Росен Босев (в. „Капитал“) срещу Правителствена информационна служба

І инстанция – а.д. № 3971/2008 г. на АССГ, І отд., 7 състав

Предистория:
На 7 април 2006 г. Росен Босев – журналист във в. „Капитал“ подава заявление за достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до министъра на държавната администрация и административната реформа (МДААР). Със същото иска да му бъде предоставена информация за условията, при които са подписани договорите с „Майкрософт“ за наемане на софтуерни лицензи за нуждите на държавната администрация, както и самите договори. Заявлението е препратено от МДААР на Министерски съвет (МС) с аргумент, че бившият министър на държавната администрация, сключил договора е действал като представител на МС. С писмо от 8 май 2006 г. директора на Правителствена информационна служба (ПИС) отказва предоставяне на исканата информация с мотив, че ...условията, при които са подписани договорите за уреждане ползването от държавната администрация на РБ на софтуерни продукти на “Майкрософт“, както и самият договор представляват търговска тайна. Отказът е отменен с влязло в сила Решение от 2 ноември 2007 г., постановено по а.д. № 03258/2006 г. на Софийски градски съд, като преписката е върната на МС за ново произнасяне по заявлението.

Заявление:
На 17 март 2008 г. Росен Босев подава ново заявление до ПИС, с което иска да му бъде предоставена поисканата информация в съответствие с предписанията по влязлото в сила съдебно решение.

Отказ:
С писмо от 14 април 2008 г. директора на ПИС отново отказва предоставяне на исканата информация. В мотивите на отказа директорът на ПИС се позовава на обстоятелството, че в изпълнение на посоченото съдебно решение е поискал съгласие за предоставяне на информацията от Център за автоматизация на проектирането и конструирането (ЦАПК) „Прогрес“, който е страна по договора с „Майкрософт“ и е изразил изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация.

Жалба:
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В жалбата е посочено, че според съдържанието на чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ същият е приложим, когато исканата информация се отнася до трето лице, като този извод не следва задължително от факта, че тя да е създадена от това трето лице. Логично в случая е предположението, че договорите включват данни за условията при които са сключени. Не може обаче да се презюмира, че в поисканата от журналиста информация има например информация, която би могла да се квалифицира като търговска тайна, служебна и/или друга тайна, тоест като класифицирана информация. Ако тя е такава, защитата й би следвало да бъде обоснована на друго основание по ЗДОИ, а не на чл. 31, ал. 1 от същия закон, който сам по себе си не е основание за отказ. Освен това, при неполучаване на съгласие от третото лице или при изричен отказ да се даде съгласие, съответният орган може да предостави исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, отнасяща се до третото лице - чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ.

Развитие пред І инстанция:
Още в първото заседание по делото възниква въпросът – защо ПИС е искала съгласие от ЦАПК „Прогрес“, а не от „Майкрософт Корпорейшън“, който е страна по договора с българското правителство. Впоследствие са проведени още 3 съдебни заседания, с указания за ПИС да представи доказателства за упълномощаването на ЦАПК „Прогрес“ да представлява „Майкрософт“, както и да ангажира доказателства за упълномощаване на това дружество да заявява съгласие или да отказва такова  във връзка с предоставянето на информация за договора за ползване от държавната администрация на софтуерни продукти на „Майкрософт“. На последното съдебно заседание, проведено на 23 февруари 2009 г., делото е обявено за решаване.

Решение І инстанция:
С Решение от 20 март 2009 г. състав на АССГ отменя отказа на директора на ПИС и му връща преписката за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в решението. В мотивите си съдът отбелязва, че директора на ПИС е следвало да поиска съгласие за предоставяне на исканата информация от контрагента по договора, а именно „Майкрософт Корпорейшън“. Съдът намира за неоснователни твърденията на процесуалните представители на ответника, че от представеното по делото копие на извадка от Споразумение между Държавната администрация и „Майкрософт Корпорейшън“ и заверен превод на „Открито абонаментно лицензионно споразумение“ е видно качеството на ЦАПК „Прогрес“ като трето засегнато лице по смисъла на чл. 31 и чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Цитираното споразумение е подписано от Димитър Калчев – министър на държавната администрация и лично от Бил Гейтс за „Майкрософт“. Ето защо, според съда, тезата на ответника е недоказана, тъй като документът не носи подпис на лице, представляващо ЦАПК „Прогрес“, поради което не може да се приеме, че това дружество е снабдено с каквото и да било правно обвързващо качество на договаряща страна по възникналите търговски отношения.  Всъщност, продължава съдът, качеството, с което е означено дружеството в обсъжданото Споразумение е „продавач на дребно“ т.е. лице, за което по дефиниция не би могло да се приеме, че е снабдено със съответната представителна власт. Въз основа на тези изводи, съдът приема, че оспореният отказ е незаконосъобразен, доколкото е основан на несъгласието на лице, което не е било оправомощено да го даде.