Информационен бюлетин
Брой 3, м. март 2004

Обида ли е истината?
Щрихи към историята на журналистиката у нас и детайл от аналите на родното правосъдие


Веселка Венкова, координатор на ПДИ, Пловдив

Харитон Генадиев е първият български журналист, осъден ефективно за обида. Присъдата е "един месец затвор без всякакво ходатайство за смекчаване и замяна на затвора с глоба." Постановява я Пловдивският апелативен съд, след като две седмици по-рано "Генадиев се признава за невиновен и се оправдава" от Окръжното съдилище. Годината е 1891-ва. Френски възпитаник, дипломат, публицист и преводач Харитон Генадиев е стопанин и редактор на първия български всекидневник "Балканска зора", излизал в Пловдив от 1 март 1890 до 25 май 1894 г.

В бр. 291 от 1891 г., под рубриката "Последни новини" в. "Балканска зора" съобщава, че "вчера ( 5 март - бел. авт.) в 4 часа след обяд, Окръжният съд започна да разглежда углавно дело". По-надолу четем: "интересен процес, пръв по своя род в аналите на българското правосъдие." Не по-малко любопитно е, че на 14 август същата година Харитон Генадиев е осъден на два месеца затвор, защото е нанесъл оскърбление на Пловдивския окръжен съд по повод служебните му действия. И още - съдът признал Генадиев за рецидивист, защото веднъж вече бил съден за оскърбление.

Очевидно писането на нелицеприятни статии, съдържащи факти, "докачащи" властите, никога не е било безопасно занятие. Освен това вместо да се доказва, че написаното не е вярно (ако е така!) и преди повече от век е било по-лесно да се потърси член от съответния закон, който санкционира истината. Процедурните хватки явно не са били на мода тогава и съдът е действал немедлено. Само за шест месеца и година след като всекидневникът "Балканска зора" успява всеки ден да стигне до редовните си читатели, Харитон Генадиев вече е "оскърбител"-рецидивист, което не му е попречило от 1903 до 1907 г. да е началник по печата на Външното министерство и шеф на Българската телеграфна агенция. А по-късно (за две години: 1912-1914) и секретар на кабинета на Фердинанд.

Родното правораздаване може да не имало кой знае каква практика едва десетилетие след Освобождението, но е действало в духа на законността. Кадрите са възпитаници на "стара Европа", а у нас още не е била забравена мъдростта "криво седи, право съди стар кадия". И след като фактите са известни, да проследим хронологично този "пръв по своя род процес".

В статия от бр. 258/1891 г. на "Балканска зора" са цитирани две обстоятелства - "отвличането на инж. Владимир Луцки (висш български чиновник) от руски гавази пред очите на турската полиция, против всички международни закони и обичаи" и "свободното движение из турската столица на убиеца Тефик бей." Окръжният съд в Пловдив получил оплакване от някой си Рашид бей - вакъфски комисар, според когото в публикацията султан Мурад бил оскърбен, защото бил представен като "безсилен".


Редакционният екип на в. “Балканска зора”. Д-р Никола Генадиев, Харитон
Генадиев, Иван Стоянович, Владимир Неделев (отляво надясно)

Процедурата се задействала светкавично, но вестникарите са имали репортерски рефлекс и държали своите читатели в течение на скандала. Те публикували обвинението на прокурора, квалифицирал написаното като "нападение срещу султана - нашият сюзерен, който за нас трябва да стои по-високо и от княза".

По време на процеса редакторът на "Балканска зора" - Харитон Генадиев развива "вкратце значението, което може да има една осъдителна или оправдателна присъда и свърши с пълна довереност в безпристрастието и патриотизма на съдиите". Залата била пълна с превъзбудена публика, която с трескаво нетърпение очаква решението на съда. Вън от съмнение е политическата основа на това дело, гледано едва шест години след Съединението на Източна Румелия с Княжество България. "Съдилището се оттегля на съвещание" и само след половин час, "всред мъртва тишина председателят прочита резолюцията, с която Харитон Генадиев се признава за невиновен и се оправдава". Обща радост и шумни ръкопляскания посрещат това решение на Окръжния съд, пише "Балканска зора" и само след десет броя, в № 304/1891 г. четем: "Пловдивският апелативен съд в състав произнесе присъда, с която ни осъди на един месец затвор. Тази присъда на апелацията изненада и нас, и присъстващата публика, която тоже беше многобройна, но която вместо с ръкопляскания, както това бе в Окръжния съд, със смайване и униние на душата посрещна прочитането на резолюцията. Уверени сме, че тази присъда ще произведе същото впечатление и навсякъде - вътре и вън от България".

Защитата в лицето на адвокатите и редовни автори на вестника Владимир Неделев и д-р Никола Генадиев, наред с етичните съображения и засегнатото национално достойнство на "толерантния български народ", изтъква липсата на основание за обвинението на прокурора. Защитниците настояват делото да се прекрати, тъй като престъпление по чл. 24 от Закона за печата (публикуван в "Държавен вестник" от 29. 12. 1887 г.) се преследва по писмено заявление или искане, представено от дипломатически агент или по дипломатически ред, а не по тъжба на вакъфския комисар Рашид бей. (По това време - 1891 г. Турция няма дипломатически агент у нас и от 1882 г. Княжество България води преговори с Високата порта да изпрати такъв представител. Но турски посланик у нас няма, защото нормалните дипломатически отношения биха признали независимостта на младата държава. - бел. авт.)

Ето какво гласи и членът, по който Харитон Генадиев става първият български журналист осъден за клевета: "Оскърблението или клеветничеството, нанесени чрез печата на особата на иностранните господари, с които България се намира в приятелски отношения, се наказват със затвор от 1 месец до 1 година" - чл.24 от Закон за печата (1887г.).

Това е историята. Все пак въззивната инстанция е определила минимално наказание. Може би кадиите са се сетили, че е "против човешката натура български съдии да осъдят българин, че казал няколко думи, уж оскърбителни против султана"(из защитната реч на д-р Никола Генадиев, говорил час и половина пред съдиите). Обективността на "осъдената" информация не е предмет на интереса ни, никой не е оспорил фактите, изнесени в "Балканска зора" в бр. 258/1891г. Което пък не е попречило на съда да "удовлетвори" претенциите на един вакъфски комисар, било при липса на законен повод.

Ето как в историята и на българската журналистика, и в "аналите на българското правосъдие" влиза процесът на първия наш всекидневен вестник "Балканска зора" за оскърбление на султана. Нямали сме практика в делата за обида и клевета. Оказва се, че тя е 113 годишна.

Източници:
В. "Вестник на вестниците", бр. 124/1940 г.
В. "Балканска зора", бр. 291, 292, 293, 294, 304/1891 г.
В. "Марица", бр.295/1992 г.


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 01.04.2004 • © 1999 Copyright by Interia & AIP