Информационен бюлетин Фондация Програма Достъп до Информация
ISSN 1313-6496
Брой 2(62), февруари, 2009 г.

Коментар на юриста: Какво означава полицейска регистрация и правомерно ли се обработват данните от МВР в подобни случаи?
Фани Давидова, ПДИ

Често граждани се обръщат към правния екип на ПДИ със следния въпрос:
Правомерно ли е обработването на лични данни от страна на органите на Министерство на вътрешните работи (МВР) в случаите на т.нар. „полицейска регистрация“? Какво означава полицейска регистрация, кога се извършва и кога следва да се заличава с оглед защитата на личните данни на гражданите?

Коментар

Законодателство в България

Редът и условията за извършване на полицейска регистрация се определя с Наредба за реда за извършване на полицейска регистрация, издадена от МВР,  в сила от 29.01.2004 г.

Полицейската регистрация представлява вид обработване на лични данни за определени лица, която се осъществява при условията на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Полицейските органи регистрират лица - български и чужди граждани и лица без гражданство, срещу които е започнало наказателно преследване за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Полицейската регистрация се извършва чрез запис на лични данни на определено лице в полицейски регистър и запис на данни в карта за полицейска регистрация, както и  в дактилоскопна карта. Номерът от полицейския регистър, с който е осъществена регистрацията, се пренася върху изготвените карта за регистрация и дактилоскопна карта.

Снемането на полицейската регистрация се извършва по два начина:
- въз основа на писмена заповед на Министъра на вътрешните работи или на упълномощени от него длъжностни лица по мотивирано предложение от директорите на националните и териториални служби на МВР, чиито структурни звена са извършили регистрацията;
- след писмено мотивирано искане на регистрираното лице или на негови наследници при смърт на регистрираното лице. Към искането се прилагат документи, удостоверяващи наличие на основание.

Практика на КЗЛД по въпроса с полицейската регистрация

В Решение № 8 от 2007 година Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) отбелязва:
„Законът за защита на личните данни урежда защита на правата на физическите лица при обработването на техните данни, дотолкова, доколкото обработването не се извършва за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство. В тези случаи, съгласно чл. 1, ал. 5 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), контролът по обработването се възлага на съответния държавен орган. В този смисъл Законът за МВР се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни, когато данните се обработват за целите на националната сигурност и обществен ред, а Министърът на вътрешните работи следва да осъществява контрола по обработването на лични данни. От друга страна, законодателят в чл. 165 от Закона за МВР предоставя контрола по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни на Комисията за защита на личните данни.“

В две свои решения (Решение № 8 от 21.03.2007 година и Решение № 16 от 05.07.2006 година) Комисията е установила нарушения от страна на органите на МВР при съхраняване на данни от полицейски регистрации. И в двата случая полицейската регистрация не е била снета, въпреки отпаднало основание за нейното съхраняване.И в двете цитирани решения КЗЛД счита обработването на лични данни от страна на МВР за незаконосъобразно и е задължила МВР да унищожи полицейските регистрации на жалбоподателите. Отделен е въпросът, че МВР не е санкционирано, каквато възможност има КЗЛД.

Практика на Европейския съд по правата на човека

В делото S. and Marper v. the United Kingdom Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) ограничава правото на европейските правителства да съхраняват неограничено генетичен материал, генетични профили и пръстови отпечатъци на лицата, обвинени в извършване на престъпление, но неосъдени впоследствие. Голямото отделение (Grand Chamber) на ЕСПЧ, състоящо се от 17 съдии, с единодушно решение от 4 декември 2008 г. заключава, че разпоредбите на Закона за полицията и доказателствата в наказателното производство (Police and Criminal Evidence Act) на Великобритания, които позволяват неограничено във времето съхранение на ДНК профили, клетъчни проби и пръстови отпечатъци, нарушават чл. 8 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, касаещ неприкосновеността на личния живот. Според ЕСПЧ е недопустимо посочените лични данни да се съхраняват неограничено без оглед на това дали лицето е оправдано, дали е непълнолетно или малолетно и пр.