- Кой има право на достъп до информация?
- Кой е задължен да предоставя информация?
- Каква информация задължените субекти трябва да публикуват в интернет?
- Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?
- Каква информация могат да откажат да ни предоставят?
- Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение?
- Как да получим достъп до информация?
- Как да обжалваме в съда?
- Повторно използване на информация от обществения сектор
Кой има право на достъп до информация?
- български гражданин,
- чужд гражданин или лице без гражданство,
- юридическо лице - българско или чуждестранно,
Законът не поставя никакви ограничения по отношение на заявителите. Това положение е напълно съобразено с международните стандарти за достъпа до документи, в които е залегнал принципът, че информацията, създавана и съхранявана от държавата, е достъпна за всеки.
 |
Трябва ли заявителите да обясняват защо им е необходима информацията?
Не. Никой не може да изисква да мотивирате искането си за достъп до информация. Тъкмо обратното – в случаите на отказ институцията е тази, която следва да ви посочи законоустановеното ограничение и да обоснове налагането му.Има ли групи заявители, които ползват привилегии при получаването на достъп до информация?
Не. Заложеният в закона принцип е РАВЕН достъп до обществена информация за всички. Не може да има преимущества за различни групи заявители – например журналисти, изследователи, адвокати, търговци и т.н.Могат ли нерегистрирани обединения на граждани/организации да искат информация по реда на закона?
Да. Няма пречка за това, при положение че всеки има право да търси и получава информация (чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България). В такъв случай е най-добре заявлението да бъде подадено от един от членовете на обединението/групата/клуба като физическо лице с посочване на неговите данни за контакт.
ВНИМАНИЕ!
С цел максимално прилагане на принципа за равен достъп до информация, в закона е предвидена възможност лицата, които имат зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат, да искат достъп до информация във форма, която отговаря на комуникативните им възможности (чл. 26, ал. 4 от ЗДОИ).
Кой е задължен да предоставя информация?
Задължени да предоставят информация са:
- всички държавни органи, както и техните териториални звена
По реда на ЗДОИ са задължени да предоставят информация всички държавни органи. Това са органите на изпълнителната власт – министри, областни управители, председатели на държавни агенции и комисии и т.н. Същото задължение имат и териториалните звена на централните органи, например регионалните дирекции по горите, регионалните здравни инспекции и др.
- органите на местно самоуправление — кметове и общински съвети
Тук се включват общинските съвети и кметовете на общини. Освен кметовете на общини, задължени по реда на закона са и кметовете на кметства, а в градовете с районно деление – и кметовете на райони.
- публичноправните субекти
Това са институции, на които със специален закон са възложени определени властнически правомощия. Публичноправни субекти са например: Националната здравноосигурителна каса, Националният осигурителен институт, Централната избирателна комисия, Българската народна банка, Българският лекарски съюз и др.
- публичноправните организации
Това са юридически лица, за които е изпълнено някое от следните условия:
- финансирани са с повече от 50 процента за предходната година от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители на обществени поръчки по чл. 7, т. 1 и т. 3 от Закона за обществените поръчки, или
- повече от половината от членовете на техния управителен или контролен орган се определят от възложители на обществени поръчки по чл. 7, т. 1 и т. 3 от Закона за обществените поръчки, или
- обект са на управленски контрол от страна на възложители на обществени поръчки по чл. 7, т. 1 и т. 3 от Закона за обществените поръчки;
- представляват лечебно заведение – търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на Националната здравноосигурителна каса;
- представляват библиотеки на висши училища, обществени библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки, музеи или архиви, чиято дейност се финансира със средства от държавния бюджет или от общинските бюджети.
- финансирани са с повече от 50 процента за предходната година от държавния бюджет, от бюджетите на държавното обществено осигуряване или на Националната здравноосигурителна каса, от общинските бюджети или от възложители на обществени поръчки по чл. 7, т. 1 и т. 3 от Закона за обществените поръчки, или
- физически и юридически лица относно извършваната от тях дейност, финансирана от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми. Това могат да бъдат търговци, страни по договори, заплатени от консолидирания държавен бюджет 1, лица, спечелили финансиране по програми на ЕС, а така също и неправителствени организации, получаващи финансиране от държавния бюджет.
|
Кои лица извършват дейност, финансирана от държавния бюджет?
Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България се публикуват списъци на лицата, получаващи финансиране от него.
Задължени ли са държавните или общинските "предприятия" да предоставят информация?
Държавните/общинските предприятия са задължени да предоставят информация по реда на ЗДОИ, тъй като са публичноправни субекти по смисъла на закона.-
Държавни предприятия – Според чл. 62, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) със закон могат да бъдат образувани държавни предприятия, които не са търговски дружества. По силата на тази разпоредба, с редица специални закони са създадени държавни предприятия, на които е възложено осъществяването на административни правомощия във важни сфери от обществения живот.
Например по Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) държавното предприятие Ръководство на въздушното движение изпълнява държавни функции по предоставяне на аеронавигационни услуги в обслужваното гражданско въздушно пространство на РБ (чл. 53 от ЗГВ). По реда на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е създадено държавно предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. Основен предмет на неговата дейност е реализацията на екологични проекти и дейности в изпълнение на национални и общински стратегии и програми в областта на околната среда (чл. 61 от ЗООС). Държавно предприятие по Закона за хазарта е Българският спортен тотализатор (БСТ), създаден с цел да набира парични средства за подпомагане на физическото възпитание и спорта в РБ и за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и/или спортни съоръжения в държавните и общинските училища (чл. 3 от Устройствения правилник на БСТ). Национална компания "Железопътна инфраструктура" е държавно предприятие по Закона за железопътния транспорт (ЗЖТ) с предмет на дейност: осигуряване използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия; извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура и т.н. (чл. 10 от ЗЖТ).
-
Общински предприятия – Съгласно чл. 52 и 53 от Закона за общинската собственост (ЗОС) общинското предприятие е специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет. Общинското предприятие може да осъществява дейност по:
- управление, изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други имоти – общинска собственост, както и предоставяне на свързаните с тях услуги за населението;
- предоставяне на други услуги или осъществяване на други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на общината, определени от общинския съвет.
Например: общинско предприятие "Спорт – Варна", общинско предприятие "Стопанска и охранителна дейност" – гр. Шумен, общинско предприятие "Център за градска мобилност" – София, и др.
 |
1 Консолидираният държавен бюджет обхваща държавния бюджет, бюджета на социалното и здравното осигуряване, автономните бюджети, общинските бюджети и извънбюджетните сметки и фондове.
Каква информация задължените субекти трябва да публикуват в интернет?
ЗДОИ предвижда 17 категории информация, които институциите са длъжни да публикуват в интернет. В една от тези категории попада информация, която е предоставена повече от три пъти по заявления. Налице е изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт:
- информация, която може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество;
- информация, която опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
- информация, която представлява или би представлявала обществен интерес.
- описание на правомощията на органа и данни за организацията, функциите и отговорностите на администрацията;
- списък на издадените актове в изпълнение на неговите правомощия и текстовете на издадените от органа нормативни и общи административни актове;
- описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация;
- наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация;
- устройствен правилник и вътрешни правила, свързани с предоставянето на административни услуги на гражданите;
- стратегии, планове, програми и отчети за дейността;
- информация за бюджета и финансовите отчети на администрацията, която се публикува съгласно Закона за публичните финанси;
- информация за провеждани обществени поръчки, определена за публикуване в профила на купувача съгласно Закона за обществените поръчки;
- проекти на нормативни актове заедно с мотивите, съответно – доклада и резултатите от общественото обсъждане на проекта;
- уведомления за откриване на производството по издаване на общ административен акт по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс, включително основните съображения за издаването на акта и формите и сроковете на участие на заинтересованите лица в производството;
- информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж и форматите, в които се поддържа информацията;
- обявления за конкурси за държавни служители;
- подлежащата на публикуване информация по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси;
- информация, която е публична съгласно Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му;
- информацията по чл. 14, ал. 2, т. 1-3;
- информацията, предоставена повече от три пъти по реда на глава трета;
- друга информация, определена със закон.
