Информационен бюлетин
Брой 7(43), юли, 2007 г.

Достъпниците по света: Санкции за неизпълнение на задължението за предоставяне на достъп до информация
Александър Кашъмов, Диана Банчева, ПДИ

Една от дискусиите, които протекоха в Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията през месец юли, бе свързана със санкциите за служители, които отказват да предоставят обществена информация или да разгледат заявления за достъп до информация. Въпросите бяха поставени от Рой Пелед от "Движение за свобода на информацията", Израел. Във връзка с работата на неговата организация за подобряване на законодателството и практиките, свързани със свободата на информация в Израел, Рой Пелед попита застъпниците, членове на Мрежата, за съществуващите правни норми за налагане на санкции в такива случаи, примери от практиката за налагането на подобни санкции, аргументи "за" и "против" налагането на санкции за отказ да се предостави информация или да разгледат заявление за достъп, както и към кого трябва да бъдат насочени съответните наказания.

Румъния

За ситуацията в Румъния отговор в Мрежата даде Кодру Врабие, стажант в Access Info Europe. Според чл. 21 (1) от Румънския закон за свободен достъп до информация от обществен интерес, при отказ на отговорен служител да предостави информация, той може да бъде подведен под дисциплинарна отговорност. Всеки ощетен заявител може да подаде жалба срещу такъв отказ в рамките на 30 дни. От практиката Кодру споделя, че служителите често изпадат в ситуации между чука и наковалнята - от една страна, налице са санкции за неспазване на закона, от друга – опасността да загубят на работата си, ако спазят закона, но това не съвпада с интереса на техните началници. Според Кодру, "докато ръководителите на обществените институции са политически фигури, държавните служители ще са поставени под политически натиск да нарушават закона, за да не изгубят работата си".. Ето защо той предлага санкциите да са насочени към ръководителя на административната структура, а не към служителите. По този начин, служителите ще бъдат поощрени да спазват и прилагат закона, смята той.

Словения

В Словения Комисарят по информацията е органът, който може да наложи административно наказание на служител, който не е изпълнил разпоредбите на закона. Налагането на такова наказание може да се обжалва пред съд, казва в отговор на запитването словенският комисар по информацията Наташа Пърч. Глоба в размер от 600 до 1200 евро очаква служител в администрацията, ако този служител без основание не предостави поискана обществена информация в законоустановения срок или не поддържа актуален регистъра на обществената информация, както и друга, задължителна за публикуване информация, според чл. 39 от словенския закон.

За четирите години, през които е действал Законът за достъп до обществена информация в Словения, не се е налагало да се налага наказание нито веднъж. Няколко пъти телефонно обаждане с предупреждение за това е било достатъчно за спазването на процедурите и изпълнението на задълженията по закона, споделя Пърч от практиката си.

Шотландия

Дейвид Голдбърг от "Кампания за свобода на информацията" цитира съответните разпоредби от Шотландския закон за свобода на информацията относно санкциите. Член 65 от закона гласи: "лице, за което се отнася този параграф и което, с намерение да попречи на разкриването на информация или част от информация, на която заявителят има право, измени, повреди, зачеркне, заличи, унищожи или скрие документ, съхраняван от институцията, извършва нарушение". По силата на същата разпоредба, това лице подлежи на незабавна глоба, която не надвишава ниво 5 по стандартната скала на административните наказания.

Няма информация за налагането на санкции за непредоставянето на информация от служители, казва Дейвид Голдбърг.

Унгария

Член 177б от Наказателния кодекс на Унгария гласи: "(1)Всяко лице, което в нарушение с разпоредбите, гарантиращи достъп до обществена информация: a) не изпълни задължение да предостави информация; б) изопачи или направи недостъпна обществена информация; в) разпространява или публикува обществена информация, която е неистина или е била изопачена, извършва престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до две години, общественополезен труд или глоба. (2) Действията, посочени в параграф (1), се възприемат като углавни престъпления и се наказват със затвор до три години, ако те са извършени с цел нерегламентирана финансова придобивка или изгода“.

