Проект за Закон за защита на класифицираната информация

Глава първа
Общи положения

Р а з д е л I
Предмет и обхват

Текст на проекта:
Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с класифицирана информация с цел защитата й от нерегламентиран достъп.
(2) Класифицирана информация по смисъла на този закон е информацията, представляваща държавна или служебна тайна, както и чуждестранната класифицирана информация.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 1. (1) Този закон урежда правилата и реда за класифициране, съхраняване и декласифициране на информация, свързана с националната сигурност, като осигурява необходимите гаранции за защита на правото на всеки да търси, получава и разпространява информация, прогласено от Конституцията на Република България, върху което се основава демократичният процес.
(2) Този закон се прилага и за правилата и реда за класифициране и декласифициране на информация, свързана с обществения ред както и чуждестранната класифицирана информация.

Мотиви:
Съгласно Конституцията, Решение № 7/1996г. на Конституционния съд и международните договори за правата на човека, свободата на всеки да търси, получава и разпространява информация е в основата на демократичния процес. Тази свобода може да бъде ограничавана само в точно определени случаи при съответните гаранции. Такива гаранции не бяха създадени от социалистическото законодателство, а дори напротив - правото на гражданите на информация беше ограничавано без законно основание, без мотиви, в името на сигурността на държавата. Границите на държавната и служебната тайна, които бяха едно от средствата за защита на тази сигурност, бяха неясни, неописани и функция от произволното въображение на който и да е чиновник.
Ето защо с този закон е необходимо да се очертае ясно и точно полето на информацията, която може да бъде скривана, макар и временно и при необходимите гаранции, от очите на обществото и отделните граждани, заради сигурността на живота на същите тези граждани и техните демократични институции.
От самото естество на ограничаването на правото на информация като като изключение от един принцип, се извежда правилото, че това ограничение може да се налага само с акт, който се основава на преценка на конкретните факти за всеки отделен случай, както приема и Конституционния съд в РКС 7 /1996г.
Действието по поставяне на ограничение спрямо информацията за конкретни факти се нарича класифициране, което предполага не само засекретяване, но и подреждане на съответните документи в информационни масиви, така че да се осигури изпълнимост на контрола върху законността на засекретяването. Законът създава съответни правила и гаранции както за класифицирането, така и за съхраняването на вече класифицираната като тайна информация, с цел защита на правото на всеки на информация - от една страна, и на сигурното опазване на свързаната с националната сигурност информация - от друга.

Текст на проекта:
Чл. 2. Този закон се прилага за всички случаи на създаване, обработване, съхраняване или предоставяне на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.

Текст на предложението на група народни представители :
Чл.2.(1) Информацията, свързана с националната сигурност, класифицирана при спазване на правилата и реда на този закон, представлява държавна тайна.
(2) Информацията, свързана с обществения ред, класифицирана при спазване на правилата и реда на този закон, представлява служебна тайна.

Мотиви:
В настоящия си вид законопроектът не дава същностната разлика между понятията "държавна" и "служебна" тайна. Според законопроекта разликата е предимно количествено измерима, като разлика в интензитета на опасността респ. вредата, която би настъпила при разгласа. Не е дадена обаче никаква разлика в предмета - до какво се отнася съответната информация, така че нейната разгласа да доведе до по-голяма или по-малка вреда. Тази разлика е направена още в чл.41, ал.1 от Конституцията и тълкуването й от Конституционния съд, където се обособяват две отделни категории ограничения, свързани съответно с националната сигурност и обществения ред. Необходимо е да се определи като нуждаеща се от защита съответно информацията, свързана с националната сигурност респ. обществения ред, както и степента на защитата във всеки един от тези случаи - съответно държавна и служебна тайна.

Чл. 3. Този закон се прилага и по отношение на чуждестранната класифицираната информация, предоставяна от друга държава или международна организация, доколкото влязло в сила международно споразумение, по което Република България е страна, не предвижда друго.

Текст на проекта:
Чл. 4. (1) Достъп до класифицирана информация, представляваща държавна тайна,служебна тайна или чуждестранна класифицирана информация, се предоставя само на лица, получили разрешение за достъп, при спазване на принципа "необходимост да се знае", освен ако този закон предвижда друго.

Текст на предложението на група народни представители:
В чл.4 се добавят нови ал.1 и 2, а сегашната ал.2 става ал.3, като текстът на чл.4 е следният:
(1) Основните принципи при прилагането на този закон са:
1.класифициране само когато това е наложително в демократичното общество за защита на националната сигурност или обществения ред;
2.класифициране само на информация за конкретни факти и обстоятелства, в рамките на категориите, предвидени в списъка, приложен към този закон;
3. класифициране само когато интересът на обществото от разгласяване на информацията е по-малоценен от интереса на обществото от запазването й в тайна;
4. разрешаване на достъпа до класифицирана информация при спазване на принципа "необходимост да се знае"
(2) Информация, класифицирана в нарушение на принципите по ал.1 т.1-3, не представлява държавна или служебна тайна и за нейното разгласяване не се носи отговорност.
(3) Принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа
само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп.

Мотиви:
Новият текст на чл.4 отговаря на необходимостта да се уредят принципите, които следва да се спазват при класифициране на информация. Тези принципи са формулирани от Конституционния съд при тълкуването на чл.39 - 41 от Конституцията в РКС № 7/1996г., чл.10, ал.2 от ЕКПЧ и чл.4 от Препоръка на Комитета на министрите на Съвета на Европа (проект.)
Първият от тях /т.1/ предвижда класифициране да се извършва при наличие не само на законовите, но и на фактическите предпоставки за това. Този принцип е заложен в изискването на приетия на първо четене закон, формулирано в чл.28, да се класифицира единствено информация, разкриването на която реално ще застраши националната сигурност. Изразът "необходимост в демократичното общество" се употребява в цитираните документи на Съвета на Европа, развит е от Европейския съд за правата на човека в неговата практика и е част от нашето право по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията. Принципът ще бъде прилаган при контрола върху класифицирането, осъществяван от лицата по чл.34, ал.1 по реда на чл.38, ал.4, от ДКСИ и от съдилищата по реда на чл.41 ал.3 и 4 от ЗДОИ.
Вторият принцип /т.2/ е формулиран от Конституционния съд в цитираното решение, и е пряко свързан с първия. Според него изпълнителната власт не класифицира всяка информация, попадаща в категориите на списъка-приложение, в сляпо приложение на закона, а има оперативната самостоятелност, като съвкупност от права и задължения, да прецени въз основа на конкретните факти дали се налага да класифицира дадена информация или не. Този принцип е заложен също в цитираното изискване на чл.28 от приетия на първо четене законопроект. Ако попадащата в категориите на списъка информация следва винаги да се класифицира, тогава се обезсмисля това изискване.
Третият принцип е формулиран изрично от Конституционния съд в цитираното решение и от Европейския съд за правата на човека по повод "необходимост на ограничението на правото в демократичното общество." Според задължителните тълкувания на тези съдилища балансът на правата и интересите, предвидени в чл.41, ал.1 изр.2 от Конституцията и на чл.10, ал.2 от ЕКПЧ се осъществяват не само от законодателната власт, но и от изпълнителната и съдебната власт, т.е. този баланс не е един път и завинаги предрешен в полза на едно или друго от конкуриращите се права и интереси. Ето защо при наличието на гриф върху един документ, който не съдържа информация, свързана с националната сигурност или разгласяването й не създава опасност или вреда, компетентният съд или орган /ДКСИ/ следва да намери точния "баланс на правата и интересите" и да вземе на тази основа решение за декласифициране.

В ал.2 се посочва конкретната последица от неспазването на принцип на класифициране - нарушението на норма от такъв характер води до незаконосъобразност на класифицирането и следователно нарушаването на забраната за разгласа не може да бъде наказвано.

Глава Втора

Текст на предложението на група народни представители :
Създава се нова глава "Органи по класифициране на информацията"
4а. Правомощия по първично класифициране на информация като държавна тайна имат:
1. Президентът
2. Министър-председателят;
3. Министрите, за информация, създавана или съхранявана от съответните министерства и определени от тях лица;

4б. По определен със закон ред може да се възлагат временно прамовощия по класифициране на информация като държавна тайна на органи, когато това се налага за защита на обществения интерес при извънредно или военно положение, обявени по предвидения в Конституцията на Република България ред.

4в. Правомощия по първично класифициране на информация като служебна тайна притежават органите на власт, създадени с Конституцията на Република България или законите.

4г. Правомощия по вторично класифициране на информация като държавна или служебна тайна имат органите, създадени с Конституцията на Република България или законите и определените от тях лица.

Мотиви:
Дейността по класифициране на информация като една административна по характера си дейност изисква ясно определяне на персоналната и материална компетентност на органите, които я извършват. Такова определяне в настоящия текст на законопроекта, приет на първо четене, липсва. В чл.34, ал.1 се прави опит за уточняване на кръга лица, които могат да поставят гриф за сигурност. Уредбата на този текст обаче е
1/ половинчата, защото поставянето на гриф все още не е волеизявление на компетентен орган поради липсата на съществени реквизити на индивидуалния административен акт и
2/ неясна, защото според дефиницията на термина "документ" в т.9 от Допълнителните разпоредби, дадена специално за целта на настоящия закон, всеки запис се счита за документ, без значение кой и при какви условия го е правил. Как може в такъв случай да се говори за "право да се подписва документ." Кой има право да подписва документи, които не са актове, е въпрос, на който нито този закон, нито действащото право дават ясен отговор.
Ето защо е необходимо, с оглед цялостната уредба на законопроекта, да се създаде нова глава втора, в която да се определи ясно персоналната и материална компетентност на органите, извършващи класифициране. Това трябва да бъдат органите, стоящи начело на изпълнително-разпоредителната дейност в държавата, съобразно с материалната им компетентност - президентът - за създаваната и съхранявана в рамките на неговата администрация информация, министър-председателят - за информацията, създавана и съхранявана от Министерския съвет, и министрите - за информацията, създавана и съхранявана в системата на министерствата. С оглед ефективност и икономия е уместно законът да им позволява делегиране на правомощието по класифициране.
С оглед прецизност на уредбата, законът следва да разграничи същинското класифициране "първично класифициране" от "вторично класифициране" - класифицирането на вече класифицирана информация, пренесена върху друг материален носител. За извършването на второто трябва да се определи по-широк кръг компетентни органи, тъй като същинската преценка от правна и фактическа страна вече е направена при първичното класифициране. Термините "първично" и "вторично" класифициране следва да се определят в допълнителните разпоредби.

ОРГАНИ ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Държавна комисия по сигурността на информацията
Чл. 5. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) е държавен орган, който осъществява политиката на Република България за защита на класифицираната информация.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията е първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.