Информация за структурата и правомощията на административните структури можете да намерите и в Административния регистър: http://iisda.government.bg. Каква информация трябва да се публикува в секция "Достъп до информация" и кой трябва да я публикува?
|
Целта на секциите за достъп до информация е да подпомагат търсещите информация при подаване на заявления. Такива секции на интернет страниците си трябва да поддържат всички "организации от обществения сектор", което включва администрациите (държавните органи и техните териториални звена, органите на местното самоуправление и публичноправните субекти) и публичноправните организации, включително обществени библиотеки (в това число и библиотеки на висши училища), архиви и музеи.
По силата на ЗДОИ в секция "Достъп до информация" на интернет страниците си задължените субекти следва да публикуват:
Отделно от секциите "Профил на купувача", информация за възложени обществени поръчки можете да намерите и в публичния регистър на обществените поръчки, воден към Агенцията за обществени поръчки. Всички възложители са задължени да изпращат информация за възлагането на поръчката в регистъра.
Електронният адрес на регистъра е http://www.aop.bg.
Публикуване на информация в отворен форматПо силата на ЗДОИ в секция "Достъп до информация" на интернет страниците си задължените субекти следва да публикуват:
- наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация;
- информация за упражняването на правото на достъп до обществена информация, реда и условията за повторно използване на информация, таксите по чл. 41ж и форматите, в които се поддържа информацията;
- годишните отчети за постъпилите заявления;
- съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация;
- нормативите за разходите за предоставяне на достъп до информация по чл. 20, ал. 2;
- реда за достъп до публичните регистри, съхранявани от институцията.
ВНИМАНИЕ!
От 2014 г. възложителите на обществени поръчки са длъжни да поддържат секция "Профил на купувача" на интернет страниците си или на друг публичен интернет адрес. В тази секция се публикуват редица категории електронни документи, сред които решенията за откриване на процедурите и обявленията за обществени поръчки, протоколите и докладите на комисиите за провеждане на процедурите заедно с приложенията към тях, сключените договори за обществени поръчки и приложенията към тях, договори с подизпълнители, допълнителни споразумения и т.н.Отделно от секциите "Профил на купувача", информация за възложени обществени поръчки можете да намерите и в публичния регистър на обществените поръчки, воден към Агенцията за обществени поръчки. Всички възложители са задължени да изпращат информация за възлагането на поръчката в регистъра.
Електронният адрес на регистъра е http://www.aop.bg.
|
Всяка организация от обществения сектор трябва ежегодно да планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа и достъпът до които е свободен. Министерският съвет ежегодно трябва да приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет.
ВНИМАНИЕ!
От 11 септември 2016 г. всички организации от обществения сектор трябва да публикуват информационните масиви и ресурси, които поддържат в отворен формат и достъпът до които е свободен, и на Портала за отворени данни (http://opendata.government.bg).
Каква информация можем да искаме по ЗДОИ?
Това могат да бъдат заповеди на министри, кметове и др., решения на Министерския съвет или общинските съвети, договори, заплатени от бюджета, отчети за извършвана дейност, стенограми от заседания, статистически данни и други писмени материали (план, карта, фотография, изображение).
За съхраняване на информация се използват компактдискове, компютърна памет или други магнитни носители, аудио- и видеоленти и т.н.
Понякога не е достатъчно да се прочете само документът, който ви интересува, можете да поискате и съпътстващите мнения, становища, препоръки и бележки.
Всяка информация, независимо от вида на нейния носител, която се създава или съхранява от задължените субекти.
ВНИМАНИЕ!
Не е необходимо задължената институция да е създател на информацията, достатъчно е да я съхранява.
|
Искането за достъп до информация административна услуга ли е?
Не. Достъпът до обществена информация е основно право, гарантирано от Конституцията на РБ (чл. 41 от КРБ). За разлика от достъпа до информация по ЗДОИ, информацията, която се предоставя на гражданите и юридическите лица при административните услуги, е от значение за удостоверяване, признаване, предявяване, упражняване или погасяване на други техни права или задължения. Извършването на административните услуги е свързано с доказване на законен интерес от съответното лице. Конкретните административни услуги са регламентирани от съответните специални закони и най-често представляват издаване на различни видове удостоверения, свидетелства, лицензии и т.н. Заплащането на тези услуги е различно за всяка една от тях.Заверката на документи е административна услуга и не може да се иска по ЗДОИ.
Еднакъв ли е редът за достъп до обществена информация и достъп до лични данни?
Не. Достъп до вашите личните данни можете да получите по реда на Закона за защита на личните данни. Такива например са различни здравни документи, банкова информация, трудовото ви досие и т.н.Достъп до обществена информация, съдържаща лични данни, можете да получите по реда на ЗДОИ. В този случай обикновено се заличават личните данни и се предоставя съдържанието на съответния документ. Така например на интернет страниците на съдилищата са публикувани пълните текстове на съдебните решения (обществена информация), но ЕГН на страните, адресите им и т.н. (лични данни) са заличени.
Изключение представляват случаите, в които определени данни на лица, заемащи държавни длъжности, подлежат на предоставяне и дори публикуване. Такива са случаите с доходите и имуществото на лицата, заемащи висши държавни и други публични длъжности, декларациите за конфликт на интереси на държавни служители и други.
Възможно ли е по реда на ЗДОИ да се получи архивна информация?
Не. Въпреки че архивите са задължени субекти, достъпът до архивни документи от Националния архивен фонд е уреден в Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ), който определя правилата за събиране, регистриране, обработване и използване на архивни документи. Основната особеност на документите, пазени в Националния архив, е, че всички те притежават качеството ценност по смисъла на ЗНАФ, което обуславя и необходимостта от наличие на специални правила, най-вече за съхранението и използването на тези документи.Някои закони, уреждащи достъпа до специални архивни фондове, препращат към процедурата на ЗДОИ за предоставяне на информация. Такъв е например Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност.
Могат ли по реда на ЗДОИ да се искат копия от документи?
Да. Обществената информация по ЗДОИ е такава независимо от вида на нейния материален носител и записаното съдържание. Според трайната съдебна практика институциите дължат предоставяне на информация, независимо дали информацията се иска описателно, или чрез посочване на конкретни документи.Какво е информация от обществения сектор за повторно използване?
Уредбата за повторно използване на информация бе въведена в ЗДОИ през 2007 г. Директива 2003/98 ЕО, изменена с Директива 2013/37/ЕС, която е задължителна за България, предвижда насърчаване на свободния достъп до информация чрез т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Характерно за тази процедура е, че по нея може да се иска използването на цели бази данни, публични регистри и техните описания. Такива са например разписанията на превозни средства, кадастърът, данни за вписванията по недвижими имоти, данни за температура на въздуха и валежи, данни от геоложки характер и други. Повече можете да прочетете в раздел "Достъп до информация за повторно използване от обществения сектор".
Каква информация могат да откажат да ни предоставят?
|
В някои случаи представителите на различните институции могат да откажат да ви предоставят информация. Тогава в решението за отказ следва да се посочат основания, предвидени в закон. Съгласно ЗДОИ достъп може да бъде отказан само когато исканата информация е:
Надделяващ обществен интерес- класифицирана (засекретена) информация, представляваща държавна тайна;
- класифицирана (засекретена) информация, представляваща служебна тайна;
- свързана с оперативната подготовка на решенията на институциите и няма самостоятелно значение;
- съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори;
- засяга права на трето лице (търговска тайна или лични данни) и то изрично е изразило несъгласие за предоставянето й;
- друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон.
ВНИМАНИЕ!
Ако сте поискали и получили информация в рамките на предходните 6 месеца, при подаване на ново заявление за достъп до същата информация тя може да ви бъде отказана.
