Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 2(62), февруари, 2009 г.

Колонката на гражданина: Предварителният анализ на риска от МВР на 14 януари 2009

Вилям Попов, носител на “Златен ключ” за 2006 г., Граждански клуб “Компетентност и морал”

На 22 януари 2009 г. подадох 111-то си Заявление за достъп до общесвена информа-ция. Защо избрах да разкажа точно за него ще стане ясно от следващите редове.

Със заявление вх. № М-673/22.01.2009 г. поисках от министъра на вътрешните работи да ми предостави следната информация относно действията на МВР по време на протестните демонстрации пред Народното събрание на 14, 15 и 16 януари 2009 г.:

1. брой на гражданите, участвали в протестите (по данни и оценки на МВР) по дни;
2. брой участвали от МВР - полицаи, жандармеристи, полицейски кучета, други специални части (ако е имало такива);
3. брой служители на МВР, командировани в София за охрана на гражданските протести от поделения извън София;
4. брой транспортни средства (стандартни, специални и др.), използвани от частите на МВР – по дни, по видове;
5. брой служители на МВР, ангажирани, наети или мобилизирани  (ако има такива) от МВР лица за отразяване (видео, аудио и/или по друг начин) на събитията;
6. финансови разходи по организацията и изпълнението от МВР на охраната – обща сума, по дни, по статии на калкулацията за разходи – заплати, командировъчни, други допълнителни възнаграждения (ако има такива), горива, амортизационни, други (ако има такива);
7. копия от предварителните оценки на риска, изработени от експерти в МВР (за каквито говори на 14 януари 2009 г. по “Хоризонт” ген. комисар на МВР) по повод осигуряване на охраната и обществения ред на предстоящите тогава граждански протестни митинги пред НС;
8. копия от всички заповеди на министъра, ген. комисар и/или началници от всички нива на МВР, отнасящи се до предварителната организация и реализация на охраната и опазване на обществения ред;
9. копия от всички заповеди, сигнали и/или друга информация, получена в МВР от висшестоящи или други служби, както и изготвени в МВР за външни служби или институции (като например писмото до Кмета на София за сигнал за поставено взривно устройство пред НС);
10. копия от всички отчети в МВР за изпълнение задачите от заповедите по горните т.7, 8 и 9.

В законоустановения 14-дневен срок получих Решение № І-2561/04.02.2009 г. относно предоставяне и отказ за достъп до обществена информация по моето заявление. (Тук си разрешавам да отбележа, че МВР си е взело бележка от предишни решения на Върховния административен съд (ВАС)- две на тричленен и едно на петчленен състав - по повод мои заявления за достъп до информация, с които министрите Г. Петканов и Р. Петков бяха осъдени да ми предоставят исканата информация и в които им бе напомнено, че те са там “за да отговарят на гражданите, а не да мълчат !” В Решението се съобщава, че “Исканата информация по точки 2, 3, 4 и 5 от заявлението не е определена като държавна тайна в ЗЗКИ и като служебна тайна в Списък на категориите информация, подлежащи на класификация като служебна тайна, обявен със Заповед № Із-1349/28.08.2006 г. на министъра на вътрешните работи. Тя представлява обществена информация и може да бъде предоставена на заявителя по реда на ЗДОИ.” Ето и отговорите:

• По т.2 – в охраната на масовите мероприятия, проведени в София на 14, 15, и 16 януари 2009 г. са били ангажирани общо 2270 полицейски служители, от които 280 от дирекция “Жандармерия”. Използвани са 15 служебни кучета. Охраната е била обезпечена с 3 екипа на Главна дирекция “Пожарна безопасност и спасяване”.
• По т.3 – от общия брой полицейски служители, участвали в охраната, 330 са командировани от областни дирекции на МВР и 160 – от зоналните жандармерийски управления.
• По т.4 – при охраната на масовите мероприятия са използвани МПС: 197 броя на 14 януари; 185 броя на 15 януари; 183 броя на 16 януари. За трите дни от Дирекция “Жандармерия” са били осигурени 2 броя водометни амтомобила.
• По т.5 – за отразяване на проведените масови мероприятия по различни начини са били ангажирани 13 служителя на МВР.
• По т.9 – предоставя се копие от писмото на Генералния комисар на МВР до Кмета на Столична община.
• По т.1 – МВР не разполага с данни за точния брой на гражданите, участвали в масовите мероприятия. Информация за броя на участвалите граждани в масовите мероприятия е публикувана в средствата за масова информация, поради което за предоставянето й не следва да се прилага редът на ЗДОИ. Заявителят може да търси по-пълна информация от организаторите на масовите мероприятия.

Факсимиле на копието от писмото на Генералния комисар на МВР до Кмета на Столична община

По останалите точки от заявлението МВР ми отказва информация с мотив: “Не е налице валидно искане за достъп до обществена информация. Правното съдържание на понятието обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е сведение, знание за някого или нещо, свързано с обществения живот в страната. Така формулирано искането за предоставяне на копия от документи не съдържа описание на исканата обществена информация, предвид разпоредбата на чл.25, ал.1, т.2 от ЗДОИ. Молителят, без да посочи видът на исканата информация е пожелал да му бъдат дадени документи и не е претендирал информация от тях като описание на сведение или знание за някого или нещо.”

Защо подадох заявлението:

Докато на 14 януари 2009 г.телевизиите предаваха пряко събитията пред Народното събрание, по “Хоризонт” генералният комисар на МВР гл. комисар Павлин Димитров обясняваше надълго и нашироко как са правили предварителна оценка на риска. Заслушах се внимателно в това твърдение на генкомисаря на МВР и реших да проверя и да се уверя дали това наистина е така или това е поредният популистки фишек, хвърлен безотговорно в публичното пространство за консумация от послушните и малоумни граждани?