Чл. 6. (1) Дейността на ДКСИ е определена в този закон и в подзаконовите актове по неговото прилагане.
(2) Държавната комисия по сигурността на информацията се подпомага от администрация, чиято дейност, структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Текст на проекта:
Чл. 7. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник- председател, които се определят с решение на Министерския съвет за срок 5 години по предложение на министър-председателя.

Текст на предложението на група народни представители :

Чл. 7. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията е колегиален орган и се състои от петима членове, включително председател и заместник- председател, които се определят с решение на Народното събрание за срок 5 години по предложение на Министерския съвет.

Мотиви:
Естеството на функциите на ДКСИ като контролен орган изисква относителното му обособяване като независим от органите, които извършват самото класифициране, т.е. органите на изпълнителната власт. Негативният исторически опит, свързан с доскоро съществувалата култура на секретността, изисква ДКСИ да бъде орган с обществено доверие. Това е възможно само когато гражданите в качеството си на избиратели са възможно най-преки участници в конституирането на този орган. Следователно за постигане на по-голяма независимост /заложена в настоящия проект с пряко конституиране от Министерския съвет и 5г. мандат/ и обществено доверие, следва ДКСИ да се конституира от представителната власт - Народното събрание. Този подход е познат и придобил обществена подкрепа - пример за това е Съветът за национална сигурност към Президента, който се занимава именно с въпросите от значение за националната сигурност и е с широка представителност.

(2) Членове на комисията могат да бъдат само лица с висше образование, от които
най-малко двама правоспособни юристи.

Текст на проекта:
Чл. 8. (1) Председателят на ДКСИ представя годишен доклад пред Министерския
съвет относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната
информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Създава се нова алинея 2, старата алинея 2 става алинея 3:
(2) Министерски съвет представя доклада в Народното събрание
(3) Председателят на ДКСИ предоставя еднаква по обем и съдържание информация на Председателя на Народното събрание, Президента на Република България и Министър-председателя.

Мотиви:
Докладът следва да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание, за да бъде предмет на парламентарен контрол.

Чл. 9. Държавната комисия по сигурността на информацията:
1. организира, осъществява, координира и контролира дейността по защитата на
класифицираната информация;
2. осигурява еднаквата защита на класифицираната информация;
3. осъществява своята дейност в тясно взаимодействие с органите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и службите за сигурност.

Чл. 10. При осъществяване на дейността си ДКСИ:
1. създава правила за защита на класифицираната информация с цел
предотвратяване на опасност от увреждането й или от увреждане на интереси, защитени със закон, в изрично предвидените случаи;
2. определя насоки и утвърждава планове за действие на организационните
единици за случаи на възникване на опасност от увреждане на държавни интереси
вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
3. извършва анализ и оценка на готовността по защита на класифицираната
информация за случаи на възникване на опасност от увреждане на защитените от закона интереси вследствие на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и дава задължителни указания в тази област;
4. организира и провежда превантивна дейност за предотвратяване и намаляване на вредните последици от нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
5. разработва и внася за приемане от Министерския съвет проекти на нормативни актове в областта на защитата на класифицираната информация;
6. организира и осигурява функционирането на регистратурите в областта на международните отношения;
7. организира, контролира и отговаря за изпълнението на задълженията за защита на класифицираната информация, съдържащи се в международни споразумения, по които Република България е страна;
8. осъществява общо ръководство, координация и контрол на дейностите по защита на класифицираната информация;
9. осъществява общо ръководство и координация на дейността по проучване на български и/или чуждестранни физически лица - търговци, или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и утвърждава образец на удостоверение за сигурност съгласно този закон, наричано по-нататък "удостоверение";
10. осъществява общо ръководство и координация на дейността по проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и по издаването на разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, наричано по-нататък "разрешение";
11. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и по тяхно
предложение издава разрешения на лицата, предложени за назначаване като служители по сигурността на информацията;
12. издава сертификати, потвърждаващи пред чуждестранни власти, че български физически лица притежават разрешение, съответно български физически лица -
търговци, и юридически лица притежават удостоверение;
13. извършва съвместно със службите за сигурност проучване на български
граждани, които кандидатстват за заемане на длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, налагащи работа с класифицирана информация на друга държава или международна организация, след постъпване на писмено искане от компетентния орган за сигурност на информацията на съответната държава или международна организация;
14. води единни регистри на издадените, отнетите или прекратените разрешения, удостоверения, сертификати и потвърждения, на отказите за издаването или прекратяването на такива, както и регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна;
15. уведомява незабавно Президента, председателят на Народното събрание и министър-председателя в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно";
16. организира и координира обучението за работа с класифицирана информация; 17. осъществява методическо ръководство спрямо служителите по сигурността на информацията;
18. осъществява общ контрол по защитата на класифицираната информация, съхранявана, обработвана и предавана в автоматизирани информационни системи или мрежи;
19. дава разрешения за посещения на лица за извършване на инспекции, провеждани по силата на международни споразумения за взаимна защита на класифицираната информация.

Чл. 11. (1) При изпълнение на задачите и дейностите по чл. 10 ДКСИ:
1. може да изисква информация от информационните масиви на службите за сигурност и за обществен ред;
2. получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, юридическите и физическите лица;
3. издава задължителни предписания.

Текст на предложението на групата народни представители:
Чл. 11. (1)
2. получава незабавно и безплатно всякаква необходима информация от държавните органи и органите на местното самоуправление;

Мотиви:
В частта, в която се задължават физически и юридически лица да предоставят "незабавно и безплатна информация" разпоредбата нарушава основни права, предвидени в чл. 19, 30, 32 и 34 и от Конституцията. Следователно в тази си част текстът следва да отпадне.

(2) Условията и редът за предоставяне на информация по ал. 1, т. 1 и 2 се уреждат в правилника за прилагане на закона.

Р а з д е л ІІ
Служби за сигурност
Чл. 12. (1) Службите за сигурност:
Текст на проекта:
1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издават прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица;

Текст на предложението на група народни представители:
1. извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, предлагат на ДКСИ издаването, прекратяването и отнемането разрешенията на тези лица;

Текст на проекта:
2. извършват проучване на български и/или чуждестранни физически лица -търговци, или юридически лица, кандидатстващи за сключването на договор или изпълняващи договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и издават удостоверения, че те отговарят на изискванията за сигурност съгласно този закон;
3. съдействат за изпълнението на задачите на ДКСИ по чл. 10, т. 11, 12, 13, 15, 16 и 19;
4. съдействат за изпълнението на задачите по чл. 12, ал. 2, т. 3 и по чл. 13, ал. 1, т.2.

(2) Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи
освен функциите по ал. 1:
Текст на проекта:
1. извършва проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и издава, прекратява, отнема или отказва разрешение за достъп до съответното ниво на класификация освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 5;

Текст на предложението на група народни представители:

1. извършва проучванията за надеждност на лицата, на които е необходимо да работят с класифицирана информация, и предлага на ДКСИ издаването, прекратяването, отнемането или отказването разрешение за достъп до съответното ниво на класификация освен в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 5;

Текст на проекта:
2. издава потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък "потвърждение", освен в случаите по чл. 12, ал. 3, т. 3;

Текст на предложението на група народни представители:
2. предлага на ДКСИ издаването потвърждение на чуждестранни физически или юридически лица въз основа на издадено вече разрешение или удостоверение от съответния компетентен орган на друга държава или международна организация и след извършено проучване в Република България, наричано по-нататък "потвърждение", освен в случаите по чл. 12, ал. 3, т. 3;

3. осъществява пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област.

(3) В структурите на Министерството на отбраната и на Българската армия, с изключение на служба "Военна информация", освен функциите по ал. 1 и ал. 2, т. 3 служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната:

Текст на проекта:
1. извършва проучвания, издават, прекратяват и отнемат разрешения на български граждани - донаборници, военнослужещи на кадрова и наборна военна служба, запасни и граждански лица по служебно или по трудово правоотношение в структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;

Текст на предложението на група народни представители:
1. извършва проучвания, предлагат на ДКСИ издаването, прекратяването и отнемането разрешения на български граждани - донаборници, военнослужещи на кадрова и наборна военна служба, запасни и граждански лица по служебно или по трудово правоотношение в структурите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;

2. извършва проучвания, издава, прекратява и отнема разрешения на физически лица, съответно удостоверения на юридически лица, кандидатстващи за или извършващи дейност за нуждите на Министерството на отбраната и Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната;

Текст на проекта:
3. издава потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

Текст на предложението на група народни представители:
3. предлагат на ДКСИ издаването на потвърждения на чужди граждани за работа и/или обучение в Министерството на отбраната и в Българската армия, както и във второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(4) В изпълнение на задачите по ал. 1, 2 и 3 службите за сигурност имат право:

Текст на проекта:
1. да прилагат и използват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени със закон;
2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица - обект на проучване;
3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на физическите лица и на кандидати - български и/или чуждестранни физически лица - търговци, и български и/или чуждестранни юридически лица, при сключването или изпълнението на договор, свързан с достъп до класифицирана информация;
4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация;
5. да получават всякаква необходима информация от държавните органи, органите
на местното самоуправление, юридическите и физическите лица при условия и по ред,
определени в правилника за прилагане на закона.
(5) В изпълнение на задачите си по ал. 1 - 4 службите за сигурност взаимодействат
помежду си.
Текст на предложението на група народни представители:
Да отпадне т.1.

Мотиви:
Разпоредбата нарушава гарантирано от чл.32, ал.2 от Конституцията право. Случаите, в които е допустимо да се използват специални разузнавателни средства, трябва да са предвидени в закон. Законът за специалните разузнавателни средства урежда пълно отношенията, поддаващи се на трайна уредба. Чл.4 от този закон урежда хипотезата, в която такива средства могат да се използват не за разкриването на престъпление, а "по отношения на действия, свързани със защитата на националната сигурност." Текстът на закона овластява съответния съд да прецени налице ли е такава необходимост в съответния конкретен случай. Без да са налице съответни доказателства, които да обосновават реално тази необходимост, разрешение за използването на такива средства ще е незаконосъобразно. Следователно е неприемлив текст, който овластява на едро службите за сигурност да искат прилагането на такива средства единствено с мотива, че трябва да извършат проверка.

