Информационен бюлетин
Брой 8, м. август 2004

С Решение № 7146 от 30.07.2004 г., постановено по а.д. № 2568/2004 г., Пето отделение на Върховния административен съд (ВАС) потвърди решението на Софийски градски съд (СГС) за прогласяване нищожността на отказа за предоставяне на лични данни на Директора на Дирекция “Човешки ресурси” на МВР и изпрати преписката на министъра на вътрешните работи за произнасяне по заявлението на Иван Йончев.

На практика така вече година и половина процесуално-правна гимнастика, достойна за гръцки олимпийски игри, възпрепятства г-н Йончев да упражни конституционно гарантираното му и уредено със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), право да получи достъп до собствените си лични данни, събирани за него като бивш служител от системата на МВР.

Историята започва на 1 септември 2001 г., когато дългогодишният служител на МВР - Иван Йончев се явява на тест в Института по Психология към МВР във връзка със заминаването му като полицейски наблюдател към мисията на ООН в Косово. Въпросните тестове за подбор и реподбор на кадри се извършват периодично в системата на МВР и то само от Института по психология, което прави последния единствена и последна инстанция, преценяваща психическата годност на дадено лице. В средата на месеца Йончев научава, че резултата от теста е негативен. Опитът му да получи достъп до резултатите и до изготвената психологична експертиза остава без успех. Предоставено му е само заключениетона експертите.Към описвания момент биографията на г-н Йончев е впечатляваща.Той е бил полицейски наблюдател в мироопазващите мисии на ООН в Камбоджа, Ангола, Босна, Югославия и Косово. При последната си мисия прекарва 13 месеца в Косовска Митровица, като заради позитивните отзиви за работата му е произведен предсрочно в полковник от директора на Национална служба “Полиция” - ген. Василев и повишен в длъжност главен инспектор на полицейските наблюдатели в региона. Останалите 11 месеца служи в групата за “Високорисков ескорт” към отдела за Специални операции на Щаба на Международните полицейски сили в Прищина.

Повече от ясно е че няма как такъв човек да не е обезпокоен и да се съгласи с мъглявото заключение на експертите: “... изчерпване на психичните ресурси и намалени индивидуални способности за преработка на продължителни и интензивни дразнители и стрес”. Йончев се обръща последователно към Агенцията за психологически подбор на кадри и управление на човешките ресурси “Никанор” и към водещата фирма в България в областта на психологическите изследвания “Диаконсулт”, ръководена от бивши научни сътрудници от Института на МВР.

Резултатите от изследванията и от двете места са противоположни на експертизата на Института по Психология към МВР. Междувременно, знаейки, че според действащата Инструкция има право след изтичането на една година отново да се яви на психотест в Института, той продължава да работи върху усъвършенстването на английския си език и на професионалните качества на служител от специални операции. В крайна сметка до октомври 2002 г., когато отново е допуснат на психотест, успява да завърши инструкторските курсове по ориентиране, алпинизъм и стрелба на Центъра по бойна подготовка и спорт към МВР, да завърши базов курс по леководолазно дело, да положи изпита за “Ръководител-пиротехник” и да придобие необходимото “Свидетелство за взривни работи”, както и да направи 41 парашутни скока, с които общият им брой достига 91. Седмица след явяването на психотеста се явява и издържа успешно изпит по английски език, стрелба и кормуване пред комисия от ООН, след което заминава за Цюрих, където завършва специален курс по охрана на високопоставени личности в Израелската международна школа по сигурност. Завръщайки се в България обаче Йончев узнава, че отново резултатът от психотеста е отрицателен, а опитите му да види резултатите от изследванията и новата експертиза и този път завършват с неуспех.

Така в началото на 2003 г. съдбата доведе, вече пенсионирания вследствие двете негативни оценки на Института по психология, полковник от резерва - Иван Йончев в офиса на Програма Достъп до Информация (ПДИ). С помощта на юридическия екип на ПДИ бе изготвено и на 12 февруари подадено писмено заявление до МВР, на основание Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което той поиска достъп не само до резултатите от психотестовете, а до цялото си лично кадрово дело.

Отговорът на МВР бе писмено решение за отказ, подписано от директора на Дирекция “Човешки ресурси” (ДЧР). Като основание за отказа бе посочена разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от ЗЗЛД, която дава възможност обработването и достъпът до лични данни за определени цели да се уреждат в специални закони, във връзка с Инструкция от 1996 г. на министъра на вътрешните работи, която - забележете! - не е обнародвана, но според същата личните кадрови дела на действащите и на уволнените служители са строго секретни и имат ограничен достъп на ползване.

