:
1. при проверката по чл. 59 се установи, че лицето не отговаря на някое
от
изискванията на чл. 43, ал. 1;
2. лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове
по
прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до
значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата
в областта на защитата на класифицираната информация;
3. лицето е извършило системни нарушения на закона или на подзаконовите
актове, свързани със защитата на класифицираната информация.
(2) Органът по ал. 1 незабавно уведомява писмено ръководителя на
организационната единица и лицето за отнемането на разрешението.
(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана
информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Отнемането на издаденото разрешение е писмен документ, който съдържа
реквизитите по чл. 61.
(5) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана
информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(6) Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация,
няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на
конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок
3 години от отнемането.
Чл. 63. (1) Органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация,
прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение
на
служителя по сигурността на информацията:
1. при смърт на лицето, получило разрешение за достъп до класифицирана
информация;
2. при незаемане на длъжност или при освобождаване от длъжност;
3. при преустановяване изпълнението на конкретно възложената задача;
4. при изтичане на сроковете по чл. 58, ал. 1;
5. при промяна на необходимостта от достъп до по-високо ниво на класификация
за сигурност на информацията.
(2) Органът по ал. 1 уведомява писмено ръководителя на организационната
единица и лицето за прекратяване на разрешението.
(3) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до
класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното
основание.
(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е писмен документ,
който отговаря на изискванията на чл. 61.
(5) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до
класифицирана информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
Чл. 64. В случаите по чл. 62 и 63 служителят връща издаденото разрешение
на
органа, издал разрешението за достъп до класифицирана информация.
Чл. 65. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана
информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение
могат да се обжалват пред председателя на ДКСИ в
7-дневен срок от уведомяването на лицето по чл. 60, ал. 4, съответно по
чл. 62, ал. 2.
Чл. 66. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чийто акт се
обжалва,
до председателя на ДКСИ.
(2) В жалбата се посочват органът, до който се подава, името и адресът
на
жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията
и
искането на жалбоподателя.
Чл. 67. (1) Подадената след срока по чл. 65 жалба се връща на подателя
срещу
разписка.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване
на
срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Към
искането се прилага върнатата жалба.
(3) Искането за възстановяване на срока се разглежда от председателя на
ДКСИ.
Ако искането е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно,
жалбата се оставя без разглеждане.
Чл. 68. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, издал
обжалвания
акт, може да преразгледа въпроса и да издаде разрешение за достъп до класифицирана
информация или да оттегли акта, с който е отнел издаденото разрешение.
В тези случаи се уведомяват заинтересуваните.
(2) Когато органът не намери основание за пререшаване на въпроса, той
изпраща
незабавно жалбата заедно с цялата преписка на председателя на ДКСИ.
(3) Ако в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 жалбата не бъде
изпратена
на председателя на ДКСИ, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата
на
председателя на ДКСИ или да го уведоми за допуснатото забавяне. Председателят
на ДКСИ изисква преписката служебно.
(4) След получаване на преписката председателят на ДКСИ може да събира
и нови
доказателства.
Чл. 69. (1) Председателят на ДКСИ се произнася по жалбата в двуседмичен
срок от
получаването й.
(2) Председателят на ДКСИ се произнася с решение, с което отменя административния
акт за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение или отхвърля
жалбата.
(3) Когато органът противозаконно е отказал да издаде разрешение за достъп
до
класифицирана информация, председателят на ДКСИ може да задължи този орган
да започне процедура по проучване, като определи и срок за приключване.
Чл. 70. В 3-дневен срок от постановяване на решението председателят на
ДКСИ го
съобщава на жалбоподателя, на органа, чийто акт се обжалва, и на организационната
единица.
Текст на проекта:
Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ подлежи на обжалване пред ВАС.
Мотиви:
Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията гражданите имат право да обжалват
пред съдилищата актовете, които засягат техните права и законни интереси.
Изключения от това право могат да бъдат въвеждани само в изрично предвидените
от закон и при спазване на изискванията, формулирани от Конституционния
съд случаи. В случая тези предпоставки за изключването на съдебния контрол
не са налице.
Текст на проекта:
Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за
достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, не подлежат на обжалване.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за
достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, подлежат на обжалване
пред ВАС.
Мотиви:
Привеждане в съответствие с предходната разпоредба.
Р а з д е л VІ
Дела по проучванията за надеждност
Чл. 73. (1) Делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност,
се
съхраняват, поддържат, актуализират, картотекират и закриват от органа,
извършил
проучването, отделно от другите видове дела.
(2) Делата се откриват от компетентния орган при започване на проучването
за
надеждност.
Текст на проекта:
(3) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация
и могат да се използват освен за целите на закона и за целите на гражданския,
административния или наказателния процес, при условие че данните се обработват
само във връзка с тази цел и за срок не по-дълъг от законоустановения
срок за съхраняването им.
Текст на предложението на група народни представители:
(3) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация
и могат да се използват само за целите на този закон.
Мотиви:
Използването на данните за други цели е недопустимо поради изискванията
на Закона за защита на личните данни, а използуването им за целите на
наказателното и др. производства е противоконституционно поради изискването
на чл.30, ал.1 от Конституцията и процесуалните кодекси.
Текст на проекта:
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана
информация, се съхраняват за период 80 години след откриването им, след
което се
унищожават.
Текст на предложението на група народни представители:
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана
информация, се съхраняват за период не по-дълъг от 5 години след изтичането
на срока на разрешението, след което се унищожават.
Мотиви
Това изискване произтича от чл.32 от Конституцията, доразвит в Закона
за защита на личните данни.
Чл. 74. (1) Делата на проучваните лица съдържат:
1. молба за постъпване на длъжност, документи за възлагане изпълнението
на
конкретно възложена задача, изискваща достъп до класифицирана информация,
съответно молба за участие в конкурс за заемане на такава длъжност или
за изпълнение на такава задача;
2. документи относно българските и/или чуждестранните физически лица -
търговци, и българските и/или чуждестранните юридически лица,
кандидатстващи за сключване или изпълнение на договор, свързан с достъп
до
класифицирана информация;
3. писмено съгласие за проучване;
4. писмено искане за проучването;
5. попълнен въпросник;
6. всички документи, свързани с проучването;
7. разрешение, сертификат или удостоверение за достъп до класифицирана
информация;
8. документ за отказване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп
до
класифицирана информация;
9. документи по назначаване или възлагане на конкретна задача;
10. документи за преминало обучение по защита на класифицирана информация;
11. други документи, съдържащи факти и обстоятелства, събрани при условията
и
по реда на този закон.
Текст на предложението на група народни представители:
Точка 6 да отпадне
Мотиви:
Текстът не съответства на изискването за логическо подреждане на видове
според един общ критерий - категорията съдържа в себе си предходните категории.
(2) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране,
картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят
с
правилника за прилагане на закона.
Г л а в а ш е с т а
ВИДОВЕ ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Физическа сигурност
Чл. 75. (1) Физическата сигурност на класифицираната информация включва
система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване
на
нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения,
класифицирани като държавна или служебна тайна, с цел предпазване от шпионаж,
загуба, кражба, повреждане или унищожаване.
(2) Системата от мерки по ал. 1 включва защитата на сградите, помещенията
и
съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана
информация, и контрола на достъпа до тях.
Чл. 76. (1) Организационните единици прилагат система от мерки и средства
за
физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава,
обработва
и съхранява класифицирана информация.
(2) Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация
от
всякаква заплаха или вреда в резултат на:
1. действия на чужди специални служби;
2. терористична дейност или саботаж;
3. кражба, повреждане, загубване или унищожаване;
4. опит за неправомерно влизане или проникване;
5. достъп на лица без съответното разрешение за това;
6. достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация
от
лица с разрешение за достъп до по-ниско ниво на класификация.
(3) Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят
в
зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната
информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени
съгласно чл. 4, от степента на заплаха от действия на чужди специални
служби или на нелоялен персонал и от нуждата от техническо регистриране
на нерегламентиран достъп.
Чл. 77. За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация ръководителите на организационните единици с помощта на служителите
по сигурността на информацията:
1. определят зоните за сигурност;
2. определят около зоните за сигурност административни зони, в които се
извършва контрол на хора и моторни превозни средства и които са с най-ниско
ниво на сигурност;
3. въвеждат контролиран режим на влизане, движение и излизане от зоната
за
сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица без право
на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация;
4. осигуряват съответен контрол над зоните за сигурност и административните
зони чрез служители от звената по сигурност и охрана;
5. въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси
и
други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация.
Чл. 78. За осигуряване защитата на класифицираната информация, представляваща
държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и други, предмет
на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност
срещу подслушване и наблюдение.
Чл. 79. Лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чийто предмет
е
класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се проверяват
предварително от звената за сигурност и охрана в организационната единица.
Чл. 80. (1) Всички материали и технически средства, които се използват
за защита
на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност
и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията,
сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския
съвет.
(2) Други технически средства могат да се използват само по изключение,
при
условие че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация
за сигурност на информацията.
(3) Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на
класификация за сигурност, се определят в списък, утвърждаван от ДКСИ.
Чл. 81. Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност,
условията
и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. Служителите по сигурността на информацията извършват предварителен
и
текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за
физическа сигурност в организационната единица.
Р а з д е л ІІ
Документална сигурност
Чл. 83. (1) Документалната сигурност се състои в система от мерки, способи
и
средства за защита на класифицираната информация при създаването, обработването
и съхраняването на документи, както и при организирането и работата на
регистратури за класифицирана информация.
(2) Системата от мерки, способи и средства за документалната сигурност,
условията и редът за използването им се определят с правилника за прилагане
на закона.
Чл. 84. С цел осигуряване защита на класифицираната информация
ръководителите на организационните единици определят допълнителни специални
процедури и изисквания в рамките на своята компетентност.
Чл. 85. (1) В рамките на организационната единица се създава отделно
организационно звено - регистратура за класифицирана информация, отговорно
за
надлежното създаване, обработване и съхраняване и предаване на упълномощени
лица на материали, съдържащи класифицирана информация. Регистратурите
за
класифицирана информация са пряко подчинени на служителя по сигурността.
(2) Изискванията за изграждане и функциониране на регистратурите по ал.
1 се
регламентират в правилника за прилагане на закона.
Р а з д е л ІІІ
Персонална сигурност
Чл. 86. (1) Персоналната сигурност представлява система от принципи и
мерки,
прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел
гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация.
(2) Принципите и мерките по ал. 1 включват принципа "необходимост
да се знае",
процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп
по глава пета, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и
правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област.
Р а з д е л ІV
Криптографска сигурност
Чл. 87. Криптографската сигурност представлява система от криптографски
методи и средства, които се прилагат с цел защита на класифицираната информация
от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработка, съхраняване
и пренасяне.
Чл. 88. Условията и редът за използването, производството и вноса на
криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация
се
регламентират с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение
на
министъра на вътрешните работи.
Чл. 89. За защита на класифицираната информация се прилагат криптографски
методи и средства само след предварително одобрение и регистрация от дирекция
"Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните
работи.
Чл. 90. (1) Производството и разпределянето на необходимите криптографски
ключове се извършва от дирекция "Защита на средствата за връзка"
на Министерството на вътрешните работи.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват и от други организационни
единици
след разрешението и под контрола на дирекция "Защита на средствата
за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 91. (1) В рамките на организационната единица прилагането на
криптографските методи и средства се извършва от служителя или от други
служители от административното звено по сигурността, преминали обучение
в областта на криптографската сигурност и получили разрешение за работа
с криптографски средства.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава от дирекция "Защита на средствата
за връзка"
на Министерството на вътрешните работи след проучване на лицата по чл.
49, т. 3.
Издаването, прекратяването и отнемането на разрешение се извършва при
условията и по реда на глава пета. Отказът, прекратяването и отнемането
не подлежат на обжалване.