Чл. 13. (1) За осъществяване на пряк контрол по защита на класифицираната информация и по спазването на законовите разпоредби в тази област ръководителите на Национална служба "Сигурност" и служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" с писмена заповед определят служители, които имат право:
Текст на проекта:
1. на неограничен достъп до обектите и помещенията в организационната единица
- обект на контрол, включително за извършване на оглед на тези обекти и помещения;
Текст на предложението на групата народни представители:
1. на свободен достъп до обектите и помещенията в организационната единица, обект на контрол;
Общи мотиви за всички промени в член 13:
Извършването на огледи в помещенията на частноправни лица, без гаранции за правата им, е в нарушение на чл.30, ал.1 от Конституцията, чл.8 от ЕКПЧ, чл.134 ал.1 от НПК, чл.76 от ЗМВР.
В нарушение на същите текстове е въведеното правомощие за получаване на устни и писмени обяснения.

2. на достъп до документите, свързани с организацията по защита на
класифицираната информация в организационната единица - обект на контрол;
3. на достъп до автоматизираните информационни системи или мрежи за
създаване, съхраняване, обработка и пренос на класифицирана информация с цел
установяване надеждността на защитата;

Текст на проекта:
4. да изискват писмени и устни обяснения от ръководителите и служителите от
организационната единица - обект на контрол;

Текст на предложението на групата народни представители:
т.4. Да отпадне

Текст на проекта:
5. да получават информация от други организационни единици и да изискват обяснения от техните ръководители и служители за дейности по създаването, обработването, съхраняването и предоставянето на класифицираната информация във връзка с извършвана проверка в организационната единица - обект на контрол;

Текст на предложението на група народни представители:
5. да получават информация от други организационни единици във връзка с извършвана проверка в организационната единица - обект на контрол;

6. да привличат експерти, когато са необходими специални знания за изясняване на
обстоятелства във връзка с извършвана проверка;
7. да дават конкретни предписания във връзка със защитата на класифицираната
информация.
(2) Във връзка с осъществяването на дейностите по ал. 1 могат да бъдат използвани
технически и програмни средства.

Текст на проекта:
Чл. 14. Процедурата за извършване на проверките по чл. 13 се определя с наредба,
приета от Министерския съвет.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл.14. Да отпадне

Чл. 15. Дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на
вътрешните работи:
1. осъществява дейностите по криптографската защита на класифицираната информация съгласно чл. 124 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
2. издава сертификат за сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи, използвани за работа с класифицирана информация;
3. координира и контролира дейността по защита от паразитни електромагнитни излъчвания на техническите средства, обработващи, съхраняващи и пренасящи класифицирана информация;
4. осъществява и контролира обучението за работа с криптографски методи и средства на лицата, получили разрешение за достъп до класифицирана информация.

Р а з д е л ІІІ
Служби за обществен ред
Чл. 16. Службите за обществен ред извършват проучвания за надеждността на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица.
Чл. 17. (1) В изпълнение на задачите по чл. 16 службите за обществен ред имат право:
1. да прилагат и използват оперативно-издирвателни способи и средства при условия и по ред, определени със закон;
2. да използват данни от своите информационни масиви за физически и юридически лица - обект на проучване;
3. да съхраняват данните, получени в процеса на проучване на своите служители;
4. да съхраняват данни за случаи на нерегламентиран достъп до класифицирана информация от служителите по чл. 16;
5. да получават всякаква необходима информация от други организационни единици във връзка с проучванията на лицата по чл. 16.
(2) Службите за обществен ред в рамките на своите функции и правомощия са длъжни да оказват съдействие на службите за сигурност във връзка с изпълнението на задачите им по чл. 12.

Р а з д е л ІV
Задължения на организационните единици
Чл. 18. Организационните единици:
1. прилагат изискванията за защита на класифицираната информация и контролират тяхното спазване;
2. отговарят за защитата на информацията;
3. в случай на нерегламентиран достъп до класифицирана информация уведомяват незабавно ДКСИ и предприемат мерки за ограничаване на неблагоприятните последици;
4. предоставят информация по чл. 11, ал. 1, т. 2, чл. 12, ал. 4, т. 5 и чл. 17, ал. 1, т. 5.

Р а з д е л V
Текст на проекта:
Задължения на служителите в организационните единици и на гражданите

Текст на предложението на група народни представители:
Задължения на служителите в организационните единици
Мотиви:
Не съществува никакво основание гражданите да бъдат задължавани по този закон. Задълженията са възложени със закон да бъдат надлежно изпълнявани от съответните органи и служители, които получават финансиране и възнаграждения именно за тази си работа от гражданите посредством данъците. Следователно институциите са задължени да служат на гражданите, а не обратното, както следва и от принципите на Конституцията на Република България.

Чл. 19. (1) Служителите в организационните единици, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни:
1. да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп;
2. да уведомяват незабавно служителя по сигурността на информацията за случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;
3. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи на промени на класифицираните материали и документи;
4. да преминават периодични здравни прегледи най-малко веднъж на 2 години и психологически изследвания при условията и по реда на чл. 45,
ал. 2.
(2) Всяко лице, получило разрешение за достъп до класифицирана информация с
ниво на класификация "Строго секретно", е длъжно да информира писмено ДКСИ чрез служителя по сигурността на информацията за всяко задгранично пътуване, най-малко 5 дни преди датата на заминаването.

(3) Алинея 2 не се прилага по отношение на:
1. лицата, които осъществяват такива пътувания във връзка с изпълнението на
задачи на държавен орган;
2. народните представители, както и лицата по чл. 42, ал. 1;
3. пътувания в държави, с които Република България има сключени споразумения
за взаимна защита на класифицирана информация;
4. служителите от разузнавателните служби.
(4) Служителите на службите за сигурност и за обществен ред писмено уведомяват
ръководителите си за всяко задгранично пътуване.
(5) Военнослужещите и гражданските лица от Министерството на отбраната и
Българската армия писмено уведомяват ръководителя на служба "Сигурност - военна
полиция и военно контраразузнаване" за всяко задгранично пътуване.
Чл. 20. Физическите лица, получили разрешение за достъп до класифицирана
информация във връзка с изпълнението на конкретно възложена задача, са длъжни да спазват условията и реда за защита на класифицираната информация.

Текст на проекта:
Чл. 21. Гражданите са длъжни да спазват ограниченията, наложени от държавните
органи при условията и по реда на този закон, с цел защита на класифицираната
информация.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл.21. Да отпадне

Мотиви:
Вж. Мотивите, посочени за смяната на името на раздела

Р а з д е л VІ
Служител по сигурността на информацията
Чл. 22. (1) Ръководителят на организационната единица ръководи, организира и
контролира дейността по защита на класифицираната информация.
(2) Ръководителят на организационната единица назначава служител по
сигурността на информацията след получаване на разрешение за достъп на това лице до класифицирана информация, издадено от ДКСИ.
(3) По изключение, в зависимост от нивото и обема на класифицираната
информация, ръководителят на организационната единица може да изпълнява
функциите на служител по сигурността на информацията, ако той отговоря на
изискванията на чл. 23.
(4) Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на
ръководителя на организационната единица.
(5) Методическото ръководство по отношение на дейността на служителя по
сигурността на информацията се осъществява от ДКСИ.
Чл. 23. (1) За служител по сигурността на информацията може да бъде назначено
лице, което отговаря на следните изисквания:
1. да притежава само българско гражданство;
2. да е получило разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана
информация при условията и по реда на глава пета.
(2) След назначаването служителят задължително преминава обучение в областта
на защитата на класифицираната информация.
Чл. 24. (1) Служителят по сигурността на информацията:
1. следи за спазването на изискванията на този закон и на международните споразумения във връзка със защитата на класифицираната информация;
2. прилага правилата относно видовете защита на класифицираната информация;
3. разработва план за охрана на организационната единица чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение;
4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и
документите;
5. извършва обикновено проучване по чл. 50;
6. осъществява процедурата по обикновеното проучване в рамките на организационната единица и води регистър на проучените лицата;
7. уведомява ДКСИ при изтичане на срока на разрешенията, при напускане или
преназначаване на служителя, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация;
8. информира незабавно в писмена форма ДКСИ и компетентната служба за всяка
промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения;
9. води на отчет случаите на нерегламентиран достъп до класифицирана информация и за взетите мерки, за което информира незабавно ДКСИ;
10. следи за правилното определяне нивото на класификация на информацията;
11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно положение, извънредно положение или кризи;
12. организира и провежда обучението на служителите в организационната единица в областта на защитата на класифицираната информация.
(2) При наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8 и 9 служителите по сигурността
на информацията в службите за сигурност и обществен ред уведомяват незабавно
ръководителите на службите.
(3) Служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната
и в Българската армия при наличие на обстоятелствата по ал. 1, т. 7, 8 и 9 уведомяват незабавно служба "Сигурност - военна полиция и военно
контраразузнаване".

Текст на проекта:
Р а з д е л VІІ
Административни звена по сигурността на информацията
Чл. 25. За изпълнение на задачите по чл. 24 и в зависимост от обема на
класифицираната информация служителят по сигурността на информацията може да се подпомага от административни звена по сигурността.
Чл. 26. За служители в звената по чл. 25 се назначават лица, които отговарят на изискванията по чл. 23.
Текст на предложенията на група народни представители
Да отпаднат Чл. 25. и Чл. 26.
Мотиви:
Според Закона за администрацията същата бива обща и специализирана. Звената на общата администрация са изрично изброени в чл.7, ал.1 от ЗА. Звената на специализираната администрация се определят конкретно в съответните устройствени правилници. Чл.7, ал.1 от ЗА, който урежда общо отношенията, свързани с администрацията, не предвижда звено по сигурността на информацията в структурата на общата администрация. Следователно нормите на чл.25 и 26 от ЗЗКИ са безсъдържателни - те мълчаливо препращат към уредбата на този вид звено, какъвто понастоящем в правната действителност не съществува.

Г л а в а т р е т а
Текст н а проекта:
ВИДОВЕ КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ И НИВА НА КЛАСИФИКАЦИЯ

Текст на предложението на група народни представители:
КЛАСИФИЦИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ КАТО ДЪРЖАВНА ТАЙНА И СЛУЖЕБНА ТАЙНА

Р а з д е л І
Текст н а проекта:
Класифицирана информация

Текст на предложението на група народни представители:
Изисквания за класифициране на информация

Чл. 27. Класифицираната информация е три вида: информация, представляваща държавна тайна, информация, представляваща служебна тайна, и чуждестранна класифицирана информация.

Текст н а проекта:
Чл. 28. Държавна тайна е класифицираната информация, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност и/или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, в областта на отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 28. Информация, съдържаща се в документ или материал, може да бъде класифицирана като държавна тайна единствено когато са налице кумулативно следните предпоставки:
1. класификацията е извършена от компетентния орган;
2. информацията е създадена или се съхранява от организационните единици;
3. информацията попада в категориите на списъка по приложение № 1;
4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или би увредил националната сигурност на Република България;
5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността и вредата по т.4
Мотиви:
На първо място, нужно е разпоредбата да дава законовите предпоставки на класифицирането на дадена информация като държавна тайна, а не да дава определение на държавна тайна. Това е така, защото дадена информация се превръща в държавна тайна в резултат на законосъобразно и правилно извършена процедура по класифициране. Определението на държавна тайна в настоящия проект е дадено в чл.2, ал.1.
С оглед яснота на разпоредбата, която ще бъде прилагана от класифициращите информацията органи, е необходима по-стройна редакция от настоящата. Ето защо е подходящо да се отделят и обособят в отделни точки отделните елементи на цялото. Предвид спецификата на административната дейност по класифициране, следва да бъдат обособени:
1/персоналната компетентност на органа, извършват дейността;
2/ материалната компетентност, ограничаваща се до създаваната и съхранявана от организационните единици информация
3/ прецизиране на материалната компетентност чрез списъка, който определя точно коя създавана и съхранявана от държавните органи може да бъде класифицирана
4/ преценка на фактите - дали би се създала опасност или вреда за националната сигурност
5/ мотивиране /определяне на опасността или вредата/ с оглед доказване, че действително е направена преценката по т.4
Тези елементи е необходимо да присъствуват при извършването на всяка административно -разпоредителна дейност. Мотивирането се свежда само до определяне на опасността или вредата, не и до задължение за цялостно изложение на фактическата обстановка.

Текст на проекта:
Чл. 29. (1) Служебна тайна е класифицираната информация, създавана или
съхранявана от държавните органи или органите на местното самоуправление, която не е държавна тайна, нерегламентираният достъп до която би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес.
(2) Категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определят с нормативен акт.
(3) Ръководителят на съответната организационна единица обявява списък на категориите информация по ал. 2 за сферата на дейност на организационна единица. Редът и начинът за обявяване на списъка се определят в правилника за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.29. Информация, съдържаща се в документ или материал, може да бъде класифицирана като служебна тайна по смисъла на този закон единствено когато са налице кумулативно следните предпоставки:
1. класификацията е извършена от компетентния орган;
2. информацията е създадена или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление;
3. информацията попада в категории, определени със закон;
4. нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност и/или би увредил обществения ред;
5. компетентният орган е в състояние да определи ясно и убедително опасността или вредата по т.4

Ал.2 и ал.3 отпадат
Мотиви:
Горното се отнася и до служебната тайна по аргумент от по-силното основание. Това е така, защото не може информация, разгласяването на която би довело до по-малки вреди в сравнение с вредите от разгласяването на информацията, свързана с националната сигурност, да бъде поставена при по-неблагоприятен за правата на гражданите режим.
Ал.2 отпада, тъй като съдържанието й е възпроизведено в т.3 от предлагания текст на чл.29.
Ал.3 отпада, тъй като съгласно чл.41 от Конституцията на РБ, решение № 7 на КС от 1996 г. и чл.7, ал.1 и чл. 37, ал.1 т.1 от ЗДОИ служебната тайна не може да бъде уредена по-друг начин освен със закон.

Текст на предложението на народните представители: - създава се нов чл.29а

Чл.29а (1) Информацията се класифицира като държавна или служебна тайна с акт на съответния компетентен орган.
(2) Административният акт се издава в писмена форма и съдържа:
1. нивото на класификация;
2. името и длъжността на лицето, подписало акта;
3. наименованието на органа, който или от чието име е извършена класификацията;
4. правното основание на класификация, включително номера на категорията в списъка по приложение № 1;
5. срока на защита на класифицираната информация;
6. датата на изтичане на срока за защита на класифицираната информация.
(3) При класифициране на информация, съхранена на магнитен или хартиен носител и представляваща текст, карта, чертеж, фотография, изображение и др. Подобни, на всяка страница се поставя гриф за сигурност в съответствие с необходимата степен на защита на конкретната информация.
(4) При класифициране на информация, съхранена на друг вид носител, се прилага подходящо обозначение.

Мотиви:

Тъй като класифицирането е административно-разпоредителна дейност, тя се извършва след волеизявление на компетентния орган, което съобразно с правилата на административното право и изискванията на чл.120 ал.1 -2 от Конституцията и чл.2, ал.1 от ЗАП следва да бъде във формата на индивидуален административен акт. Новата разпоредба установява задължителните реквизити на един такъв акт, включително специфичния такъв, свързан със срока на класифициране.
С оглед гарантирането на правото на достъп до обществена информация във формата на частичен достъп и с оглед точното прилагане на закона и класифициране само на информацията за конкретен факт или обстоятелство, се предвижда задължение за поставяне на гриф на всяка страница от текст, карта, чертеж, изображение и др. Така се осигурява правото на гражданите на достъп до останалата част от информацията, която носи съответният текст, разкриваща факти, намиращи се в определено отношение към "тайния" факт, от узнаването на които той не може да бъде разкрит.

Чл. 30. Чуждестранна класифицирана информация е класифицираната информация, предоставяна от друга държава или международна организация по силата на международно споразумение, по което Република България е страна.

Р а з д е л ІІ
Нива на класификация за сигурност на информацията
Чл. 31. (1) Нивата на класификация за сигурност на информацията са:
1. "СТРОГО СЕКРЕТНО";
2. "СЕКРЕТНО";
3. "ПОВЕРИТЕЛНО";
4. "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ" .
(2) Информацията, класифицирана като държавна тайна, се маркира с гриф за
сигурност:
1."СТРОГО СЕКРЕТНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил в изключително висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на непоправими или изключително големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред;
2. "СЕКРЕТНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил във висока степен суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България, или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на труднопоправими или големи вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред;
3. "ПОВЕРИТЕЛНО" - в случаите, когато нерегламентиран достъп би застрашил суверенитета, независимостта или териториалната цялост на Република България или нейната външна политика и международни отношения, свързани с националната сигурност, или би могъл да създаде опасност от възникване на вреди, или да причини такива вреди в областта на националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред.
(3) Информацията, класифицирана като служебна тайна в сферата на дейността на държавните органи или органите на местното самоуправление, задължително се маркира с гриф за сигурност "ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ".

Текст на проекта:
(4) Извън случаите по ал. 3 информацията, класифицирана като служебна тайна, се маркира с гриф за сигурност само ако правнозащитеният интерес налага това.

Текст на предложението на групата народни представители:
Чл.31 ал. (4) Да отпадне

Текст на проекта:
(5) С цел осигуряване на допълнителна защита, когато това е предвидено в
международни договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:
Текст на предложението на групата народни представители:
5) С цел осигуряване на допълнителна защита на чуждестранна класифицирана информация, когато това е предвидено в международни договори, ратифицирани и влезли в сила за Република България, ДКСИ по предложение на министъра на вътрешните работи, министъра на отбраната или директорите на службите за сигурност може да определи с решение:

Мотиви:
Изменението е редакционно - липсва название на вида класифицирана информация

1. допълнителни маркировки на материали и документи с по-високо ниво на
класификация в страната - източник на информацията, от предвидените в
ал. 2 и 3 нива на класификация;
2. специален ред за създаване, ползване, размножаване, предоставяне и
съхраняване на тези материали и документи;
3. кръга на лицата с право на достъп до тези материали и документи.
Чл. 32. Приравняването на нивата на класификация за сигурност на получаваната
чуждестранна класифицирана информация и/или на предоставяната от Република
България на друга държава или международна организация такава информация в
изпълнение на влязло в сила международно споразумение за Република България и за съответната чужда държава или международна организация се осъществява в
съответствие с разпоредбите на споразумението.

Г л а в а ч е т в ъ р т а
МАРКИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯТА
Раздел І
Процедура по маркиране на класифицираната информация
Чл. 33. (1) Маркирането на класифицираната информация се извършва чрез поставянето на съответен гриф за сигурност.

Текст на проекта:
(2) На материалите, документите или на сбор от такива, съдържащи класифицирана информация, се поставя гриф за сигурност, съответен на най-високото ниво на класификация на материал или документ от този сбор.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 33 (2)Да отпадне
Мотиви:
Класифицирането на сборове от материали противоречи на тълкуването на Конституционния съд в РКС № 7 от 1996г., чл.10, ал.2 от ЕКПЧ, приетите в НАТО стандарти (срв. Изпълнителна заповед № 12958 от 1995г. на Президента на САЩ), чл.7, ал.2 от Закона за достъп до обществена информация и редица разпоредби на настоящия проект.

Текст на проекта:
(3) Върху части от документи (раздели, приложения, анекси и др.) или на отделни
документи в сбор от документи след отделянето им могат да се поставят грифове за
сигурност, различни от грифа за сигурност, поставен по реда на ал. 2.

Текст на предложението на група народни представители:
(3) Върху части от документи (раздели, приложения, анекси и др.) се поставят отделни грифове за сигурност, съответни на нивото на класификация на всяка отделна част.

Мотиви:
Разпоредбата трябва да бъде от императивен вид с оглед принципа за класифициране само при необходимост и с оглед гаранцията на правото на частичен достъп на гражданите до информация.

Текст на проекта:
Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се определя от лицето, което има право да подписва документа, съдържащ класифицирана информация или удостоверяващ наличието на класифицирана информация в материал, различен от този документ.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (1) Грифът за сигурност се определя от органа по класифициране или определеното от него лице

Мотиви:
Поставянето на гриф е само част от процедурата по класифициране на информация, поради което компетентен да го определя е органът, който извършва дейността по класифициране.

(2) Лицето, създало документа или материала, съдържащ класифицирана информация, в случай че е различно от лицето по ал. 1, е длъжно да постави гриф за сигурност, валиден до окончателното му определяне от лицето по ал. 1.
(3) Лицата, задължени да маркират класифицираната информация, носят
отговорност за поставянето или непоставянето на гриф за сигурност.
(4) Поставянето, променянето или заличаването на гриф за сигурност се извършва
само в рамките на предоставения достъп на лицето до класифицирана информация.

Текст на проекта:
Чл. 34. (5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ на нивото на класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането му.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (5) Не се допуска маркиране с гриф за сигурност, несъответстващ на нивото на
класификация, определено по реда на този закон и правилника за прилагането му в акта по чл.29а, ал.2
Мотиви
Грифът е част от изискуемото съдържание на акта по класифициране.

Текст на проекта:
Чл. 34. (6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ ръководител нивото
на класификация не може да се променя или заличава. Това се отнася и за случаите,
когато се касае за сбор от материали или документи.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 34. (6) Без съгласието на лицето по ал. 1 или на негов висшестоящ ръководител нивото
на класификация не може да се променя или заличава.
Мотиви:
Изменението следва отмяната на текстовете, отнасящи се до сборове от документи.