Адам Фолдеш от Унгарския съюз за граждански свободи споделя, че е имало няколко опита да се използват горепосочените разпоредби, но те така и не са стигнали до съда.

Фолдеш пояснява, че е имало дебат при приемането на Унгарския закон за достъп до информация, с електронни средства да се въведат санкции за служителите, които отговарят за публикуването на информация онлайн. Санкцията щяла да представлява глоба, която се взема от бюджета на институцията. Другото предложение било глобата да се приспада от заплатата на ръководителя на съответния орган. Унгарският парламент не взема предвид предложенията и на практика не приема механизъм за налагането на ефективни санкции. Наказателните санкции пък са твърде строги, за да бъдат прилагани, подчертава Фолдеш. Според него, някои санкции или поне възможности за санкциониране са необходими в страни, в които прилагането на закона не е силно, въпреки че много строгите санкции също могат да нарушат функционирането на правната система.

В един случай, когато съдът е наложил персонална глоба на кмет, който е отказал да изпълни съдебно решение за предоставяне на информация от обществен интерес, санкцията се е оказала ефективна и информацията е била предоставена, споделя Адам Фолдеш.

Обект на санкциониране в подобни случаи трябва да бъде упълномощеният да взема решения по предоставянето на информация. Ако това е ръководителят на институцията, той трябва да поеме отговорността. Ако служител има определени със закон задължения за предоставяне на информация, като например публикуването на информация онлайн, тогава той също трябва да е обект на санкция при неизпълнение на тези задължения.

Ямайка

Според член 34 от Закона за достъп до информация в Ямайка: "Лице извършва нарушение, ако във връзка с официален документ, на който всеки има право на достъп според този закон, той: а) измени или повреди; б) зачеркне или заличи; в) унищожи или г) скрие документ, с намерение да попречи на разкриването му". Алинея 2 от същата разпоредба определя санкциите, които могат да бъдат наложени за такова нарушение, след производство по съкратена процедура пред районния съд - глоба, която не надвишава 500,000 долара; затвор до 6 месеца или комбинация от двете, пише в отговор на запитването Каролин Гомес от организацията "Ямайци за справедливост".

САЩ

Американският закон за свобода на информацията съдържа разпоредби за санкции, които не се познават добре, и по информация на Кристин Адер от организацията "Архив Национална сигурност" не са използвани досега. Към настоящия момент няколко предложения за изменения на Закона за свобода на информацията чакат гласуване в Сената на САЩ. Единият проектозакон е приет от Камарата на представителите през март 2007 г., докато проектозаконът на Конгреса още не е гласуван. И двете предложения съдържат нови разпоредби за санкции за институциите, които забавят разглеждането на заявления за достъп до информация и не отговарят в законоустановения срок от 20 дни. Първоначално двата проектозакона са представяли различен подход към проблема с наказанията за неизпълнение на Закона за свобода на информацията.

Предложенията, внесени в Камарата на представителите, включват разпоредба, която ще попречи на институциите да събират такси за разглеждането на заявления, ако не отговорят на запитванията в рамките на законоустановения срок от 20 дни. Проектозаконът на Сената първоначално включвал различна разпоредба, която щяла да изключи възможността за позоваване на ограниченията в закона, ако институцията не спази законоустановения срок за отговор (освен в случаите, когато предоставянето на информация би увредило правото на лична неприкосновеност или националната сигурност). Това предложение било подложено на силна критика от страна на изпълнителната власт. Ето защо сенаторите-вносители се съгласяват да го заменят с предложената от Камарата санкция, във формата на лишаване от такси, споделя Адер.

Канада, Нова Скотия

В своя отговор Дарси Фарди - бивш комисар по достъпа до информация в канадската провинция Нова Скотия, споменава, че според Федералния закон за достъп до информация на Канада, възпрепятстването на достъп до информация е наказуемо и подлежи на глоба, на лишаване от свобода или на двете. Фарди споделя, че не е запознат със случай, в който разпоредбите на закона да са използвани.