(3) Обучението по ал. 1 се извършва от дирекция "Защита на средствата
за връзка"
на Министерството на вътрешните работи или от други организационни единици
следразрешението и под контрола на дирекция "Защита на средствата
за връзка" на
Министерството на вътрешните работи.
Р а з д е л V
Сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи
Чл. 92. Сигурността на автоматизираните информационни системи (АИС) или
мрежи представлява система от принципи и мерки за защита от нерегламентиран
достъп до класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана
и пренасяна в АИС или мрежи.
Чл. 93. (1) Задължителните общи условия за сигурност на АИС или мрежи
обхващат компютърната, комуникационната, криптографската, физическата
и
персоналната сигурност, сигурността на самата информация на всякакъв електронен
носител, както и защитата от паразитни електромагнитни излъчвания, определени
в наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра
на вътрешните работи.
(2) Задължителните специфични изисквания за сигурност на АИС или мрежи
във
всяка организационна единица се определят от ръководителя на организационната
единица по предложение на служителя по сигурността. Тези изисквания подлежат
на утвърждаване от дирекция "Защита на средствата за връзка"
на Министерството на вътрешните работи.
(3) Изискванията по ал. 2 включват подробно описание на мерките за сигурност,
които се прилагат, и правилата за сигурност, които се спазват при проектиране
и
експлоатация на конкретната АИС или мрежа.
(4) Изискванията по ал. 2 се изготвят на етапа на проектиране на АИС или
мрежи и
при необходимост се изменят и допълват в процеса на изграждане и развитие
на
системата.
(5) Всички последващи промени в изискванията по ал. 2 се утвърждават от
дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството
на вътрешните работи.
Чл. 94. Преди въвеждане в експлоатация на АИС или мрежи дирекция "Защита
на
средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи извършва
комплексна
оценка на сигурността им съгласно изискванията на чл. 93 и издава сертификат
по чл. 15, т. 2 по образец, посочен в наредбата по чл. 93, ал. 1.
Чл. 95. Ръководителят на организационната единица, в която се използват
АИС
или мрежи за обработка на класифицирана информация, по предложение на
служителя по сигурността назначава или възлага на назначени служители
от административното звено по сигурността и охраната функции по контрола
за спазване на изискванията за сигурност на тези системи или мрежи.
Чл. 96. Не се допуска създаване, обработване, съхраняване и пренасяне
на
класифицирана информация в АИС или мрежи без наличието на издаден сертификат
за тези АИС или мрежи по реда на този раздел.
Чл. 97. Не се допуска включването на АИС или мрежи, предназначени за
създаване, обработка, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация
към
публични мрежи, като Интернет и други подобни електронни комуникационни
мрежи.
Р а з д е л VІ
Индустриална сигурност
Чл. 98. (1) Индустриалната сигурност представлява система от принципи
и мерки,
които се прилагат по отношение на кандидати - български и/или чуждестранни
физически лица - търговци, и юридически лица, при сключването или изпълнението
на договор, свързан с достъп до класифицирана информация, с цел защитата
й от нерегламентиран достъп.
(2) Общите изисквания за гарантиране на индустриалната сигурност се определят
с
този закон и с наредба на Министерския съвет.
(3) По предложение на председателя на ДКСИ Министерският съвет определя
с
решение органа, провеждащ процедурата по проучване и издаващ удостоверение
за
сигурност.
(4) С договорите по ал. 1 се определят специфичните изисквания за защита
на
класифицираната информация, свързани с обема и нивото на класификация
за
сигурност, лицата, имащи достъп до нея, клаузи за отговорност в случай
на неспазване
на изискванията за индустриална сигурност, залегнали в договора.
Чл. 99. (1) Класифицирана информация може да бъде предоставяна само на
български и/или чуждестранни физически лица - търговци, на които са издадени
удостоверения и разрешения за достъп до класифицирана информация, и на
български и/или чуждестранни юридически лица, на които е издадено удостоверение
за такъв достъп.
Текст на проекта:
Чл. 99. (2) Извън случаите по ал. 1, ако има основание да се счита, че
в процеса на дейност
физическо лице или юридическо лице ще създаде или ще получи достъп до
класифицирана информация, това лице е длъжно да поиска издаване на разрешение
по реда на глава пета или съответно удостоверение по реда на този раздел.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 99. (2) Извън случаите по ал. 1, ако има основание да се счита, че
в процеса на дейност физическо лице или юридическо лице ще създаде или
ще получи достъп до информация, нерегламентираният достъп, до която би
създало опастност и/ или увредило националната сигурност, това лице е
длъжно да поиска издаване на разрешение по реда на глава пета или съответно
удостоверение по реда на този раздел.
Чл. 99. (2) - нова - В случаите по ал.2 лицето е длъжно да уведоми незабавно
съответния орган по класифициране и да съхранява съответната информация
при правилата на този закон.
Мотиви:
Тъй като физическите и юридическите лица не са оправомощени сами да класифицират
информация, трябва да съществува адекватна процедура за защитата на създадена
от тях информация, подлежаща на класифициране.
Чл. 100. (1) За получаване на удостоверение се извършва проучване на
кандидата,
при което се събират данни относно:
1. лицата, заемащи ръководни длъжности, както и на лицата, на които е
възложено
непосредственото изпълнение на договора по чл. 98, ал. 1;
2. лицата, ангажирани с провеждането на преговорите във връзка със сключването
на договора по чл. 98, ал. 1;
3. лицата, работещи в административното звено за сигурност на кандидата.
(2) В рамките на проучването се събират и данни за:
1. структурата и произхода на капитала на кандидата;
2. търговски партньори, финансови отношения, вещни права и други данни,
необходими за преценка на надеждността на кандидата.
Чл. 101. (1) При извършване на проучването кандидатът попълва въпросник,
определен с правилника за прилагане на закона.
(2) При последващо настъпване на промени в данните, попълнени от кандидата
във
въпросника по ал. 1, той се задължава незабавно да уведоми за това органа,
извършил проучването.
Чл. 102. При предоставяне на неверни данни или при непредоставяне на данни
във
въпросника по чл. 101, ал. 1 кандидатът не получава удостоверение за достъп
до
класифицирана информация.
Чл. 103. Удостоверение за достъп до класифицирана информация се издава
на
кандидат, който:
1. отговаря на изискванията за сигурност по този закон и актовете по неговото
прилагане;
2. е икономически стабилен;
3. е надежден от гледна точка на сигурността.
Чл.104. (1) Не се счита за икономически стабилен кандидат, който:
1. е обявен в несъстоятелност или е в производство за обявяване в
несъстоятелност;
2. е осъден за банкрут;
3. се намира в ликвидация;
4. е лишен от правото да упражнява търговска дейност;
5. има ликвидно и изискуемо задължение към държавата, към осигурителни
фондове, както и към физически или юридически лица, когато е признато
пред органа по принудително изпълнение или когато е установено с влязло
в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга,
издадена от третото лице;
6. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността
или
против стопанството, освен ако е реабилитиран.
(2) Изискването по ал. 1, т. 6 се отнася и за управителите, съответно
за членовете
на управителните органи на кандидатите.
(3) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с документ от съответния
компетентен орган.
Чл. 105. (1) Кандидатът се счита за ненадежден от гледна точка на сигурността,
ако:
1. се установят данни, че не отговаря на изискванията по чл. 44;
2. се установи, че посочените от кандидата за проучване лица не отговарят
на
изискванията за сигурност по чл. 43.
(2) В случая по ал. 1, т. 2 кандидатът може да предложи други лица.
(3) Проучването на кандидата за надеждност от гледна точка на сигурността
по ал.
1 се извършва от службите за сигурност.
29
Чл. 106. (1) В зависимост от резултата от проведеното проучване органът,
който го
извършва, издава удостоверение за сигурност или отказва издаването му.
(2) Отказва се издаване на удостоверение за сигурност, когато кандидатът
не
отговаря на изискванията по чл. 103.
(3) Отказът по ал. 2 не се мотивира, като се посочва само правното основание
за
издаването му.
Чл. 107. (1) Удостоверението, както и отказът за издаване на удостоверение
за
сигурност се издават по образец, утвърден от ДКСИ, и съдържат:
1. компетентния орган;
2. наименование, седалище и номер на БУЛСТАТ на кандидата, на когото се
издава удостоверението или отказът;
3. правното основание за издаване на удостоверението или отказа;
4. номер на удостоверението или отказа;
5. срок на валидност на удостоверението;
6.дата и място на издаване на удостоверението или отказа;
7. подпис и печат на органа, който издава удостоверението или отказа.
(2) Удостоверението или отказът за издаване на удостоверение са писмени
документи и се издават в 3 екземпляра, които се съхраняват в ДКСИ, в органа,
извършил проучването, и в кандидата.
Чл. 108. Ръководителят на организационната единица - възложител по договора,
определя лице, което осъществява контрол по спазване разпоредбите на закона
и
актовете по неговото прилагане и консултира изпълнителя при изпълнението
на
договора.
Чл. 109. Срокът на удостоверението се определя в зависимост от срока на
договора, но за не повече от 3 години.
Чл. 110. При необходимост ново проучване се извършва по молба на кандидата,
подадена не по-късно от 3 месеца преди датата на изтичане на валидността
на
действащото удостоверение до органа, провел проучването.
Чл. 111. (1) Органът, издал удостоверението, упражнява контрол с цел
установяване дали кандидатът продължава да отговаря на изискванията за
сигурност по този закон.
(2) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали
да
отговарят на изискванията по чл. 103, т. 1, органът, издал удостоверението,
определя срок за отстраняване на пропуските, ако те не са довели до нерегламентиран
достъп до класифицирана информация.
(3) В случай че лицата, получили удостоверение за сигурност, са престанали
да
отговарят на някое от изискванията по чл. 103, т. 2 и 3 и не са отстранили
пропуските в срока по ал. 2 или е установено, че нарушението по чл. 103,
т. 1 е довело до нерегламентиран достъп до класифицирана информация, удостоверението
за сигурност се отнема от органа, който го е издал.
Чл. 112. Отказът по чл. 106, ал. 2, както и отнемането на издадено удостоверение
за сигурност не подлежат на обжалване по съдебен ред. Те се обжалват по
реда на чл. 65 и следващите.
Чл. 113. (1) Данните, събрани при проучването на кандидат по този раздел,
се
съхраняват от органа, извършил проучването, в отделно дело и се ползват
със защита като класифицирана информация.
(2) Данните, съдържащи се в делата по ал. 1, могат да се използват освен
за целите
на закона и за целите на гражданския, административния или наказателния
процес, при условие че данните се обработват само във връзка с тази цел
и за не по-дълго от законоустановения срок за съхраняването им.
(3) Делото по ал. 1 се съхранява за срок 20 години, считано от датата
на
прекратяване дейността на кандидата.
(4) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране,
картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят
с
правилника за прилагане на закона.
Чл. 114. Защитата на класифицираната информация в областта на изобретенията
и
полезните модели се осъществява в съответствие с разпоредбите на Закона
за патентите, освен ако този закон предвижда друго.
Чл.115. Лицата по чл. 98, ал. 1 след получаване на удостоверение за сигурност
по
този раздел имат всички задължения на организационните единици по този
закон.
Г л а в а с е д м а
ПРЕДОСТАВЯНЕ ИЛИ ОБМЕН НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ
МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ДРУГА ДЪРЖАВА ИЛИ
МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 116. (1) Република България предоставя или обменя класифицирана
информация с държави или международни организации, с които има влезли
в сила
международни споразумения за защита на класифицирана информация.
(2) Ако международното споразумение по ал. 1 не посочва кое е приложимото
право за неуредени от него въпроси, прилага се правото на страната - източник
на
информацията.
Чл. 117. Решението за предоставяне или обмен на класифицирана информация
по
чл. 116, ал. 1 се взема от ДКСИ въз основа на предварително становище
от
организационната единица, която предоставя информацията.
Чл. 118. (1) В съответствие със сключеното международно споразумение за
защита
на класифицирана информация ДКСИ и компетентният орган по сигурността
на
информацията на другата държава или международна организация следва на
реципрочна основа предварително да установят, че предоставяната или обменяната
информация ще бъде надеждно защитена.
(2) За предварителното установяване на обстоятелството по ал. 1 компетентният
орган по сигурността на информацията на другата държава или международна
организация следва да удостовери пред ДКСИ, че лицата, които ще имат достъп
до
предоставяната или обменяната класифицирана информация, са оправомощени
за
достъп до съответното или по-високо ниво на класификация за сигурност
чрез
разрешение или удостоверение.
Чл. 119. По отношение на обменяната или предоставяната на Република България
класифицирана информация от страна на международна организация, чийто
член е
Република България, се прилагат принципите, нормите и процедурите за защита
на
класифицирана информация, действащи в рамките на тази международна организация,
ако такова задължение произтича за Република България от членството й
в
международната организация.
Г л а в а о с м а
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 120. (1) Който извърши нарушение по чл. 18, се наказва с глоба от
2000 до
20 000 лв.
(2) Юридическо лице, която извърши нарушение по чл. 18, се наказва с
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(3) За допускане извършването на нарушението по ал. 2 ръководителят на
юридическото лице се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието
не съставлява престъпление.
Чл. 121. (1) Който извърши нарушение по чл. 19, 20 или 21, се наказва
с глоба от
50 до 300 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна
единица
или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване
на
нарушение по чл. 19, 20 или 21.
Чл. 122. Служител по сигурността на информацията, който извърши нарушение
по
чл. 24, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.
Чл. 123. (1) Който извърши нарушение по чл. 34, се наказва с глоба от
100 до 500
лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна
единица
или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване
на
нарушение по чл. 34.
Чл. 124. (1) Който извърши нарушение по чл. 36, се наказва с глоба
от 500 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна
единица
или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване
на
нарушение по чл. 36.
Чл. 125. (1) Длъжностно лице, което извърши нарушение по чл. 46, ал. 5,
се
наказва с глоба от 50 до 5000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на ръководител на организационна
единица
или на служител по сигурността на информацията, който допусне извършване
на
нарушение по чл. 46, ал. 5.
Чл. 126. Ръководител на организационна единица или служител по сигурността
на
информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
76, ал. 1, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.
Чл. 127. (1) Който извърши нарушение по чл. 89, се наказва с глоба в размер
от
3000 до 10 000 лв.
(2) Юридическо лице, което извърши нарушение по чл. 89, се наказва с
имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
(3) За допускане извършването на нарушението по ал. 1 ръководителят на
юридическото лице се наказва с глоба от 300 до 2000 лв.
Чл. 128. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 93, ал. 2, изречение второ, се наказва
с глоба от 300 до 2000 лв.
Чл. 129. Ръководител на организационна единица, който извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 95, се наказва с глоба от
500 до 1000 лв.
Чл. 130. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
96, се
наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Ръководител на организационна единица, който допусне извършването
на
нарушение по чл. 96, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.
Чл. 131. (1) Който извърши нарушение по чл. 99, се наказва с глоба
от 1000 до 3000 лв.
(2) За нарушенията по ал. 1 на юридическите лица се налага имуществена
санкция
в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) Ръководител на организационна единица и служител по сигурността на
информацията, който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
99, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
Чл. 132. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
101,
ал. 2, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.
(2) Юридическо лице, което извърши нарушение по ал. 1, се наказва с имуществена
санкция в размер от 1000 до 5000 лв.
Чл. 133. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение по чл.
111,
ал. 3, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.
(2) За извършване на нарушението по ал. 1 юридическите лица се наказват
с
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 134. Ръководител на организационна единица, който не предостави
информация на компетентните органи, поискана при условията и по реда на
закона, се наказва с глоба от 500 лв.
Чл. 135. В случаите, когато за нарушение на закона и нормативните актове
по
неговото прилагане не е предвидено друго наказание, виновният се наказва
с глоба от 30 до 200 лв.
Чл. 136. (1) Когато нарушенията по чл. 120 - 135 са извършени повторно,
се налага
глоба или имуществена санкция в двоен размер на първоначално наложената.
(2) По смисъла на този закон нарушението е повторно, ако е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което е
наложено наказание за същия вид нарушение.
Чл. 137. (1) Актовете за установяване на нарушения по предходните членове,
се
съставят от упълномощени от председателя на ДКСИ или от ръководителите
на
Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните
работи, служба "Военна полиция и военно контраразузнаване" към
министъра на отбраната и дирекция "Защита на средствата за връзка"
на Министерството на вътрешните работи длъжностни лица, а наказателните
постановления са издават от председателя на ДКСИ или от съответния ръководител
на службите в зависимост от компетентността им.
(2) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването,
обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват
по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. По смисъла на този закон:
Текст на проекта:
1. "Служби за сигурност" са Националната разузнавателна служба,
Националната
служба за охрана, Национална служба "Сигурност" - МВР, дирекция
"Защита на
средствата за връзка" - МВР, дирекция "Оперативно издирване"
- МВР, дирекция
"Оперативно-техническа информация" - МВР, служба "Военна
информация" - МО, и служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване" - МО.
Текст на предложението на група народни представители:
Да отпаднат дирекциите
Мотиви:
Дирекциите са административни звена по смисъла на Закона за адмнистрацията
и нямат правния статут на служби.
2. "Служби за обществен ред" са Национална служба "Полиция"
- МВР,
Национална служба "Борба с организираната престъпност" - МВР,
Национална служба "Гранична полиция" - МВР, Национална служба
"Жандармерия" - МВР.
3. "Организационна единица" са органите на държавна власт и
техните
администрации, включително техните поделения, подразделения и структурни
звена, както и въоръжените сили на Република България, органите на местното
самоуправление и местната администрация, публичноправните субекти, създадени
със закон или с акт на орган на изпълнителната власт, физическите лица
- търговци, и юридическите лица, в които се създава, обработва, съхранява
или предоставя класифицирана информация.
4. "Служител по сигурността на информацията" е физическо лице,
назначено от
ръководителя на организационната единица за осъществяване на дейността
по защита на класифицираната информация в организационната единица.
5. "Компетентен орган по издаване, прекратяване, отнемане и отказване
на
разрешение за достъп до класифицирана информация" са ръководителите
на ДКСИ, на службите за сигурност и за обществен ред, както и служители
по сигурността на информацията.
6. "Нерегламентиран достъп до класифицирана информация" е разгласяване,
злоупотреба, промяна, увреждане, предоставяне, унищожаване на класифицирана
информация, както и всякакви други действия, водещи до нарушаване на защитата
й или до загубване на такава информация. За нерегламентиран достъп се
счита и всеки пропуск да се класифицира информация с поставяне на съответен
гриф за сигурност или неправилното му определяне, както и всяко действие
или бездействие, довело до узнаване от лице, което няма съответното разрешение
или потвърждение за това;
7. "Гриф за сигурност" е маркировка върху материал, съдържащ
класифицирана
информация, която показва нивото на класификация.
8. "Материал" е документ или всякакъв друг предмет от техническо
естество,
съоръжение, оборудване, устройство или въоръжение, произведени или в процес
на
производство, както и съставни части от тях, използвани за производството
им.
9. "Документ" е всяка записана информация, независимо от физическата
й форма
или характеристика, включително следните носители на информация: ръчно
или
машинно написан материал, програми за обработка на данни, печати, карти,
таблици, снимки, рисунки, оцветявания, гравюри, чертежи или части от тях,
скици, чернови, работни бележки, индигов лист, мастилени ленти или възпроизвеждане
чрез каквито и да е средства или процеси, звук, глас, магнитни записи,
видеозаписи, електронни записи, оптични записи в каквато и да е форма,
портативни съоръжения или уреди за автоматизирана обработка на данни с
постоянен носител на информация или с преносим носител на информация и
други.
Текст на проекта:
10. "Национална сигурност" е състояние на обществото и държавата,
при което са защитени основните права и свободи на гражданите, териториалната
цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното
функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат на което
нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива.
Текст на предложението на група народни представители:
10. "Национална сигурност" включва отбраната, външната политика
и защитата на конституционноустановения ред и цели охраната на основните
права и свободи на гражданите, териториалната цялост, независимостта и
суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране
на държавата и гражданските институции, в резултат на което нацията запазва
и увеличава своето благосъстояние и се развива.
Мотиви:
Понятието национална сигурност обхваща способите и начините за защита
на обществото и неговите институции от унищожение, разпад, зависимост
и др. подобни, а не обозначава всяка защита на всяко право на всеки един
гражданин. Това съдържание на понятието се извлича от текста на чл.24,
ал.2 от Конституцията на Република България, в който националната сигурност
е посочена като основна цел на външната политика и е положена редом с
независимостта на страната.
Текст на проекта:
11. "Интереси на Република България, свързани с националната сигурност"
са
гарантирането на суверенитета и териториалната цялост и защитата на конституционноустановения
ред в Република България, включително:
а) разкриване, предотвратяване и противодействие на посегателства срещу
независимостта и териториалната цялост на страната;
б) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства,
които
накърняват или застрашават политическите, икономическите и отбранителните
интереси на страната;
в) получаване на информация за чужди страни или от чужд произход, нужна
за
вземане на решения от висшите органи на държавната власт и държавното
управление;
г) разкриване, предотвратяване и противодействие на тайни посегателства,
насочени към промяна на конституционноустановения ред в страната, който
гарантира
упражняване на правата на човека, демократично представителство на основата
на
многопартийна система и дейността на институциите, установени от конституцията;
д) разкриване, предотвратяване и противодействие на терористични действия,
на
незаконен трафик на хора, оръжие и наркотици, както и на незаконен трафик
на
продукти и технологии, поставени под международен контрол.
Текст на предложението на група народни представители:
Точка 11 да отпадне
Мотиви:
Изразът интереси на Република България, свързани с националната сигурност
не се среща никъде в закона, което прави ненужно неговото дефиниране.
Още повече, че отделните интереси, свързани с националната сигурност са
фиксирни в списъка -приложение към закона.
12. "Вреда в областта на националната сигурност, отбраната, външната
политика или защитата на конституционноустановения ред" е заплаха
или
увреждане на интересите на Република България или на тези интереси, които
тя се е задължила да защитава, вредните последици от чието увреждане не
могат да бъдат елиминирани, или вредни последици, които могат да бъдат
смекчени само с последващи мерки. В зависимост от значимостта на интересите
и сериозността на причинените вредни последици вредите са непоправими
или изключително големи, трудно поправими или големи и ограничени, като:
а) непоправими или изключително големи вреди са тези, при които е настъпило
или би могло да настъпи цялостно или частично разрушаване на националната
сигурност или интересите на Република България, свързани с нея, като основни
защитавани интереси;
б) трудно поправими или големи вреди са тези, при които е настъпило или
би
могло да настъпи значително негативно въздействие върху националната сигурност
или интересите на Република България, свързани с нея, като основни защитавани
интереси, което не може да се компенсира без настъпване на вредни последици
или вредните последици могат да бъдат смекчени само със значителни последващи
мерки;
в) ограничени вреди са тези, при които е настъпило или би могло да настъпи
краткотрайно негативно въздействие върху националната сигурност или интересите
на Република България, свързани с нея, като основни защитавани интереси,
което може да се компенсира без настъпване на вредни последици или вредните
последици могат да бъдат смекчени с незначителни последващи мерки.
13. "Системни нарушения" са три или повече нарушения на закона
или на
нормативните актове по неговото прилагане.
14. "Създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на
класифицирана информация" е създаването, маркирането, регистрирането,
съхраняването, ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването
и
унищожаването на класифицирана информация.
15. "Конкубин/ка" е лице, с което проучваното лице съжителства
или поддържа
трайни лични отношения.
Текст на предложение на групата на родни представители
16. "Първично класифицирана" е информацията за конкретен факт
или обстоятелство, съхранена на материален носител, която за първи път
се подлага на класифицикация по реда на чл.28 или чл.29 от този закон.
17. "Вторично класифицирана" е информацията, получена след обработването
напървично класифицирана информация и възпроизведена на нов материален
носител.
Мотиви:
Вж. Мотивите към чл.4.
§ 2. По отношение на израза "длъжностно лице", употребен в
този закон, се
прилагат разпоредбите на Наказателния кодекс.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 3. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет
приема
правилник за неговото прилагане.
§ 4. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет
приема
наредбите по чл. 14, чл. 81, чл. 88, чл. 93, ал. 1 и чл. 98, ал. 2 от
този закон и наредба за екретните патенти.
§ 5. В срок 6 месеца от влизането в сила на закона министърът на здравеопазването
и председателят на ДКСИ приемат съвместна наредба по чл. 45, ал. 2.
§ 6. В срок 2 месеца от влизането в сила на закона Министерският съвет
създава
Държавна комисия по сигурността на информацията и приема устройствен правилник
за рганизацията и дейността й.
§ 7. В срок 3 месеца от влизането в сила на закона ръководителите на
организационните единици назначават служители по сигурността на информацията
освен в случаите по чл. 22, ал. 3 и създават административните звена по
сигурността при словията на чл. 25.
§ 8. В срок 3 месеца от влизането в сила на закона ръководителите на
организационните единици, министърът на отбраната и ръководителите на
службите за игурност и обществен ред съставят списъците по чл. 40.
§ 9. (1) Изготвените до влизането в сила на закона материали и документи,
обозначени със степени за секретност "Строго секретно от особена
важност", "Строго екретно" и "Секретно", да се
считат за обозначени с нива на класификация за сигурностсъответно "Строго
секретно", "Секретно" и "Поверително", като сроковете
се зчисляват съгласно чл. 37, ал. 1 и се броят от датата на създаването
й.
(2) В срок до 1 година от влизането в сила на закона ръководителите на
организационните единици са длъжни да преразгледат и приведат в съответствие
с
изискванията на закона и нормативните актове по неговото прилагане материалите
и окументите, съдържащи класифицирана информация.
§ 10. (1) Допуските, издадени по реда на действащите нормативни актове
преди
влизането в сила на закона, запазват действието си до издаване на разрешения
за достъп. ъководителите на организационните единици, в която работят
лица с допуск и чиито лъжности или конкретно възложени задачи изискват
работа с класифицирана нформация, са длъжни да поискат издаване на разрешения
за достъп в съответствие с зискванията на закона в 3-месечен срок от влизането
му в сила. Неизпълнението на това задължение води до прекратяване действието
на вече издадените допуски.
(2) Процедурата по проучване и издаване на разрешенията по ал. 1 приключва
в
срок, определен от ДКСИ, но не по-дълъг от 18 месеца.
§ 11. Заварените процедури по издаване на допуски за работа със секретна
информация се трансформират в процедура по проучване, извършвана при условията
и по реда на закона.
§ 12. В Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 34 от
2000 г.) в чл. 20, ал. 1, т. 2 думите "да пази като служебна тайна
данните" се заменят с "да защитава класифицираната информация,
представляваща служебна тайна".
§ 13. В Закона за Конституционния съд (обн., ДВ, бр. 67 от 1991 г.; доп.,
бр. 25 от
2001 г.) в чл. 20 ал. 2 се изменя така:
"(2) В случаите на ал. 1, както и когато дейността на Конституционния
съд налага
достъп до класифицирана информация, представляваща държавна или служебна
тайна, се спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната
информация".
§ 14. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн.,
ДВ,
бр. 112 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г.,
бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и
64 от 2000 г. и бр. 25 и 34 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 5 след думите "опазване на" се добавя "класифицирана
информация,
представляваща".
2. В чл. 32 т. 8 се отменя.
3. В чл. 35, ал. 1, т. 14 след думите "опазване на" се добавя
"класифицирана
информация, представляваща".
4. В чл. 78, т. 16 след думите "опазване на" се добавя "класифицирана
информация, представляваща".
5. В чл. 200 след думите "представляват" се добавя "класифицирана
информация", а думите "държавна или служебна тайна" се
заличават.
6. В чл. 281, т. 1 след думите "опазване на" се добавя "класифицирана
информация, представляваща".
§ 15. В чл. 9, ал. 2 от Валутния закон (ДВ, бр. 83 от 1999 г.) думите
"и служебна
тайна" се заменят с "тайна и изискванията за защита на класифицираната
информация, представляваща служебна тайна".
§ 16. В чл. 3, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ДВ, бр. 82 от
1999 г.)
думата "служебна" се заменя с "класифицирана информация,
представляваща служебна тайна".
§ 17. В чл. 15, ал. 3 от Закона за административното производство (обн.,
ДВ, бр. 90
от 1979 г.; изм. и доп., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от
1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995
г., бр. 122 от 1997 г., бр. 15 и 89 от 1998 г. и бр. 83 и 95 от 1999 г.)
думите "с опазване на" се заменят със "със защита на класифицирана
информация, представляваща".
§ 18. В § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бежанците
(обн., ДВ, бр. 53 от 1999 г.; попр., бр. 97 от 1999 г.) след думите "сигурност,
са" се
добавя "класифицирана информация, представляваща".
§ 19. В чл. 52 от Закона за банките (обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г.; изм.
и доп., бр. 15,
21, 52, 70 и 89 от 1998 г., бр. 54, 103 и 114 от 1999 г., бр. 1, 24, 63,
84 и 92 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.) се създава ал. 8:
"(8) По писмено искане на председателя на Държавната комисия по сигурността
на
информацията или на ръководителите на службите за сигурност и службите
за
обществен ред банките са длъжни да предоставят информация за банковите
сметки в страната и в чужбина на конкретни физически лица, юридически
лица или еднолични търговци за целите на проучването по Закона за защита
на класифицираната информация."
§ 20. В Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ,
бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108
от 2000 г. и бр. 42 от
2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 75 се създава нова т. 2:
"2. лица, за които има достатъчно данни, че с пътуването си застрашават
системата
за защита на класифицираната информация, представляваща държавна тайна
на
Република България;".
2. В чл. 78 досегашният текст става ал. 1 и се създава ал. 2:
"(2) Принудителната административна мярка по чл. 75, т. 2 се прилага
с
мотивирана заповед на председателя на Държавната комисия по сигурността
на
информацията или на ръководителите на службите за сигурност и на службите
за
обществен ред."
§ 21. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122
от 1997
г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г. - бр. 29 от 1998 г.;
изм. и доп., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр.
1 и 29 от 2000 г. и бр. 28 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 7, т. 14 думите "шифровата работа в Република България и
задграничните
й представителства" се заменят с "криптографската защита на
класифицираната
информация в Република България и в дипломатическите и консулските й
представителства".
2. В чл. 46, т. 7 думите "опазване на фактите, сведенията и предметите,
съставляващи държавна тайна" се заменят със "защита на класифицираната
информация, представляваща държавна или служебна тайна".
3. В чл. 51 ал. 1 се изменя така:
"(1) Национална служба "Сигурност" осъществява дейност
във връзка с
функционирането на националната система за защита на класифицираната информация,
представляваща държавна или служебна тайна, съгласно Закона за защита
на класифицираната информация."
4. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Дирекция "Защита на средствата за свръзка" е специализирана
дирекция на
МВР за криптографска защита на класифицираната информация в Република
България и в дипломатическите и консулските й представителства за придобиване,
систематизиране и обработка на информация от чужди източници в интерес
на националната сигурност и оперативен контрол на националния радиочестотен
спектър, като:
1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска
защита на класифицираната информация; изработва и разпределя използваните
криптографски ключове; разрешава и контролира използването, производството
и вноса на средства за криптографска защита;
2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи
или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация; координира
и
контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания
на
техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана
информация;
3. организира и осъществява комуникациите на Република България с
дипломатическите и консулските й представителства и криптографската защита
на
обменяната информация, като осигурява необходимия персонал във ведомствените
звена и в дипломатическите и консулските представителства.";
б) създават се ал. 2 и 3:
"(2) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал.
1,
т. 3 и в дипломатическите и консулските представителства.
(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на
Министерския съвет."
§ 22. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997
г.; изм. и
доп., бр. 49 и 153 от 1998 г. и бр. 20 и 54 от 1999 г.) се правят следните
изменения и
допълнения:
1. В чл. 4, ал. 2 след думите "кредитните отношения" се поставя
запетая и се
добавя "освен в случаите, предвидени в Закона за защита на класифицираната
информация".
2. В чл. 23, ал. 2 думите "които са служебна и" се заменят с
"която е класифицирана информация, представляваща служебна тайна
или".
Текст на проекта:
§ 23. В Закона за достъп до обществената информация (ДВ, бр. 55 от 2000
г.) се
правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 1 думата "представлява" се заменя с "е
класифицирана информация,
представляваща".
2. В чл. 9, ал. 2 след думите "обявена за" се добавя "класифицирана
информация,
представляваща".
3. В чл. 37, ал. 1, т. 1 след думите "информация е" се добавя
"класифицирана
информация, представляваща".
4. В чл. 41, ал. 4 думата "засекретяването" се заменя с "маркирането
с гриф за
сигурност".
Текст на предложението на група народни представители:
Добавя се нова точка:
5. В чл.13, ал.3 думите "след изтичане на 20 години" се заменят
с думите "след изтичане на 2 години"
§ 24. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.;
изм. и доп.,
бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998
г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г. и бр. 1 от 2001 г.;
Решение № 7 на Конституционния съд от 2001
г. - бр. 38 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 70, ал. 2 след думите "свързани с" се добавя "класифицирана
информация, представляваща".
2. В чл. 78, ал. 2 след думите "свързани с" се добавя "класифицирана
информация, представляваща".
§ 25. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм.
и доп., бр.
1 от 2000 г. и бр. 25 от 2001 г.) в чл. 25 се правят следните изменения:
1. Наименованието на чл. 25 се изменя така: "Защита на класифицираната
информация, представляваща държавна или служебна тайна".
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
"(1) Държавният служител е длъжен да защитава класифицираната информация,
представляваща държавна или служебна тайна, станала му известна при или
по повод изпълнение на служебните му задължения.
(2) Класифицираната информация, представляваща държавна или служебна
тайна, както и редът за работа с нея се определят със закон."
§ 26. В Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински
предприятия (обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994
г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42, 45, 68 и 85 от 1996 г.; попр.,
бр. 86 от 1996 г.; доп., бр. 108 от 1996 г.; попр., бр. 109 от 1996 г.;
изм. и доп., бр. 55, 61, 89, 98 и 122 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г.; попр.,
бр. 41 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1998 г. и 12 от 1999 г.; Решение
№ 8 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 47 от 1999 г.; изм. и доп.,
бр. 56, 84 и 96 от 1999 г., бр. 20, 99 и 108 от 2000 г. и бр. 42 от 2001
г.) в § 11, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби, изречение
първо след думите "сделки са" се добавя "класифицирана
информация, представляваща".
§ 27. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите
от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 33, 59
и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г. и бр. 26 и 36 от 2001 г.) в чл. 17
се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите "включително и представляващите
държавна тайна" се заличават.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В случаите, когато информацията по ал. 1 е класифицирана информация,
тя се
предоставя при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната
информация."
§ 28. В Закона за пощенските услуги (ДВ, бр. 64 от 2000 г.) в чл. 11,
ал. 1 думата
"секретна" се заличава, а след думата "кореспонденция"
се добавя "съдържаща
класифицирана информация".
§ 29. В Указа за печатите (обн., ДВ, бр. 69 от 1965 г.; изм., бр. 26 от
1988 г. и бр. 11 и 47 от 1998 г.) в глава втора т. 9 се отменя.
§ 30. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 1999 г.; изм.
и доп., бр.
92 и 97 от 2000 г.) в чл. 6, т. 1 думите "са предмет на държавна
тайна" се заменят със "са предмет на класифицирана информация,
представляваща държавна тайна".
§ 31. В Закона за статистиката (обн., ДВ, бр. 57 от 1999 г.; изм. и доп.,
бр. 42 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 22 думите "опазване на тайната" се заменят със "защита
на класифицираната информация".