(7) Не се допуска неоснователна промяна на нивото на класификация.
(8) Когато лице, получило по законоустановения ред класифицирана информация, установи, че неправилно е определено нивото на класификация, незабавно уведомява за това лицето по ал. 1 или неговия висшестоящ ръководител.
(9) В случай на промяна на нивото на класификация уведоменото лице е длъжно незабавно да съобщи това на получателя. При предаване на класифицираната информация на трети лица получателят незабавно уведомява тези лица за промяната.
(10) Ръководителите на организационните единици организират обучението на подчинените им служители за условията и реда за маркиране на информацията (поставянето, промяната и заличаването на грифовете за сигурност) под методическото ръководство на ДКСИ.

Текст на проекта:
Чл. 35. Редът и начинът за маркиране на информацията се определят в правилника
за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.35 Да отпадне
Мотиви
Редът и начинът на маркиране на информацията е определен в този закон ( чл.31 -34)
Р а з д е л ІІ
Съхраняване на класифицираната информация
Текст на проекта:
Чл. 36. (1) С цел осигуряване на защита от нерегламентиран достъп класифицираната информация се създава, обработва, предава или съхранява при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, отнасящи се до организацията на регистратурите, мерките за защита при движение на информацията извън регистратурите, както и предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международно споразумение, по което Република България е страна, е предвидено друго.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 36. (1) С цел осигуряване на защита от нерегламентиран достъп класифицираната информация се обработва, предава или съхранява при условията и по реда на този закон и подзаконовите актове по прилагането му, отнасящи се до организацията на регистратурите, мерките за защита при движение на информацията извън регистратурите, както и предвидените видове защита, съответстващи на нивото на класификация, освен ако в международно споразумение, по което Република България е страна, е предвидено друго.
Мотиви:
В новата редакция отпада думата "създава", тъй като реда по "създаване" на класифицирана информация е регламентиран в гл.3 раздел І на настоящия закон закон.

Текст на проекта:
(2) Унищожаване на класифицирана информация се допуска само след изтичането на срока на съхраняването й. Със заповед на служителя по сигурността в съответната организационна единица, в която е създаден съответният материал или документ, съдържащ класифицирана информация, се съставя комисия, която:
1. дава заключение коя класифицирана информация има историческо,
практическо или справочно значение;
2. предлага конкретни срокове за съхраняване на информацията по т. 1;
3. прави предложение за унищожаване на документи и материали, съдържащи
класифицирана информация.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (2) Унищожаване на класифицирана информация се допуска само след изтичането на две години след срока на съхраняването й. Със заповед на органа, в който е създаден съответният материал или документ, се съставя комисия, която:
1. дава заключение коя класифицирана информация няма историческо,
практическо или справочно значение;
2. предлага конкретни срокове за съхраняване на информацията по т. 1;
3. прави предложение пред ДКСИ за унищожаване на документи и материали, съдържащи класифицирана информация.
4. прави предложение до ДКСИ за нов срок за класификация, но не по-дълъг от половината от първоначално определеният срок.
Мотиви:
В изр.1 се въвежда задължителен срок, в рамките на който декласифицираната информация не може да бъде унищожавана, което е гаранция за правото на гражданите и обществото да търсят, получават и разпространяват информация.
По т.1 комисията следва да се произнася по въпроса коя информация няма, а не коя има историческо значение, защото по начало всяка съхранена информация има такова значение.
По т.3 отговорността за унищожаването на информацията следва да се поеме от органа, който има контролни функции в областта на защитата на класифицирана информация с цел гарантирането срещу безконтролното унищожаване на класифицирана информация в ущърб на обществото.

Текст на проекта:
Чл.36 (3) Предложенията на комисията по ал. 2 се одобряват с акт на служителя по
сигурността на информацията.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (3) Предложенията на комисията по ал.2 т.1 и 2 се одобряват с акт на органа по ал.2.
Мотиви:
Разпоредбата е в синхрон с предлаганата концепция за орган по класифициране.

Текст на проекта:
Чл.36 (4) Актът на служителя по ал. 3 подлежи на утвърждаване от ръководителя на организационната единица.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.36 (4) ДКСИ взима решение за унищожаване на информацията по ал.2. т.3 или за продължаване на срока за нейното съхранение
Мотиви:

Р а з д е л ІІІ
Срокове за защита на класифицираната информация
Текст на проекта:
Чл. 37. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните
срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО" - 50
години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО" - 25 години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО" - 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години, освен ако правнозащитеният интерес изисква по-дълъг срок.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (1) За защита на класифицираната информация се определят следните
срокове, считани от датата на създаването й:
1. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО" - 25 години;
2. за информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО" - 10години;
3. за информация, маркирана с гриф за сигурност "ПОВЕРИТЕЛНО" - 5 години;
4. за информация, класифицирана като служебна тайна - 2 години, освен ако правнозащитеният интерес изисква по-дълъг срок.
Мотиви
Предлаганите в приетия на първо четене законопроект срокове са прекалено дълги и не се съгласуват с изискването за "необходимост в демократичното общество," нито със стандартите на НАТО. С оглед конкретната преценка за необходимостта даден документ или материал да е класифициран или не, е по-добро законодателно разрешение да се предвиди преразглеждане на засекретяването след изтичането на един по-кратък срок, отколкото наличието на дълги срокове без възможност за преразглеждане на срока.

Текст на проекта
Чл. 37. (2) В специални закони могат да се определят срокове, различни от тези по ал. 1, с
цел защита на класифицирана информация, свързана с:
1. националната сигурност, отбраната и обществения ред;
2. функционирането на съдебната, здравната и осигурителната система;
3. осъществяването на пощенските и далекосъобщителните услуги;
4. научната и статистическата дейност;
5. патентите за изобретения и полезни модели и обектите на авторското право и
сродните му права.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (2) При реда и условията на чл.36, ал 2, т.4, ДКСИ, може да удължи срока на класификация за информация, класифицирана с ниво "Строго секретно".
Мотиви
Предлаганото предвиждане на изключителни срокове, които могло да се въвеждат със специални закони, обезсмисля напълно настоящия закон, особено при положение, че само информацията, изброена в т.1 обхваща целия обем на информацията, защитена по реда на този закон. Удължаването на срока следва да става след изтичането на законовия срок, след преглед и преценка на независимия контролен орган - ДКСИ. Същевременно този преглед не следва да се извършва автоматично, а при сезиране от страна на комисията по чл.36, ал.2, която представлява интересите на органа, застъпващ становището за удължаване на срока. За да не се злоупотребява с това правомощие, следва удължаването да се отнася само до информация с най-високото ниво на секретност и да има лимит на новия срок. След изтичането му няма пречка, с оглед защитата на информацията в особено важни случаи, да се повтори процедурата.

Текст на проекта
Чл. 37. (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 нивото на класификация се премахва освен
в случаите по ал. 2.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 37. (3) След изтичане на сроковете по ал. 1 нивото на класификация се премахва и информацията се декласифицира освен в случаите по ал. 2.
Мотиви
Необходимо е да бъдат посочени ясно последиците от изтичането на срока на класификация.

(4) Правомощията на лицето, извършило класификацията, относно поставянето, понижаването или заличаването на гриф за сигурност, както и определянето на сроковете за защита на класифицираната информация в случай на пълна или частична ликвидация, съкращение в щата, преобразуване, реорганизация, промяна в класификатора на длъжностите или промяна на функциите преминават върху неговия правоприемник. При липса на правоприемник правомощията преминават върху ДКСИ.
(5) Сроковете, предвидени в този член, се прилагат и по отношение на чуждестранна класифицирана информация, освен ако международно споразумение, по което Република България е страна, предвижда друг срок.

Чл. 38. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията води регистър на материалите и документите, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна.

Текст на проекта:
Чл.38 (2) Регистърът по ал. 1 съдържа само данни за:
1. организационната единица, в която е създаден съответният материал или
документ;
2. датата на неговото създаване;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира
в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за
сигурност;
6. промяна или премахване нивото на класификация и дата на извършването им.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 (2) Регистърът по ал. 1 е публичен и съдържа данни за:
1. органът на власт, който е създал, и органът който съхранява съответния материал или документ;
2. датата на неговото създаване и класифициране;
3. идентификационния номер на материала или документа, под който той фигурира в регистъра по ал. 1;
4. правното основание за класификация на материала или документа и грифа за сигурност;
5. промяна или премахване нивото на класификация и дата на извършването им.
Мотиви:
Публичността на регистъра е една от най-важните гаранции за контрол върху засекретяването /класифицирането/. Това е така, защото чрез публичния регистър гражданите и юридическите лица ще могат да следят сроковете на класифициране на информацията и да упражняват правото си на достъп при изтичането им. Чрез публичния регистър гражданите ще имат и една актуална представа за обема на засекретяваната /класифицирана/ документация в държавата.

Чл.38 (3) Ръководителите на организационните единици предоставят на ДКСИ
информацията по ал. 2, т. 1, 2, 4 и 5 за вписване в регистъра след създаването на
материала или документа, съдържащи класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна, съответно след премахване или промяна на нивото на класификация.
Чл.38 (4) Лицата по чл. 34, ал. 1 преразглеждат периодично най-малко веднъж на 2 години сроковете за защита на всеки материал или документ относно наличието на правните основания за поставяне на съответния гриф за сигурност с цел промяна или премахване на нивото на класификация. При промяна на нивото на класификация се зачита изтеклият до промяната срок по чл. 37, ал. 1.

Текст на проекта:
Чл.38 (5) Държавната комисия по сигурността на информацията уведомява незабавно създателя на материала или документа, съдържащ класифицирана информация, представляваща държавна тайна, за лицата, извършили справки в регистъра.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 ал.5 Да отпадне
Мотиви:
Текстът в законопроекта, приет на първо четене, е напълно неоправдан. Следенето на гражданите, които се интересуват от регистъра, е противоконституционно и нелепо.

Текст на проекта:
Чл.38 (6) Редът за предоставяне на данни за вписване в регистъра, както и условията и редът за извършване на справки от регистъра се определят в правилника за прилагане на закона.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл.38 (6) Справките от регистъра се извършват по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Мотиви
Уредбата вече е дадена в закон и не може да се преурежда в подзаконов нормативен акт.

Г л а в а п е т а
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ДОСТЪП ДО КЛАСИФИЦИРАНА
ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Условия за получаване на достъп до класифицирана информация
Чл. 39. Никое лице няма право на достъп до класифицирана информация единствено по силата на своето служебно положение, с изключение на случаите по чл. 42, ал. 1.

Текст на проекта:
Чл. 40. (1) Ръководителите на организационните единици, с изключение на случаите по ал. 2 и 3, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.

Текст на предложението на група народни представители:

Чл. 40. (1) Компетентните да класифицират информация органи, с изключение на случаите по ал. 2, определят списък на длъжностите или задачите, за които се изисква достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна тайна.
Мотиви
Измененият текст е съобразен с концепцията за орган по класифициране.

