Информационен бюлетин
Брой 8, м. август 2004

Наредба 28 на Министерството на правосъдието възпрепятства получаването на иначе публични по закон данни
Дияна Бончева, координатор на ПДИ, Ямбол

На 1 ноември 2001 г. около 00.45 часа Михаил Монев - син на един от най-богатите хора в Ямбол Моньо Тодоров, катастрофира с подарената от баща му лъскава лимузина. Според първоначалната информация, Михаил Монев е шофирал в нетрезво състояние, с много висока скорост, като изкоренил с "БМВ"-то си крайпътно дърво с половинметров ствол. Самият той бе настанен в ямболската ортопедия в тежко състояние. С опасност за живота в болницата беше приета и приятелката му, пътувала с него.

Виновникът за ПТП - Михаил Монев е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание - глоба от 500 лв., научих по-късно чрез Сливенския окръжен съд.

Защо чрез Сливенския окръжен съд? За разлика от останалите дела, при които съдят обикновени граждани за открадната кокошка, изкривена мантинела или побой, процесът срещу Михаил Монев мина тихомълком, без журналистите да се усетят. На 14 май 2002 г. председателят на Ямболския районния съд Анастас Анастасов подписва решението за освобождаване от наказателна отговорност на подсъдимия.

Четири месеца по-късно се опитах да разбера от районния съд какво става с делото срещу младежа. Председателят Анастас Анастасов заяви, че "по принцип няма пречка" да се запозная с делото и трябва да се обърна към деловодството". От деловодството поискаха писмено разрешение от Анастасов. Така се стигна до заявление за достъп до информация, с което в качеството си на главен редактор на вестника поисках информация за обвинителния акт, присъдата и мотивите към нея.

Заявлението ми бе подадено на 2 октомври 2002 г. С определение от 17 октомври Анастас Анастасов ме информира, че срещу Михаил Монев се е водело не наказателно дело от общ характер, а от административен характер, но отказа да ми предостави информацията, като се мотивира с Наказателно-процесуалния кодекс и чл.35 ал. 3 от Наредба № 28 от 20 март 1995 г. за функциите на служителите в помощните звена и канцелариите на районните, окръжните, военните и апелативните съдилища.

Според същия чл. 35, ал. 3 на не участващи по делото лица се издават извлечения от актовете, ако докажат, че са им нужни по друго дело или пред друго учреждение, предприятие или организация. Самият факт, че аз искам достъп до информация не като частно лице, а като главен редактор на в."Тунджа" доказва, че информацията ми е необходима за предприятие, каквото е вестникът. На това не обърнаха внимание нито в ямболския, нито в Сливенския, нито във Върховния административен съд. Както и че аз искам информация от значим обществен интерес, която се съдържа в публични документи.

В Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт (и преди, и след промените) законотворците са заложили, че разглеждането на делата е публично, освен в случаите, когато става въпрос за непълнолетни лица или има вероятност да се разкрие държавна тайна или интимния живот на гражданите. Това е и презумпцията на чл.36 от НК, където законодателят е определил, че наказанието се налага с цел превъзпитаване и предупреждение на дееца, но и да се въздейства възпитаващо и предупредително върху другите членове на обществото. В раздел IV на глава двадесета на НПК се определя реда, по който се разглеждат делата за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. В чл.414 там се казва, че съдът разглежда делото еднолично в ОТКРИТО съдебно заседание. Тоест на него както пред частни граждани, така и пред журналисти, може да се огласи обвинителният акт, до който се опитвах да достигна. ПУБЛИЧНО се оповестяват и всички присъди, така че няма процесуална пречка да ми бъде даден достъп до постановеното наказание на Михаил Монев. В мотивите си за присъдата, според НПК, съдиите се обосновават за размера на наложеното наказание. Което пък е основание да ми бъде предоставен достъп до тях в състава им на обществена информация. Според чл.2 от ЗДОИ, обществена информация е информацията, свързана с обществения живот на България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на държавните органи, каквито са съдът и прокуратурата.

В свое решение №7 от 4.06.96 г. относно тълкуването на чл.39, 40 и 41, Конституционният съд определя, че правото да се търси и получава информация обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до обществено значима информация. Ограничаването на тези права е допустимо за охраната на други, също конституционно защитими права и интереси и може да става единствено на основанията, предвидени в Конституцията, като тези ограничения следва да се установят по законодателен път. Тези ограничения не означават, че не може да бъде осъществена публична критика към когото и да е.

Както вече посочих, законодателството не забранява, а насърчава публичността при налагането на наказанията с цел превенция на престъпността.

В чл.7 от ЗДОИ се казва, че не се допуска ограничение на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя представлява държавна или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Обвинителният акт, присъдата и мотивите към нея не са защитени от закона тайна. И председателят на районния съд Анастас Анастасов го знае много добре.

"Защитата" на Анастас Анастасов можеше да се обърне срещу самия него, ако бях решила да се възползвам точно от цитираната от него Наредба.

