Картината по спазването на Закона за достъп до обществена информация в област Плевен
 Невен Вутев, координатор на ПДИ в Плевен |
Картината по спазването на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в област Плевен до голяма степен се запазва същата за 2024 година, сравнено с миналогодишния доклад. Имаме три типа институции и общини – дългогодишни подръжници на ЗДОИ, чиято работа планомерно дава положителен резултат, видимо и от сравнителния рейтинг на ПДИ. Втора категория, които се колебаят в своето поведение. Отворени са към критики и съвети за подобрения, понякога ги изпълняват, понякога не, но със сигурност не са изгубена кауза. И трети общини и институции, които упорито занемаряват темата за достъпа до обществена информация. Постигат някакъв напредък, но той е с миши крачки.
Община Плевен
На този етап политическата промяна в града не довежда до превес на везните – било то в положителна или в отрицателна посока относно достъпа до информация. Общината периодично публикува отчети за всяко тримесечие, като тяхна характерна черта е, че вероятно с цел изкуствено “надуване” на гражданския и медийния интерес към живота на общината, в отчетите се изчисляват и всички постъпили устни питания по време на традиционните ежеседмични брифинги на общинската администрация. Тази пракика бе преустановена или поне на този етап временно замразена от новата власт, но това не попречи на рекордния брой отправени запитвания – общо 300: 180 от тях от журналисти, нито едно от които логично не е оставено без разглеждане; 83 са гражданските и 21 от НПО-та. Най-виден атестат за стъкмистиката, която се упражнява при броенето на запитванията, е фактът, че 270 от 300-та заявления са устни – тоест почти всички са отправяни по време на пресконференции или оперативки на местната администрация. По-голямата част от тях са касаели контролната дейност на администрацията, изразходване на публични средства или упражняване на законови права. На почти всички – 294 запитвания, е предоставен свободен достъп. Броят на постъпилите и обработени заявления за достъп до обществена информация в Община Плевен през 2023 г. (300 бр.) е по-голям, сравнено с предходната 2022 година, през която са постъпили и обработени 228 броя. През 2021 г. броят на заявленията е 260, а през 2020 г. – 282. Рекордният брой може да се обясни с изборната година, кадровите смени и честото представяне на нови членове на местната администрация. Най-интензивни откъм питания са именно предизборния и околоизборния период.
Областна администрация Плевен
Все така вял остава интересът към достъпа до информация в Областната администрация, въпреки покачването на запитванията. За 2023 г. в Областна администрация Плевен са постъпили 15 заявления за достъп до обществена информация (за справка, преди години имаше цели 2), като от тях 6 са свързани с отчетност на институцията, 6 – с контролна дейност, 2 – с нормативни актове, и 1 – с друга тема (статут на кариера за суровини в защитена местност „Кайлъка). 5 са издадените решения за предоставяне на пълен достъп до обществена информация; 3 отговора са изпратени, че Областна администрация Плевен не разполага с исканата информация и с данни за нейното местонахождение; с 2 са изпратени уведомления за мястото на обнародване на нормативни актове и за мястото на тяхното публикуване на интернет страницата на администрацията; 5 заявления са препратени на компетентен орган. Всички решения са издадени в законоустановения срок и не са обжалвани по съдебен ред.
Регионално управление на образованието - Плевен
В последните години Регионално управление на образованието - Плевен (РУО - Плевен) бележи постоянен прогрес по отношение на прилагането на ЗДОИ. Това е видно и от издигането в класацията по сравнителен рейтинг на ПДИ на всички институции у нас. РУО - Плевен е най-прогресиралата институция на територията на областта. Освен лесна проследимост по години, по достъпен начин са представени Вътрешните правила за условията и реда за предоставяне на достъп до обществена информация, Списъкът на категориите информация, подлежаща на публикуване, и определените нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация. За миналата година са постъпили 10 заявления, касаели са предимно служебна информация и на всички е предоставен пълен достъп.
Регионална здравна инспекция - град Плевен
Пренебрежително с няколко броя заявления е намалял интересът към обществената информация, предоставяна от Регионална здравна инспекция - Плевен (РЗИ - Плевен). 15 са заявленията – 10 граждански, 2 от фирми и 3 от НПО мрежата. 12 от тях са касаели отчетността на институцията. На почти всички е предосатвен пълен достъп, без едно заявление, чийто заявител е уведомен за липса на исканата обществена информаци. РЗИ -Плевен остава към момента най-добре представящата се институция в областта, видно и от сравнитекния рейтинг на ПДИ.
Регионална инспекция по околната среда и водите - Плевен
За разлика от предходната година, този път от институцията си бяха взели поука и отчетът бе публикуван в очаквания срок. Отчетите на Регионална инспекция по околната среда и водите - Плевен (РИОСВ - Плевен) винаги са били изключително интересни, поради факта че мотивацията на питанията е спорадична и многообразна. Освен чисто журналистическия и НПО интерес, усилено към РИОСВ - Плевен се отправят и запитвания от природозащитници, дори ЗДОИ се използва понякога като безплатен инструмент от потенциални купувачи на земя за безплатно проучване. Често питане е например: “Попада ли имот с идентификатор X, находящ се в землището на село Х, в „Натура 2000, защитена зона и защитена територия”. Но стига това да служи за популяризиране на ЗДОИ, трябва да се отчете като актив.