Текст на проекта:
(2) Министърът на отбраната определя списъка по ал. 1 за Министерството на отбраната и за Българската армия.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 40 ал.2 Да отпадне
Мотиви
Текстът е излишен, след като министърът очевидно е орган по класифициране.
Ал. 3 става ал.2
(3) Ръководителите на службите за сигурност и обществен ред определят списъка
по ал. 1 за тези служби.

Чл. 41. (1) Достъп до класифицирана информация във връзка с изпълнение на
служебни задължения или конкретно възложени задачи се разрешава след:
1. извършване на проучване на лицето за надеждност;
2. провеждане на обучение на лицето в областта на защитата на класифицираната
информация.
(2) Не се извършва проучване на лицето за надеждност във връзка с достъпа до
информация, класифицирана като служебна тайна.

Текст на проекта:
Чл. 42. (1) Не се извършва проучване за надеждност по отношение на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Президента на Република България;
3. министър-председателя.
(2) Лицата по ал. 1, считано от момента на встъпването им в длъжност, получават
по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им.

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 42. (1) Достъп до класифицирана информация имат:
1. Президента на Република България;
2. народните представители при спазване на принципа необходимост да се знае;
3. министър-председателя;
4. министрите при спазване на принципа "необходимост да се знае";
5. съдии, прокурори, следователи и адвокати - във връзка с конкретни дела.
(2) Лицата по ал. 1подписват декларация за опазване на тайната.
Мотиви:
Разширеният кръг на лицата е в съответствие с принципите на демократичното общество, контрола на законодателната власт над изпълнителната, ефективността на съдебната и изпълнителната власт. Относно народните представители е достатъчно да се напомни, че в съвета по национална сигурност, който не просто работи с такава информация, но и взима решения, които засягат националната сигурност, участвуват представители на парламентарно представените политически сили.

Текст на проекта:
Чл. 43. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация се издава на лице,
което отговаря на следните изисквания:

Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 43. (1) Разрешение за достъп до класифицирана информация, извън случаите на
Чл. 42, се издава на лице, което отговаря на следните изисквания:
Мотиви
Изменението се налага от редакционни съображения.

1. притежава българско гражданство, с изключение на случаите по глава шеста,
раздел VІ;
2. е пълнолетно;
3. има завършено средно образование;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от
реабилитацията;
5. срещу лицето няма досъдебно или съдебно производство за умишлено
престъпление от общ характер;
6. е надеждно от гледна точка на сигурността;
7. не страда от психически заболявания, удостоверени по съответния ред;
8. е определено като надеждно за опазване на тайна.
(2) При наличие на международно споразумение, по което Република България е
страна, и при условията на реципрочност изискванията на ал. 1 не се прилагат по
отношение на граждани на други държави, които изпълняват в Република България
задачи, възложени им от съответната държава или международна организация, в случай че те притежават разрешения, издадени от съответния компетентен орган за сигурностна информацията на другата държава или международна организация.
Чл. 44. Надеждност на лицето от гледна точка на сигурността е налице, когато
липсват данни относно:
1. осъществяване на дейност срещу интересите на Република България или срещу
интереси, които Република България се е задължила да защитава по силата на
международни споразумения;
2. участие или съучастие в шпионска, терористична, саботажна или диверсионна
дейност;
3. осъществяване на друга дейност против националната сигурност, застрашаваща
конституционноустановения държавен ред, единството на нацията, териториалната
цялост или суверенитета на страната;
4. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред.
Чл. 45. (1) Надеждност на лицето от гледна точка на опазване на тайната е налице,
когато липсват данни относно:
1. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице за целите на
проучването;
2. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на
проучваното лице;
3. несъответствие между стандарта на живот на проучваното лице и неговите
доходи;
4. психично заболяване или други нарушения на психичната дейност, които биха
повлияли отрицателно върху способността на проучваното лице да работи с
класифицирана информация;
5. зависимост на проучваното лице от алкохол, наркотични вещества и прекурсори.
(2) За установяване на фактите по ал. 1, т. 4 и 5, органът, извършващ проучването,
може да задължи проучваното лице да се подложи на специализирани медицински и психологически изследвания и да представи резултатите от тях. Процедурата по
извършване на специализираните медицински и психологически изследвания, както и напериодичните прегледи на здравословното състояние съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 и методите за тяхното провеждане се определят с наредба на министъра на
здравеопазването и председателят на ДКСИ.
(3) Изследванията и прегледите по ал. 2 се извършват в психиатричните
диспансери, специализираните психиатрични практики, специализираните
психиатрични болници по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения,
многопрофилните болници за активно лечение, осъществяващи диспансерна дейност, и във ведомствените лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Р а з д е л ІІ
Процедура по проучване
Чл. 46. (1) Процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи дали
кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация.
(2) Процедурата по проучване за надеждност се извършва само след писмено
съгласие на проучваното лице.
(3) Всички дейности по проучване на лицето се документират.
(4) Писменото съгласие по ал. 2 може да бъде оттеглено във всеки момент от
осъществяване на процедурата по проучването.
(5) В случаите по ал. 4 проверката се прекратява незабавно. Предоставените от
проучваното лице материали и документи във връзка с проучването се връщат на
лицето, а събраните в хода на проучването данни се унищожават незабавно от органа, извършил проучването.
(6) Процедурата по ал. 5, свързана с връщането и унищожаването на документите,
данните и материалите, се урежда с правилника за прилагане на закона.
Чл. 47. (1) С цел установяване на надеждността за опазване на тайна от
проучваното лице в хода на проучването се събират данни за трети лица, посочени във въпросника от проучваното лице.
(2) Обработването на лични данни за лицата по ал. 1 се извършва при условията и
по реда на закон и не може да нарушава правото на защита на субекта на данните.
Чл. 48. (1) Проучването по чл. 46, ал. 1 се извършва за кандидати, постъпващи за
първи път на длъжностите или изпълняващи задачите, определени по реда на чл. 40.
(2) Проучването по ал. 1 се извършва и спрямо лица, чиято работа изисква достъп
до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация.
(3) При провеждане на конкурс за заемане на длъжност или за изпълнение на
конкретна задача, които изискват достъп до класифицирана информация, кандидатите следва да отговарят на изискванията на този закон за получаване на достъп до съответното ниво на класифицирана информация.
(4) В случаите по ал. 3 в обявлението за провеждане на конкурса се посочва
изрично изискването по същата алинея.
(5) Специфичните изисквания относно провеждането на процедурата за проучване
на лицата по ал. 3 се уреждат в правилника за прилагане на закона.
Р а з д е л ІІІ
Видове проучвания
Чл. 49. В зависимост от разрешавания достъп се извършват следните видове
проучвания:
1. обикновено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на
класификация "ПОВЕРИТЕЛНО";
2. разширено проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на
класификация "СЕКРЕТНО";
3. специално проучване - за достъп до класифицирана информация с ниво на
класификация "СТРОГО СЕКРЕТНО".
Чл. 50. (1) Обикновеното проучване се извършва от служителя по сигурността на
информацията след писмено разпореждане на ръководителя на организационната
единица.
(2) В случаите по чл. 22, ал. 3 проучването се извършва от ръководителя на
организационната единица.
(3) Обикновеното проучване има за цел проверка за установяване на
обстоятелствата по чл. 43, ал. 1, т. 1 - 5, 7 и 8.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) За изясняване на обстоятелствата по ал. 4 служителят има право да изисква и да
получава данни от службите за обществен ред и от компетентните държавни органи, а при необходимост - да иска съдействие от службите за сигурност.
(6) Служителят по сигурността на информацията приключва проучването и издава
или отказва издаване на разрешение за достъп до информация, класифицирана като
държавна тайна с ниво на класификация "ПОВЕРИТЕЛНО", като своевременно
уведомява ДКСИ.
Чл. 51. (1) Разширеното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за
длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "СЕКРЕТНО".
(2) Проучването по ал. 1, с изключение на случаите по чл. 12 и 16, се извършва от
Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя на
организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага
изпълнението на задачата.
(3) Проучването по ал. 1 има за цел изясняване на обстоятелствата по чл. 43, ал. 1.
(4) Проучването по ал. 1 включва и попълване на въпросник (приложение № 2).
(5) Разширеното проучване освен обстоятелствата по ал. 3 и 4 включва и
проверки по местоживеене, по месторабота, на банковите сметки на проучваното лице и в данъчните регистри, както и получаване на информация от Бюрото за финансово разузнаване.
Чл. 52. (1) Специалното проучване се извършва за лица, които кандидатстват за
длъжности или за изпълнение на конкретно възложени задачи, които налагат работа с класифицирана информация, маркирана с гриф за сигурност "СТРОГО СЕКРЕТНО".
(2) Проучването по ал. 1, освен в случаите по чл. 12 и 16, се извършва от
Национална служба "Сигурност" по писмено искане на ръководителя на
организационната единица, в която кандидатства лицето или която възлага
изпълнението на задачата.
(3) Специалното проучване обхваща дейностите по чл. 51, ал. 2-5 и интервю
както с проучваното лице, така и с 3 посочени от него лица.
Чл. 53. (1) В случай че по време на проучванията по чл. 50, 51 и 52 се разкрият
факти и обстоятелства, представляващи пречка за издаване на разрешение за
съответното ниво на достъп, допълнително се провежда интервю с проучваното лице.
(2) Интервюто по ал. 1 има за цел изясняване на разкритите факти и обстоятелства.
(3) В зависимост от вида на проучване интервюто се провежда:
1. при обикновеното проучване - от служителя по сигурността на информацията, а
в случаите по чл. 22, ал. 3 - от ръководителя на организационната единица;
2. при разширеното и специалното проучване - от органите, извършващи
проучването.
(4) Интервюто по ал. 1 не се провежда, когато провеждането му би могло да
доведе до нерегламентиран достъп до информация, класифицирана като държавна тайна.
Чл. 54. В Министерството на отбраната и в Българската армия проучванията по чл.
50, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 се извършват от органа по чл. 12, ал. 3 след писмено
искане на ръководителя на съответното структурно звено.
Р а з д е л ІV
Срокове за извършване на проучването и за издаване на разрешение или
отказ за издаване на разрешение
Чл. 55. (1) Проучването за надеждност на лицето се извършва в следните срокове:
1. за обикновеното проучване - до 30 дни от получаване на писменото
разпореждане или искане;
2. за разширеното проучване - до 45 дни от получаване на писменото искане на
ръководителя на организационната единица;
3. за специалното проучване - до 60 дни от получаване на писменото искане на
ръководителя на организационната единица.