2. В чл. 27 ал. 2 се изменя така:
"(2) Регистрирането, използването, обработването и съхраняването
на статистически данни, представляващи класифицирана информация, се извършват
в
съответствие с изискванията на нормативните актове за защита на класифицираната
информация."
§ 32. В Закона за Сметната палата (обн., ДВ, бр. 71 от 1995 г.; изм.,
бр. 16 от 1996 г., бр. 83 от 1999 г. и бр. 92 от 2000 г.) в чл. 4 ал.
3 се изменя така:
"(3) Когато проверката по ал. 2 налага достъп до класифицирана информация,
се
спазват условията и редът на Закона за защита на класифицираната информация."
§ 33. В Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерството
на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни
предприятия (ДВ, бр. 57 от 2000 г.) в чл. 6, ал. 2 изречение второ се
изменя така:
"Те могат да изпълняват и да възлагат обществени поръчки, свързани
с отбраната
или сигурността на страната, които имат за предмет класифицирана информация,
представляваща държавна тайна, като тяхното изпълнение се извършва при
условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация."
§ 34. В Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 56 от 1998 г.) в чл. 32
ал. 2 се
изменя така:
"(2) Инспекторите са длъжни да спазват нормативните изисквания за
защита на
класифицираната информация, станала им известна при или по повод на извършваните
проверки, както и да зачитат честта и достойнството на подпомаганите лица."
§ 35. В Закона за патентите (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм. и доп.,
бр. 83 от 1996
г., бр. 11 от 1998 г. и бр. 81 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. Член 24 се изменя така:
"Чл. 24. (1) Секретни патенти се издават за изобретения, съдържащи
класифицирана информация, представляваща държавна тайна по смисъла на
чл. 28 от Закона за защита на класифицираната информация.
(2) При подаване на заявка за секретен патент заявителят е длъжен да декларира,
че изобретението представлява държавна тайна.
(3) Нивото на класификация за сигурност на изобретение по заявка съгласно
ал. 2
се определя от съответния компетентен орган, до чиято дейност се отнася
изобретението, след съгласуване с Държавната комисия по сигурността на
информацията.
(4) Компетентният орган по ал. 3 се произнася в тримесечен срок от сезирането
му
и информира за това Патентното ведомство. На заявката за секретен патент
с
определено ниво на класификация за сигурност се поставя съответен гриф,
като за това се уведомява заявителят.
(5) Ако в срока по ал. 4 в Патентното ведомство не се получи информация
за
нивото на класификация за сигурност на изобретението, се счита, че заявката
не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна. Патентното
ведомство уведомява заявителя, че изобретението по заявката за секретен
патент не съдържа класифицирана информация, представляваща държавна тайна,
и изисква изричното му съгласие заявката да се разглежда no общия ред.
В случай че той не изрази съгласие, заявката се счита за оттеглена и материалите
се връщат.
(6) Ако компетентният орган по ал. 3 е заявител и след съгласуване с Държавната
комисия по сигурността на информацията заявката е маркирана с гриф за
сигурност
съгласно ниво на класификация за сигурност на изобретението, процедурата
по ал. 4 и 5 не се прилага.
(7) Патентното ведомство публикува само номерата на издадените секретни
патенти, за което не се дължи такса."
2. В чл. 25 ал. 2 се изменя така:
"(2) Компетентните органи по чл. 24, ал. 3 след съгласуване с Държавната
комисия
по сигурността на информацията могат да забранят патентоване в чужбина
на
изобретения, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна
тайна."
3. В чл. 31, ал. 5 думите "след предварително писмено съгласие на
Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи"
се заменят с "при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната
информация".
4. В чл. 32, ал. 8 думите "само от Министерския съвет по искане на
Министерството на отбраната или Министерството на вътрешните работи"
се заменят с "от Държавната комисия по сигурността на информацията
".
5. В чл. 45, ал. 3 думите "Министерството на отбраната или на Министерството
на вътрешните работи" се заменят с "компетентните органи по
чл. 24, ал. 3 след
съгласуване с Държавната комисия по сигурността на информацията".
6. В чл. 46 ал. 3 се отменя.
7. В чл. 50 се правят следните изменения:
a) в ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. заявката е за секретен патент за изобретение, съдържащо класифицирана
информация, представляваща държавна тайна;"
б) алинея 3 се изменя така:
"(3) Патентното ведомство извършва публикация, когато по реда на
чл. 38 от Закона за защита на класифицираната информация са отпаднали
правните
основания за класифициране на информацията, съдържаща се в изобретението
като
държавна тайна."
8. В чл. 67 ал. 6 се изменя така:
"(6) В случаите на самопосочване на Република България по чл. 8,
ал. 2, буква
"б" от договора Патентното ведомство изпраща международната
заявка на
компетентните органи, до чиято дейност се отнася изобретението, за определяне
нивото
на класификацията за сигурност. Определянето на нивото на класификацията
за
сигурност на изобретението по заявката се осъществява при условията и
по реда на
Закона за защита на класифицираната информация и в срока по чл. 24, ал.
4 от този
закон. Ако се установи, че международната заявка съдържа информация, класифицирана
като държавна тайна, тя не се третира като международна, не се разпраща
служебно и не
се публикува."
9. В чл. 84, ал. 1 думите "секретна заявка" се заменят със "заявка
за секретен
патент", а думите "от сто до хиляда лева" се заменят с
"от хиляда до двадесет хиляди лева".
§ 36. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм.
и доп., бр.
26 от 1999 г. и бр. 10 и 64 от 2000 г.) в чл. 99 думите "Националния
шифров орган" се
заменят с "дирекция "Защита на средствата за връзка"".
§ 37. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен
вестник".
42
Приложение № 1
КЪМ ЧЛ. 28
СПИСЪК НА КАТЕГОРИИТЕ ИНФОРМАЦИЯ, ПОДЛЕЖАЩА НА КЛАСИФИКАЦИЯ КАТО
ДЪРЖАВНА ТАЙНА
І. Информация, свързана с отбраната на страната.
1. Информация, отнасяща се до външни опасности и заплахи за сигурността
на
държавата от военен характер, отбранителни планове, анализи и прогнози,
както и
произтичащите от тях решения и задачи.
2. Структура, организация и функциониране на органите за държавно управление,
както и на върховното главно командване на Въоръжените сили на Република
България
в условия на кризи и по време на война.
3. Местоположение, оборудване, охранителни възможности и организация на
охраната на пунктовете на органите на централната и териториалната администрация
и
пунктовете за управление на Въоръжените сили на Република България, предназначени
за използване в условия на кризи и по време на война.
4. Организация и функциониране на комуникационните и информационните
системи за връзка на органите за държавно управление на Въоръжените сили
на
Република България при различни състояния и степени на бойна готовност
и война.
5. Сведения за привеждане от мирно на военно положение, военновременните
планове и разчети, проекти и мероприятия, свързани с осигуряването на
отбранителната
способност на национално равнище, на министерствата, областните администрации,
общините, дружествата и организациите, произвеждащи военна продукция.
Информация
относно планирането, организацията и функционирането на мобилизационното
развръщане на Въоръжените сили на Република България.
6. Подробната структура на Въоръжените сили, както и сведения за местата
на
разполагане (дислокацията) и преместването им (предислокация), действителното
наименование, организацията, щатната и списъчната численост на личния
състав,
въоръжението и системите за управление на Въоръжените сили на Република
България,
на отделните видове въоръжени сили, родове и специални войски, обединения,
съединения, режимни поделения и обекти, невключени в официалния обмен
на данни,
произтичащ от международни задължения на страната.
7. Информация относно бойните възможности на Въоръжените сили на Република
България, на отделните видове въоръжени сили, родове и специални войски,
както и на
потенциалния противник и предвижданите райони и направления на военните
действия.
8. Сведения за разработката, усвояването, производството и реализацията
на нови
образци, въоръжение, бойна техника и боеприпаси и създадените мобилизационни
мощности за тяхното производство.
9. Обобщени сведения по вноса и износа на въоръжение, бойна техника и
боеприпаси за нуждите на Въоръжените сили.
10. Бойните задачи на Въоръжените сили и оперативните обединения.
43
11. Сведения за планирането, местата и начините на складиране, количествата
и
състоянието на държавните резерви и военновременните запаси на Въоръжените
сили на
национално равнище и на централната териториална администрация.
12. Сведения за състоянието, размерите, организацията и функционирането
на
военните летища на страната, обектите и средствата на противовъздушната
отбрана, на
военноморските бази, пунктовете за базиране и управление на флота и бреговата
отбрана.
13. Организацията, формите и методите за защита на пунктовете за управление
и
телекомуникационната мрежа на държавата за отбранителни нужди.
14. Организацията, дислокацията, задачите и възможностите за действие
на
системата за радиоелектронно разпознаване и радиоелектронно противодействие.
15. Организацията, функционирането и техническите средства за
радиоразузнавателна дейност.
16. Сведения за разпределение на честотите за радиовръзките на специализираните
поделения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните
работи и
Министерството на външните работи.
17. Сведения за свързочната система на Република България, които са свързани
с
отбраната и сигурността.
18. Планиране, реализация и резултати от научноизследователска дейност
с
особено важно значение за отбраната и сигурността на Република България.
19. Състоянието, комплектуването и снабдяването на войсковите единици,
невключени в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.
20. Подробната структура, наименованията, дислокацията, численият и боен
състав
на обединенията и съединенията.
21. Обобщени сведения за отпусканите и изразходваните материални средства
за
нуждите на Българската армия, за складовете и базите и тяхното състояние
(невключени
в официално обявените според международните договори) - от съединение
и нагоре.
22. Плановете, сведенията и обобщени данни за състоянието на оперативната
подготовка на територията на страната и строителството на нови обекти
с
военновременно предназначение.
23. Сведения за катастрофи и аварии с въоръжение и бойна техника на режимни
поделения и обекти, ако не налагат обявяване на извънредно или бедствено
положение.
24. Обобщена информация относно специалната продукция на отбранителната
промишленост, както и прогнози за развитието, плановете, производствените
мощности,
научните и изследователските единици за реализация на поръчки за въоръжение,
бойна
техника, боеприпаси и военна апаратура.
25. Обобщени сведения на ниво корпус и нагоре за обучението и преподготовката
на резервисти за нуждите на Въоръжените сили на Република България.
26. Специални военни карти, цифрови модели на местността, растерни
изображения и фотодокументи на обекти с инженерно оборудване на терена
на
предвижданите направления и райони за водене на военни действия.
27. Каталози с координати на точки, трайно стабилизирани на местността,
нерегламентираният достъп до които би застрашил във висока степен отбраната
и
сигурността на държавата.
44
28. Космически снимки, аерофотоснимки, земни фотограметрични снимки и
фотопланове на обекти и терени, нерегламентираният достъп до които би
застрашил във
висока степен отбраната и сигурността на държавата.
29. Геодезични и картографски материали на местността, цифрови модели,
растерни изображения, съдържащи информация за месторазположението, вида,
характера или предназначението на обектите, имащи значение за отбраната
и
сигурността на държавата.
30. Обобщени сведения за релефа и характера (структурата) на морското
и речното
дъно. Елементите, които определят хидрологичния режим на крайбрежните
води в
реално време (с изключение на фарватерите, които са обявени за международно
корабоплаване). Данни за установените места за преминаване на войските
през реките в
Република България.
31. Организация и функциониране на системата за привеждане на Въоръжените
сили от мирно на военно положение, плановете за бойна готовност и мобилизация
и
задачите на щабовете и войските.
32. Задачите на централните държавни органи, министерствата, ведомствата,
централните административни органи и областните управи в по-високите състояния
и
степени на бойна готовност.
33. Организация и функциониране на системата за снабдяване на Въоръжените
сили на Република България с материални средства при различни състояния
и степени
на бойна готовност.
34. Системата от списъци с военновременните длъжности и лицата, които
ги
заемат.