За изминалата година са постъпили цели 46 запитвания, на нито едно от тях достъпът не е отказан. Пита се за одобрени инвестиционни предложения, за данни, получени от различни замервания на РИОСВ - Плевен (например от мониторинга на ветроенергийни паркове), искан е списък на регистрираните щети от мечка с дата, място, вид, стойност и обем на нанесената щета, и поисканите компенсации за изплащане на щети от кафява мечка. Получено е и любопитно запитване със следната формулировка: “Имат ли фирмите "Делта гард" ЕООД, "Делта гард България" ЕООД и "Делта гард секюрити" ЕООД сключени договори с Министерство на околната среда и водите и/или агенции и държавни търговски дружества/предприятия, чиито принципал е същото министерство към 30.09.2023г.?.”
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, Басейнова дирекция „Дунавски район“, Областна дирекция “Земеделие” Плевен
Към момента на подаване на отчета данните за ОД на МВР - Плевен и Басейновата дирекция все още липсват, като съм отправил молба да бъдат качени на сайтовете. За двете институции това е изненада, имайки предвид доказаната им сериозност и отчетност през годините. Впечатление не бива да прави липсата на отчети за Областната дирекция „Земеделие“ - Плевен, тъй като това е част от чара й. Промяна по никакъв начин не е настъпила в последните години. Публикувани са единствено остарели Списък с категории информация от 2020 година и Вътрешни правила от 2016 г. Налична е и бланка на заявление за предоставяне на обществена информация. Отчети обаче продължават да не се качват.
В Административен съд Плевен са водени общо 11 дела, свързани с достъпа до обществена информация. Може да говорим за злоупотреба, с оглед на това, че половината са образувани по жалба на гражданина С.Т.Т. Вероятно се касае за едно и също лице във всички случаи. Самият той не се явява, нито се представлява по делата. Съответно те се и прекратяват.
Питанията му са любопитни, от искания към ръководителя на Районен съд - Плевен да предостави данни, ”потвърждаващи психичното му здраве – данни за психопрегледите на ръководството на съда”, “по същността си извършвате труд, високорисков. Кой е този, който ви оценява, за да даде заплатите ви? Кой преценява годността ви по време на работното ви време? Кой е аналога на понятието "работодател" при Вашите, различни от "трудовите договори по КГ', служебни правоотношения в полза на Обществото, като служители на съдената власт?! ”
В друго дело, заведено заради отказан достъп, гражданинът С.Т.Т. изисква да му се продоставят данни за бивш главен прокурор с инициали Н.Ф. и бившият окръжен прокурор на Плевен Е.П. Отказът е потвърден, тъй като за Висшия съдебен съвет не съществува нормативно установено задължение да съхранява информация за лица, които не са магистрати към датата на подаване на заявлението. И двамата са вече пенсионери.
Общините
Общините Гулянци и Никопол продължават протоколно да си качват регулярни отчети, макар и без да имат обособена секция с Вътрешните правила, бланка на заявление или списък с информацията, подлежаща на публикуване. В случая на Гулянци тя тотално липсва, при Никопол е остаряла. Така или иначе от двете общини винаги сме имали отчети за броя заявления. За 2023 година броят им е 10-тина. Двете общини не са най-зле представящите се. В Община Белене отчети традиционно не се качват отчети – миналата година, когато ги помолих, ми го изпратиха само по пощата. Община Левски е сред последните в страната. Интересно е, че за пръв път тази година открих при тях качени отчети за постъпилите заявления. Дали 5 години съм бил сляп и не съм ги откривал и чак сега съм провидял с едното око или просто те са качени накуп тази или миналата година, мога само да гадая. За миналата година нямаме данни, но си струва да отбележим години с по 0 или само 1 заявление.
Категорична похвала заслужават три общини от областта – Долна Митрополия, Пордим и Долни Дъбник. С администрациите на трите винаги се е работело лесно при искане и предоставяне на достъп на информация. Това е видно и от сравнителния рейтинг на ПДИ, където и трите са сред първите 40 институции в страната. Преди години Долна Митрополия бе в топ 10, в момента е на 30-то място, но все пак остава най-добре представящата се община в областта. И трите общини имат данни за контакнтото звено за подаване на заявления, вътрешни правила, информация по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. 7 са постъпилите заявления за Долна Митрополия, всичките – електронни. 7 е техният брой и в Пордим.
По-назад в класацията остават общините Искър, Кнежа и Червен бряг, където отчети се качват, но понякога се забравят. Към момента на подаване на доклада, такива все още не са налични. Така или иначе бройката на заявления от предходни години
там традиционно е около десетина. В Червен бряг са малко повече и изнедващо тази година нямаше отчет при факта, че в предходни години винаги са били изрядни. Това частично може да се обясни при Искър и Червен бряг с нови кметове, победили настоящите, въпреки че чистките по администрацията са по-скоро рядкост, особено в по-малките общини.
Извод
Изводът ще преповтори казаното в изложението. Това е годината, в която по-често се наложи да се напомня на общините и институциите да си качат отчетите на време.
==============================================
|
|
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени в нея, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.