Държавна тайна
|
Като държавна тайна може да бъде класифицирана информация, чието узнаване може да увреди националната сигурност, конституционно защитения ред, външната политика или отбраната. Ако ви откажат с това основание, отказът трябва да е обоснован и да е посочена категория от списъка по Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация, който е публично достъпен в интернет.
Три са възможните нива на класификация на информацията като държавна тайна:
Така например, ако един документ е създаден през 2012 г. и е маркиран с гриф за сигурност "поверително", срокът му на защита изтича през 2017 г.
Държавен орган, който осъществява политиката за защита на класифицираната информация в България, е Държавната комисия по сигурността на информацията.
Служебна тайнаТри са възможните нива на класификация на информацията като държавна тайна:
- маркирана с гриф "строго секретно" (срок за защита 30 години);
- маркирана с гриф "секретно" (срок за защита 15 години);
- маркирана с гриф "поверително" (срок за защита 5 години).
Така например, ако един документ е създаден през 2012 г. и е маркиран с гриф за сигурност "поверително", срокът му на защита изтича през 2017 г.
Държавен орган, който осъществява политиката за защита на класифицираната информация в България, е Държавната комисия по сигурността на информацията.
|
Като служебна тайна може да бъде класифицирана информация, с която се защитават интересите на държавата или други правнозащитени интереси. Същественото тук е, че категориите информация, които могат да бъдат класифицирани като служебна тайна, са определени в отделни закони. Те трябва да са детайлизирани в списък, одобрен от ръководителя на съответната организация. Според закона списъкът трябва да е публикуван.
ВНИМАНИЕ!
Дадена информация може да бъде класифицирана като служебна тайна за срок от най-много 6 месеца от създаването й.
Защита на подготвителните документиВНИМАНИЕ!
Дадена информация може да бъде класифицирана като служебна тайна за срок от най-много 6 месеца от създаването й.
|
Какво става след изтичане на срока на защита на информацията?
След изтичането на срока на защита нивото на класификация се премахва от съответния служител и информацията може да се предостави по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Може ли да се удължава срокът за защита на класифицираната информация?
Да. Удължаване на срока за защита на информацията е възможно само:
- с решение на Държавната комисия по сигурността на информацията;
- за срок не по-дълъг от първоначално определения;
- еднократно.
|
Ограничението има аналог в почти всички законодателства. Интересът, който се защитава, е свързан с вземането на независимо и правилно решение. За тази цел понякога е нужно да се осигури временно атмосфера за спокойно вземане на решение след изслушване на всякакви предложения и алтернативи. Друг аспект на ограничението е обезпечаването на независимо оценяване на най-добрия измежду дадени кандидати (напр. при обществените поръчки).
Ограничението е предвидено в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, съответно т. 1 и т. 2. В обхвата на подготвителната информация са мнения и препоръки, становища и консултации. Това ограничение не се прилага за всички становища, мнения и препоръки, а само за тези, които са насочени към вземането на крайно решение/акт.
Ограничението подлежи на проверка и за т.нар. надделяващ обществен интерес. При наличието на такъв становищата и позициите, свързани с вземането на решение, също се предоставят. Преценка за наличие на надделяващ обществен интерес се прави от съответната институция на основата на закона, а нейното решение подлежи на контрол от съда.
Във всички случаи ограничението е неприложимо след изтичането на две години от създаването на информацията.
Защита на интересите на трето лице – лични данниОграничението е предвидено в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, съответно т. 1 и т. 2. В обхвата на подготвителната информация са мнения и препоръки, становища и консултации. Това ограничение не се прилага за всички становища, мнения и препоръки, а само за тези, които са насочени към вземането на крайно решение/акт.
Ограничението подлежи на проверка и за т.нар. надделяващ обществен интерес. При наличието на такъв становищата и позициите, свързани с вземането на решение, също се предоставят. Преценка за наличие на надделяващ обществен интерес се прави от съответната институция на основата на закона, а нейното решение подлежи на контрол от съда.
Във всички случаи ограничението е неприложимо след изтичането на две години от създаването на информацията.
|
Може ли да ни откажат достъп до проектозакон и съпътстващите го документи на това основание?
Не. Съгласно Закона за нормативните актове (ЗНА) институциите, изготвили проекти за закон, постановление, наредба, не само не следва да отказват достъп до изработения текст и съпътстващите го документи, но са длъжни да го публикуват в интернет, като всеки заинтересован може да представи свои предложения или становища. Срокът за тях не може да е по-малък от 14 дни от публикуването на проекта. Трябва да се публикуват и не може да се отказват и мотивите към проектите, които включват причините за нова уредба, необходимите финансови средства за прилагането й, очакваните резултати и анализ на съответствието със законодателството на Европейския съюз. Неспазването на изискването за публикуване на проекта и мотивите към него е основание за отмяна на приетия нормативен акт.
|
Исканата информация е възможно да попада в кръга на т.нар. лични данни. Такива данни са адресът на дадено лице, неговата етническа принадлежност, здравословно състояние, имуществено състояние и въобще всяка информация, която може да го идентифицира. Не всички лични данни обаче са защитени.
Съществуват регистри с информация, които, макар да съдържат лични данни, са задължително публични. Така например данните от регистъра по вписванията на сделки с недвижими имоти са публични поради необходимостта от стабилност на стопанския оборот. Публична е информацията за имуществата и доходите на заемащите висши държавни длъжности – народни представители, министри, върховни съдии, президент и др.
Конституционният съд е приел, че защитата на личните данни на лицата, които заемат публични длъжности, е много по-занижена от тази на обикновените граждани. Това се вижда от обстоятелството, че техни данни се вписват в публични регистри – на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши длъжности, на декларациите за конфликт на интереси и др. В други случаи дали е налице надделяващ обществен интерес в конкретен казус, следва да реши задължената институция на основата на закона. Такава преценка например ще се направи при търсене на информация, свързана с образованието на определен служител, получени награди и др. подобни. За хора, които заемат висши държавни длъжности, тези данни следва да се предоставят.
Държавен орган, който осъществява контрол по отношение на защитата на лицата при обработването на техните лични данни, включително по отношение на достъпа до тези данни, както и по спазването на Закона за защита на личните данни в България, е Комисията по защита на личните данни.
Защита на интересите на трето лице – търговска тайнаСъществуват регистри с информация, които, макар да съдържат лични данни, са задължително публични. Така например данните от регистъра по вписванията на сделки с недвижими имоти са публични поради необходимостта от стабилност на стопанския оборот. Публична е информацията за имуществата и доходите на заемащите висши държавни длъжности – народни представители, министри, върховни съдии, президент и др.
Конституционният съд е приел, че защитата на личните данни на лицата, които заемат публични длъжности, е много по-занижена от тази на обикновените граждани. Това се вижда от обстоятелството, че техни данни се вписват в публични регистри – на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши длъжности, на декларациите за конфликт на интереси и др. В други случаи дали е налице надделяващ обществен интерес в конкретен казус, следва да реши задължената институция на основата на закона. Такава преценка например ще се направи при търсене на информация, свързана с образованието на определен служител, получени награди и др. подобни. За хора, които заемат висши държавни длъжности, тези данни следва да се предоставят.
Държавен орган, който осъществява контрол по отношение на защитата на лицата при обработването на техните лични данни, включително по отношение на достъпа до тези данни, както и по спазването на Закона за защита на личните данни в България, е Комисията по защита на личните данни.
|
Исканата информация е възможно да попада в кръга на т.нар. търговска тайна. Това е информация, чието предоставяне би довело до нелоялна конкуренция; даден търговец я е определил като тайна и тя се съхранява от задължените по закона институции.