Отново с помощта на ПДИ отказът бе атакуван като незаконосъобразен пред съда, с куп аргументи, по-важните от които бяха следните:
- съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗЛД всяко лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни;
- инструкцията на министъра не представлява специален закон по смисъла на чл. 1, ал. 4 от ЗЗЛД, тъй като същата не е обнародвана и следователно не е нормативен акт по смисъла на закона за нормативните актове (ЗНА);
- с гриф за сигурност "строго секретно" се маркира единствено информацията, класифицирана като държавна тайна съгласно Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), а личните кадрови дела на служителите на МВР не са визирани в списъка по Приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ.

Докато делото очакваше насрочването си за разглеждане в открито заседание, в Държавен вестник, брой № 35 от 16 март 2003 г. бе обнародвана Наредба № 6 от 19 март 2003 г. на Министерство на здравеопазването За реда и местата за извършване на специализираните медицински и психологически изследвания и на периодичните здравни прегледи и методите за тяхното провеждане. Целият Раздел III от Наредбата урежда реда за провеждане на медицинските и психологически изследвания на служители от служби за сигурност, служби за обществен ред и организационни единици към Министерство на отбраната, МВР, Министерство на правосъдието и Министерство на транспорта и съобщенията, като по силата на чл. 16, ал. 6 достъп до документацията от проведено изследване имат психологът, извършил изследването, изследваното лице и упълномощените от органа , поискал изследването лица. Няма никакво съмнение, че разпоредбите на цитираната Наредба са относими към описвания случай, тъй като според нея изследванията се провеждат от специализираните институции за психологическа диагностика към изброените министерства, каквато институция безспорно е и Институтът по Психология към МВР. Що се отнася до твърдяната от МВР секретност на личните кадрови дела, то особен интерес представлява заключителната разпоредба на Наредбата, според която последната се издава на основание ЗЗКИ и е съгласувана с Държавната комисия по сигурността на информацията.

Може би осъзнали, че няма как отказът да издържи проверката за законосъобразност на посоченото в него основание, ако бъде разгледан от съда по същество, от МВР прибегнаха до следния процесуален финт, водещ единствено до протакане във времето. В съдебно заседание по делото процесуалният представител на МВР поиска от съда да прекрати производството и да остави жалбата без разглеждане, тъй като отказът не бил административен акт годен за обжалване, защото директорът на ДЧР нямал и не е имал качеството администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, а такъв е единствено министърът. Естествено същият юрисконсулт не пожела да обясни на съда, защо след като в МВР са наясно, че компетентен да се произнесе по заявлението е бил министърът, то отказът е подписан от директора на ДЧР.

Така девет месеца след подаването на заявлението за достъп до лични данни, през септември 2003 г., се стигна до решение на Софийския градски съд (СГС), с което отказът на директора на ДЧР бе обявен за нищожен и преписката върната на компетентния орган - министъра за ново произнасяне по заявлението. Мотивите на съда бяха, че и преди изменението (бр. 17 на ДВ от 2003 г.) на Закона за МВР (ЗМВР), с което изрично е посочено, че министърът е администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, пак той е имал това качество по силата на Правилника за прилагане на ЗМВР, според който редът за съхраняване и ползване на личните кадрови дела и служебни досиета се определя от него. Съдебният състав така и не разгледа по същество законосъобразността на отказа на посоченото в него основание. Вместо ново произнасяне по заявлението обаче последва касационна жалба от МВР срещу решението на СГС, която доведе до още осем месеца забавяне, за да се стигне до сегашното, окончателно решение на Върховния административен съд, обявяващо нищожността на отказа и задължаващо министър Петканов да се произнесе по заявлението на Иван Йончев.

През 2003 г. по време на тази съдебна сага, един от може би най-подготвените български рейнджъри Иван Йончев става и член на Международната охранителна асоциация (IBA), но нито този факт, нито впечатляващата му биография, попречват на родните институции да му нанесат още един удар. След петмесечна борба той не успява да стане част от българския батальон в Кербала, тъй като комисията по набирането към Министерство на отбраната му отказва. Въпреки това в момента Иван Йончев е в Ирак, но като наемник на американската армия - той е консултант по сигурността за американска охранителна компания. Що се отнася до битката му с МВР за достъп до личното му кадрово дело и в частност резултатите от двата психотеста, то тя е може би приключила, но само ако министър Петканов този път се съобрази с българското законодателство и му предостави искания достъп до лични данни. В противен случай още един съдебен поход очаква полковника от резерва.