Практика на Комисията за защита на личните данни

Р. - № 17 / 21.06.2006 г.
Относно - Защитени ли са данните на обвиняемите в рамките на публичен наказателен процес
Факти:
Жалбоподателката К (адвокат) твърди, че по време на разглеждането на Наказателно от общ характер дело, срещу нея,  са допуснати нарушения на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). К. твърди, че по време на започване на съдебното заседание е забелязала, че в съдебната зала присъства И.М. - журналистка от вестник “У”. К. е възразила срещу присъствието й като поискала делото да се разглежда при закрити врати. Съдът, преценявайки, че не е налице правно основание за това, е допуснал присъствието в залата на журналистката.  Непосредствено след това, журналистката  публикувала статия със заглавие “Две години условно за адвокатка от Б.”.
Присъдата е обгжалвана, като, във връзка с хода на делото, журналистката публикува втора информация,  като е посочва собственото име на жалбоподателката и инициал на фамилното - “Т.К.”
Решение на КЗЛД:
Комисията приема разглежданата жалба за неоснователна:
Законодателят в чл. 41, ал. 1от Конституцията на Република България урежда правото на лицата да търсят, получават и разпространяват информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
Съгласно чл. 272, ал. 1от НПК председателят проверява самоличността на подсъдимия, като го запитва за трите имена, за датата и мястото на раждането, за неговата народност, гражданство, местоживеене, образование, семейно положение и единния му граждански номер, както и дали е осъждан. Следователно, репортерката се е снабдила с данните на г-жа К. по време на съдебното заседание към момента на снемането на самоличността на подсъдимата.  Що се отнася до размера и вида на наложеното наказание от съответния наказателен състав, Комисията не счита, че същите сами по себе си представляват лични данни.
Комисията приема, че журналистите имат право да получават информация от съда. В такъв смисъл е и становището на Окръжния съд, според което информация на медиите се предоставя от Председателя на съда, както и от съдията докладчик по отделните дела.
Имайки предвид гореизложеното, Комисията приема, че в разглеждания случай няма предоставяне на лични данни от администратора на трето лице и не е налице нарушение по чл. 35 от ЗЗЛД. Съдът не е бил длъжен да иска съгласието на подсъдимата, за да даде информация на медиите за дейността си. Обществото има право да бъде информирано.
Свободата на информацията, и по конкретно правото на всяко лице да получава и предава информация, е гарантирано изрично в чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и е заложено в преамбюла на Директива 95/46ЕС. При неговото осъществяване винаги се търси баланс между правото на личен живот на физическото лице при обработване на лични данни и правото да се получава и раз­пространява информация.
Поради гореизложеното, Комисията приема, че в разглеждания случай, гражданите и обществеността следва да са своевременно информирани и имат право да знаят за деяния, които представляват обществен интерес. Още повече, че доверието следва да е в основата, както на отношенията адвокати - клиенти, така и между адвокатите и властите и съгласно чл. 4 от Етичния кодекс на адвоката не следва да има съмнение в честността, личното достойнство и почтеността на адвоката.

-------------

Р. № 16/05.07.2006 г.
Относно - кога следва да се заличи полицейската регистрация на гражданите
Факти:
Жалбоподателят Т.З.И. твърди, че на основание чл. 181а, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/е подал молба до РДВР –гр. В. за заличаване на полицейска регистрация, относно извършено от него дея­ние, което съгласно прокурорско постановление е обявено за маловажен случай и следва да се наложи административно наказание. Наказателното производство е прекратено. С писмо, рег. №9613/22.04.2005 г. от началника на сектор “КИАД”, РДВР – гр. В.,И.е уведомен, че полицейската регистрация е заличена и материалите са унищожени. При кандидатстване за работа в края на месец ноември 2006г. обаче, жалбоподателят узнава за съхраняването в информационните масиви на МВР на лични данни, които са свързани с извършеното от него деяние.
Г-н И. сезира Комисията за защита на личните данни с искане да се задължи Министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни, да изпълни изискването на ЗМВР, относно заличаване в информаци­онните масиви на МВР на горепосочените данни.
Решение на КЗЛД:
Наличието или лип­сата на данни във връзка с по­сочената разпоредба се проверява в инфор­мационните масиви на МВР. Съхра­няваната информация, свързана с личните данни на лица, за които е прекратено наказателното производ­ство, пора­ди маловажност на извършени от тях, деяния за които следва да се наложи административно наказание, трябва да се заличава в масивите на МВР. Запазването й, макар и за служебна, информационна цел, би могло да доведе до злоупотреба с нея. Информация за служебни цели би могла да се използва в хода на полицейско разследване във връзка с определяне на наказателната отговорност и конкретизиране на размера на определено наказание за престъпления, които по смисъла на НК не пред­ставляват маловажни случаи и задължително следва да се вземе предвид съдебното минало на дееца, а в конкретния случай наказателното производство е било прекратено законосъобразно.
КЗЛД издава следното задължително предписание на Министъра на вътрешните работи - В информационните масиви на МВР да се заличат личните данни, свързани с извършено от гражданина  деяние, за което наказателното производство е прекратено, тъй като представлява маловажен случай и за него се налага админи­стративно наказание.

Р 28 / 27.09.2006 г.
Относно - записването на лични данни на граждани при влизане в публични сгради
Факти:
Жалбоподателят се оплаква, че не е бил допуснат в сградата на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ, поради непредоставяне на личните си данни – единен граждански номер. Същият е отказал да връчи личната си карта на служител от гише “Пропуски/, както и да бъде запи­сано ЕГН-то му, защото не считал, че установения ред за достъп в сградата на министерството е надлежен, легитимен и законосъобразен. В конкретния случай, служителка на гише “Пропуски” е поискала личната му карта за да се напише пропуск. Жалбопода­телят е показал картата си, но е закрил ЕГН-то, тъй като не считал, че следва да се записва. Отказал да си представи картата -  показал я, без да я връчва. Гражданинът поискал е служителката от гише “Пропуски” да се представи, но тя отказала. Отказан му е и достъп до сградата, на основание Заповед №РД 14/25 от 25.02.2004 г. на Министъра на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси.
В писменото становище Министерството на икономиката и енергетиката оспорва жалбата като неоснователна и пояснява, че обработва данните законосъобразно, като има законово основание за събиране на лични данни на посе­тители в сградата. Посочени са следните нормативни разпоредби: чл. 4, ал. 2 от Закона за енергетиката, § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и чл. 53, ал. 1, т. 6от Закона за МВР. Сградата на министерството на адрес: гр. София, ул.”Триадица” №8 е стратегически обект с национално значение, съгласно Решение 755/21.09.2004г. на МС, поради което е поставена под засилени мерки за контрол и охрана.
Решение на КЗЛД:
По силата на ПМС от 27.09.2005 г. е приет нов Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, в сила от 01.10.2005 г. Същият правилник е действал към момента на цитираните в жалбата оплаквания – 11.05.2006г. С нова разпоредба е регламентиран пропускателния режим в министерството – чл. 54, съгласно която се изисква заповед на Министъра за утвърждаване на съответните правила. В Министерство на икономиката и енергетиката подобна заповед не е издавана - в писменото становище е цитирана само заповедта на Министър М. Ковачев, копие от която е приложено.
Сградата на Министерството на икономиката и енергетиката, находяща се в гр. София на ул. “Триадица” №8, която е посетил жалбоподателя, е под режим на стратегически обект с национално значение, вписана в Списъка на стратегическите обекти с национално значение, утвърден с решение №755/21.09.2004 г. на Министерски съвет. Поради това охранителният режим на тази сграда следва да се извършва от Национална служба “Полиция” – юридическо лице в системата на Министерство на вътрешните работи, дейността на която е уредена в Глава седма на Закона за МВР и чл.4, ал.2, т.3от Закона за енергетиката.
Видно от изложеното, в становището на Министерството на икономиката и енергетиката, липсват аргументи и доказателства за изпълнение на разпоредбите на Закона за защита на личните данни. Като администратор на лични данни Министерството на икономиката и енергетиката е допуснало нарушение на разпоредбите на чл.23– 25 от Закона за защита на личните данни. Основните принципи при обработка на личните данни ясно и точно са записани в разпо­редбите на чл.2 от ЗЗЛД, като обработването е допустимо при условията, уредени в чл.4 от закона. Изричното съгласие на физическото лице е едно от най-важните условия за обработване на личните му данни, което кореспондира и с целта на закона по чл.1ал. 2 от същия. В случай, че изричното съгласие липсва, то физическото лице може да бъде задължено да предостави данните си за обработване при останалите условия на чл.4 от ЗЗЛД, едно от които е нормативно устано­вено задължение на администратора на лични данни. В конкретния случай, администраторът на лични данни - Минис­терството на икономиката и енергетиката не би могло да задължи жалбоподателя да предостави личните си данни, тъй като не е осигурило, чрез издаване на нов административен акт изпълнението на нормативно уредено свое задължение. Заповедта, издадена от бивш министър на бившо министерство, на отменено основание, не може да произведе правно действие. Министерството на икономиката и енергетиката не е изпълнило разпоредбата на чл. 54 от действащия Устрой­ствения правилник, която постановява, че достъпът на външни лица в сградата на министерството се разрешава след издаване на пропуск или представяне на документ, разрешаващ влизането и излизането, съгласно правилата за охрана и пропускателния режим в министерството, утвърдени със заповед на министъра. Липсата на горната заповед опорочава законосъобразното осъществяване на пропускателния режим. Нарушават се изискванията на чл. 24 от ЗЗЛД, конкрети­зиращи задълженията на администратора при обработването на лични данни.
1. Уважава Жалба 28/26.05.2006г. от И.Л.К. срещу Министерство на икономиката и енергетиката.
2. Издава следното задължително предписание на Министерство на икономиката и енергетиката, като админи­стратор на лични данни:
В четиринадесетдневен срок от получаване на решението, да утвърди Правила за пропускателния режим в сградата на министерството, находяща се в гр.София, на ул.”Триадица” №8, в съответствие с разпоредбите на чл. 54 от Устройствения правилник на министерството на икономиката и енергетиката, чл. 89 от ЗМВР и ЗЗЛД, относно обра­ботването на личните данни на посетителите в сградата на министерството.

РЕШЕНИЕ № 47/27.06.2008 г.
Служителите на охраната/портиерите в различните РЗОК, както и в самата НЗОК, нямат право да задържат личните  карти на гражданите, при влизане сградите им.

Пълният текст на решението, можете да видите в Информационен бюлетин 5(14) от септември 2008 г. на КЗЛД.

Факти:
В Комисията за защита на личните данни е постъпил сигнал, вх. № 276/04.03.2008 г. от г-н Г.П., в който уведомява Комисията, че на 29.02.2008 г. му се е наложило да посети РЗОК – гр. С. За получаване на формуляр за записване на новороденото му дете при личен лекар. За да получи пропуск – магнитна карта за достъп до сградата му е поискана личната карта. Служителят от охраната е задържал документа за самоличност до напускане на сградата. Според г-н П. личната му карта е неправомерно задържана и моли Комисията на основание чл. 10, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) да извърши проверка по случая.
КЗЛД изисква становище от РЗОК – гр. С.,по случая,  както и предоставяне на информация относно пропускателния режим в сградата на РЗОК и вътрешен акт, в който е определен пропускателния режим.
В становището си, РЗОК, твърди, че достъпът на граждани в сградата е свободен, а пропускателният режим за всяка РЗОК е регламентиран на централно ниво от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

В рамките на производството, комисията изисква, а НЗОК предоставя  Инструкция за пропускателния режим в сградите на НЗОК – РД-16-3/10.01.2004 г. и Договор № РД-14-226/22.12.2005 г. между НЗОК и “С.Г.А.” ЕООД – охранителна фирма, която осъществява входно-изходния режим на служители и външни лица във всички районни здравноосигурителни каси.

 За конкретната жалба посочва, че лицето, което е задържало личната карта не е служител на НЗОК, а служител на охранителна фирма, следователно касата не носи отговорност.

Решение на комисията
Комисията приема, че жалбата е основателна по отношение задържането на личната карта
на жалбоподателя. ЗЗЛД урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тези данни.
Комисията приема, че в случая НЗОК има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД, а охранителната фирма - “С. Г.А.” ЕООД,  се явява “обработващ лични данни” по смисъла на ЗЗЛД.

Изричното съгласие на физическото лице е едно от най-важните условия за обработване на личните му данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл. 1, ал. 2. В случая жалбоподателят е предоставил личната си карта не по негово изрично съгласие, а защото е принуден с оглед предоставяне на достъп в сградата. Инструкцията в чл. 1, ал. 2 регламентира, че достъпът на външни лица (посетители) в сградите на НЗОК се разрешава след издаване на временен пропуск, допускащ влизането и излизането от нея, съгласно правилата за охрана и пропускателния режим, както и обема лични данни, които да се вписват, а именно: име, презиме и фамилия, ЕГН, № на личната карта - чл. 20, ал. 2 от Инструкцията. Водима от горното Комисията за защита на личните данни
РЕШИ:
Уважава жалба, вх. № Ж - 41/27.06.2008 г. от Г.Х.П. срещу Националната здравноосигурителна каса.
Издава задължително предписание на НЗОК относно Инструкцията за пропускателния режим в сградите на НЗОК № РД-16-3/10.01.2004 г., както следва:
Да спазва стриктно нейните ?разпоредби, досежно обработването на лични данни на физически лица, във връзка с режима за допускане в сградите на НЗОК;
Да бъде сведена до знанието на всички обработващи лични данни от името на администратора НЗОК.
При неизпълнение на предписанието ще бъдат приложени разпоредбите на Глава VIII от За-
кона за защита на личните данни.