Текст на проекта:
Чл. 55. (2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по ал. 1 въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 55. (2) Съответните ръководители могат да продължават сроковете по ал. 1, но с не повече от 20 дни въз основа на мотивирана писмена молба от служителите на службите за сигурност и за обществен ред или от служителите по сигурността на информацията, извършващи проучването, подадена преди изтичането на срока.
Мотиви:
Новата редакция на текста се налага с цел да се предотврати произволното забавяне на процедурата. В противен случай ръководителите ще се възползуват от тази възможност, за да избегнат изрично произнасяне.

Чл. 56. Държавната комисия по сигурността на информацията, службите по чл. 12 и 16 или служителят по сигурността на информацията издават или отказват издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво в 10- дневен срок от приключване на проучването за надеждност.

Р а з д е л V
Издаване, отнемане, прекратяване и отказ за издаване на разрешения за
достъп до класифицирана информация
Чл. 57. (1) Разрешение за достъп се издава на лица, които отговарят на
изискванията по чл. 43, ал. 1, предвидени за съответното ниво на класификация за
сигурност на информацията.
(2) Разрешението за достъп е писмен документ. Разрешението се издава в 3
екземпляра по образец, утвърден от председателя на ДКСИ, съхранявани съответно в ДКСИ, в службата, която го е издала, и в организационната единица.
(3) Разрешението за достъп до по-високо ниво на класификация дава право на
достъп и до класифицирана информация от по-ниско ниво, ако достъпът до по-ниското ниво на класификация се налага във връзка със заеманата длъжност или с изпълнението на конкретно възложена задача.

Чл. 58. (1) Разрешението за достъп се издава за срок:
1. пет години - за ниво на класификация "ПОВЕРИТЕЛНО";
2. четири години - за ниво на класификация "СЕКРЕТНО";
3. три години - за ниво на класификация "СТРОГО СЕКРЕТНО".
(2) Най-малко 3 месеца преди изтичането на сроковете по ал. 1 се извършва ново
проучване по отношение на лицата, които продължават да заемат длъжност или да
изпълняват конкретно възложена задача, която изисква достъп до класифицирана
информация от определеното ниво.
(3) Проучването по ал. 2 и издаването на ново разрешение се извършва от
компетентните органи при условията и по реда на тази глава.
Чл. 59. (1) В случай че за лице, на което е издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, станат известни нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение неговата надеждност, служителят по сигурността на информацията извършва проверка на тези факти и обстоятелства.
(2) Проверката по ал. 1 се извършва незабавно и има за цел изясняването на
фактите и обстоятелствата по ал. 1.
(3) За извършваната проверка служителят по сигурността на информацията
уведомява писмено ръководителя на организационната единица и органа, издал
разрешението.
(4) След получаване на писменото уведомление ръководителят на
организационната единица може да ограничи достъпа на проучваното лице до
съответното ниво на класифицирана информация, като своевременно уведомява за това
органа, издал разрешението.
Чл. 60. (1) Отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана
информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи, че:
1. проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 43,
ал. 1;
2. проучваното лице съзнателно е представило неверни или непълни данни.
(2) Отказът за издаване на разрешение е писмен документ. Отказът се издава в 3 екземпляра по образец, утвърден от председателя на ДКСИ, съхранявани съответно в ДКСИ, в органа, който го е издал, и в организационната единица.
(3) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация не
се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Проучваното лице се уведомява за отказа в писмена форма.
Текст на проекта:
(5) Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация не
подлежи на обжалване по съдебен ред.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 60. (5) Текстът отпада
Мотиви:
Чл. 71 и чл.72 са с идентично съдържание
(6) Проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на класификация, за срок 1 година от издаването на отказа.
Чл. 61. Разрешението и отказът за издаване на разрешение за достъп до
класифицирана информация съдържат:
1. органа, издал документа;
2. име, презиме, фамилия, дата и място на раждане и ЕГН на проучваното лице;
3. организационната единица, в която лицето кандидатства, работи или изпълнява
конкретна задача;
4. вида на проучването;
5. нивото на класификация за сигурност на информацията, до което е разрешен или
е отказан достъп;
6. правното основание за издаването или за отказа да се издаде разрешение за
достъп до класифицирана информация;
7. срока на валидност на разрешението;
8. номера на разрешението или на отказа;
9. дата и място на издаването;
10. подпис и печат.
Чл. 62. (1) Органът, издал разрешението за достъп до класифицирана информация,
отнема издаденото разрешение по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията, когато:
1. при проверката по чл. 59 се установи, че лицето не отговаря на някое от
изискванията на чл. 43, ал. 1;
2. лицето е извършило нарушение на закона или на подзаконовите актове по
прилагането му, което е създало опасност от възникване или е довело до значителни вреди за интересите на държавата, организациите или лицата в областта на защитата на класифицираната информация;
3. лицето е извършило системни нарушения на закона или на подзаконовите
актове, свързани със защитата на класифицираната информация.
(2) Органът по ал. 1 незабавно уведомява писмено ръководителя на
организационната единица и лицето за отнемането на разрешението.
(3) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана
информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Отнемането на издаденото разрешение е писмен документ, който съдържа
реквизитите по чл. 61.
(5) Отнемането на издаденото разрешение за достъп до класифицирана
информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
(6) Лице, на което е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация,
няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация, за срок 3 години от отнемането.
Чл. 63. (1) Органът, издал разрешение за достъп до класифицирана информация,
прекратява действието на издаденото разрешение по писмено предложение на
служителя по сигурността на информацията:
1. при смърт на лицето, получило разрешение за достъп до класифицирана
информация;
2. при незаемане на длъжност или при освобождаване от длъжност;
3. при преустановяване изпълнението на конкретно възложената задача;
4. при изтичане на сроковете по чл. 58, ал. 1;
5. при промяна на необходимостта от достъп до по-високо ниво на класификация
за сигурност на информацията.
(2) Органът по ал. 1 уведомява писмено ръководителя на организационната
единица и лицето за прекратяване на разрешението.
(3) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до
класифицирана информация не се мотивира, като се посочва само правното основание.
(4) Прекратяването на действието на издаденото разрешение е писмен документ,
който отговаря на изискванията на чл. 61.
(5) Прекратяването на действието на издаденото разрешение за достъп до
класифицирана информация не подлежи на обжалване по съдебен ред.
Чл. 64. В случаите по чл. 62 и 63 служителят връща издаденото разрешение на
органа, издал разрешението за достъп до класифицирана информация.
Чл. 65. Отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана
информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение могат да се обжалват пред председателя на ДКСИ в
7-дневен срок от уведомяването на лицето по чл. 60, ал. 4, съответно по
чл. 62, ал. 2.
Чл. 66. (1) Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, чийто акт се обжалва,
до председателя на ДКСИ.
(2) В жалбата се посочват органът, до който се подава, името и адресът на
жалбоподателя, актът, който се обжалва, органът, който го е издал, оплакванията и
искането на жалбоподателя.
Чл. 67. (1) Подадената след срока по чл. 65 жалба се връща на подателя срещу
разписка.
(2) В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на
срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към
искането се прилага върнатата жалба.
(3) Искането за възстановяване на срока се разглежда от председателя на ДКСИ.
Ако искането е основателно, се дава ход на жалбата, а ако е неоснователно, жалбата се оставя без разглеждане.
Чл. 68. (1) В 7-дневен срок от получаването на жалбата органът, издал обжалвания
акт, може да преразгледа въпроса и да издаде разрешение за достъп до класифицирана информация или да оттегли акта, с който е отнел издаденото разрешение. В тези случаи се уведомяват заинтересуваните.
(2) Когато органът не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща
незабавно жалбата заедно с цялата преписка на председателя на ДКСИ.
(3) Ако в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1 жалбата не бъде изпратена
на председателя на ДКСИ, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата на
председателя на ДКСИ или да го уведоми за допуснатото забавяне. Председателят на ДКСИ изисква преписката служебно.
(4) След получаване на преписката председателят на ДКСИ може да събира и нови
доказателства.
Чл. 69. (1) Председателят на ДКСИ се произнася по жалбата в двуседмичен срок от
получаването й.
(2) Председателят на ДКСИ се произнася с решение, с което отменя административния акт за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение или отхвърля жалбата.
(3) Когато органът противозаконно е отказал да издаде разрешение за достъп до
класифицирана информация, председателят на ДКСИ може да задължи този орган да започне процедура по проучване, като определи и срок за приключване.
Чл. 70. В 3-дневен срок от постановяване на решението председателят на ДКСИ го
съобщава на жалбоподателя, на органа, чийто акт се обжалва, и на организационната единица.

Текст на проекта:
Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 71. Решението на председателя на ДКСИ подлежи на обжалване пред ВАС.
Мотиви:
Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията гражданите имат право да обжалват пред съдилищата актовете, които засягат техните права и законни интереси. Изключения от това право могат да бъдат въвеждани само в изрично предвидените от закон и при спазване на изискванията, формулирани от Конституционния съд случаи. В случая тези предпоставки за изключването на съдебния контрол не са налице.

Текст на проекта:
Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, не подлежат на обжалване.
Текст на предложението на група народни представители:
Чл. 72. Отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от ДКСИ, подлежат на обжалване пред ВАС.
Мотиви:
Привеждане в съответствие с предходната разпоредба.

Р а з д е л VІ
Дела по проучванията за надеждност
Чл. 73. (1) Делата, съдържащи материали по проучванията за надеждност, се
съхраняват, поддържат, актуализират, картотекират и закриват от органа, извършил
проучването, отделно от другите видове дела.
(2) Делата се откриват от компетентния орган при започване на проучването за
надеждност.

Текст на проекта:
(3) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация и могат да се използват освен за целите на закона и за целите на гражданския, административния или наказателния процес, при условие че данните се обработват само във връзка с тази цел и за срок не по-дълъг от законоустановения срок за съхраняването им.
Текст на предложението на група народни представители:
(3) Данните, съдържащи се в делата, представляват класифицирана информация и могат да се използват само за целите на този закон.
Мотиви:
Използването на данните за други цели е недопустимо поради изискванията на Закона за защита на личните данни, а използуването им за целите на наказателното и др. производства е противоконституционно поради изискването на чл.30, ал.1 от Конституцията и процесуалните кодекси.
Текст на проекта:
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана
информация, се съхраняват за период 80 години след откриването им, след което се
унищожават.
Текст на предложението на група народни представители:
(4) Делата на лица, на които е издадено разрешение за достъп до класифицирана
информация, се съхраняват за период не по-дълъг от 5 години след изтичането на срока на разрешението, след което се унищожават.
Мотиви
Това изискване произтича от чл.32 от Конституцията, доразвит в Закона за защита на личните данни.