Спрямо търговската тайна отново следва да се прави преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. В определените от закона случаи, когато е налице такъв обществен интерес, не може да се отказва достъп до информация на основание търговска тайна. Това е информация, за която е налице едно или повече от следните условия:
Спрямо търговската тайна отново следва да се прави преценка за наличие на надделяващ обществен интерес. В определените от закона случаи, когато е налице такъв обществен интерес, не може да се отказва достъп до информация на основание търговска тайна. Това е информация, за която е налице едно или повече от следните условия:
- дава възможност за участие в текущи дискусии;
- улеснява прозрачността и отчетността на институциите относно вземаните решения;
- гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на задълженията им;
- разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица;
- опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;
- свързана е с договори, по които едната страна е задължена по закона.
|
- защита на интересите на трети лица, заемащи публични длъжности – лични данни;
- защита на интересите на трети лица – търговска тайна;
- защита на оперативната подготовка на актовете – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ;
- защита на текущи или предстоящи преговори.
Информация от надделяващ обществен интерес може да бъде публикувана от самите институции без поискване – например така са публикувани в интернет декларациите по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, и по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В други случаи балансът трябва да се извършва от администрацията при подадено заявление – това са най-често случаите на обществени дебати, разкриване на случаи на лошо управление и корупция и др.
|
В тези случаи се предоставя т.нар. частичен достъп до информация, което означава, че ограничените за достъп части се заличават, а останалата част от документа се предоставя. Типичен пример е достъпът до документи, в които се съдържат и лични данни. В този случай думите или пасажите, които разкриват лични данни, трябва да се заличат и да се предостави копие от документа без тези данни.
Каква информация административните структури са задължени да поддържат постоянно актуална и на разположение?
С цел максимално улесняване на достъпа до обществена информация законът задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт периодично да публикува актуална информация за институцията.Това означава, че администрацията е задължена да публикува на интернет страницата си информация за:
-
описание на правомощията на органа и данни за организацията, функциите и отговорностите на администрацията
На практика тази информация се съдържа в нормативния акт, който урежда дейността на съответния държавен орган, като най-често подробната регламентация е дадена в Устройствените правилници на органите на изпълнителната власт.
-
списък на издадените актове
Това са издадените от съответния административен орган нормативни, общи и индивидуални административни актове. Така например тук се включват както всички наредби, правилници, вътрешни правила и инструкции, така и заповеди/решения на органите.
-
описание на информационните масиви и ресурси, използвани от съответната администрация
Такова например е описанието на съхраняваните от институцията регистри и формата, в която се поддържат.
-
наименованието, адреса, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация.
Информация за структурата и правомощията на административните структури можете да намерите и в интернет на адрес http://www1.government.bg/ras.
ПДИ разработи моделна страница на институция от гледна точка на ЗДОИ. В нея е представен минималният стандарт за публикуване на обществена информация в интернет. Страницата е на адрес: https://www.aip-bg.org/model/
|
Трябва ли да има специална секция "достъп до информация" на страницата на всяка институция?
Да. Съгласно ЗДОИ в секция "достъп до информация" на интернет страниците на съответните институции следва да се публикуват:
- наименованието, адресът, телефонът и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация;
- съществуващите вътрешни правила относно достъпа до обществена информация;
- редът за достъп до публичните регистри, съхранявани от институцията;
- годишните отчети за постъпилите заявления.
Как да получим достъп до информация?
Подготовка за подаване на заявление |
Преди да пристъпите към искане на информация, е добре да потърсите и съберете предварителна информация по темата, от която се интересувате. Така например възможно е информацията, която искате да получите, вече да е публикувана в общодостъпен публичен регистър, на интернет страницата на компетентната институция, в портала за отворени данни или в платформата за достъп до информация1. Предварителната подготовка няма да ви отнеме много време, но ще ви помогне да се ориентирате в какъв обем и от кого да поискате информация – кой е органът, който я създава и/или съхранява, дали да не я поискате от две или повече институции с оглед сравнимост на данните и т.н.
По този начин ще си спестите време, усилия и ще подготвите искането си с по-голяма точност и яснота.
1 Предвижда се да бъде създадена до 1 юни 2017 г.
Как да поискаме достъп до информация?По този начин ще си спестите време, усилия и ще подготвите искането си с по-голяма точност и яснота.
1 Предвижда се да бъде създадена до 1 юни 2017 г.
|
Искането за информация може да бъде устно запитване или писмено заявление. Бихте могли да използвате и двата начина. Съгласно закона в рамките на всяка институция трябва да са определени длъжностни лица, които да отговарят пряко за предоставянето на обществена информация. Най-често информация за наименованието, адреса, телефона и работното време на приемащите заявления за достъп до информация може да се открие на интернет страницата на институцията. Друг вариант за това е да позвъните/да се обърнете към пресцентъра, деловодството или информационния център на институцията, за да ви насочат към кого да отправите искането си за информация.
УСТНО искане на информация
|
Първо разберете кой служител в институцията е отговорен за предоставянето на информация. За улеснение можете да проверите в интернет страницата на институцията в раздела за достъп до информация, където обикновено са публикувани имената на отговорните по ЗДОИ служители.
Обърнете се към служителя с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в желаната от вас форма: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.
Служителят е длъжен да ви предостави информацията веднага, ако това е възможно. В случай че ви откажат, поискайте информацията писмено.
ПИСМЕНО заявление за информацияОбърнете се към служителя с въпроса, който ви интересува, и поискайте да ви дадат достъп в желаната от вас форма: устна справка; преглед и прочит на търсената от вас информация; копия на хартиен или технически носител.
Служителят е длъжен да ви предостави информацията веднага, ако това е възможно. В случай че ви откажат, поискайте информацията писмено.
|
Съдържание на заявлението
Заявлението може да бъде в свободен текст, написано на ръка или компютър. То трябва да съдържа:
Нямат право да ви поискат:
Незаконно е да се искат обяснения за това:
В каква форма да поискаме достъп до информация?Заявлението може да бъде в свободен текст, написано на ръка или компютър. То трябва да съдържа:
- Задължително: Трите ви имена. За юридически лица – наименование и седалище.
- Задължително: Каква информация искате да получите. Можете описателно да посочите какво ви интересува (напр. "Искам да получа достъп до информация, свързана със следния въпрос: ..."). Можете да посочите и точно документите, от които се интересувате, ако знаете техния вид, номер и дата на издаване. Можете да ги опишете и само по това, което знаете за тях – напр. адресата на една заповед и органа, който я е издал. Не е нужно да знаете подробности за документа, който искате. Достатъчно е да знаете толкова, че документът да се идентифицира недвусмислено от служителя.
- Задължително: Адрес за кореспонденция. Ако желаете да получите информацията по електронен път, задължително е да посочите адрес на електронна поща.
- Не е задължително, но за удобство и бърза връзка с вас можете да посочите телефонен номер и/или електронен адрес.
- Не е задължително, но е добре да посочите предпочитаната форма, в която да ви се предостави информацията. В противен случай институцията ще определи формата на достъп по свое усмотрение.
Нямат право да ви поискат:
- ЕГН;
- Номер, дата на издаване на документ за самоличност;
- Представяне на документ за самоличност;
- Актуално състояние за юридически лица;
- Данъчен номер и БУЛСТАТ за юридически лица;
- Електронен подпис.
Незаконно е да се искат обяснения за това:
- В качеството си на какъв искате информацията;
- За какво ще използвате исканата информация;
- Имате ли правен интерес да получите исканата информация.
|
Според закона достъп до информация можете да получите в няколко различни форми. Вие сами определяте в каква форма да ви бъде предоставена исканата информация и съответната институция е длъжна да се съобрази с вашето предпочитание. Можете да поискате:
Съгласно ЗДОИ във всяка една институция следва да има подходящо място за четене на предоставената информация.
Служителите са длъжни да ви предоставят информация в желаната от вас форма, освен в случаите, когато за това няма техническа възможност, свързано е с необосновано увеличаване на разходите или води до възможност за неправомерна обработка на тази информация/нарушаване на авторски права.
ВНИМАНИЕ!
Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат и ако има възможност, да получат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване от тях.
Подаване на заявлението- устна справка;
- преглед на информацията – оригинал или копие, или чрез публичен общодостъпен регистър;
- копия, предоставени по електронен път, или чрез посочване на интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните;
- копия на материален (хартиен, технически) носител.
