Фондация Програма Достъп до Информация
Приключения със заявления
Край на двегодишната битка на в. „Знаме“ с Агенция „Митници“
Тодор Гроздев, координатор на ПДИ в Пазарджик
Тодор Гроздев
Тодор Гроздев

В предишния бюлетин на Програма Достъп до информация стана дума за окончателно отменено от ВАС решение на директора на Агенция „Митници“ в частта, в която е отказана обществена информация по сключения договор за наем от 25 юли 2017 между Митница Пловдив и „Тракийско пиво“ АД-Пазарджик по отношение предмета на договора, наемната му цена и срок. Делото бе заведено от пазарджишкия вестник „Знаме” с подкрепата на ПДИ, а информацията бе поискана и чакана още преди сключването на договора за наем. Кой знае кога и дали иначе щеше да бъде подписан.

 

Защо е било цялото това чакане

 

си казва човек като прочете контракта. Сега научихме, че срокът на наема е тригодишен срещу скромните 474 лева без ДДС на месец и без консумативите. Предоставени на митничарите са четири помещения на първия етаж, съответно с квадратура 47,6 м, 38,7 м и 24,3 м с две обслужващи гишета, и складова зона (архив) с площ 10,6 м плюс прилежаща обслужваща площ от 5447 кв.м, както и площадка за 10 паркоместа, за които не се заплаща вход. Помещенията се предлагат с офис оборудване и климатици. До изтичането на договора остава още една година, но от климатизираните офиси вее съмнение за конфликт на интереси. И не само защото наемът е символичен, защото договорът бе крит толкова дълго или защото включва в себе си клауза за конфиденциалност, според която без съгласието на една от страните не може да се предоставя информация от договора (освен на компетентен орган или ако законът го изисква).

 

И от други „сламки“ мирише

на шуробаджанащина

 

Едната е начинът, по който стана преместването. През юни 2017 митническият терминал в Пазарджик се евакуира тихомълком и без предупреждение буквално за денонощие, хвърляйки в шах десетки шофьори. Напусна безплатна и новоремонтирана база с уредена за обслужваните камиони инфраструктура и спря на по-малко от километър по на юг – в двора на „Тракийско пиво”, където скоростно чакълираха и асфалтираха площ около сградата, приютила митничарите. След запитване бе обяснено, че получени „колективни жалби“ от фирми, че камиони с българска регистрация се таксуват с 20 лева за влизане, а чуждите - с 30 лева, били причина за напускането. И че на митницата също им било поискано 1000 лева наем за ден на двете ползвани помещения. Тази полуофициална теза обаче не бе издържана, когато поискахме списъка на фирми, а дружеството собственик на старото им местообиталище „Лидер Агро БГ” ги

 

опроверга с готови записи от видеокамери

 

които доказват, че такси са вземани само на желаещите да нощуват на паркинга, но не и за вход. А за хилядата лева се видя от кореспонденцията, че са поискани демонстративно в ултиматум след като вече митницата е започнала преместването, без да обясни защо (според шефа на „Лидер Агро БГ” Сунай Караасан, с камионите на куриерската фирма на собственика на „Тракийско пиво” Трифон Коев). Караасан твърдеше, че автовозите на Коев не са влизали в митница последните 10 месеца, откакто е взел мястото. Че не са били обслужвани даже на шосето. И бе готов да даде записите от камерите си на прокуратурата в подкрепа на това твърдение. „След като ги няма на записите, логично е да се запита човек дали са проверявани изобщо. Или са проверявани само документално, без някой да е гледал въобще товара. Аз сложих 18 камери и може би митничарите са се преместили, защото им е неудобно от тях“, каза тогава Сунай Караасан.

И до днес инфраструктурата там не е подходяща за работа, нито удобна за шофьорите. В момента камиони нощуват и замърсяват тясното пространство и зелените площи край бул. „Стефан Стамболов“. То е заприличало на сметище и макар да е скрито само за шофьори и администрация, единствено околовръстният път дели боклуците от жилищните блокове. На митничарите обаче този ред явно им е удобен. Сега тук паркират за нощуване основно автовозите на „Тракийско пиво”, натоварени с автомобили, или техни партньори.

Другата „сламка” е сигнал от митническия служител Любомир Терзиев срещу бившия шеф на пловдивската митница Павел Тонев, който повлече проверка, констатирала връзка между бъдещия наемодател и митническия шеф. А именно, че Тонев е в конфликти на интереси и е забъркан в търговия с влияние. Проверката установи, че съпругата на Тонев – Ваня Тонева е била управител на „Тойота-Тиксим“ ЕООД, клон Пловдив от 07.12.1999 до 01.03.2005, когато шеф става Трифон Коев. На 29.03.2004, без да са налице необходимите нормативноопределени условия, директорът на РМУ-Пловдив Павел Тонев приема и подписва банкова гаранция в полза на „Тойота Тиксим“ ЕООД-Пазарджик в размер на 30 000 лева, която банкова гаранция представлява само 30 на сто от дължимия общ референтен размер от 100 000 лева. С това е спестено на фирмата задължение за обезпечаване на още 70 000 лева. Тонев е разследван, но досъдебното производство е прекратено, а през 2013 той даже стана шеф на агенция „Митници”, но връзката по веригата е факт.

 

Сагата

 

За тези две години на два пъти вестник „Знаме” опитва по пътя на ЗДОИ да огласи причините, довели до договора с новия наемодател (при условие, че в стария имот наем не е заплащан), да се сдобие с копие от договора и да научи има ли и в какъв етап е търсенето на постоянен дом на митницата в имот - държавна, а не частна собственост. Първият път директорът Георги Костов отговори, че към началото на юли 2017 агенцията не е страна по договорно отношение с Коев, а само в процес на сключване на договор за наем за ползване на недвижим имот - но пък гражданско-правните отношения не били предмет по ЗДОИ. Тогава той отказа да оповести имената на фирмите-жалбоподателки срещу собственика на стария имот, довели до миграцията. Но така отказа да разсее съмнението, че такива изобщо няма, а само се търси повод за напускане на безплатната база и наливане на пари в джоба на „приятел на митниците“ за сметка на данъкоплатеца. Частичен достъп до договора имаше след второто запитване – през януари 2018. Но в него бяха заличени и сумата за наема, и срокът на действие, и описът на предоставените имоти като площ и квадратура. Така не става ясно колко и докога плащаме за наем от джоба си, нито дали шофьорите на камионите разполагат с достатъчно пространство за нормално митническо обслужване. Защото такива оплаквания имаше. Обжалвахме частичния отказ и той бе отменен на две инстанции. Последната дума имаше ВАС. През май прие, че по отношение на основните елементи на договорите, сключени от задължените по закона субекти, е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не може да бъде преодоляна от несъгласието на трето лице. „Фактите касаят наемен договор, по който едната страна е публична институция, с оглед на което предметът, цената и срокът на този договор са обстоятелства, установяващи наличие на надделяващ обществен интерес, поради което задълженият субект следва да предостави поисканата информация“, отсече съдът.



© 2019 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.