Заявление:
С Решение № 2113 от 09.03.2004 г., постановено по адм. дело № 38/2004 г., Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) оставя в сила Решение № 11682/2003 г. на тричленен състав на съда по адм. дело № 3080/2003 г. Със съдебния акт е отменен отказът на министъра на финансите да предостави на Кирил Терзийски копие на хартиен носител на договора, сключен между Министерство на финансите (МФ) и британската консултантска фирма “Краун Ейджънтс”. Съдиите приемат, че липсата на мотивиране на министъра по какви критерий и на какво основание е приел, че договора представлява държавна тайна не позволява на съда да прецени правилността и упражни ефективен контрол за законосъобразността на отказа. Преписката е върната на министъра за ново произнасяне по заявлението за достъп до информация.

Отказ:
Ново писмено решение за отказ. Договорът бил засекретен още през декември 2001 г. и това било отразено в секретното деловодство на МФ, като основанието e т. 24 от отменения Списък на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна:
- Сведения за организационно-техническата програмна защита на автоматизираните системи за управление и информация на министерствата и другите ведомства, както и висшите органи на държавна власт и управление.
След приемането на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) договорът пак съдържа държавна тайна, попадаща в следните категории на списъка към чл. 25 от ЗЗКИ:
- Изследователска работа с особено съществено значение за интересите на националната икономика, поръчана от държавни органи,
- Информация относно технически, технологични и организационни решения, чието разгласяване би заплашило с увреждане важни икономически интереси на държавата.

Жалба:
Отказът е обжалван пред ВАС с аргумента, че не е изпълнено указанието на съда да се посочи каква информация се съдържа в клаузите на договора, което води до невъзможност да се прецени дали тя попада в твърдените хипотези на ЗЗКИ. Поискано е от съда да упражни правомощията си по чл. 41, а 3 и 4 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като изиска и прегледа договора и се произнесе по законосъобразността на поставения гриф за сигурност.

Развитие пред І инстанция:
В съдебното заседание по делото представителя на жалбоподателя прави и искане съдът да изиска от Министерски съвет стенограма от проведено заседание на 25.10.2001 г., на което е обсъждана връзката на договора с националната сигурност. Съдът отхвърля това искане, но задължава МФ да представи договора и данни за длъжностното лице поставило грифа за сигурност, както и допълнително становище на министъра по въпроса на какво основание е засекретен договора – по силата на закон или подзаконов нормативен акт, или въз основа на акт на длъжностно лице. В последния случай министърът да посочи в какво длъжностно качество и по силата на какво овластяване това лице е поставило гриф за сигурност върху процесния договор. За процесуална икономия съставът на съда дава ход на делото, но уточнява че ще постанови решението си след проверката по чл. 41, ал. 3 и 4 ЗДОИ, която е предпоставка за крайния резултат по спора.

След изслушване на аргументите на страните по съществото на спора, делото е обявено за решаване.

Протокол от съдебното заседание четете тук (Acrobat PDF 63Кb).

Определение по хода на делото от 10.11.2004 г., в закрито заседание е прегледан договора, сключен между МФ и “Краун Ейджънтс”. Съдът констатира, че на първа страница на договора е поставен гриф за сигурност “секретно”, зачертан с права линия и поставен нов гриф “поверително” с подпис на длъжностното лице, като е посочено основание за класифициране - § 9 от ПЗР на ЗЗКИ и датата – 20.09.2004 г.

Решение:
С Решение № 9472 (Acrobat PDF 111Кb) от 16.11.2004 г. ВАС, Пето отделение ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кирил Терзийски срещу отказа на министъра на финансите да предостави достъп до договора, сключен между МФ и британската консултантска фирма “Краун Ейджънтс”. В решението си съдебният състав обосновава законосъобразността на отказа на министъра с констатацията на маркирането на договора, установено с определението по хода. Магистратите отбелязват, че договорът е законосъобразно засекретен, като аргументират този си извод с твърдението, че след като министърът е заявил, то значи е установено, че информацията в договора попада в Списъка на държавната тайна по Приложение № 1 към ЗЗКИ. Председателят на съдебния състав обаче е подписал решението с особено мнение като излага становище, че за да се прецени законосъобразността на маркирането на договора с гриф за сигурност, каквото е изискването на чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ, е било необходимо съдебният състав да изясни съдържанието на цитираните от министъра категории информация – държавна тайна, защото според него договорът не попада в никоя от тях.

Касационна жалба:
Решението е обжалвано от ПДИ с аргумента, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 41, ал. 4 от ЗДОИ – да осъществи контрол върху законосъобразността на маркирането с гриф за сигурност, а е приел, че след като има маркиране, значи същото е законосъобразно. Изобщо не е изследван въпросът дали разкриването на съдържащата се в договора информация засяга някой от интересите, изброени в чл. 25 ЗЗКИ и ако ги засяга би ли могла да настъпи вреда или опасност за тях.

Развитие пред ІІ инстанция:
Делото е разгледано в едно съдебно заседание на 10.03.2005 г. и обявено за решаване. Протокол от заседанието.