Интервю с Янка Петкова, OFFNews, носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Най-добри журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация“
 Янка Петкова |
Честита награда „Златен ключ“! Разкажете, моля, повече за читателите на нашия бюлетин за интереса ви към донорството и казуса с националната програма за насърчаването на трансплантациите.
Благодаря! Първият ми досег с темата за донорството и трансплантациите беше преди 7 години, когато се срещнах с родители, чиито деца се нуждаеха от чернодробна трансплантация. Фондът за лечение на деца в чужбина по онова време им беше отказал финансиране. Аргументът беше, че и у нас се извършва присаждане на черен дроб на деца. Националният консултант, от когото зависеше решението на фонда, беше проф. Любомир Спасов. По стечение на обстоятелствата той беше и директор на болница “Лозенец”, където се правеха такива трансплантации. Резултатите при най-малките обаче бяха спорни. В онзи момент разследването нищо не промени (това се случи доста по-къснопо по други поводи), но хората, с които се запознах, и покъртителните истории на децата им ми създадоха траен интерес към темата.
През 2019 г. OFFNews беше медиен партньор на кампанията “Да! За живот!”. Тогава правих интервюта с координатори по донорство и трансплантолози. Срещнах се с хора, които живееха втори живот след присаждане на орган и го правеха толкова дръзко и пълноценно, че силно ме респектираха. Контактите ми с тях продължават и до днес.
Затова, когато ме потърсиха по повод усвояването на средствата по националната програма за донорство и трансплантации, изобщо не се замислих. Програмата е петгодишна и в нея са заложени дейности със съответното финансиране. Осъществява се от Изпълнителна агенция “Медицински надзор” (ИАМН), която е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, под контрола на директорката на ИАМН Иванка Динева.
Имаше съмнение, че средствата по програмата се харчат неправомерно. Дейностите за популяризиране на донорството започнаха през последните три месеца на 2024 г. и в този кратък период ИАМН разви особено бурна дейност. Почти ежедневно бяхме информирани за поредната проява, на която присъства директорката Иванка Динева.
Поискахме да разберем какво струват всички тези събития, тъй като не виждахме в тях реален принос за популяризиране на донорството. Така изпратих първото заявление за достъп до информация, признавам бяха ги засипала с въпроси. За моя изненада получих много подробен отговор, който напомняше по-скоро на художествено произведение, защото изобилстваше от емоционални отклонения и удивителни знаци. Нямаше обаче особена конкретика колко е струвало всяко от събитията и кой го е осъществил. По един от въпросите имаше отказ. За наша изненада, получихме подробна информация за друга част от програмата - обучението на специалисти. Там се натъкнахме на един “интересен” 4-дневен онлайн курс, организиран от Centro Consorzi, Италия, който струва близо 360 хиляди лева. Решихме да проверим кой е този център и се натъкнахме на много любопитни факти. Оказа се, че Centro Consorzi организира всякакви други обучения, освен медицински, а основният медиатор, осъществил връзката с ИАМН е самозван професор.
В деня, в който публикувахме разследването за въпросния курс, “гръмна” скандалът с пострадалите от некачествен ботулинов токсин. Здравното министерство се “впрегна” да осигурява антидот, а директорката на ИАМН Иванка Динева обиколи медиите с актуална информация за жертвите и набедената козметичка. Както се изрази един приятел с трансплантирано сърце и бъбрек – Георги Пеев, „ботоксът победи трансплантациите“.
Темата с парите по националната програма “потъна”, но в Министерството на здравеопазването все пак се принудиха да назначат вътрешен одит на “Медицински надзор”, имаше и депутатски въпроси към министъра. Когато дочакахме доклада от одита стана ясно, че нарушения в ИАМН няма. А нарушения има и те са очевидни.
Какъв е опитът Ви с използването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за журналистически разследвания и как Ви помага?
Използването на ЗДОИ е възможност да се ориентираш кои са особено неприятните въпроси за институциите, какво се опитват да прикрият. По отговорите дори можеш да стигнеш до находки, за които не си питал или подозирал. Често се сблъскваш с укриване на информация с неубедителни аргументи. Тази година например правих и едно разследване за смърт на пациент след бъбречна трансплантация. Млад мъж, който почина заради вътреболнична инфекция. Заради този случай реших да проверя от какво умират трансплантираните у нас. Изпратих заявления по ЗДОИ до трансплантационните центрове. Само 1-2 от тях бяха дали конкретна информация, всички останали се измъкнаха с аргумента, че данните касаят трети лица. Ние не искахме информация за конкретни лица, а само причината за смъртта. Никак не го обичат този закон.
Затрудняват ли Ви законовите 14-дневни срокове за отговори по ЗДОИ и възможностите за удължаване?
Времето по ЗДОИ тече бавно. Първото запитване по разследването за ИАМН изпратих през ноември миналата година. Последваха още няколко в следващите месеци, а доклада от проверката в агенцията получих през август. Оказа се много дълъг процес. Имаше и удължаване на сроковете няколко пъти. Запитаните понякога умишлено „тупат топката“. Дори и да ти отговорят с едно изречение го правят в последния ден на 14-дневния срок или в същия последен ден изпращат известие за удължаването му. Често не отговарят конкретно, премълчават информация, лавират, понякога дори лъжат. Проверявам достоверността на фактите,въпреки че са по ЗДОИ. Установих например разминаване в някои от обясненията, които ИАМН е пратила до нас и това, което е предоставила на одиторите на здравното министерство. Въпреки това мисля, че правото на достъп до информация има дисциплиниращ ефект. Държи институциите нащрек.
Според Вас здравната система оказва ли се много проблематична – не малко скандали видяха бял свят през последните няколко години?
Мисля, че е като всяка друга система у нас. Но дефектите ѝ струват животи. Недоверието в институциите се прехвърля върху работещите в системата и това руши връзката между лекуващи и пациенти. От това страдат и едните, и другите.
Бихте ли споделили за други теми, върху които работите и предстои да публикувате?
По повод протестите на младите лекари и специалистите по здравни грижи преди два месеца правихме подкаст, в който се чуха интересни мнения за това как се формират заплатите на работещите в болниците и защо няма пари за увеличение на възнагражденията на протестиращите. Затова решихме да проучим какви средства влизат в лечебните заведения, какви са задълженията им и има ли корелация между финансовите резултати на болниците и заплатите на директорите им.
Какво бихте пожелали на себе си и на колегите – разследващи журналисти?
Пожелавам си аз и близките ми да сме здрави. А на колегите – да не спират да питат.
==============================================
Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от фондация "Америка за България"