Чл. 74. (1) Делата на проучваните лица съдържат:
1. молба за постъпване на длъжност, документи за възлагане изпълнението на
конкретно възложена задача, изискваща достъп до класифицирана информация,
съответно молба за участие в конкурс за заемане на такава длъжност или за изпълнение на такава задача;
2. документи относно българските и/или чуждестранните физически лица - търговци, и българските и/или чуждестранните юридически лица,
кандидатстващи за сключване или изпълнение на договор, свързан с достъп до
класифицирана информация;
3. писмено съгласие за проучване;
4. писмено искане за проучването;
5. попълнен въпросник;
6. всички документи, свързани с проучването;
7. разрешение, сертификат или удостоверение за достъп до класифицирана
информация;
8. документ за отказване, отнемане или прекратяване на разрешение за достъп до
класифицирана информация;
9. документи по назначаване или възлагане на конкретна задача;
10. документи за преминало обучение по защита на класифицирана информация;
11. други документи, съдържащи факти и обстоятелства, събрани при условията и
по реда на този закон.
Текст на предложението на група народни представители:
Точка 6 да отпадне
Мотиви:
Текстът не съответства на изискването за логическо подреждане на видове според един общ критерий - категорията съдържа в себе си предходните категории.

(2) Специалните правила за откриване, съхраняване, поддържане, актуализиране,
картотекиране и закриване на делата по проучванията за надеждност се определят с
правилника за прилагане на закона.
Г л а в а ш е с т а
ВИДОВЕ ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
Р а з д е л І
Физическа сигурност
Чл. 75. (1) Физическата сигурност на класифицираната информация включва
система от организационни, физически и технически мерки за предотвратяване на
нерегламентиран достъп до материали, документи, техника и съоръжения,
класифицирани като държавна или служебна тайна, с цел предпазване от шпионаж,
загуба, кражба, повреждане или унищожаване.
(2) Системата от мерки по ал. 1 включва защитата на сградите, помещенията и
съоръженията, в които се създава, обработва и съхранява класифицирана информация, и контрола на достъпа до тях.
Чл. 76. (1) Организационните единици прилагат система от мерки и средства за
физическа сигурност на сгради, помещения и съоръжения, в които се създава, обработва
и съхранява класифицирана информация.
(2) Физическата сигурност се прилага за защита на класифицирана информация от
всякаква заплаха или вреда в резултат на:
1. действия на чужди специални служби;
2. терористична дейност или саботаж;
3. кражба, повреждане, загубване или унищожаване;
4. опит за неправомерно влизане или проникване;
5. достъп на лица без съответното разрешение за това;
6. достъп до класифицирана информация с по-високо ниво на класификация от
лица с разрешение за достъп до по-ниско ниво на класификация.
(3) Необходимите способи и средства за физическа сигурност се определят в
зависимост от нивото на класификация и количеството на класифицираната
информация, от броя и нивото на достъп на работниците и служителите, определени съгласно чл. 4, от степента на заплаха от действия на чужди специални служби или на нелоялен персонал и от нуждата от техническо регистриране на нерегламентиран достъп.
Чл. 77. За предотвратяване на нерегламентиран достъп до класифицирана
информация ръководителите на организационните единици с помощта на служителите по сигурността на информацията:
1. определят зоните за сигурност;
2. определят около зоните за сигурност административни зони, в които се
извършва контрол на хора и моторни превозни средства и които са с най-ниско ниво на сигурност;
3. въвеждат контролиран режим на влизане, движение и излизане от зоната за
сигурност, както и задължително придружаване в тези зони на лица без право на достъп или с право на достъп до по-ниско ниво на класификация;
4. осигуряват съответен контрол над зоните за сигурност и административните
зони чрез служители от звената по сигурност и охрана;
5. въвеждат специален режим за съхраняване на ключове от помещения, каси и
други съоръжения, служещи за съхраняване на класифицирана информация.
Чл. 78. За осигуряване защитата на класифицираната информация, представляваща
държавна тайна, при срещи, разговори, съвещания, заседания и други, предмет на които е такава информация, се въвеждат допълнителни мерки за сигурност срещу подслушване и наблюдение.
Чл. 79. Лицата, участващи в срещи, съвещания и заседания, чийто предмет е
класифицирана информация, представляваща държавна тайна, се проверяват
предварително от звената за сигурност и охрана в организационната единица.
Чл. 80. (1) Всички материали и технически средства, които се използват за защита
на класифицирана информация, трябва да отговарят на изискванията за стабилност и неразрушимост, съответни на нивото на класификация за сигурност на информацията, сертифицирани от ДКСИ или от друг орган, определен с решение на Министерския съвет.
(2) Други технически средства могат да се използват само по изключение, при
условие че няма да се понижи нивото, необходимо за даденото ниво на класификация за сигурност на информацията.
(3) Средствата за физическа сигурност, сертифицирани за всяко ниво на
класификация за сигурност, се определят в списък, утвърждаван от ДКСИ.
Чл. 81. Системата от мерки, способи и средства за физическа сигурност, условията
и редът за използването им се определят с наредба на Министерския съвет.
Чл. 82. Служителите по сигурността на информацията извършват предварителен и
текущ контрол по отношение на организацията, способите и средствата за физическа сигурност в организационната единица.
Р а з д е л ІІ
Документална сигурност
Чл. 83. (1) Документалната сигурност се състои в система от мерки, способи и
средства за защита на класифицираната информация при създаването, обработването и съхраняването на документи, както и при организирането и работата на регистратури за класифицирана информация.
(2) Системата от мерки, способи и средства за документалната сигурност,
условията и редът за използването им се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 84. С цел осигуряване защита на класифицираната информация
ръководителите на организационните единици определят допълнителни специални
процедури и изисквания в рамките на своята компетентност.
Чл. 85. (1) В рамките на организационната единица се създава отделно
организационно звено - регистратура за класифицирана информация, отговорно за
надлежното създаване, обработване и съхраняване и предаване на упълномощени лица на материали, съдържащи класифицирана информация. Регистратурите за
класифицирана информация са пряко подчинени на служителя по сигурността.
(2) Изискванията за изграждане и функциониране на регистратурите по ал. 1 се
регламентират в правилника за прилагане на закона.
Р а з д е л ІІІ
Персонална сигурност
Чл. 86. (1) Персоналната сигурност представлява система от принципи и мерки,
прилагани от компетентните органи по съответния ред спрямо лица с цел гарантиране на тяхната надеждност с оглед защита на класифицираната информация.
(2) Принципите и мерките по ал. 1 включват принципа "необходимост да се знае",
процедурата по проучване на лицата и издаването на разрешение за достъп по глава пета, провеждането на обучение на лицата по реда на закона и правилника за неговото прилагане и осъществяването на контрол в тази област.
Р а з д е л ІV
Криптографска сигурност
Чл. 87. Криптографската сигурност представлява система от криптографски
методи и средства, които се прилагат с цел защита на класифицираната информация от нерегламентиран достъп при нейното създаване, обработка, съхраняване и пренасяне.
Чл. 88. Условията и редът за използването, производството и вноса на
криптографски методи и средства за защита на класифицирана информация се
регламентират с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на
министъра на вътрешните работи.
Чл. 89. За защита на класифицираната информация се прилагат криптографски
методи и средства само след предварително одобрение и регистрация от дирекция
"Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 90. (1) Производството и разпределянето на необходимите криптографски
ключове се извършва от дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
(2) Дейностите по ал. 1 могат да се извършват и от други организационни единици
след разрешението и под контрола на дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 91. (1) В рамките на организационната единица прилагането на
криптографските методи и средства се извършва от служителя или от други служители от административното звено по сигурността, преминали обучение в областта на криптографската сигурност и получили разрешение за работа с криптографски средства.
(2) Разрешението по ал. 1 се издава от дирекция "Защита на средствата за връзка"
на Министерството на вътрешните работи след проучване на лицата по чл. 49, т. 3.
Издаването, прекратяването и отнемането на разрешение се извършва при условията и по реда на глава пета. Отказът, прекратяването и отнемането не подлежат на обжалване.
(3) Обучението по ал. 1 се извършва от дирекция "Защита на средствата за връзка"
на Министерството на вътрешните работи или от други организационни единици следразрешението и под контрола на дирекция "Защита на средствата за връзка" на
Министерството на вътрешните работи.
Р а з д е л V
Сигурност на автоматизираните информационни системи или мрежи
Чл. 92. Сигурността на автоматизираните информационни системи (АИС) или
мрежи представлява система от принципи и мерки за защита от нерегламентиран достъп до класифицираната информация, създавана, обработвана, съхранявана и пренасяна в АИС или мрежи.
Чл. 93. (1) Задължителните общи условия за сигурност на АИС или мрежи
обхващат компютърната, комуникационната, криптографската, физическата и
персоналната сигурност, сигурността на самата информация на всякакъв електронен носител, както и защитата от паразитни електромагнитни излъчвания, определени в наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.
(2) Задължителните специфични изисквания за сигурност на АИС или мрежи във
всяка организационна единица се определят от ръководителя на организационната
единица по предложение на служителя по сигурността. Тези изисквания подлежат на утвърждаване от дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
(3) Изискванията по ал. 2 включват подробно описание на мерките за сигурност,
които се прилагат, и правилата за сигурност, които се спазват при проектиране и
експлоатация на конкретната АИС или мрежа.
(4) Изискванията по ал. 2 се изготвят на етапа на проектиране на АИС или мрежи и
при необходимост се изменят и допълват в процеса на изграждане и развитие на
системата.
(5) Всички последващи промени в изискванията по ал. 2 се утвърждават от
дирекция "Защита на средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 94. Преди въвеждане в експлоатация на АИС или мрежи дирекция "Защита на
средствата за връзка" на Министерството на вътрешните работи извършва комплексна
оценка на сигурността им съгласно изискванията на чл. 93 и издава сертификат по чл. 15, т. 2 по образец, посочен в наредбата по чл. 93, ал. 1.
Чл. 95. Ръководителят на организационната единица, в която се използват АИС
или мрежи за обработка на класифицирана информация, по предложение на служителя по сигурността назначава или възлага на назначени служители от административното звено по сигурността и охраната функции по контрола за спазване на изискванията за сигурност на тези системи или мрежи.
Чл. 96. Не се допуска създаване, обработване, съхраняване и пренасяне на
класифицирана информация в АИС или мрежи без наличието на издаден сертификат за тези АИС или мрежи по реда на този раздел.
Чл. 97. Не се допуска включването на АИС или мрежи, предназначени за
създаване, обработка, съхраняване и пренасяне на класифицирана информация към
публични мрежи, като Интернет и други подобни електронни комуникационни мрежи.
Р а з д е л VІ
Индустриална сигурност
Чл. 98. (1) Ин