Съгласно ЗДОИ във всяка една институция следва да има подходящо място за четене на предоставената информация.
Служителите са длъжни да ви предоставят информация в желаната от вас форма, освен в случаите, когато за това няма техническа възможност, свързано е с необосновано увеличаване на разходите или води до възможност за неправомерна обработка на тази информация/нарушаване на авторски права.
ВНИМАНИЕ!
Съгласно закона хора със зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат могат да поискат и ако има възможност, да получат информацията в такава форма, която да е най-удобна за ползване от тях.
|
На място
Заявлението може да подадете на място в съответната институция. В този случай то трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.
По пощата
Можете да изпратите заявлението по пощата с обратна разписка. В случай че го направите, пазете както разписката от подаване на заявлението, така и тази от получаването му. Те ще ви потрябват, ако решите да обжалвате пред съда.
Чрез електронна поща
Съгласно ЗДОИ заявлението може да бъде подадено и по електронен път на адреса на електронната поща на звеното, което отговаря за приемане на заявления.
Чрез платформата за достъп до обществена информация
Администрацията на Министерския съвет има задължение да създаде и поддържа платформа за достъп до обществена информация, която осигурява възможност за подаване на заявления. Институциите имат задължение да публикуват на платформата подадените заявления, решенията по тях и предоставената обществена информация.
Възможно е обаче подготовката на исканата от вас информация да изисква повече време или в момента служителят да не може да прецени дали да я предостави.
Какво да очакваме след подаване на заявлението?Заявлението може да подадете на място в съответната институция. В този случай то трябва да бъде задължително регистрирано в съответното деловодство с входящ номер. Не забравяйте да вземете входящия номер.
По пощата
Можете да изпратите заявлението по пощата с обратна разписка. В случай че го направите, пазете както разписката от подаване на заявлението, така и тази от получаването му. Те ще ви потрябват, ако решите да обжалвате пред съда.
Чрез електронна поща
Съгласно ЗДОИ заявлението може да бъде подадено и по електронен път на адреса на електронната поща на звеното, което отговаря за приемане на заявления.
Чрез платформата за достъп до обществена информация
Администрацията на Министерския съвет има задължение да създаде и поддържа платформа за достъп до обществена информация, която осигурява възможност за подаване на заявления. Институциите имат задължение да публикуват на платформата подадените заявления, решенията по тях и предоставената обществена информация.
|
При отправено устно запитване винаги ли следва да получа информацията веднага?
Невинаги. Веднага би трябвало да получите тези документи, които са лесно достъпни и чието предоставяне не изисква по-сложна преценка от страна на служителите. Такива са случаите, в които информацията вече е публикувана на интернет страницата на институцията, в официалния й бюлетин или пък вече е предоставяна в отговор на друго подобно искане за достъп до информация.Възможно е обаче подготовката на исканата от вас информация да изисква повече време или в момента служителят да не може да прецени дали да я предостави.
Какво мога да направя, ако не ми отговорят на устното запитване за информация?
В този случай можете да подадете писмено заявление, с което да поискате желаната от вас информация. С подаването на писмено заявление за институцията възниква задължение да ви отговори в най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни.
Как е най-добре да се опише исканата информация?
Стремете се да опишете кратко и ясно исканата информация, за да може съответният служител да разбере какво точно се иска. Въздържайте се от излишни подробности, които нямат връзка с искането. Избягвайте по възможност да търсите с едно заявление голям обем информация, например отнасяща се до период от десет и повече години. В противен случай е възможно сами да допринесете за усложняване на процедурата по предоставяне на информация.
Адресът, който се посочва в заявлението, трябва ли да съвпада с адреса по лична карта?
Не. Необходимо е да бъде посочен адрес по избор на заявителя, на който той да получава кореспонденцията си.
Трябва ли заявление, подадено по електронен път, да бъде подписано с електронен подпис от заявителя?
Не. Съгласно ЗДОИ при подаване на заявлението по електронен път не се изисква електронен подпис.
Длъжен ли съм да използвам подготвените от институцията формуляри за подаване на заявление, ако такива съществуват?
Някои институции разполагат с формуляри за подаване на писмено заявление, чиято цел е улесняване на търсещите информация. Ако обаче задължително изискват от вас да използвате тяхната бланка, не сте длъжни да го правите.
Ако откажат да приемат или регистрират заявлението ми, какво мога да направя?
Макар да нямат право да ви откажат регистриране на заявлението, ако това се случи, можете да го подадете по пощата с обратна разписка.
|
Отговор на заявлението си за информация трябва да получите задължително до 14 календарни дни от неговото подаване. Исканата информация се предоставя с решение на съответната институция.
Възможно е, преди институцията да вземе решение по заявлението ви, да получите някое от следните уведомления:
Възможно е, преди институцията да вземе решение по заявлението ви, да получите някое от следните уведомления:
Уведомление за уточняване на искането
|
Възможно е този, от когото търсите информация, да иска да уточните каква точно информация ви е нужна. Това може да се случи, когато сте описали прекалено общо исканата от вас информация, напр. "Искам информация относно задграничните командировки във вашата институция". Получаването на подобно уведомление не означава, че трябва да посочите конкретни заповеди за командировки. Просто се опитайте да конкретизирате питането, като посочите определен/и служител/и, за чиито пътувания се интересувате. Можете да фиксирате и период от време, за който търсите тази информация.
Уточняването трябва да направите до 30 календарни дни, след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.
Внимание!
След като уточните каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.
Уведомление за удължаване на срокаУточняването трябва да направите до 30 календарни дни, след като получите уведомлението за това. Ако пропуснете да го направите, заявлението за достъп до информация се оставя без разглеждане.
Внимание!
След като уточните каква информация искате, трябва да чакате нови 14 дни за отговор.
|
Причината за това може да бъде:
Уведомление за препращане на искането- За предоставяне на исканата от вас информация е необходимо съгласието на трето лице. Имайте предвид, че удължаването на срока за искането на неговото съгласие не може да е повече от 14 календарни дни (или общо 28 календарни дни от подаване на заявлението ви).
ВНИМАНИЕ!
Такова съгласие не следва да се иска, ако третото лице също е задължен по закона субект, както и ако е налице надделяващ обществен интерес (чл. 31, ал. 5). - Исканата от вас информация е в голямо количество и е необходимо повече време за нейното събиране и подготвяне. Имайте предвид, че удължаването на срока не може да е повече от 10 дни (или общо 24 дни от подаване на заявлението ви).
ВНИМАНИЕ!
В уведомлението за удължаване на срока непременно трябва да са посочени причините за неговото удължаване.
или
|
Възможно е този, от когото търсите информация, да не разполага с нея, но да има данни за нейното местонахождение. В този случай той е задължен да препрати вашето заявление към институцията, в която се намира исканата от вас информация. Няма нужда да подавате ново заявление. Срокът за получаване на решение тече от датата, на която сте получили уведомлението за препращане.
Внимание!
В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответната институция.
Решение за предоставяне на достъп до исканата информацияВнимание!
В уведомлението за препращане задължително трябва да са посочени наименованието и адресът на съответната институция.
|
В случаите, когато няма пречки за предоставяне на исканата информация, следва да получите решение за предоставяне на достъп до информация. Решението се връчва срещу подпис, изпраща се по пощата с обратна разписка или на посочената от заявителя електронна поща, когато е поискано предоставяне на информацията по електронен път.
В решението съответната институция трябва да е посочила:
Ако пропуснете определения в решението 30-дневен срок за достъп, или не заплатите определената сума, може да загубите правото си на достъп, предоставен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация, но знайте, че може да ви бъде отказано нейното предоставяне до изтичането на 6 месеца.
Фактическо предоставяне на информациятаВ решението съответната институция трябва да е посочила:
- до каква информация се предоставя достъп;
- в какъв период от време можете да получите достъп до информацията (не може да бъде по-кратък от 30 дни);
- къде се предоставя достъп до информацията;
- формата, в която се предоставя достъп;
- каква сума трябва да заплатите.
