Информационен бюлетин
Брой 4, м. април 2004

На 25.04.2004 г. излезе решение № 3508 на Върховния административен съд на РБ - V отделение, 3-членен състав с председател Александър Еленков, с което ВАС отменя мълчаливия отказ на председателя на Сметната палата да предостави достъп до информация, касаеща декларация за имущественото състояние на члена на ВСС Йордан Иванов, на главния редактор на в. "Тунджа" Диана Бончева в град Ямбол. Делото е образувано по касационна жалба на главния редактор срещу решение на СГС от 15.07.2003 г.

Фактите

През м. юли 2002 г. Диана Бончева подава искане до Сметната палата за достъп до информация, която се съхранява в публичния регистър на висшите държавни длъжности относно декларацията за имущественото състояние на апелативния прокурор в Бургас Йордан Иванов.Искането касае периода 2000 - 2002 г. Информацията е необходима във връзка с журналистическо разследване, за което е нужно да се знае дали г-н Иванов въобще е подавал декларации, какво съдържат те, има ли промяна в имущественото му състояние.

Председателят отказва да предостави исканата информация с мотива, че в качеството си на апелативен прокурор г-н Иванов не е висш държавен служител. Това е поредният пример за широко установилия се формализъм в администрацията.

С ново заявление Диана Бончева уточнява, че иска да й се предостави информация относно декларациите за 1999 и 2001г. на г-н Йордан Иванов в качеството му на член на ВСС. В същото заявление се иска и информация за извършени проверки по декларациите и наложени санкции за неспазване на срока по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.

По това заявление следва мълчалив отказ, въпреки че Диана Бончева, в качеството си на главен редактор, принадлежи към тесния кръг лица, които имат право на достъп. Завежда се дело в СГС.

На 25 юни 2003 г. по делото в СГС председателят на Сметната палата се явява лично и заявява становището си, че жалбата е недопустима. Аргументите са повече от противоречиви:
· отрича да е отказвал достъп до информация
· нямал никакво задължение да я предоставя
· недопустимо било да се огласява подобна информация преди да са съобщени имената на неподалите декларация /искането било направено преди да са съобщени имената за 2002 г./.

СГС решава, че правилно е отказан достъп до информация, с мотивите, че това са лични данни и че жалбоподателката е поискала копие от самите декларации.

Според съда единствената публична информация била дали лицата са подали декларации или не, но не и съдържанието - тоест, действителното състояние на тяхното имущество.

Решението на ВАС

По жалба по така постановеното решение 3-членен състав на ВАС отмени решението на СГС и отхвърли мотивите. Съдия Еленков - докладчик по делото пише: "Идеята, изразена от Законодателя в целия Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, която личи дори от самото наименование на закона, е имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности да е винаги известно. Касае се за своеобразна антикорупционна мярка която не може да бъде дерогирана чрез ЗЗЛД."

По-нататък съдът подчертава, че, когато става въпрос за лични данни и източникът на тези данни е публичен регистър, те трябва да се предоставят без да се търси съгласието на лицето /чл. 35, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни/.

Александър Кашъмов, адвокат по делото:

Решението на ВАС е важно в две насоки - първо, заради решаването на общия случай и като превенция на други случаи; второ, защото постави граници на широкото тълкуване на понятието лични данни и ограничи опасността такова тълкуване да се установи в административната практика.

ВАС върна делото за ново решение на председателя на Сметната палата, в което той да се съобрази с указанията на съда. Практиката обаче показва,че когато решението е формулирано по подобен начин, често следва нов отказ. Обратно, в случаите, когато съдът постанови, че "задължава органа да предостави исканата информация", решението обикновено се изпълнява.

Фани Давидова, юрист в ПДИ:

С това решение ВАС приема, че публичните личности следва да бъдат в по-голяма степен открити в сравнение с обикновените граждани, тоест, имат по-малък обем на защита на личните данни. Тази теза е призната и от Законодателя с приемането на Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи държавни длъжности. Промените в този закон, за които писахме в януарския брой на бюлетина, бяха приети от Народното събрание на 28.04.2004 г. Приетите промени разширяват кръга на лицата, задължени да предоставят информация за имуществото си. Друга положителна промяна е предвиждането на санкции за лицата, които не подадат или подадат непълна или невярна декларация за имущественото си състояние. Смелостта на законодателите обаче не достигна, за да направят този регистър същински публичен, т.е. достъпът до него да бъде свободен за всеки.