35. Информация за системата за охрана и отбрана на местата за лишаване
от
свобода при различните състояния и степени на бойна готовност.
36. Организация на охраната в случай на война, на културните ценности,
имащи
особено значение за културното наследство на народа.
37. Данни за резерва от материални средства на министерствата, ведомствата
и
организациите, създадени за военно време.
38. Оперативната информация за организацията, въоръжението, дислокацията
и
бойните възможности на въоръжените сили на други страни.
39. Стратегически и оперативни документи, в които се излагат възприетите
във
Въоръжените сили схващания за водене на войната и операциите.
ІІ. Информация, свързана с външната политика и вътрешната сигурност на
страната.
1. Информация от областта на външната политика, нерегламентиран достъп
до
която би застрашил сериозно националната сигурност или би могъл да увреди
или да
създаде опасност от възникване на значителни вреди на позициите на страната
в
преговори с друга държава.
2. Сведения и документи за вътрешнополитическото и военното състояние
на
други държави, основаващи се на непубликувани данни, чието разгласяване
може да
застраши националната сигурност на страната.
45
3. Сведения за спецификата на организацията, формите и методите на
оперативната работа на службите за сигурност и оперативно-издирвателната
дейност на
службите за обществен ред.
4. Организационна и щатна структура на службите за сигурност, както и
данни за
личния състав.
5. Установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на
лица,
които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите
за сигурност и
на службите за обществен ред.
6. Информация относно използвани съгласно законовите разпоредби специални
разузнавателни средства (технически средства и/или способите за тяхното
прилагане),
контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки.
7. Данни за вида, нивото на снабденост и качествата на специална техника,
въоръжение, боеприпаси, защитни средства, уреди и материали, използвани
от службите
за сигурност и от службите за обществен ред.
8. Данни, получени в резултат на използване на специални разузнавателни
средства, контролиране на покупки и тайно наблюдавани пратки.
9. Информация относно планирани, извършвани и реализирани оперативно-
разузнавателни дейности от службите за сигурност, както и получените в
резултат на
тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се
установят
лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.
10. Доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни
относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен
ред.
11. Информация за отпускани и използвани бюджетни средства и държавно
имущество за специални цели.
12. Единните регистри на разрешенията, удостоверенията, потвържденията
или
отказите за достъп до класифицирана информация и делата по проверките
за сигурност,
водени и съхранявани от НОСИ.
13. Информацията, свързана с изработването и съхраняването на печатите
с
изображение на държавния герб, както и на печатите на органите на държавна
власт.
14. Класифицирана информация, обменяна между Република България и
международни организации или държави, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО
СЕКРЕТНО", "СЕКРЕТНО" , "ПОВЕРИТЕЛНО" или равнозначни
на него.
15. Плановете за гражданска защита на държавата, областите, общините,
организациите и фирмите.
16. Сведения за организационно-техническата и програмната защита на
автоматизираните информационни системи или мрежи на държавната администрация,
министерствата, органите на държавната власт и общинско управление.
17. Информация относно проектиране, изграждане, снабдяване с оборудване
и
функциониране на телекомуникационни, телеинформационни и пощенски мрежи
за
предаване на класифицирана информация, представляваща държавна тайна,
използвана
за нуждите на Въоръжените сили, службите за сигурност или организациите
по
обезпечаване на тези системи и мрежи.
18. Пароли и кодове за достъп до устройства, които създават, обработват,
съхраняват и пренасят информация, маркирана с гриф "СТРОГО СЕКРЕТНО",
"СЕКРЕТНО" или "ПОВЕРИТЕЛНО".
46
19. Организация, методи и средства за криптографска защита на класифицирана
информация, маркирана с гриф "СТРОГО СЕКРЕТНО", "СЕКРЕТНО"
или
"ПОВЕРИТЕЛНО"; описание и образци на разработвани или използвани
средства за
криптографска защита на така класифицираната информация; ключови материали
и
класифицираната информация, защитена с криптографски методи и средства.
20. Данни и планове за функциониране на електроцентралите, хидротехническите
съоръжения, язовирните стени, пречиствателните станции, железопътните
възли,
газопроводи, нефтопроводи, трасетата на магистралните водопроводи и
водоизточниците, предназначени за снабдяване на големи градове и промишлени
центрове.
21. Информация за преминаването на икономиката от мирно на военновременно
положение при различните степени на бойна готовност на държавата и при
положение
на война.
22. Информация за подготовката, организацията и използването на железопътния,
пътния и водния транспорт, както и за охраната на комуникационни обекти,
привеждане
на държавата и въоръжените сили в по-високи състояния и степени на бойна
готовност.
23. Информация за организацията, методите и средствата, служещи за опазване
на
класифицираната информация, представляваща държавна тайна, чието разкриване
може
да причини загуба на тяхната ефективност.
24. Информация за месторазположението, предназначението, планирането и
снабдяването на обекти със специално предназначение, както и планове за
тяхната
отбрана и охрана.
25. Информация за лица, подозирани в провеждане на подривна, терористична
или
друга противозаконна дейност срещу обществения ред, сигурността, отбраната,
независимостта, целостта или международното положение на държавата, получавана,
проверявана и анализирана от службите за сигурност и службите за обществен
ред.
26. Подробна организационна и щатна структура на службите за сигурност
и
службите за обществен ред.
27. Обобщени данни за военнослужещите и служителите в службите за сигурност
и
службите за обществен ред.
28. Данни относно кадрови въпроси на службите за сигурност и службите
за
обществен ред, с изключение на данните, съдържащи се в закона за бюджета.
29. Информация от архивни материали относно оперативната работа, включително
информация, изготвена въз основа на архивни оперативни материали.
30. Системата от форми и методи на опазване, както и оперативните възможности
за охраната на държавната граница, дейността на граничните контролно-пропускателни
пунктове, както и информация за антитерористични и антисаботажни действия
на
държавната граница.
31. Информация, отнасяща се до планираните, извършените и реализираните
оперативно-разузнавателни и оперативно-контраразузнава-телни действия
от службите
за сигурност, както и информация и предмети, придобити в резултат на тази
действия.
32. Обобщени данни, отнасящи се до функционирането на системата за опазване
на
класифицираната информация, съставляваща държавна тайна.
33. Електронни регистри и дневници за регистрация на документи, както
и списъци
за други материали, съдържащи класифицирана информация, съставляваща държавна
тайна.
47
34. Подробна информация за планираните, извършваните и реализираните
дейности, свързани с досъдебното производство, ако тяхното разкриване
би могло да
попречи на правилния процес на съдебното дирене.
35. Материали на Министерския съвет, касаещи стратегическия потенциал
на
държавата, както и правителствени стратегически поръчки и тяхната реализация.
36. Информация за производствената технология, както и отделни начини
за
защита на документи за самоличност, както и други защитавани (от фалшификация)
документи, издавани от държавните и общинските органи.
37. Информация относно планове и задачи на външната политика, чието
разгласяване би увредило важни интереси на държавата или на други обекти
на
международните отношения до времето на официалното им обявяване.
38. Материали, документи, докладни записки от международни преговори и
консултации, както и международни договори или части от тях, ако са считани
за
класифицирана информация, по предложение на една от страните.
39. Организация и функциониране на дипломатическата поща.
40. Системата за охрана на българските дипломатически и консулски
представителства.
41. Задачите на българските дипломатически и консулски представителства
по
време на война.
42. Задачите по охраната на чуждестранни дипломатически и консулски
представителства, както и представителства на международни организации
в Република
България по време на война.
ІІІ. Информация, свързана с икономическата сигурност на страната.
1. Документи за преговори по сключване на финансови договори от общодържавно
значение, чието разкриване би могло да окаже влияние върху по-нататъшния
ход на
преговорите.
2. Изследователска работа с особено съществено значение за интересите
на
националната икономика, поръчана от министерствата и други държавни органи.
3. Информация относно технически, технологични и организационни решения,
чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси
на
държавата.
4. Информация за начина на действие на контролно-сигнални устройства и
алармени системи, обезпечаващи достъпа до местата за складиране и използване
на
ядрени материали.
5. Политическа, икономическа или военна информация, засягаща чужди държави,
получена при условие, че ще се защитава като класифицирана информация.
6. Планове, прогнози и информация за развитието на оборота със специално
оборудване, специални технологии и специални услуги с други държави.
7. Подробна информация относно режима по охрана и обезпечаване на обекти,
важни за националното стопанство.
8. Информация за изобретения или полезни модели, определени като касаещи
сигурността и отбраната на страната, съгласно Закона за патентите.
48
9. Информация за открития, като установяване на неизвестни обективно
съществуващи закономерности, явления и свойства в материалния свят, чието
приложение се отнася до сигурността и отбраната на страната.
49
ПРИЛОЖЕНИЕ № 2
КЪМ ЧЛ. 50 И 51
(Рег. № и печат на организационната единица, желаеща да се
ПОВЕРИТЕЛНО
проучи лицето за достъп до класифицирана информация)
(след попълване)
снимка 4 / 3,5
ВЪПРОСНИК
ЗА НУЖДИТЕ НА ПРОУЧВАНЕТО НА ЛИЦАТА ЗА ДОСТЪП ДО
ИНФОРМАЦИЯ, КЛАСИФИЦИРАНА КАТО ДЪРЖАВНА ТАЙНА
Този въпросник ще бъде използван съгласно закона с цел Вашето проучване
за
достъп до информация, класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф
за
сигурност (моля зачертайте необходимия знак)
ПОВЕРИТЕЛНО #
СЕКРЕТНО #
СТРОГО СЕКРЕТНО #
І. ЛИЦЕТО - ОБЕКТ НА ПРОУЧВАНЕТО:
а) фамилия;
б) предишни фамилии;
в) име;
г) предишни имена (в случай че са променяни);
д) дата на раждане място на раждане;
е) гражданство/гражданства;
ж) предишно гражданство;
з) в случай на промяна на гражданството попълнете:
- на кое име и фамилия е издаден актът за промяна или загубване на чуждо
гражданство или актът за притежаваното в момента гражданство;
- дата на издаване;
- документ №;
- издаден от .........................
и) ЕГН
к) данъчна регистрация;
л) военно звание;
м) военната книжка, серия и номер;
- издадена от:
- дата на издаването.
н) постоянен и настоящ адрес - регистрация;
- държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски код, № на домашен
и
мобилен телефон;
о) актуален адрес на пребиваване:
- държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски код, № на домашен
и
мобилен телефон;
п) лична карта, серия и №...., издадена от..., срок на валидност;
50
р) сегашна месторабота:
- име и БУЛСТАТ на работодателя, адрес (държава, град, улица №, пощенски
код,
служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер на работата, размер
на
месечния доход;
- име и БУЛСТАТ на работодателя, адрес (държава, град, улица №, пощенски
код,
служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер на работата, размер
на
месечния доход - нето (попълва се в случай на повече от един работодател);
с) допълнителни източници на издръжка/доходи (засяга също получаваните
доходи без документ за работа, например: рента, дивиденти от ценни книжа,
процент
(лихви) от банкови влогове, печалба от борсови акции, участие във фондове,
доходи от
наеми на недвижими имоти, спечелени от хазарт суми, надхвърлящи три средни
работни
заплати в Република България, хонорари за публикации, участие във фирмени
бордове,
доходи от реализация на договори за поръчки и т.н.);
т) други доходи - източници и размер.
ІІ. БАЩА НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
ІІІ. МАЙКА НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
ІV. БРАТЯ И СЕСТРИ НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
51
V. СЪПРУГ/А, КОНКУБИН/КА ИЛИ ДРУГО ЛИЦЕ, С КОЕТО
СЪЖИТЕЛСТВА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
ж) дата и място на сключване на брака, серия и № на документа и датата
на
издаването му.
VІ. БАЩА НА ЛИЦЕТО ПО Т. V:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
VІІ. МАЙКА НА ЛИЦЕТО ПО Т. V:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
VІІІ. БРАТЯ И СЕСТРИ НА ЛИЦЕТО ПО Т. V:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
ІХ. ДЕЦА НА ЛИЦАТА ПО Т. І и V:
а) име и фамилия;
б) място и дата на раждане;
52
в) гражданство;
г) сегашна месторабота (име и БУЛСТАТ) на работодателя, адрес (държава,
град,
улица №, пощенски код, служебен телефон, факс), заемана длъжност или характер
на
работата);
д) постоянен адрес (държава, град, улица №, № на апартамента, пощенски
код,
домашен телефон);
е) настоящ адрес (ако е различен от горния).
Х. В случай че лицата, посочени в т. ІІ-ІХ, живеят постоянно в чужбина
или са
излизали зад граница за срок повече от З месеца, моля впишете следните
данни:
а) период - от ........до ...........;
б) име;
в ) държава и точен адрес;
г) основание за пребиваване.
XI. Били ли сте наказван, кога и от кой орган, през последните 10 години?
(ако отговорът е "да", впишете името на органа и за какво престъпление
или
административно нарушение).
XII. В момента срещу Вас повдигнато ли е обвинение в престъпление? (Ако
отговорът е "да", кой орган води делото/делата и евентуално
посочете неговия номер).
XIII. Страдате ли в момента или в миналото от психическо заболяване или
други
страдания, причиняващи затормозяване на психическата дейност? Ако отговорът
е "да",
уточнете какви, в кои периоди от време, в коя болница и при кой лекар
сте се лекували
или се лекувате в момента.
XIV. Употребявате ли или употребявали ли сте наркотици или други упойващи
вещества? Ако отговорът е "да", впишете какви, кога и дали продължавате
(моля не
споменавайте факти, когато са Ви давани наркотици или упойващи вещества
от
правоспособни лекари, доколкото това не е довело до ситуация, че трябва
да
продължавате да ги вземате или ги вземате).
XV. А. През последните 10 години употребявали ли сте или употребявате
алкохол
в количества, причиняващи помрачаване или загуба на съзнание? Ако отговорът
е "да",
впишете честотата и обстоятелствата, при които става това (или са ставали),
а също така
дали във връзка с това се лекувате (или сте се лекували) в специализирани
заведения
(посочете лечебните заведения и адресите им).
Б. Употребата на алкохол създавала ли Ви е проблеми в работата и в личния
живот?
ХVI. Моля посочете данни в таблицата по-долу за Вашата работа (служба)
през
последните
10 години.
Период
от до
Пълно наименование на
местоработата и точният
й адрес
Последната заемана
длъжност
1.
2.
53
ХVІІ. Вие, Вашият съпруг(а) или друго лице, с което живеете в едно
домакинство, дължите ли на физически или юридически лица пари (заеми,
кредити),
чиято обща сума надхвърля шесткратно Вашето възнаграждение? Ако отговорът
е "да",
впишете кой, какъв размер, на кого се дължи и какъв е срокът за погасяване
на дълга.
XVIII. Вие, съпругът(ата) или лицето, с което живеете в едно домакинство,
имате
ли други финансови задължения (данъчни задължения, суми по ипотеки, залози,
задължения, установени със съдебен акт)? Ако отговорът е "да",
впишете кой, какви,
колко, кому и планирания срок за изплащането.
ХIХ. Посочете сумата на доходите Ви, на съпруга(та) или лицето, с което
живеете
в едно домакинство, през годината, предшестваща попълването на тази анкета.
ХХ. Напишете дали Вие, съпруга(та) или лицето, с което живеете в едно
домакинство, притежавате недвижими имоти, собствено предприятие или участие
в
друго предприятие? Ако отговорът е "да", посочете кой, какво
и къде притежава.
ХХІ. Имали ли сте някога достъп до информация, класифицирана като държавна
тайна, в Република България, в друга държава или международна организация?
Ако
отговорът е "да", впишете следните данни:
Пълно име и
адрес на
организацията, в
която сте имали
достъп
Държава Сфера на дейност
(обсег) и ниво на
класификация за
сигурност на
информацията, до
което сте имали
достъп
Период
от до
1.
2.
3.
ХХІІ. След навършване на 18-годишна възраст били ли сте в чужбина повече
от
10 дни (в т.ч. в командировки) ? Ако отговорът е "да", попълнете
следните данни:
Период
от до
Държава, град, улица №,
апартамент, пощенски
код
Повод за пребиваването
1.
2.
3.
4.
ХХІII. По време на престоя Ви в чужбина работили ли сте срещу заплащане
?
Ако отговорът е "да", попълнете следните данни:
54
Период
от до
Държава, точен
адрес, име на
работодателя
Заемана длъжност Вид на работата и
получаван доход
1.
2.
3.
ХХIV. Напишете периода и местоживеенето Ви през последните 10 години (в
Република България или в чужбина).
Период
от до
Държава, населено
място, пощенски код
Адреси - улица №,
апартамент
1.
2.
3.
ХХV. Напишете данните на лицата, ползващи обитаваното от Вас жилище (напр.
членове на семейството, наематели, наемодатели и др.).
Фамилия и име Място и дата на раждане
1.
2.
3.
ХХVІ. Напишете данни за собственика на жилището, в което живеете (име
на
ведомството/фирмата или името на собственика - точен адрес, телефонен
номер).
ХХVІІ. А. Образование, професионални или научни степени и звания.
Б. Напишете данни за училищата, школите и курсовете, които сте
завършили:
Период
от до
Имена и адреси Документи - №
1.
2.
3.
XXVIII. Вие и лицата, изброени в т. ІІ-ІХ поддържате ли или поддържали
ли сте
през последните 3 години постоянни служебни или лични контакти (приятелски)
с
чужди граждани. Ако отговорът е "да", попълнете следната таблица:
Период
от до
Лице - име,
длъжност
Държава Повод, характер
на контакта
1.
55
2.
3…
ХХIХ. Членувате ли или сте членували в регистрирани или нерегистрирани
български или чуждестранни организации, политически партии или сдружения?
Име на организацията и
точен адрес
Заемана длъжност или
възложена задача
Период на
принадлежност
от до
1.
2.
3.
ХХХ. Посочете три лица - гаранти, които Ви познават повече от 3 години
(без
лицата, посочени в т. ІІ-ІХ, и лица, които обслужват Ваши вещноправни
или
облигационни интереси или поради изпълнявана от тях работа сте свързани
с особено
доверие).
Име Месторабота Точен адрес и домашен
телефон
1.
2.
3.
ХХХІ. По време на Ваше пребиваване в чужбина били ли сте разпитвани някога
от чужди власти (полицейски, имиграционни, финансови и други) по теми,
свързани с
въпроси на сигурността или отбраната на страната? Известно ли Ви е нещо
за
аналогичен случай спрямо съпруга(та), други членове на Вашето семейство
или
домакинство ? Отговорете с "ДА" или " НЕ".
Не пишете никакви подробности. Те ще бъдат обсъдени с Вас от представителя
на органа, провеждащ проучването.
ХХХІІ. Установявали ли сте някога проявяван към Вас интерес от чужди
специални служби, полиция, гранична полиция или пък от организирана престъпна
група (българска или чуждестранна). Известно ли Ви е нещо за такъв интерес
спрямо
съпруга(та), други членове на Вашето семейство или домакинство? Отговорете
с "ДА"
или " НЕ".
Не пишете никакви подробности. Те ще бъдат обсъдени с Вас от представителя
на органа, провеждащ проучването.
Декларирам, че съм попълнил(а) въпросника лично съгласно това, което знам,
и
ми е известно, че всяко затаяване на истина или потвърждаване на неистина
ще бъде
достатъчен повод за прекратяване на проучването и може да послужи като
основание да
ми бъде отказано издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация.
Съгласен съм моите лични данни, съдържащи се в този въпросник, да бъдат
събирани, обработвани и съхранявани само за целите на проучването във
връзка със
Закона за защита на класифицираната информацията.
(Посочва се броят на листата, добавени към въпросника).
56
(Подпис на лицето, попълнило въпросника за нуждите на проучването на лицата
за
достъп до класифицираната информация; град, дата, подпис и печат на ръководителя
на
организационната единица и пълномощника по сигурността на информацията).
57
????????? ?? ??????? ?? ??????????? ?? ?????? ?? ?????? ?? ?????????????
??????????, ?????????????? ???????? ?????
Уважаема госпожо/господине,
Целта на този въпросник е единствено опазването на националната сигурност
на
Република България и осигуряване функционирането на системата за защита
на
информацията, класифицирана като държавна тайна.
Моля внимателно да прочетете следните инструкции и при нужда да се обърнете
към пълномощника по сигурността на информацията във Вашата организационна
единица или до съответната служба за сигурност.
ИНСТРУКЦИЯ
1. Преди попълване на въпросника моля да се запознаете подробно с него.
2. Попълнете въпросника с печатни букви или на машина.
3. Ако въпросникът съдържа недостатъчно място за попълване, моля да дадете
на
отделен лист с формат А-4 допълнителните данни, които трябва да прибавите
към него.
4. Ако не са Ви известни някои от данните, моля да напишете "не знам".
5. Ако текстът на някоя от точките не Ви засяга лично, моля напишете "не
ме
засяга".
6. Ако данните в поредната точка са идентични с дадените в предишни точки,
може да впишете "както в точка... буква..."
7. Ако някой от лицата, споменати в точка II-IX от въпросника, е починал,
моля да
се ограничите в попълването на тази част от въпросника само с посочване
на неговите
име, фамилия, дата и място на раждане и "починал".
8. Въпросникът се попълва в посочения по-долу срок във връзка с даването
Ви на
право на достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.
9. Лицата, проучвани във връзка с достъп до информация, класифицирана
като
държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО",
попълват следните
точки: I-VII; VIII във връзка с т.I; IX; XI; XII; XIV-XVIII; XXI-XXVII;
XXIX; XXXI;
XXXII.
10. Лицата, проучвани за достъп до информация, класифицирана като държавна
тайна, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО", не попълват
точка XXX.
11. Лицата, проучвани за достъп до информация, класифицирана като държавна
тайна, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО", попълват
всички точки от
въпросника.
12. При ново кандидатстване за разрешение за достъп до информация,
класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО",
след изтичането на срока на получено вече такова разрешение моля да се
попълнят
точки: X; XVI; XXI-XXV; XXVII; XXVIII с данни за периода от деня на попълването
на
предишния въпросник до деня на попълването на сегашния. Ако данните в
посочените
точки не са се променили, в тях трябва да се впише "без промени".
13. Лицата при ново кандидатстване за разрешение за достъп до информация,
класифицирана като държавна тайна, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО"
и
"СТРОГО СЕКРЕТНО", след изтичането на срока на получено вече
разрешение не
отговарят на т. I, букви "и" и "к".
58
14. При поредно кандидатстване за разрешение за достъп до информация,
класифицирана като държавна тайна, след изтичане на срокове, установени
в закона,
моля попълнете точки: X; XVI; XXI-XXV; XXVII; XXVIII, имайки предвид само
срока
от датата на предишното попълване до датата на сегашното попълване на
въпросника.
Ако данните от посочените по-горе точки не са се променили, в тях впишете
"без
промени".
М О Т И В И
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА
ИНФОРМАЦИЯ
Стратегически приоритет на правителството на Република България в процеса
на интегриране в НАТО и основен елемент в Плана за действие за членство
в НАТО,
определен в раздел IV (Въпроси по сигурността) е изграждането на законодателна
и
институционална база в Република България в областта на защитата на класифицираната
информация.
Целта е да се дефинират по нов начин приоритетите и основните понятия,
да се
определят компетентните органи и да се регламентират техните правомощия,
детайлно
да се уредят процедурите и принципите за защита на секретната информация,
като се
приведат в съответствие с политиката и стандартите на НАТО, както и за
изпълнението
на споразуменията по сигурността между Република България с НАТО и с други
страни
- членки и партньори.
В тази насока е включването на новата цел по партньорството
PGG 0360 І.
Направеният при подготовката на законопроекта анализ показа, че действащото
национално законодателство в областта на сигурността на информацията затруднява
както ежедневната практика в страната, така и предоставянето и обмена
на информация
с НАТО. Нормативната база в Република България не урежда изчерпателно
и детайлно
материята в областта на защитата на информацията, представляваща държавна
или
служебна тайна. Липсва точно определяне на критериите за класифициране
на
информацията. Отправна точка за преценка на необходимостта от защита е
Списъкът на
фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, приет с
Решение на
Народното събрание през 1990 г. Степените за секретност на информацията
към
настоящия момент са регламентирани в Правилника за прилагане на Закона
за
Министерството на вътрешните работи, но те не съответстват на класификацията,
възприета в НАТО и в страните членки. Поради липсата на модерна и демократична
регулаторна рамка, отговаряща на политиката и стандартите на НАТО в тази
област, все
още се ползва практиката на вътрешноведомствени актове, приети през 80-те
години.
Регламентацията на защитата на информацията, представляваща служебна
тайна, е неизчерпателна. Законодателството дава възможност и свобода за
преценка на
организациите, учрежденията и юридическите лица да съставят вътрешноведомствени
списъци на фактите и сведенията - държавна или служебна тайна, при липсата
на ясни
критерии и изисквания за поставяне на грифове за сигурност съобразно нивата
на
класификация. Също така не е уреден и въпросът за контрол и защита на
информацията,
представляваща служебна тайна. Реално законова регламентация е предвидена
само
относно носенето на наказателна отговорност за разгласяване на служебна
тайна.
Основният извод от направения анализ е необходимостта от разработване
и
приемане на Закон за защита на класифицираната информация, регламентиращ
цялостно
обществените отношения в областта на създаването, регистрирането, съхраняването,
ползването, предоставянето, трансформирането, разсекретяването и унищожаването
на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.
Проектът на Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) създава
нова регулаторна рамка, съобразена с политиката и стандартите на НАТО
и с
принципите за изграждане на модерната демократична държава в тази област.
При
изготвянето на законопроекта е използван законодателният опит на редица
европейски
60
държави и преди всичко опитът на новоприетите страни - членки на НАТО
- Чешката
република, Република Полша и Унгарската република.
Основни принципи на законопроекта са:
а) отнасянето на законовите разпоредби до всички аспекти на защита на
класифицираната информация;
б) носенето на отговорност за съхраняването на класифицираната информация
от всички лица, които в хода на изпълнение на техните служебни задължения
имат
достъп до такава информация;
в) предоставяне на достъп до класифицирана информация само на лица, които
са надеждни и обучени, и само в обема и степента, необходими за изпълнение
на
техните служебни задължения, във връзка със заеманата длъжност или конкретно
възложена задача /принципът "need-to-know" - "необходимост
да се знае"/;
г) постигане на съответствие с политиката и стандартите на НАТО в областта
на
защитата на класифицираната информация, дефинирани в
С-М (55)15 (FINAL) и в други директиви, както и в ратифицирани международни
споразумения;
д) регламентиране на еднаква система от принципи и мерки за защита на
националната и чуждестранната класифицирана информация;
е) определяне обхват на закона - за всички случаи на създаване или съхраняване
на информацията, класифицирана като държавна и служебна тайна.
Структурата на законопроекта се състои от осем глави и обхваща следните
области:
- регулираната сфера - определения и основни принципи;
- органите за защитата на класифицираната информация;
- класифицирането на информацията;
- условията и реда за получаване на достъп до класифицирана информация,
включително за чуждестранна класифицирана информация, и проучването на
лицата за
надеждност;
- създаването, регистрирането, съхраняването, ползването, предоставянето,
трансформирането, разсекретяването и унищожаването на класифицирана информация;
- видовете защита на класифицираната информация;
- предоставянето и обмена на класифицирана информация между Република
България и друга държава или международна организация;
- организацията на контрола по защитата на информацията, класифицирана
като
държавна или служебна тайна.
Проектът на Закон за защита на класифицираната информация въвежда нови
понятия и категории, като "класифицирана информация", "физическа
сигурност",
"персонална сигурност", "информационна сигурност"
и др. , които са дефинирани в
допълнителните разпоредби на законопроекта и изцяло са съобразени със
стандартите на
НАТО.
Поради фундаменталния характер на урежданата със законопроекта материя
в
Преходните и заключителните разпоредби са предвидени изменения на редица
действащи нормативни актове, като е регламентиран и механизъм за преминаване
на
действащата национална система за защита на информацията, представляваща
държавна
тайна, към системата, установена в законопроекта.
61
Неразделна част от законопроекта са Списък на категориите информация,
подлежаща на класификация като държавна тайна, и въпросници, попълвани
от
проучваните лица в рамките на процедурата за издаване на разрешение.
Глава първа урежда основните принципни положения на законопроекта -
предмет, обхват и принципи на проекта на закон.
В глава втора са институционализирани органите за защита на класифицираната
информация. В разделите на главата детайлно са регламентирани задачите
и дейностите
на отделните органи: Държавната комисия по сигурността на информацията
(ДКСИ),
службите за сигурност и службите за обществен ред, както и на дирекция
"Защита на
средствата за връзка" - МВР, като национален орган в областта на
INFOSEC.
В раздел VІ се въвежда нова фигура в институционалната система за защита
на
класифицирана информация - пълномощници по сигурността на информацията,
като са
определени и възложените им със закона задачи и дейности. Предвидено е
пълномощниците по сигурността да са служители в съответната организационна
единица и да осъществяват дейностите по защита на класифицираната информация
под
методическото ръководство на ДКСИ. Възможността пълномощникът да бъде
подпомаган от административно звено по сигурността на информацията е законово
регламентирана в раздел VІІ.
Глава трета урежда видовете класифицирана информация и нивата на
класификация за сигурност на информацията. Абстрактният критерий за разграничаване
на видовете информация, подлежаща на класификация като държавна тайна,
се допълва
от списък-приложение към законопроекта.
За първи път със закон е регламентирано приравняването на нивата на
класификация за сигурност на получаваната чуждестранна класифицирана информация
и/или на предоставяната от Република България на друга държава или международна
организация такава информация в изпълнение на влязло в сила международно
споразумение за Република България и за съответната чужда държава или
за
международна организация да се осъществява в съответствие с разпоредбите
на
споразумението.
Глава четвърта урежда класифицирането на информацията, представляваща
държавна или служебна тайна. Въвеждат се основни принципи за класифициране
на
информацията, идентични с установените в Директива С - М (55)15 (FINAL).
Глава пета регламентира условията и реда за получаване на достъп до
класифицирана информация.
В законопроекта е въведен принцип за задължително проучване на кандидатите
за надеждност преди предоставяне на достъп до класифицирана информация.
Раздел І на
тази глава регламентира изчерпателно изискванията, на които следва да
отговарят
лицата за получаване на разрешение за работа с класифицирана информация.
Предвидено е при наличие на международно споразумение, по което Република
България е страна, и при условията на реципрочност изискванията за надеждност
да не
се прилагат по отношение на граждани на други държави, които изпълняват
в Република
България задачи, възложени им от съответната държава или международна
организация,
в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен
орган за
сигурност на информацията на другата държава или международна организация.
За първи път се въвежда принципът "необходимост да се знае",
който
възпроизвежда аналогичния принцип "need to know", действащ в
рамките на НАТО,
състоящ се в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана
информация и
само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача
налагат
такъв достъп.
62
В раздела са посочени ясни критерии за преценка на надеждността на лицата
от
гледна точка на сигурността и от гледна точка на опазване на тайната.
Процедурата по проучване за сигурност е уредена в раздел ІІ. В раздел
ІІІ на
главата са регламентирани трите вида проучвания, осъществявани по отношение
на
лицата, чийто разграничителен критерий е нивото на класификация за сигурност
на
информацията, до която е поискан достъп. Предвидено е елемент от проучването
да бъде
и попълване на въпросник по образец - приложение № 2 към законопроекта.
В раздел ІV
са посочени сроковете за извършване на проучването и за издаване или отказ
за издаване
на разрешение. Раздел V регламентира процедурите по издаването, отнемането,
прекратяването и отказа за издаване на разрешения за достъп до класифицирана
информация. Раздел VI урежда реда по съхраняването, поддържането, актуализирането,
картотекирането и закриването на делата, съдържащи материали по проучванията
за
сигурност.
В глава шеста са регламентирани видовете защита на класифицирана
информация - физическа, документална, персонална, криптографска, индустриална
сигурност и сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи.
Раздел
I установява физическата сигурност като система от мерки за предотвратяване
на
нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения,
съставляващи
държавна или служебна тайна, с цел предпазване от шпионаж, загуба, кражба,
повреждане или унищожаване. Мерките, способите и средствата за защита
на
класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването
на
документи, както и организирането и работата на регистратурите за класифицирана
информация са уредени в раздел ІІ "Документална сигурност".
Персоналната сигурност,
уредена в раздел III, представлява система от принципи и мерки, прилагани
от
компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на
тяхната
надеждност с оглед защита на класифицираната информация. Раздел IV от
тази глава
предвижда система от методи и средства за криптографска защита на класифицираната
информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработване,
пренасяне
и съхраняване. Раздел V предвижда изграждане на система от мерки за защита
на
класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна
в
автоматизираните системи или мрежи.
Индустриалната сигурност е регламентирана в раздел VI като система от
принципи и мерки, които се прилагат по отношение на кандидати - български
и/или
чуждестранни физически лица - търговци, и български и/или чуждестранни
юридически
лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до
класифицирана информация.
В глава седма е уредена възможността за предоставяне или обмен на
класифицирана информация между Република България и друга държава или
международна организация при наличие на влязло в сила международно споразумение
за защита на класифицирана информация. Предоставянето на класифицирана
информация следва да се осъществи след вземане на решение от ДКСИ.
Глава осма съдържа "Административнонаказателни разпоредби".
Предвидени са
глоби и имуществени санкции за неизпълнение на изискванията на закона
от страна на
физическите и юридическите лица, неспазващи законовите и подзаконовите
разпоредби
в областта на защитата на класифицираната информация.
Преходните и заключителните разпоредби предвиждат изменения на редица
действащи нормативни актове. За целта е направен цялостен преглед на националното
законодателство в областта на защитата на държавната и служебната тайна.
63
Представеният законопроект е изцяло съобразен и с възприетата практика
за
защита на класифицираната информация в рамките на Европейския съюз, въведена
със
следните решения:
- Решение на Генералния секретар на Съвета/Главният представител по общата
политика в областта на външните отношения и сигурността (ОПОВОС) от 27
юли 2000
г. относно мерките за защита на класифицирана информация, отнасяща се
до Генералния
секретариат на Съвета;
- Решение 93/731/ЕС на Съвета от 20 декември 1993 г. относно обществения
достъп до документи на Съвета; изм. и доп. с Решение ОО/527/ЕС от 14 август
2000 г.;
- Решение 2000/23/ЕС от декември 1999 г. за подобряване на информацията
относно законодателната дейност и обществения регистър на документи; изм.
и доп. с
Решение ОО/527/ЕС от 14 август 2000 г.;
- Решение от 27 април 1998 г. относно процедурите за разрешаване на достъп
на
служители в Генералния секретариат на Съвета до класифицирана информация;
- Предложение на Европейския парламент и Съвета на министрите за регламент
относно обществения достъп до документи на Парламента, Съвета и Комисията
от 21
февруари 2000 г.;
- Решение на Комисията от 25 февруари 1999 г. относно процедурите за
разрешаване на достъп на служители в Европейската комисия до класифицирана
информация на Комисията.
Подготовката и приемането на проект на Закон за защита на класифицираната
информация, въвеждащ основните принципи, стандарти и мерки на защита на
тази
категория информация на страните - членки на НАТО, и на Европейския съюз,
е
решаваща стъпка и важна гаранция за пълноправно членство на Република
България в
тези международни организации.
Въз основа на изложеното предлагаме на Народното събрание да разгледа
и
приеме проекта на Закон за защита на класифицираната информация.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Симеон Сакскобургготски)
|