Емилия Димитрова - областен координатор на ПДИ в област Габрово
 Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово
Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово

Според Закона за обществени поръчки (ЗОП), който урежда реда за възлагане на договори, по които се разходват публични средства, процедурите при избор на изпълнител са публични и прозрачни. В публичността и прозрачността законодателят е заложил противодействие на неефективното харчене на публични средства, но и дава възможност за гражданите да проследят процеса и си съставят мнение как работят институциите.

 

Заради важността на публичността и прозрачността за начина, по който се избират изпълнителите по обществени поръчки в ЗОП има отделна глава.


Има и изключения.

 

Чл. 102, ал. 1 от ЗОП дава възможност всеки участник в процедура да посочи в заявлението за участие или в офертата си информация, която счита за конфиденциална във връзка с наличието на търговска тайна.

 

Опитът ми на журналист обаче сочи, че има възложители и изпълнители, които четат въпросния чл. 102 само до първата му алинея и услужливо пропускат алинея 2, която гласи: „Участниците не могат да се позовават на конфиденциалност по отношение на предложенията от офертите им, които подлежат на оценка“.

 

Такъв е случаят при обществена поръчка с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в чужбина за нуждите на Община Габрово“.

 

Преди да стигнем до алинея 2

 

На 7 май тази година поисках със заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) от общинската администрация в Габрово размера на средствата, разходвани за пътуване на общински служители от Община Габрово и общински съветници в Общинския съвет на Габрово в страната и чужбина за периода от началото на 2024 г. до датата на получаване на заявлението. Изрично посочих, че желая справката да бъде по дата, дестинация, цел на пътуването и разходвани суми, в това число пътни и дневни.

 

В законоустановения срок получих решение, подписано от кмета на Габрово Таня Христова, в което е посочено, че ми се предоставя пълен достъп до исканата информация. Какво обаче получих – справка на няколко листа по дати, включваща още три графи. В едната графа са изплатените дневни разходи на командирования, в друга са изплатените средства за път и нощувки, а в последната са номерата на заповедите за командировка.  

 

Без съмнение номерът на която и да е заповед не може да носи информация, ако четящият не разполага със самата заповед, а в случая аз имах номерата на заповедите за командировка и нищо, което да отведе към конкретна информация докъде е бил командирован служител, с каква цел е било пътуването и за какъв период.

 

Гарантиране на конфиденциалност

 

Оказа се, че гарантирането на конфиденциалност за извършваните пътувания е заложено още в техническата спецификация към обществената поръчка. Там е записано, че туроператорът не може да разкрива информация за извършваните пътувания, в това число за пътници, дати, маршрути, превозвачи и др.

 

Протоколите от работата на комисията, назначена да извърши оценка на подадените оферти (пет на брой) дават още информация в посока конфиденциалност. При представянето на ценовите си оферти четирима от петимата участници в процедурата дават една и съща цена – една стотинка такса за издаване на самолетен билет.

 

Комисията изисква от всеки подробна писмена обосновка за начина, по който е формирана тази цена и я получава, но това не е публично достъпна информация, защото всеки от четиримата участници се е позовал на чл. 102, ал. 1 от ЗОП, който дава възможност да не се разкрива информация, която е свързана с търговската политика на съответното дружество.

 

Всичките, плюс комисията по оценка, пропускат ал. 2 на същия член, която елиминира понятието търговска тайна щом става въпрос за критерий за оценка. Във въпросната обществена поръчка цената подлежи на оценка и като такава не би следвало начинът, по който е формирана, да е тайна. 

 

Търговска тайна срещу надделяващ обществен интерес

 

ЗДОИ също третира понятието търговска тайна. Съгласно чл. 17, ал. 2 такава информация подлежи на предоставяне в случаите на надделяващ обществен интерес. Определението за такъв интерес е дадено в §1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ: „Не представляват производствена или търговска тайна факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й“.

 

До доказване на противното „надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се дава възможност на гражданите да си съставят мнение (§1, т. 5а), улеснява прозрачността и отчетността (§1, т. 5б), разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество (§1, т. 5г).

 

 

 

 

----------------------------------------------------

Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.

 

 

© 2025 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.