Неговият отказ, разбира се, обжалвах, тъй като нарушава Закона за достъп до обществена информация. Магистратите от Ямболския окръжен съд проявиха солидарност към колегата си и вкупом си дадоха отвод, след което делото бе препратено в Сливен. На първото и единствено заседание по него, на което Ямболският районен съд не изпрати представител, стана ясно, че Анастас Анастасов е изпратил цялата документация по процеса срещу Михаил Монев. Тоест, тя става част от документацията по моето дело срещу него и няма никаква пречка по чл.35 от Наредба 28 аз да получа копия както от обвинителния акт и присъдата, така и от медицинска експертиза на пострадалите и т.н. Не го направих, защото не това беше целта ми.

В крайна сметка от решението на Сливенския окръжен съд, излязло на 7 юли 2003 г., получих това, което ми беше необходимо. Дори много повече. На една цяла машинописна страница магистратите излагаха подробно описание на травмите на момичето, пътувало с Михаил Монев. Посочваха се трите й имена, както и трите имена на бившата собственичка на автомобила (към момента на катастрофата той още не е бил прехвърлен) - нещо, което съдиите би трябвало да спестят, според мен. И на фона на всичко това заключението на решението бе много изненадващо: "оставя без уважение жалбата на Дияна Георгиева Бончева".

Всъщност "без уважение" е оставено искането ми само за мотивите към наложената присъда. Трябва да уточня, че аз не съм длъжна да използвам точните правни термини в заявлението си, още повече, че едва от решението на Сливенския окръжен съд научих, че не става въпрос за присъда, а за административно наказание.
Мотивите на съда биха ми дали възможност да разбера защо е наложена глоба на Михаил Монев, а не предвидената в НК за подобни случаи присъда. Фактът, че при вече описаните факти се е водело дело от административен характер, т.е. приложен е чл.78а, от НК, поставя въпроси при положение, че според чл.343, ал. 1 буква “б” от НК, по който е било образувано делото срещу Монев, наказанието е лишаване от свобода до 3 г. или поправителен труд. При катастрофата младежът е причинил "значителни имуществени вреди на автомобила в размер на 17 913,50 лв. и две средни телесни повреди" на спътничката си, посочват Сливенските магистрати.

Разбира се, нямам намерение да оспорвам наложеното наказание. Пък и самият Михаил Монев и приятелката му достатъчно изстрадаха заради една неразумна постъпка. Оспорвам твърденията на съда, че заради един подзаконов акт, какъвто е Наредба 28, нямам право да получа достъп до публични по закон данни.

Впрочем, от ограничен достъп се жалват и десетина адвокати от София, Пловдив, Балчик и други градове на страната, установих след проверка в деловодната система на Върховния административен съд. Съвсем наскоро жалба срещу същата Наредба 28 са внесли и от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. До този момент, обаче, ВАС ревниво защитава морално остарелия акт, издаден през 1995 г. въз основа тогавашния Закон за съдебната власт. Единствено съдия В. Ковачева се престрашава да предложи в свое решение отмяна на една от разпоредбите в Наредбата като противоречаща на Закона за адвокатурата.

Оспорваната от мен Наредба 28 отдавна трябваше да бъде отменена изцяло. С една от последните поправки на Закона за съдебната власт е възложено на министъра на правосъдието да издаде правилник за организацията на съдебната администрация, функциите на службите в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища и за статута на съдебните служители. Такъв все още няма. Но дори и да го имаше, той, както и тази наредба, са предназначени да уредят вътрешнослужебни отношения, а не задължения на съдиите към гражданите. За ВАС обаче Наредба 28, макар и подзаконов нормативен акт, е част от действащото право и се явява също по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ друг специален ред за търсене, получаване и разпространение на информация, ако последната е обществена.

Нямаше да си задам въпроса дали това решение не се обуславя от факта, че съдят съдия и че иде реч не за обикновен гражданин, а за богаташ, ако същата тази информация, за която трябваше да водя 2 години дела, не получавах без проблеми от електронната страница на Върховния административен съд. Там всеки гражданин чрез една безплатна регистрация може да прочете не само решенията, но и протоколите от заседанията на съда. Заедно с всичките лични данни на ищците и ответните страни.

За съжаление, подобна система засега се поддържа само от ВАС. Ямболският окръжен съд има електронен сайт, но в него е публикувана само информация за историята на съда в града, за работещите в палата на Темида и номерата на насрочените и приключилите дела. Подобни са интернет страниците и на останалите апелативни и окръжни съдилища, някои дори не поддържат такива. Михаил Монев не е единственият богаташ, който се отървава с административна глоба след тежка катастрофа. Според неофициални източници, по този начин са уредени родствениците и на други видни личности в Ямбол, а вероятно и не само тук. Гражданите обаче няма как да го научат, ако медиите не се доберат до информацията. Ограниченият достъп явно е много удобен за магистратите, които иначе се жалват, че заради натиск от политици и групировки не могат да бъдат независими.