По силата на чл. 47 (1) от Закона за достъп до информация в Нова Скотия, една от провинциите на Канада, на лице може да бъде наложена глоба от $2,000 или лишаване от свобода за 6 месеца, ако злонамерено разкрие лични данни. Преди време за такова деяние е било повдигнато обвинение срещу министър от правителството на провинцията. В резултат на това той е подал оставка. Според параграф 1а) от същата разпоредба, на подобно наказание подлежи лице, което съзнателно е изменило документ, попадащ в обхвата на Закона за свобода на информацията. В Нова Скотия не е имало обвинения по тази разпоредба.

Черна гора

Глоба в размер от десет до сто минимални работни заплати може да бъде наложена в Република Черна гора на обществена институция, която: не изготви и не публикува Наръчник за достъп до информация; не създава условия за достъп до публични регистри или документи, които институцията съхранява; не направи възможен достъпът до информация за хора с увреждания, във формата и по начин, от които те се нуждаят; не предостави на заявител информация или част от нея, когато я съхранява (чл. 27 от Закона за свободен достъп до информация). За двете години, през които в Черна гора действа Законът за свободен достъп до информация, разпоредбата не е прилагана, казаха от Асоциацията на младите журналисти, Черна гора.

Грузия

В Грузия по силата на Административния кодекс, всяка институция трябва да определи служител, който да предоставя обществена информация. В отговор на запитването Тамар Гурчиани от Асоциацията на младите адвокати в Грузия пише, че грузинското законодателство не предвижда изрична отговорност за служители по достъпа до информация, които не предоставят информация или не изпълняват задълженията си. В Административния кодекс на Грузия не са предвидени санкции за непредоставяне на информация или за ненавременно предоставяне на информация.

Наказателният кодекс на Грузия обаче, предвижда подвеждане под отговорност, при използване на служебно положение за неправомерно ограничаване на правото да се разкрива и разпространява информация, ако това непредоставяне доведе до сериозни вреди. Грузинският закон за административните услуги, в който са определени правилата и условията за извършване на обществени услуги, предвижда налагането на дисциплинарни наказания от страна на обществени институции или високопоставен служител за неизпълнение или за лошо изпълнение на служебни задължения. В резултат на подадените от Асоциацията на младите адвокати в Грузия жалби до административни органи, четирима служители са били подведени под административна отговорност за непредоставяне на обществена информация, като един от тях е бил освободен от длъжност. По този начин практиката на непредоставяне на информация или отказите да се разглеждат заявления от служители в грузинската администрация са били елиминирани, споделя Тамар Гурчиани.

Според Гурчиани, санкциите трябва да са насочени към служителя по достъпа до информация, ако той е упълномощен да решава по заявленията самостоятелно. Ако решението се взема на по-високо ниво - от ръководителя на административната структура, тогава отговорността трябва да падне върху него.

България

В България непроизнасянето в срок по заявление за достъп до обществена информация е административно нарушение и се наказва с глоба от 50 до 100 лв. Наказанието се налага на виновния държавен служител или на юридическото лице, в случаите, когато задълженият да предоставя информация е например фирма, финансирана от държавния бюджет (чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ). Нарушенията се установяват от длъжностни лица, определени от съответния министър или друг орган на власт, а за юридическите лица и другите задължени по чл. 3, ал. 2 от ЗДОИ – от министъра на правосъдието. Съответният министър пък издава наказателните постановления.

Процедурата за установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания бе уредена едва през 2007 г. Дотогава, поради недобра уредба (законова празнота), тя беше неприложима на практика. Проектозаконът за изменение и допълнение на ЗДОИ, с който бе уредена процедурата, бе внесен от Мартин Димитров и Иван Сотиров от ОДС и изготвен като текст от правния екип на ПДИ.

Определени пороци в действията, свързани пряко или косвено с предоставянето на обществена информация, са престъпления по глава 9 от Наказателния кодекс. Съставянето на официален документ, в който се удостоверяват неверни доказателства, е такова престъпление в отделни хипотези на кодекса. Престъпление е и унищожаването, скриването или повреждането на чужд документ (чл. 319 от Наказателния кодекс). Досега няма данни за реализирането на административна или наказателна отговорност.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 02.08.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP