Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

БЪЛГАРИЯ

 

20 години Програма Достъп до Информация. На 21 октомври 2016 фондация „Програма Достъп до Информация“ отпразнува своя 20-ти рожден ден заедно с  учредители, колеги, представители на дипломатически мисии, държавни институции, неправителствени организации, журналисти и координатори на ПДИ, представители на донорски организации и партньори. Събитието се проведе под патронажа на президента на РБългария Росен Плевнелиев.

„Без неуморната работа на ПДИ и на Гергана Жулева да ограмотяват чиновничеството и да се борят за прилагането на закона, много разкрития и уличаващи факти за злоупотреби и произвол щяха да останат скрити за нас, журналистите, а оттам и за обществото“, сподели Люба Ризова, член на Управителния съвет на ПДИ.

 

През януари 2016 екипът на ПДИ доказа, че неуморно популяризира правото на информация, като издаде две книги и представи филм. Филмът „Имам право да знам“, изготвен от АГИТПРОП ООД, илюстрира етапите в търсенето и получаването на обществена информация от органите на  власт по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Появи се петото преработено издание на наръчника „Как да получим достъп до информация“ , достъпен и онлайн на страницата на ПДИ. Той включва две нови секции  - “Каква информация задължените субекти трябва да публикуват в интернет?” и “Повторно използване на информация от обществения сектор”. Обновени са и списъците на задължените субекти.

 

Книгата „Гражданско участие и достъп до информация (15 години ЗДОИ, 37 истории на НПО)” обединява историите на неправителствени организации в България, търсещи информация от органите на власт.

 

През април 2016 ПДИ представи шестнадесетия доклад за състоянието на достъпа до информация в България, с който даде препоръки относно нормативната уредба и административния капацитет за по-добро прилагане на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

През ноември Програма Достъп до Информация организира конференция и съпътстващи събития в рамките на едноседмична лекторска програма за свобода на информацията, подкрепена от посолството на САЩ в България. Гост-лектор бе адвокат Кевин Голдбърг, американски експерт с 20-годишен опит като правен съветник по въпросите на свободата на информация и свободата на изразяване, авторското право и търговските марки. Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева и ръководителят на правния екип Александър Кашъмов също бяха лектори в конференцията „Достъпът до информация – предизвикателства след промените в законодателството. Опитът на САЩ и България“.

Във форума, проведен на 15 ноември 2016 в Гранд Хотел София, участваха ръководители и служители от различни структури на изпълнителната власт – министерства, агенции, комисии, които отговарят за предоставянето на достъп до обществена информация. Първата сесия бе посветена на приемането и измененията на американския и българския закон за достъп до информация, а втората - на проблемите с прилагането.

Подробности за лекторската програма и интервю с Кевин Голдъбрг - в брой 11(155) на информационния бюлетин на ПДИ.

 

ПО СВЕТА

 

Европейски съюз

 

Реформа в защитата на личните данни. На пленарното заседание на 14 април 2016 Европейският парламент прие нови правила за защита на данните, чиято цел е да върне контрола на гражданите върху техните лични данни и да създаде високо, уеднаквено ниво на защитата им в Европейския съюз. Реформата определи и минимални стандарти за използване на данни за политически и съдебни цели. Така приключи четиригодишната работа по пълна ревизия на правилата за защита на данните в Европейския съюз. Новите правила заместиха директивата, приета през 1995 (тогава интернет е още в детска възраст) с общ регламент, даващ на гражданите повече контрол върху тяхната лична информация в цифровия свят на смартфони, социални медии, интернет банкиране и глобални трансфери. Регламентът влиза в сила 20 дни след неговото публикуване в Официалния вестник на ЕС и ще бъде директно приложим във всички държави членки на ЕС две години след тази дата. Държавите членки ще имат 2 години, за да транспонират разпоредбите на директивата в националното законодателство.      

 

На 28 септември Европейската комисия предложи Междуинституционално споразумение за създаване на задължителен регистър на прозрачността, обхващащ трите институции на ЕС - Парламент, Съвет и Комисия. По този повод заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс заяви: “Институциите на ЕС трябва да работят заедно, за да си върнат доверието на гражданите. Трябва да бъдем по-отворени във всичко, което правим.“ Предложението на ЕК е резултат от интензивни дискусии с участниците в процеса на лобиране, които приключиха на 1 юни след 12-седмични обществени консултации и получени 1758 предложения от 975 граждани и 783 организации относно функционирането на сега съществуващия регистър.

 

Европейският омбудсман призова за повече прозрачност на тристранните срещи. На 12 юли 2016 европейският омбудсман Емили О`Райли призова Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия да повишат прозрачността при законотворчеството в Европейския съюз като публикуват ключови документи, свързани с неофициалните преговори между трите институции, известни като „трилог“. Тези документи включват датите на провеждане на трилога и обобщение на дневния ред; позициите на двата съзаконодателя относно предложението на Комисията; и имената на взимащите решение, участвали в тристранните срещи. Документите, които проследяват основните етапи на процеса, трябва да бъдат публикувани възможно най-скоро след края на преговорите.

 

Закони за достъп до информация


През 2016 осем държави приеха закони за свобода на информация или подобни административни регламенти. Списъкът, който FreedomInfo.org поддържа и актуализира, включва 115 държави с нормативна уредба, регулираща свободата на информация. Новите в списъка са Малави, Вануати, Танзания, Кения, Филипините, Шри Ланка, Того и Виетнам. Бяха гласувани  положителни промени в законите на Аржентина, Италия и Тунис.

 

Застъпниците за свобода на информация отбелязаха 250 години от приемането на първия Закон за свобода на информация и 50 години от приемането на Закона за свобода на информация в САЩ.  На 2 декември 1766 Riksdag – Парламентът – на Швеция и Финландия, които по това време са една държава, обнародва първия в света закон за свобода на информация. Автор на закона е Андерс Чидениус, финландски свещеник, философ и представител на класическия либерализъм на скандинавското Просвещение и член на парламента в кралство Швеция в периода 1765-1766.

 

250-годишнината от приемането на първия в света закон беше част от програмата на редица събития през 2016 и така беше отбелязана неговата важност в глобален контекст - Световен ден за свобода на пресата, отбелязван от ЮНЕСКО на 2 май; а на 8 декември Article 19 бе домакин на две модерирани дискусии и разговор във Free Word Centre, Лондон. Събитието се организира с подкрепата на Центъра за информационно право и политика и посолствата на Швеция и Финландия. Участваха Морис Франкел и Дес Уилсън от Кампания за свобода на информация; Хелън Дарбишър, Access Info Europe; Йонас Нордин, Кралска национална библиотека, Стокхолм; Питър Хог, бивш ръководител на Скандинавската секция в Британската библиотека и превел за първи път закона на английски език; Ян Жил от департамента по скандинавистика в Университета на Единбург и Тоби Мендел, изпълнителен директор на Център за право и демокрация, Канада. Организиран бе и симпозиум в Университета на Единбург през октомври; семинар за свобода на пресата и информацията в Тел Авив на 15 декември. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE) проведе конференция за достъп до информация във Виена на 12 декември, на която участваха Александър Кашъмов и Диана Банчева от ПДИ.

 

Подробности за събитията по повод годишнината може да се прочетат на специалната интернет страница PETER FORSSKL, посветена на Петер Форскал, мислител от скандинавското Просвещение и ученик на Карл Линей, който през 1759 написва памфлета „Мисли за гражданската свобода“. Цензурираният вариант на този памфлет е забранен година след публикуването му и конфискуван. Оригиналният текст, открит в архивите, беше публикуван и преведен на английски за сайта Forsskal през 2009. Текстът предхожда приемането на Закона за свобода на пресата през 1766. Инициатор и координатор на сайта е експертът по свобода на информацията и медийно право Дейвид Голдбър.


На 4 юли 1966 в САЩ е гласуван Законът за свобода на информация, въпреки опозицията на президента Джонсън. Преди това, няколко години в Конгреса на САЩ има дебати за необходимостта от този закон. Той влиза в сила през 1967. Подробности за историята на приемане му четете тук. Следват изменения и допълнения на Закона за свобода на информация през  1974, 1976, 1986, 1996, 2002 и 2007.


Лични данни


На 29 март 2016 неправителствената организация ARTICLE 19 (неправителствена организация, която работи за защита свободата на изразяване и свободата на информация) публикува в интернет насоки, озаглавени „Правото да бъдеш забравен: Напомняне за свободата на изразяване“. Те дават яснота как да се гарантира защитата на правото на свобода на изразяване с оглед т.нар. „право да бъдеш забравен.“ То обикновено се отнася до средство за защита, което понякога дава възможност на хората да изискват от интернет търсачките да отписват, премахват информация за тях, която се появява в резултат на търсене на тяхното име. Това право може да се отнася и до искането поддържащите даден сайт да изтрият определена информация. Пълният текст на английски четете тук.


Международни инициативи


Застъпниците за достъп до информация очакват приноса на Румъния за влизането в сила на Конвенцията за официални документи на Съвета на Европа. Румънското министерство, отговарящо за обществените консултации и гражданския диалог, обяви на 28 ноември 2016, че предприема действия за подписването на Конвенцията за официални документи на Съвета на Европа. Според Кодру Врабие, румънски застъпник за свобода на информация, румънското правителство трябваше да ратифицира Конвенцията преди парламентарните избори на 11 декември 2016. Да припомним, че на 27 ноември 2008 Съветът на Европа прие първия в света правно-задължителен документ, гарантиращ достъпа до информация. На 18 юни 2009 в Тромсо, Норвегия, министрите на правосъдието на страните-членки на Съвета на Европа отвориха процедурата по подписване на Конвенцията за достъп до официални документи. За да влезе в сила, Конвенцията трябва да бъде ратифицирана от 10 държави. Към момента 9 държави са ратифицирали текста на конвенцията.

По повод Международния ден на правото да знам, ARTICLE 19 пусна онлайн 6 инфографики за правото на информация на 10 езика. Те показват, че:

  • 105 държави имат закони за право на информация  - 18 в Африка, 14 в Азия, 46 в Европа и Централна Азия, 21 в Латинска Америка и Карибския район, 5 в Близкия изток и Северна Африка;
  • 88% от населението на света живее в държави със закон или политика за право на информация;
  • 70 страни са се присъединили към международната инициатива „Партньорство за открито управление“;
  • 46 държави от Европа и Централна Азия са ратифицирали Орхуската конвенция за достъп до информация, обществено участие във взимането на решения и достъп до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда. 

На 21 декември 2016 година 58 организации, сред които и Програма Достъп до Информация, и 28 експерти подписаха и изпратиха писмо до Ирина Бокова, генерален секретар на ЮНЕСКО, с което призовават ЮНЕСКО да проведе консултации относно разработването на политики за предоставяне на достъп и оповестяване на проектополитики на ЮНЕСКО. Подписалите писмото заявяват: „Ние вярваме, че както държавите трябва да приемат закони, които да отразяват правото на информация, така и междуправителствените организации (IGOs) също трябва да приемат политики  за право на информация. Това произтича от задължението на IGOs да зачитат човешките права, както и ползите, които произтичат от прозрачността, включително изграждане на обществено доверие, борба с корупцията и лошо управление и насърчаване на демократичната ангажираност и отчетност.“

 

В края на декември 2016 Управителният съвет на Международната федерация на библиотечните асоциации (IFLA) разпространи становище, с което призовава правителствата да гарантират, че има свободен и равен достъп до обществена правна информация, че правителствата изготвят и прилагат ефективни стратегии за опазване и че включват технологично-базирани инструменти за проверка на автентичността, така че гражданите да са сигурни, че това, което четат е оригинално. Пълният текст на становището четете тук.

 

През 2016 се навършиха пет години от създаването на международната инициатива „Партньорство за открито управление“ (OGP). Какви са последните развития и какво се  случи на четвъртата среща на върха в Париж четете в текста на Диана Банчева в този брой.

 

*Текстът обобщава по-важните новини, публикувани в Информационния бюлетин на ПДИ и на интернет страницата на ПДИ през 2016. Основни източници са Access Info Europe, FreedomInfo.org, Article 19 и Open Government Partnership.

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.