Ако пропуснете определения в решението 30-дневен срок за достъп, или не заплатите определената сума, може да загубите правото си на достъп, предоставен с това решение. В такъв случай можете да подадете отново заявление за същата информация, но знайте, че може да ви бъде отказано нейното предоставяне до изтичането на 6 месеца.
|
За да получите информацията, предоставена ви с решението за достъп, следва да заплатите посочената в него сума и да представите съответния платежен документ.
Съгласно закона се заплащат само разходите по копиране на документацията върху хартиен или технически носител. Това става по нормативи, определени от Министъра на финансите.
При получаване на исканата информация се подписва протокол, който съдържа описание на предоставените документи.
Понякога, ако информацията е малка по обем, тя се изпраща по пощата заедно с решението за нейното предоставяне.
Когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, съответният орган има задължение да изпрати по електронен път решението за предоставяне на достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на който се съдържат данните.
ВНИМАНИЕ!
При предоставяне на информацията по електронен път не се съставя протокол и не се заплащат разходи.
Решение за отказ на достъп до информацияСъгласно закона се заплащат само разходите по копиране на документацията върху хартиен или технически носител. Това става по нормативи, определени от Министъра на финансите.
При получаване на исканата информация се подписва протокол, който съдържа описание на предоставените документи.
Понякога, ако информацията е малка по обем, тя се изпраща по пощата заедно с решението за нейното предоставяне.
Когато заявителят е поискал информацията да му бъде предоставена по електронен път и е посочил адрес на електронна поща за получаването, съответният орган има задължение да изпрати по електронен път решението за предоставяне на достъп заедно с копие от информацията или интернет адреса, на който се съдържат данните.
ВНИМАНИЕ!
При предоставяне на информацията по електронен път не се съставя протокол и не се заплащат разходи.
|
Къде мога да заплатя разходите по предоставяне на информацията?
Това обикновено е посочено в решението за предоставяне на информация. Най-често заплащането се извършва в сградата на съответната институция или по банков път.Може ли друго лице да получи информацията вместо мен?
Да. За целта следва да се представи пълномощно, в което е достатъчно да се посочат данните на упълномощителя и упълномощения, както и номера на решението, с което се предоставя достъп до информация.Какво мога да направя, ако получената информация е непълна или неточна?
В тези случаи законът позволява поправяне или допълване на предоставената информация. За това трябва да направите писмено мотивирано искане. Не дължите допълнително заплащане.
|
В случай че исканата от вас информация или част от нея следва да бъде ограничена за достъп, се изготвя решение за отказ на достъп до информация.
Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата с обратна разписка или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:
Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва пред компетентния съд, тъй като законът не предвижда обжалване пред по-горестоящия орган. Внимание!
Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно.
Понякога институциите ви отказват информация с писмо, вместо с решение. В тези случаи също имате право да обжалвате отказа, независимо че е направен с писмо.
Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата с обратна разписка или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:
- фактическото основание за отказа – то представлява описание на това кой, кога, каква информация е поискал, какви действия е предприела институцията и до какви заключения по случая е достигнала относно защитените права и интереси;
- правното основание – това е съответната законова разпоредба, в която е посочено основанието за отказ;
- датата на приемане на решението;
- пред кого и в какъв срок се обжалва решението.
Всяко решение по вашето заявление за достъп до информация може да се обжалва пред компетентния съд, тъй като законът не предвижда обжалване пред по-горестоящия орган. Внимание!
Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно.
Понякога институциите ви отказват информация с писмо, вместо с решение. В тези случаи също имате право да обжалвате отказа, независимо че е направен с писмо.
Как да обжалваме в съда?
Това се отнася както за решенията за отказ за предоставяне на обществена информация, така и за решенията за предоставяне на достъп.
Когато сте получили решение за отказ на достъп до информация, можете да обжалвате в срок до 14 календарни дни от датата на получаване на решението.
Въпреки че законът не предвижда т.нар. "мълчалив отказ", на практика е възможно изобщо да не получите решение. В този случай можете да подадете жалба до един месец след изтичането на срока, в който институцията е била длъжна да отговори.
Адресирайте жалбата "чрез институцията до съответния административен съд" по седалището на институцията, чието решение обжалвате. В случай че институцията има териториална структура в района на адреса на жалбоподателя, компетентен да разгледа жалбата ще е съдът по седалището на териториалната структура. Така например, ако живеете във Варна и обжалвате отказ на Българската агенция по безопасност на храните, жалбата следва да бъде подадена до Административен съд – Варна, тъй като в града има Областна дирекция по безопасност на храните. Ако отказът е на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите или министрите, жалбата следва да се разгледа от Върховния административен съд.
В случай че съдът отмени отказа, той може да върне преписката на съответния орган за ново произнасяне по заявлението или да задължи органа да предостави достъп до поисканата информация.
Внимание! Жалбата се подава или изпраща чрез институцията, отказала информацията, до съда.
Това означава, че трябва да направите следното:
- Да приготвите два комплекта от следните документи:
- Жалбата до съда;
- Копие от заявлението ви за достъп до информация;
- Копие от решението, с което ви се отказва достъп до информация.
- Да подадете описаните два комплекта документи в деловодството на институцията или да ги изпратите по пощата с обратна разписка.
|
Предвидени ли са санкции за служители при неизпълнение на задължения по закона?
Да. Законът предвижда глоби за длъжностно лице, което без уважителна причина не се произнесе по заявление в срок или не изпълни задълженията за публикуване на информация. За непредоставяне на информация от публичноправните субекти и организации се налага имуществена санкция. Неспазването на условията, поставени от трето лице за предоставяне на отнасящата се до него информация, също подлежи на санкциониране.Какво може да се направи при неизпълнение на съдебно решение?
В случай че със съдебно решение определена институция е задължена да предостави информация и не изпълни задължението си, можете да се обърнете към съда за налагане на глоба на съответното длъжностно лице. Размерът на глобата е от 200 до 2000 лв.
Повторно използване на информация от обществения сектор
Кой е задължен да предоставя информация от обществения сектор за повторно използване? |
Задължени да предоставят информация за повторно използване са всички организации от обществения сектор:
Каква информация, свързана с повторното използване, трябва да бъде публикувана?- всички държавни органи, както и техните териториални звена;
- органите на местно самоуправление;
- публичноправните субекти;
- публичноправните организации, включително библиотеки на висши училища, обществени библиотеки по смисъла на Закона за обществените библиотеки, музеи или архиви, чиято дейност се финансира със средства от държавния бюджет или от общинските бюджети.
|
Всички организации от обществения сектор, включително обществени библиотеки (в това число и библиотеки на висши училища), архиви и музеи, трябва да публикуват всички условия за предоставяне на информацията за повторно използване, вкл. размера на таксите, основата на която се изчисляват, взетите предвид фактори при изчисляването, както и всички допълнителни условия, ако има такива, на интернет страницата си и на Портала за отворени данни (http://opendata.government.bg).
Всяка организация от обществения сектор трябва ежегодно да планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа и достъпът до които е свободен. Публикуването на планираната информация се включва в ежегодните цели за дейността на съответната администрация по чл. 33а от Закона за администрацията и съответства на стратегическите документи. Организациите от обществения сектор трябва да публикуват информационните масиви и ресурси, които поддържат в отворен формат и достъпът до които е свободен, и на Портала за отворени данни.
Планиране за публикуването в отворен формат трябва да се извършва и на централно ниво. Така се цели да бъде постигнато уеднаквяването на практиките за някои информационни масиви и регистри, общи за множество администрации. Министерският съвет ежегодно трябва да приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет.
Улеснено търсене
Организациите от обществения сектор трябва да осигурят условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор, като поддържат и публикуват списъци с основни документи и съответните метаданни чрез различни механизми за онлайн достъп и в машинночетим формат или по друг подходящ начин. При възможност организациите от обществения сектор осигуряват условия за многоезично търсене на документи.
