Информационен бюлетин
Брой 8, м. август 2004

Външно призна, че нотите между България и Испания не съдържат лични данни на премиера
Александър Кашъмов, ПДИ

През август 2004 г. Министерството на външните работи предостави на електронното издание “Всеки ден” двете ноти между България и Испания от 1970 г., в които се коментира публичноправният статут на настоящия министър-председател Симеон Сакскобургготски. Информацията бе разкрита след като Софийският градски съд прогласи нищожността на отказа на Директора на дирекция “Международни отношения” да предостави ксерокопия от нотите. Решението не беше обжалвано и влезе в сила. Според получените ноти България е поискала Испания да декларира, че ще приеме Симеон по време на престоя му там като частно лице, на което не се признава право да упражнява представителни функции по смисъла на публичното право, както и да осъществява в Испания политическа активност срещу НРБ. От своя страна Испания е дала уверения в тази насока¹.

Историята започна през юни 2003 г., когато електронното издание "Всеки ден" подаде заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за достъп до документа или документите, съдържащи данни за статута на г-н Симеон Сакскобургготски по време на пребиваването му в Испания. Това стана в контекста на засиления медиен интерес към въпроса за гражданството на министър-председателя и проявената “чувствителност” от страна на Софийската районна прокуратура, която образува дело за хулиганство срещу журналисти от “Дарик радио”. Заявлението бе адресирано до Директора на Дирекция "Международно право" при Министерството на външните работи (МвнР). Според публикациите в пресата този документ или документи представляват ноти, съставени и разменени между Испания и България през 1970 г. Междувременно на няколко медии, в това число и на “Всеки ден”, МВнР предоставя копия от спогодбата от 1970 г. между двете държави за установяване на консулски и дипломатически отношения. Става ясно обаче, че към нея съществуват и други документи, определени от правителствения говорител Д. Цонев като “секретен анекс”.

След консултация с Програма Достъп до Информация (ПДИ) електронното издание включва в заявлението си за достъп искането, ако посочените документи попадат под защита на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), да му бъде предоставена следната информация относно засекретяването:
- правното основание за обявяването им за държавна, служебна или чуждестранна класифицирана информация;
- грифа за сигурност, който съдържа нивото на класифициране, датата на класифициране и датата на изтичане на срока за класификация.

На 30 юни 2003 г. в редакцията на електронното издание е получен отказ на подаденото заявление, подписан от Директора на Дирекция "Международно право". Забележително е, че в него липсва позоваване на държавна тайна, но са посочени две други основания за отказ:
1. През 1970 г. в процеса на създаване на консулски и търговски представителства между България и Испания, между посланиците на двете страни е била разменена дипломатическа кореспонденция под формата на ноти. Те касаят обществената идентичност, публичните и представителните функции на премиера. Други въпроси, се казва в отказа, свързани с неговия личен статут, каквото е гражданството, не са третирани. Поради тази причина Директорът на дирекцията към МВнР счита, че със заявлението е отправено искане за достъп до лични данни и ЗДОИ е неприложим.

2. На второ място, елемент от горецитираната договореност представлявало задължението за поверителен характер на кореспонденцията между двете страни.

С помощта на ПДИ отказът бе обжалван в Софийския градски съд (СГС) и след като юрисконсултът на МВнР не представи доказателство, че министър Паси е упълномощил подписалия отказа да дава отговори по ЗДОИ, съдът обяви отказа на директора за нищожен. Липсата на такова упълномощаване не е основание да се приеме, че не може да се води дело, постанови съдът. Напротив, това действие без овластяване представлява изключително сериозно закононарушение. СГС върна преписката на министъра на външните работи за произнасяне по заявлението за достъп.

През м. август от МВнР са известили “Всеки ден”, че дипломатическата кореспонденция била разсекретена (без да е твърдяно, че е била секретна!), след като испанската страна дала съгласието си за отпадането на поверителния й характер.

Оказва се, че казусът е интересен предимно заради утвърждаването на принципа, че публичните личности дължат на обществото и всеки негов член по-голяма откритост, отколкото обикновените граждани. Пък и какво общо със защитения от публичния взор личен живот може да има една междудържавна кореспонденция? Случаят обаче е симптоматичен, тъй като превратното тълкуване на понятието “лични данни” стана възможно заради това, че според Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) такива са и данните, разкриващи нечия “обществена идентичност”. Тази недоразумителна законова норма, очевидно противоречаща на чл.41 от Конституцията толкова, колкото и на чл.10 от Европейската конвенция за правата на човека и изобщо на принципа на прозрачност като същностно свързан с демократичното общество, разпъва чадър над публичните фигури поради лош превод на израза social identity. Той е употребен в Европейската Директива 95/46, която един ден трябва да обвързва България като членка на Европейския съюз и, както е очевидно и за не-английски говорящи, се превежда на български като “социална” (social), а не “публична” (public). Нормата бе критикувана от ПДИ още през 2001 г., когато ЗЗЛД беше проект, но без последствия.

Надяваме се, че работната група по изменение и допълнение на ЗЗЛД, която се очаква да представи резултатите от дейността си наесен, ще предложи решение на проблема.

Другият въпрос, който естествено възниква от казуса с нотите е колко още документи, които не са преразгледани по реда на пар. 9 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация чакат реда си да бъдат поискани, за да се започне да се мисли: “Ами сега какво да правим”?

1. Преводът на част от текста на нотите може да се намери в електронното издание “Всеки ден” от 8.08.04 г.