Като специалист по управление веднага си представих, че, ако казаното от генералния секретар на МВР е вярно (а то би трябвало да е така в случай на компетентно професионално ръководство), то в министерството трябва да се намират документи относно: очакван брой участници в разрешените от кмета на София протестни действия; планиране на съответен (симетричен) брой полицейски сили; поведение и управление на действията на силите в зависимост от развитието на ситуацията; необходим брой и вид на резервните сили и технически средства и т.н. От особен личен и обществен интерес беше да науча как е направен и какви са резултатите от “предварителния анализ и оценка на риска” (за който специално подчерта генкомисарят на МВР) и по-точно за какъв “риск” става дума и най-важно – как получената стойност на риска е използвана при планирането на предстоящите тогава операции.

Възможните два крайни варианта на плана за действие са следните: “разкошен” вариант (осигуряване на максимално възможния превес в численост и въоръженост на полицейските сили по отношение на гражданските) и “оптимален” (осигуряване на необходимата полицейска сила при минимални разходи на обществени ресурси).  Първият – разточителен, основан на чувството за наличие на неограничени човешки, материални, финансови и психични ресурси; вторият – икономичен, интелигентен, експертен, държащ сметка за ограничените обществени ресурси и тяхното пестеливо изразходване. Първият е лесен за изпълнение и управление и е със сигурни гаранции за рапортуване пред правителството за “перфектно изпълнена задача”; вторият изисква висока експертност, интелигентност и отговорност на професионалите от МВР. Първият е под силното влияние на големите очи на страха; вторият – на експертността и достойнството.

Какво видях зад предоставената ми информация:

• МВР не е имало предварителна оценка за очаквания брой участници в протестните демонстрации пред Народното събрание на 14 януари 2009 г. и следователно не е могло да направи никакъв “предварителен анализ (оценка) на риска”. То явно е планирало охраната на демонстрациите през големите очи на страха с голям “коефициент на запас”. Няма друго обяснение за хвърлянето срещу мирни граждани на 2270 полицаи (в т.ч. 280 жандармеристи), 15 кучета, почти 200 МПС.
• От прокрадналите се предварително в медиите сигнали при планирането на операциите по охраната на обществения ред може да се направи извода, че МВР се е ръководило от аналогии с предишни сериозни инциденти пред НС и големите очи на страха, т.е. от виртуални представи и модели с еднопосочни преувеличения от вида “ами ако стане така и така...”, “ами ако тълпата бъде агресивна и атакува НС...” и т.н. Това заключение се подкрепя от цялостния ход на развитие на действията на силите за сигурност по време на митинга, последвалото писмо до столичния кмет и употребата на несъразмерна сила, съпроводена с предварителна настройка на полицията и жандармерията, изразила се в многобройни насилия над мирни граждани и, както се оказа от отговорите на министъра на вътрешните работи на депутатско питане – на прекомерно голям брой арестувани (148 лица) с нищожен процент от тях, признати от съда за виновни (1 осъден).   
• Благодарение на много грешната предварителна оценка на очакваната ситуация пред НС, МВР е хвърлило ненужно и неоправдано големи сили и средства за охрана на гражданските протести пред НС на 14 януари 2009 г. и министърът на вътрешните работи носи лична отговорност за излишното изразходване на бюджетни средства на данъкоплатците
• Организирането и управлението от МВР на действията на силите за сигурност пред Народното събрание на 14 януари 2009 г. са доказан пример на лошо управление, осъществено некомпетентно и основано на критерии, нямащи нищо общо с гражданския интерес.  
• Дори повърхностният преглед на писмото на МВР до Кмета на столична община буди сериозни подозрения в достоверността на изнесения факт (в 9.35 ч. на 14.01.2009 г. на “горещата” линия на МВР е получен сигнал от администратор на Интернет сайт за съобщение, според което са огласени намерения за взривяване на самоделно взривно устройство) – липсват каквито и да са доказателства, говори се за някакъв администратор на някакъв сайт, който прочел за съобщение, в което се говори за намерение. Освен всичко, МВР информира, че “са предприети спешни мерки за проверка на сигнала” и в същото време се обръща към столичния кмет с неясната формулировка “С оглед на Вашите правомощия, Ви моля за своевременно предприемане на необходимите действия.”

На фона на изложеното дотук (факти и анализи) изявленията и оценките на министъра на вътрешните работи и на министър-председателя за адекватно и професионално поведение на полицията по време на гражданските протести пред НС на 14, 15 и 16 януари 2009 г. са поредното публично доказателство за космическото растояние между управляващи и граждани по отношение на основното гражданско право на “добро управление”, прозрачност, компетентност, контрол и т.н. Те са поредното доказателство за виртуалния свят, в който упорито продължават да живеят управляващите, нямащ почти никакво сечение с реалния свят и да ни представят от “там” своите отчети за големи успехи, безгрешност и недосегаемост.

Продължението:
На 26 февруари 2009 г. подадох чрез МВР жалба до ВАС срещу частичния отказ на министъра на вътрешните работи да ми предостави информация по точки 6 – 10 от заявлението. Очаква се насрочване на дело.
Приготвям заявление за достъп до информация до столичния кмет с цел да проследя и оценя неговите действия като реакция на писмото до него от МВР във връзка със “сигнала” за взривно устройство пред Народното събрание.