Обобщен доклад относно наличието на информация за повторно използване
Администрацията на Министерския съвет изготвя на всеки 3 години обобщен доклад относно наличието на информация за повторно използване, предоставяна от организациите от обществения сектор, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита. Организациите от обществения сектор ежегодно изпращат на администрацията на Министерския съвет доклади за тези обстоятелства. Докладът се оповестява публично и се предоставя на Европейската комисия.
Каква информация можем да искаме за повторно използване?Всяка организация от обществения сектор трябва ежегодно да планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържа и достъпът до които е свободен. Публикуването на планираната информация се включва в ежегодните цели за дейността на съответната администрация по чл. 33а от Закона за администрацията и съответства на стратегическите документи. Организациите от обществения сектор трябва да публикуват информационните масиви и ресурси, които поддържат в отворен формат и достъпът до които е свободен, и на Портала за отворени данни.
Планиране за публикуването в отворен формат трябва да се извършва и на централно ниво. Така се цели да бъде постигнато уеднаквяването на практиките за някои информационни масиви и регистри, общи за множество администрации. Министерският съвет ежегодно трябва да приема списък с набори от данни, които да бъдат публикувани в отворен формат в интернет.
Организациите от обществения сектор трябва да осигурят условия за улеснено търсене на информация от обществения сектор, като поддържат и публикуват списъци с основни документи и съответните метаданни чрез различни механизми за онлайн достъп и в машинночетим формат или по друг подходящ начин. При възможност организациите от обществения сектор осигуряват условия за многоезично търсене на документи.
Обобщен доклад относно наличието на информация за повторно използване
Администрацията на Министерския съвет изготвя на всеки 3 години обобщен доклад относно наличието на информация за повторно използване, предоставяна от организациите от обществения сектор, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита. Организациите от обществения сектор ежегодно изпращат на администрацията на Министерския съвет доклади за тези обстоятелства. Докладът се оповестява публично и се предоставя на Европейската комисия.
|
Всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор.
Тази информация, създадена след 1 април 2016 г., трябва да се поддържа и в електронен вид.
Информацията от обществения сектор за повторно използване обикновено се отнася до големи информационни масиви или бази данни, чието обработване изисква определени формати и структура на данните. Описанията на тази структура и данните се наричат метаданни.
Европейската комисия дава следния пример за набори от данни, за които предоставянето на отворен достъп за повторно използване може да се постави като приоритетно:
Внимание!
Организацията от обществения сектор, която предоставя информация за повторно използване, може да определи задължителни условия за повторно използване, известни в практиката като "лицензи за повторно използване", но те не трябва да излизат от рамките на стандартните условия за повторно използване, приети с наредба на Министерския съвет. Тези условия най-често могат да бъдат свързани с използването на авторски права, цитирането на източника на информацията, промяната на информацията и нейното съдържание или др.
Каква информация могат да откажат да предоставят за повторно използване? Тази информация, създадена след 1 април 2016 г., трябва да се поддържа и в електронен вид.
Информацията от обществения сектор за повторно използване обикновено се отнася до големи информационни масиви или бази данни, чието обработване изисква определени формати и структура на данните. Описанията на тази структура и данните се наричат метаданни.
Европейската комисия дава следния пример за набори от данни, за които предоставянето на отворен достъп за повторно използване може да се постави като приоритетно:
| Категория | Примери за бази данни | |
| 1. | Геопространствени данни | Пощенски кодове, национални и местни карти (кадастрални, топографски, морски, административни граници и др.) |
| 2. | Наблюдение на земята и околна среда | Пространствени данни и данни in situ (мониторинг на времето и на качеството на почвите и водите, енергопотребление, нива на емисиите и др.) |
| 3. | Транспортни данни | Разписания на обществения транспорт (всички видове транспорт) на национално, регионално и местно равнище, пътностроителни работи, информация за движението и др. |
| 4. | Статистически данни | Национални, регионални и местни статистически данни, съдържащи основни демографски и икономически показатели (БВП, възраст, здравословно състояние, безработица, доходи, образование и др.) |
| 5. | Дружества | Дружествени и търговски регистри (списъци с регистрирани дружества, данни за собственост и управление, регистрационни номера, счетоводни баланси и др.) |
Внимание!
Организацията от обществения сектор, която предоставя информация за повторно използване, може да определи задължителни условия за повторно използване, известни в практиката като "лицензи за повторно използване", но те не трябва да излизат от рамките на стандартните условия за повторно използване, приети с наредба на Министерския съвет. Тези условия най-често могат да бъдат свързани с използването на авторски права, цитирането на източника на информацията, промяната на информацията и нейното съдържание или др.
|
Еднакъв ли е редът за достъп до обществена информация и за получаване на информация от обществения сектор за повторно използване?
Основната разлика е, че ЗДОИ предвижда различни такси за повторно използване и за достъп до обществена информация.Има ли лица, които ползват изключителни права за получаването на информация за повторно използване?
По принцип – не, но законът предвижда изключения от този принцип в няколко случая. Ако някое от изключенията от принципа е приложено, то задълженият субект трябва да е сключил с друго лице договор за изключително предоставяне на информация от обществения сектор. Законът предвижда специални условия, на които трябва да отговарят тези договори.Длъжни ли са организациите от обществения сектор да предоставят информация за повторно използване в отворен, машинночетим формат?
Да, но само ако вече я съхраняват в такъв формат. В същото време законът стимулира задължените субекти да създават и поддържат по-широк кръг категории информация в отворен, машинночетим формат, заедно със съответните метаданни. Всяка организация от обществения сектор ежегодно планира поетапното публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси. Министерският съвет извършва такова планиране за всички администрации.Длъжни ли са организациите от обществения сектор да предоставят информация за повторно използване на език, различен от български?
Да, но само ако вече я притежават на съответния език.Длъжни ли са организациите от обществения сектор да предоставят информация за повторно използване заедно с метаданните в съответствие с официалните отворени стандарти, приети от МС?
Да, но само ако вече са я привели в съответствие с официалните отворени стандарти, приети от МС. Инициативата за публикуване и създаване или адаптиране на данни в съответствие с официалните отворени стандарти, приети от МС, се поема от самите ръководители на организации чрез техните ежегодни планове за поетапно публикуване в интернет в отворен формат на информационните масиви и ресурси, които поддържат. Публикуването и създаването или адаптирането на данни в съответствие с официалните отворени стандарти се инициират и на централно ниво – от МС. В този случай в конкретните документи, приети от МС, се описват конкретните набори от данни, които да се публикуват, и конкретните организации от обществения сектор, които да осъществят публикуването и създаването или адаптирането.Какво представлява официалният отворен стандарт?
Това е стандарт, който е установен в писмена форма и описва спецификациите за изискванията как да се осигури софтуерна оперативна съвместимост. Той може да предвижда конкретните отворени формати на данните, стандартите за изграждане на метаданни, условията за достъпност и актуализация на информацията в отворени данни и др.Длъжни ли са организациите от обществения сектор да предоставят извадки от информация за повторно използване?
Не. Организациите от обществения сектор не са длъжни да предоставят информация за повторно използване, когато това изисква нейното създаване или адаптиране или когато е свързано с предоставяне на части от документи или други материали, което изисква непропорционално много усилия, излизащи извън рамките на обичайната операция.Длъжни ли са библиотеките, включително библиотеките на висши училища, музеите и архивите, да предоставят за повторно използване информация, обект на интелектуална собственост, за която те имат право на използване?
Да, но само с разрешение от носителя на правата. Тук става дума за произведения на литературата, изкуството и науката, като например книгите от фонда на една библиотека или картините, скулптурите или др., изложени в някой музей, и т.н. В тези случаи за предоставяне за повторно използване ще се изисква разрешение от автора или друго лице, носител на правата върху въпросните произведения.
|
Ограничения на правото на повторно използване на информация от обществения сектор
В някои случаи представителите на различните институции могат да откажат да ви предоставят информация. Тогава в решението за отказ следва да се посочат основания, предвидени в закон. Ограниченията, които се прилагат за предоставяне на информация за повторно използване, са същите и се прилагат по същия начин, както ограниченията на правото на достъп до информация (вижте по-горе).
