Интервю с главния редактор на глобалния портал Freedominfo.org по повод 50 години от приемането на Закона за свобода на информацията

Toby McIntosh
Тоби Макинтош

Тоби, ти си журналист от години. Кои са медиите, за които си работил и темите, по които си писал?

Започнах да се занимавам с журналистика още като ученик. Така че съм в печатните медии от 50 години. През по-голямата част от кариерата ми сред моите ресори са американското правителство във Вашингтон, включително Белия дом, Конгреса, а темите, по които пиша, са разнообразни. Все пак специалните ми интереси са отправени към начина, по който се създават правилата в управлението и към достъпа до обществена информация.

 

В какви случаи ти се е налагало да подаваш заявление по Закона за свобода на информацията в процеса на журналистическата ти работа?

Подаването на заявление не винаги е най-продуктивният начин да се напише материал. Много от заявленията, които подавам, са свързани с опитите ми да отворя пътека към някаква информация. Jакова бе заявлението ми за достъп до регистъра със записите на официалните срещи на един висшестоящ служител. 

 

Кое е любимото ти заявление за достъп до информация?

Едно от любимите ми заявления доведе до предоставянето на документи за следенето, осъществявано от правителството, по време на протестите срещу войната във Виетнам в колежа, в който следвах.

 

Според статистиката, журналистите не са най-активните ползватели на Закона за свобода на информацията в САЩ. Каква е причината според теб?

Законът за свобода на информацията е за всички. Не е проблем, че журналистите са сравнително малък процент от останалите ползватели на закона. Все пак, все повече журналисти подават заявления и така следва да бъде. Планирането на големи истории и формулирането на заявления е предизвикателство. Освен това отнема време, за да се получат резултати. Подаването на заявление по Закона за свобода на информацията обаче, е печелившо начинание като дългосрочна инвестиция. А и упражняването на правото на достъп до информация чрез подаването на заявления, укрепва системата.

 

Кои според теб са основните агенти за постигане на открито и отворено управление?

Навсякъде по света основната роля играят гражданските организации като Програма Достъп до Информация. Те се застъпват за прозрачността. Подкрепата на медиите често присъства, но не винаги. А реформаторите в правителството играят не особено популярна роля. 

 

Преди броени дни президентът Обама подписа Законопроект за изменение на Закона за свобода на информацията. Какво доведе до тези промени?

Прозрачността често е прегръщана от политици, които по принцип са с различни гледни точки. Това е, което отчасти се случи в САЩ. Републиканци и демократи се съгласиха на скромна реформа. Промените станаха факт най-вече благодарение на силна коалиция от застъпници, които бяха готови на преговори и компромиси, и натискаха за приемането на законопроекта.

 

Какво да очакваме в резултат на измененията в закона?

Един от дългосрочните добри резултати от измененията е повече активно публикувана информация онлайн. Също така, реформата засилва възможността за подобряване на изпълнението на закона като се създават консултативни органи и се подсилва ролята на омбудсмана (Офиса за правителствени информационни услуги, бел.ред). Наличието на независим орган, който да се произнася по въпроси, свързани с достъпа до информация, се оказа важно условие по целия свят.

 

Инициатор си на IFTI Watch (Наблюдение на международните финансови институции). Какво представлява този проект?

IFTI Watch стартира през 2002 с фокус върху често непрозрачните международни финансови институции, като Международната банка. Следим и установяваме проблеми с откритостта и отбелязвахме опитите за реформа в тези институции, които имат огромно влияние върху живота ни. Въпреки това, те са по-затворени от повечето национални правителства. Понякога инициативата изглежда като миниатюрна ниша за журналистическа работа, но моето усещане е, че има резултати.

 

Какво е да си главен редактор на Freedominfo.org?

Намирането на новини от целия свят не е лесно, но аз постоянно се изненадвам колко новини, свързани с прозрачността и откритостта, могат да бъдат намерени в Интернет. Постоянно търся на различни езици и ползвам преводача на Google. Обменът на информация в мейлинг листа на Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, която между другото бе създадена в България, е ценен източник на информация. Постепенно създадох и други източници на информация по света.

 

Друга тема, която следиш отблизо, е международната инициатива Партньорство за открито управление. Какви за ползите от инициативата?

Инициативата ПОУ е изключителна поради няколко причини. Една от тях е теорията за промяна – че държавите доброволно ще поемат ангажименти за постигане на открито управление и ще го осъществят. Това е уникална международна организация, която се управлява поравно от членове на правителства и представители на граждански организации. Всичко бе съпроводено с много ентусиазъм и голям успех в началото. Днес, пет години по-късно, организацията се изправя пред предизвикателството да поощри правителствата да се заемат с по-големи проблеми. Това ще означава и увеличаване на фокуса върху упражняването на правото на информация като човешко право. 

 

Въпросите подготви

Диана Банчева, ПДИ

 


© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.