Ветеринанрните власти опитаха да се скрият зад регламент на ЕС , нарушавайки констуционното право на гражданите да бъдат инфрмирани
 Стела Ковачева |
Съдът в Разград разсече по соломоновски гордиев възел, стегнат по време на спор между граждански активист и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) в София.
Казусът започва през лятото на 2024 година, когато Радмила Ковачева, природозащитник от Исперих, вижда в социалните мрежи клип, който показва, че бездомно куче ражда на тротоара в София. Проследявайки форумната история, тя разбира че минаващи хора са помогнали на четириногото и са го откарали във ветеринарна лаборатория, за да получи там помощ.
В същото време столична община отчита, че в този период е изпълнила програмата си за овладяване на популацията на скитащи кучета в най-големия град в България. Ако твърденията на софийското кметство са верни, то по улиците на София не би следвало да скитат бездомни, нечипрани и некастрирани четириноги, заключава Радмила.
За да разбере как е допуснат подобен инцидент, Ковачева праща сигнал до Областна дирекция по безопасност на храните в София с искане да се провери кой е отвел кучето във ветеринарната лаборатория, има ли то собсвеник и ако не, защо не е прибрано и обгрижено от местните власти, както изисква Законът за защита на животните.
От Агенцията по безопасност на храните в София отговарят с писмо на Радмила Ковачева. В него обясняват, че са извършили проверка по случая във ветеринарната лаборатория, приела по спешност кучето, но не могат да отговорят на нейните четири въпроса, защато като гражданин тя няма касателство по случая.
Формалната любезност на държавната институция не обезсърчава природозащитника и с експертната помощ на Програма достъп до информация Радмила изпраща заявление по ЗДОИ до ветеринарната служба в София, с което настоява повторно да получи отговор на зададените от нея въпроси. Отговор идва в срок и съдържа пълен отказ за предоставяне на исканата информация.
Така казусът стига до съда. В хода на съдебното диирене става ясно, че Областната агенция за безопасност на храните в София е решила да затаи информацията за това какво е установила нейната проверка, позовавайки се на регламент на Европейския съюз, свързан с професионалната тайна.
Адвокат Стефан Ангелов от ПДИ, който представлява Радмила Ковачева, обяснява пред съда, че регламентът на ЕС за професионалната тайна препраща към националното законодателство и не би следвало проверка по важен за обществото въпрос да се дефинира като професионална или търговска тайна, защото не съдържа такива елементи.
Председателят на административния съд в Разград съдия Светла Робева добре разбира тънките разлики между тайната, призвана да защитава търговските интереси на стопанските субекти, и информацията за тяхната дейност, върху която обществото има право на контрол.
И отсъжда по соломоновски: позоваването на регламента на ЕС за наличие на професионална тайна следва да се мотивира върху кои елементи от дейността на проверяваната ветеринарна лаборатория се прилага. И не трябва да влиза в противоречие с конституционното право на информация, което основният закон на държавата дава на гражданите. Затова съдът връща въпросите на Радмила Ковачева на вниманието на Областната агенция за безопасност на храните в София.
„Решението на съда в Разград ясно казва, че не може безразборно, без ограничения и без ясни мотиви, да се прилага европейският регламент за професионалната тайна“, коментира в заключение адвокат Стефан Ангелов от ПДИ.
За Радмила Ковачева това е поредната победа в рабатата й като граждански активист и природозащитник. Благодарение на нейните системни усилия, които включват и прилагането на ЗДОИ, тя успя да промени практиката на Община Исперих, където живее, по отношение на грижата за ограничаване популацията на безстопанствените кучета. „Обикновено местните управи прилагат нормите на Закона за защита на животните формално и без да се стремят към същинска промяна на съществуващите практики на бездушие и незаинтересованост от съдбата на животните в градска среда. Радвам се, че с помощта на Програма достъп до информация, ползвайки възможностите, които ни дава Законът за достъп до обществена информация, успяваме да накараме властите да се задействат. С малки стъпки, но упорито, отстояваме каузите в които вярваме,“ обяснява Радмила Ковачева, която от години работи като доброволец в сдружение „Право на живот“.
----------------------------------------------------
Публикацията е подготвена в рамките на проект „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.