Глава четвърта на ЗДОИ – "Процедура за повторно използване на информация от обществения сектор", макар и да не изменя по никакъв начин режима на ограниченията, предлага по-детайлен техен списък. Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:
Не може да е основание за отказ наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.
Надделяващ обществен интерес
Дори когато съществува основание за отказ за защита на търговска или производствена тайна, информацията трябва да ви се предостави, ако е налице надделяващ обществен интерес от узнаването й.
Как да получим информация за повторно използване?В някои случаи представителите на различните институции могат да откажат да ви предоставят информация. Тогава в решението за отказ следва да се посочат основания, предвидени в закон. Ограниченията, които се прилагат за предоставяне на информация за повторно използване, са същите и се прилагат по същия начин, както ограниченията на правото на достъп до информация (вижте по-горе).
Глава четвърта на ЗДОИ – "Процедура за повторно използване на информация от обществения сектор", макар и да не изменя по никакъв начин режима на ограниченията, предлага по-детайлен техен списък. Не се предоставя за повторно използване информация от обществения сектор:
- чието съдържание е свързано с дейност, попадаща извън правомощията и функциите на организациите от обществения сектор съгласно закон, устройствен акт или устав и/или акт, с който е възложена обществената задача;
- която е обект на право на интелектуална собственост на трето лице;
- която е събрана или създадена от обществени радио- и телевизионни оператори или техни регионални центрове;
- собственост на училища, висши училища (с изключение на библиотеки на висши училища), научни и изследователски организации, включително организации, създадени за разпространение на резултати от научноизследователска дейност, и на културни организации с изключение на библиотеки, музеи и архиви;
- представляваща класифицирана информация;
- съдържаща статистическа тайна, събирана и съхранявана от Националния статистически институт или от орган на статистиката;
- съдържаща производствена или търговска тайна, или професионална тайна по смисъла на закон;
- за получаването на която заявителят трябва да докаже правен интерес съгласно закон;
- представляваща части от документи, които съдържат само емблеми, гербове и отличителни знаци;
- съдържаща лични данни, чието повторно използване представлява недопустим достъп или недопустима обработка на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.
Не може да е основание за отказ наличието на лични данни в информацията от обществения сектор, която е поискана за повторно използване, в случаите, когато тази информация съставлява или е част от публично достъпен регистър.
Надделяващ обществен интерес
Дори когато съществува основание за отказ за защита на търговска или производствена тайна, информацията трябва да ви се предостави, ако е налице надделяващ обществен интерес от узнаването й.
|
Как да поискаме информация за повторно използване?
|
Искането за информация за повторно използване трябва да бъде ПИСМЕНО.
Съгласно ЗДОИ заявлението може да бъде подадено и по електронен път на адреса на електронната поща на звеното, което отговаря за приемане на заявления, или чрез Портала за отворени данни. Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.
За повече идеи и съвети относно подаване на заявление по ЗДОИ вижте частта "Как да получим достъп до информация?".
Какво да очакваме след подаване на заявлението за информация за повторно използване?Съгласно ЗДОИ заявлението може да бъде подадено и по електронен път на адреса на електронната поща на звеното, което отговаря за приемане на заявления, или чрез Портала за отворени данни. Когато искането е подадено по електронен път, организациите от обществения сектор са длъжни да отговорят също по електронен път. В този случай потвърждаване на получаването на отговора не се изисква.
За повече идеи и съвети относно подаване на заявление по ЗДОИ вижте частта "Как да получим достъп до информация?".
|
Отговор на заявлението си за информация за повторно използване трябва да получите задължително до 14 календарни дни от неговото подаване. Исканата информация се предоставя с решение на съответната организация от обществения сектор.
Уведомление за удължаване на срока |
Възможно е, преди институцията да вземе решение по заявлението ви, да получите такова уведомление. Причината за това може да бъде, че искането за повторно използване на информация от обществения сектор се характеризира със сложност и изисква повече време за предоставяне на исканата информация. Срокът за предоставяне може да бъде удължен до 14 дни.
ЗДОИ предвижда и други причини за удължаване на срока за предоставяне на достъп до обществена информация (вижте частта "Какво да очакваме след подаване на заявлението?").
Решение за предоставяне на информация за повторно използванеЗДОИ предвижда и други причини за удължаване на срока за предоставяне на достъп до обществена информация (вижте частта "Какво да очакваме след подаване на заявлението?").
|
В случаите, когато няма пречки за предоставяне на исканата информация, следва да получите решение за предоставяне на информация за повторно използване.
Заплащане на такси за предоставяне на информация за повторно използване |
Съгласно закона информация от обществения сектор се предоставя за повторно използване безплатно или след заплащане на такса, която не може да надхвърля материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията. Размерът на таксите се определя:
Законът предвижда изключения от принципа, че таксите не могат да надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията по отношение на някои организации от обществения сектор, сред които библиотеки, включително библиотеки на висши училища, музеи и архиви.
Размерът на таксите, основата, на която се изчисляват, взетите предвид фактори при изчисляването, както и всички допълнителни условия, ако има такива, се публикуват, включително по електронен път при наличието на интернет страница. При поискване се посочва и начинът, по който са изчислени тези такси, във връзка с конкретното искане за повторна употреба.
Решение за отказ за предоставяне на информация за повторно използване- за таксите, събирани от държавен орган – с тарифа, приета от Министерския съвет;
- за таксите, събирани от друга организация от обществения сектор – от ръководителя на организацията;
- за таксите, събирани от общините – от общинския съвет, като определените такси не могат да надвишават таксите по тарифата, приета от Министерския съвет.
Законът предвижда изключения от принципа, че таксите не могат да надхвърлят материалните разходи по възпроизвеждането и предоставянето на информацията по отношение на някои организации от обществения сектор, сред които библиотеки, включително библиотеки на висши училища, музеи и архиви.
Размерът на таксите, основата, на която се изчисляват, взетите предвид фактори при изчисляването, както и всички допълнителни условия, ако има такива, се публикуват, включително по електронен път при наличието на интернет страница. При поискване се посочва и начинът, по който са изчислени тези такси, във връзка с конкретното искане за повторна употреба.
|
В случай че исканата от вас информация или част от нея следва да бъде ограничена за предоставяне, се изготвя решение за отказ.
Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата с обратна разписка или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:
Възможно е също така да получите решение за частичен отказ, с което ви предоставят частично исканата информация за повторно използване, така наречения частичен достъп.
ВНИМАНИЕ!
Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно.
Как да обжалваме отказ за предоставяне на информация за повторно използване в съда?Отказът трябва да се направи с решение, което ви изпращат по пощата с обратна разписка или получавате срещу подпис. В решението трябва да е посочено:
- фактическото основание за отказа – то представлява описание на това кой, кога, каква информация е поискал, какви действия е предприела институцията и до какви заключения по случая е достигнала относно защитените права и интереси;
- правното основание – това е разпоредбата от съответния нормативен акт, в която е посочено основанието за отказ;
- датата на вземане на решението;
- пред кого и в какъв срок се обжалва решението.
Възможно е също така да получите решение за частичен отказ, с което ви предоставят частично исканата информация за повторно използване, така наречения частичен достъп.
ВНИМАНИЕ!
Проверете посочени ли са в решението мотиви за отказа. Задължително е да са посочени причините, както и законовата разпоредба, въз основа на които е взето решението за отказ. В противен случай решението е незаконосъобразно.
|
Решенията за отказ да бъде предоставена информация от обществения сектор за повторно използване подлежат на обжалване.
За повече идеи и съвети вижте частта "Как да обжалваме в съда?".
Предвидени ли са санкции за непредоставяне на информация за повторно използване по закона?За повече идеи и съвети вижте частта "Как да обжалваме в съда?".
|
Да. Законът предвижда налагането на имуществена санкция.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
Дарение за ПДИ
Не, благодаря
