Интервю с главния редактор на глобалния портал Freedominfo.org по повод 50 години от приемането на Закона за свобода на информацията
 Тоби Макинтош |
Тоби, ти си журналист от години. Кои са медиите, за които си работил и темите, по които си писал?
Започнах да се занимавам с журналистика още като ученик. Така че съм в печатните медии от 50 години. През по-голямата част от кариерата ми сред моите ресори са американското правителство във Вашингтон, включително Белия дом, Конгреса, а темите, по които пиша, са разнообразни. Все пак специалните ми интереси са отправени към начина, по който се създават правилата в управлението и към достъпа до обществена информация.
В какви случаи ти се е налагало да подаваш заявление по Закона за свобода на информацията в процеса на журналистическата ти работа?
Подаването на заявление не винаги е най-продуктивният начин да се напише материал. Много от заявленията, които подавам, са свързани с опитите ми да отворя пътека към някаква информация. Jакова бе заявлението ми за достъп до регистъра със записите на официалните срещи на един висшестоящ служител.
Кое е любимото ти заявление за достъп до информация?
Едно от любимите ми заявления доведе до предоставянето на документи за следенето, осъществявано от правителството, по време на протестите срещу войната във Виетнам в колежа, в който следвах.
Според статистиката, журналистите не са най-активните ползватели на Закона за свобода на информацията в САЩ. Каква е причината според теб?
Законът за свобода на информацията е за всички. Не е проблем, че журналистите са сравнително малък процент от останалите ползватели на закона. Все пак, все повече журналисти подават заявления и така следва да бъде. Планирането на големи истории и формулирането на заявления е предизвикателство. Освен това отнема време, за да се получат резултати. Подаването на заявление по Закона за свобода на информацията обаче, е печелившо начинание като дългосрочна инвестиция. А и упражняването на правото на достъп до информация чрез подаването на заявления, укрепва системата.
Кои според теб са основните агенти за постигане на открито и отворено управление?
Навсякъде по света основната роля играят гражданските организации като Програма Достъп до Информация. Те се застъпват за прозрачността. Подкрепата на медиите често присъства, но не винаги. А реформаторите в правителството играят не особено популярна роля.
Преди броени дни президентът Обама подписа Законопроект за изменение на Закона за свобода на информацията. Какво доведе до тези промени?
Прозрачността често е прегръщана от политици, които по принцип са с различни гледни точки. Това е, което отчасти се случи в САЩ. Републиканци и демократи се съгласиха на скромна реформа. Промените станаха факт най-вече благодарение на силна коалиция от застъпници, които бяха готови на преговори и компромиси, и натискаха за приемането на законопроекта.
Какво да очакваме в резултат на измененията в закона?
Един от дългосрочните добри резултати от измененията е повече активно публикувана информация онлайн. Също така, реформата засилва възможността за подобряване на изпълнението на закона като се създават консултативни органи и се подсилва ролята на омбудсмана (Офиса за правителствени информационни услуги, бел.ред). Наличието на независим орган, който да се произнася по въпроси, свързани с достъпа до информация, се оказа важно условие по целия свят.
Инициатор си на IFTI Watch (Наблюдение на международните финансови институции). Какво представлява този проект?
IFTI Watch стартира през 2002 с фокус върху често непрозрачните международни финансови институции, като Международната банка. Следим и установяваме проблеми с откритостта и отбелязвахме опитите за реформа в тези институции, които имат огромно влияние върху живота ни. Въпреки това, те са по-затворени от повечето национални правителства. Понякога инициативата изглежда като миниатюрна ниша за журналистическа работа, но моето усещане е, че има резултати.
Какво е да си главен редактор на Freedominfo.org?
Намирането на новини от целия свят не е лесно, но аз постоянно се изненадвам колко новини, свързани с прозрачността и откритостта, могат да бъдат намерени в Интернет. Постоянно търся на различни езици и ползвам преводача на Google. Обменът на информация в мейлинг листа на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, която между другото бе създадена в България, е ценен източник на информация. Постепенно създадох и други източници на информация по света.
Друга тема, която следиш отблизо, е международната инициатива Партньорство за открито управление. Какви за ползите от инициативата?
Инициативата ПОУ е изключителна поради няколко причини. Една от тях е теорията за промяна – че държавите доброволно ще поемат ангажименти за постигане на открито управление и ще го осъществят. Това е уникална международна организация, която се управлява поравно от членове на правителства и представители на граждански организации. Всичко бе съпроводено с много ентусиазъм и голям успех в началото. Днес, пет години по-късно, организацията се изправя пред предизвикателството да поощри правителствата да се заемат с по-големи проблеми. Това ще означава и увеличаване на фокуса върху упражняването на правото на информация като човешко право.
Въпросите подготви
Диана Банчева, ПДИ