Информационен бюлетин
Брой 4(52), април, 2008 г.

Електронният достъп до информация - между стратегията и истината?
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Какво да правим в случая, когато органите не са публикували информация, която според нас те трябва да публикуват? Почти нищо. Да се съветваме с адвокати и експерти какво да правим и в резултат трябва да подадем заявление и да изчакаме предвидения в закона срок.

Вместо да се направи преглед какво трябва да се публикува според сега действащите закони, а и да се види какво правят най-напредналите в това отношение страни, нашите държавни служители започват да правят стратегии за е-правителство. Представят профанизирани модели за предоставяне на услуги и информация и откриват тези модели дори в Древния Египет. Това се смята за стратегически подход. Преди време, когато беше моден системният подход, на тези простички модели, които могат да обяснят всичко и не обясняват нищо, им се казваше „системен модел“. Оттук влиза информацията - оттам излиза, ако не излиза – лошо. В областта на управлението „иновациите” не винаги са с положителен резултат.

Третата причина е свързана с първите две. Обикновено се похарчват по няколко пъти безмислени пари за технология, вместо да се направи предварителният анализ към какви резултати наистина се стреми правителството. Затова и всичко става бавно, скъпо и без видими резултати. Какво от това, че може да си подадете искане за информация онлайн, ако ще ви поканят да си платите на каса в институцията, както се случва почти винаги. Вие може да подадете заявлението по Интернет, но държавният орган не може да ви изпрати информацията онлайн – най-малкото трябва да ви видят, да си платите, да подпишете протокол и тогава да си вземете търсения лист или диск. Нищо, че всеки има право да получава информация от държавните органи без граници и бюрократични спънки. Този основен принцип на електронното правителство обикновено буди недоумение у висшите и нисши служители. Как така всеки?,Нека си купи електронен подпис и тогава ще получи каквото може.

Както наскоро каза ръководителят на електронното правителство в България, „вие може да говорите за информация, но ние говорим за услуги”. Така че, с една дума, говорете си колкото си искате. Ние си имаме стратегия и планове.

Ние имаме странен опит със стратези не само от правителствените среди.
Искахме да подобрим страницата си в Интернет. Обърнахме си към специалист, очаквайки да получим оферта и съответно да проведем разговор за това какви са вижданията ни за подобряване на съществуващата Интернет страница. Вместо това получихме безкрайни разговори за това, че трябва първо да си изясним стратегията, а след това да се обръщаме към фирмата. Трябва ли да отбелязвам, че нашата стратегия беше определена години назад и по цялото развитие на организацията се виждаше, че е определена правилно, а дори за това ни беше дадена една от най-престижните награди. Домораслият стратег обаче, някъде на някакво обучение му бяха казали за стратегиите и той го повтаряше като папагал. Наскоро след това този собственик на фирма стана държавен служител от висок ранг в областта на информационните технологии. Очевидно, правителството търси да назначи на работа стратези.

Програма Достъп до Информация от няколко години специално наблюдава и анализира активното публикуване на информация онлайн на страниците на българските държавни институции и публикува резултатите от този наблюдения.

Въпреки нашите препоръки и тенденциите в областта на електронния достъп до информация, положението с публикуването на информация на страниците на институциите видимо не се променя. Сравнителните резултати могат да бъдат видени на:
http://www.aip-bg.org/documents/monitoring_web_08.htm

Какви са причините за това?

Първо, абсолютно релевантни за развитието на нещата в България, свързани с електронното правителство, са причините, посочени в статията в „Икономист”. Наистина няма конкуренция и някак си не може да има без съгласието на правителството. Ето защо - каквото се публикува, на това трябва да сте доволни.

Второ, според проучването държавните органи са склонни да публикуват неутрална и непроверяема информация. Това са стратегии, планове, услуги и т.н. географски очерци за общината, която се намира „насред Балкана”. Ако обаче търсите изпълнението на тези стратегии и програми, ще трябва да подадете заявление, макар и тогава не е сигурно дали няма да засегнете интересите на някое трето лице.

Споменавам това, тъй като това е най-често срещания мотив за отказ при подаване на заявления за обществена информация в България.
Като си помислиш, то едва ли се среща документ, в който да не се споменава някое трето лице – или физическо или фирма, а не дай си боже държавен служител. Но ако търсите информация, свързана с работата на институцията, нейните договори, подържаните регистри – всичко това може да е проблем, за разлика от пожелателното мислене –стратегии и планове.

В еднa своя статия (Electronic Government and Access to Issues for Consumers and Citizens, публикувана засега само на унгaрски) Дейвид Банисар, директор на Програмата за достъп до информация на организацията Прайваси Интернешънъл, отбелязва трите важни аспекта за развитието на електронното правителство, а именно: