Илке Дагли, Катаржина Батко-Толуч, Фани Давидова, Мария Петровска, Николай Нинов
Илке Дагли, Катаржина Батко-Толуч, Фани Давидова, Мария Петровска, Николай Нинов

Застъпническата работа в областта на достъпа до информация изисква активна и постоянна разяснителна кампания. Тя е необходима, както в началния процес – за нуждата от приемане на закон, така и след влизането му в сила – за да познават гражданите правото си и да бъдат насърчавани да го използват, а институциите да изпълняват задълженията си. Ето защо, застъпниците за свобода на информация са постоянно ангажирани в различни инициативи – от проучвания, мониторинг, анализи и информационни публикации до обучения, пресконференции, филми, песни, специални церемонии за награди.

 

Специално място в дискусиите на конференцията имаха разяснителните кампании в различните държави. Фокус бе поставен на кампанията за Деня на правото да знам, чието отбелязване тази година ще е за десети път. Илке Дагли, вицепрезидент на Асоциацията „Кипър – Европейски съюз”, сподели какви са  предизвикателствата, с които кампанията за популяризиране на правото на достъп до информация и реформа за повече прозрачност и отчетност в Кипър се е сблъскала. Причините – политическия конфликт и разделението на острова на Република Кипър – член на ЕС от 2004 и Северен Кипър - държава, призната само от Турция. Този конфликт бележи всекидневието на населението от 1974 до днес. Това прави изключително трудно вкарването на проблематиката на достъпа до информация в дневния ред, както на обществото, така и на политици и управляващи. „Опитахме да обвържем достъпа до информация и прозрачността с мирния процес и преговорите за помиряване, които се случват при затворени врати”, сподели Илке Дагли. 

 

Упоритата работа на Асоциация „Кипър – ЕС” и Институт за социално-политически науки в партньорство с Access Info Europe водят до реални резултати – повишаване на познаването и осъзнаване на значението на достъпа до информация в конфликтен район като Кипър. Въпреки фокуса на проекта върху академичното проучване и правния анализ, кампанията и доброто медийно отразяване успяват да покажат на гражданския сектор и на журналистите как да използват достъпа до информация в работата си. Проектът създава база за надграждане на разяснителната и застъпническата кампания. Освен намирането на ресурси за продължаването на работата по проекта, Асоциация „Кипър – ЕС” и Институт за социално-политически науки ще организират обучения за служители от администрацията по достъп до информация и да изграждат култура на разследващи журналисти.

 

Опитът на Асоциацията на лидерите на местни граждански групи в Полша показва, че без натиск на гражданите, нищо не може да се промени. Катаржина Батко-Толуч, програмен директор на Асоциацията, припомни, че гражданската активност не е константа и трябва да се  работи постоянно за ангажиране на хората в граждански инициативи. Организацията е създадена преди 9 години от местни общности, които искат по-прозрачна местна власт, и се чувстват самотни в начинанията си. Асоциацията започва да работи като обществен наблюдател, който следи институциите, но и поощрява гражданския контрол върху властта. Важна част от дейността на организацията е свързана с наблюдението на местните бюджети. „Нашата цел е да накараме хората да ползват правото си на информация. Започнахме дейността си в областта на достъпа до информация, следвайки примера на ПДИ”, подчерта Катаржина Толуч. Организацията опитва да е навсякъде, за да подпомага местните общности. Подготвя членовете си по места за експерти.

 

Асоциацията на лидери на местни групи в Полша използва Фейсбук и за най-ранен етап на оповестяване на важни резултати от дискусиите в парламентарните комисии, които касаят законодателството за достъп до информация. „Не че хиляди хора ни следят, но подготвителната работа за изграждането на кампанията е свършена”, поясни Катаржина Толуч. За да направят темата за достъпа до информация по-атрактивна от Асоциацията на лидери на местни групи в Полша публикуват отговори по заявления за достъп до информация в страницата си във Фейсбук. „Хората коментират, някои дори публикуват и отговори, които те са получили”.

В случаи, в които институциите канят заявителя да прегледа поисканата със заявление информация на място поради големия обем, Асоциацията организира „масово” посещение на читалнята. Голяма група отива в институцията с камери, излъчва се в Интернет. „Искаме да покажем на хората как могат да окажат натиск, а на институциите как не трябва да се държат”.

 

В Македония Законът за достъп до информация действа от 2006. Създадена е Комисия, която да следи за изпълнението му, да провежда обучения за задължените субекти и да разяснява правото на гражданите на достъп до информация. „Въпреки това, от НПО сектора зависи популяризирането на правото на информация, както и увеличаването на  капацитета на институциите да изпълняват задълженията си”, сподели Мария Петровска от Отворено общество – Македония. Проучвания на нагласите на гражданите от 2009 показват, че над 60 % не знаят за съществуването на закона в Македония, а 80 % мислят, че ще срещнат трудности да получат информация. За да популяризират правото на достъп до информация, Отворено общество Македония организира обучения за неправителствени организации, успява да въведе модул в програмата по Право към държавния университет за свободата на информация, публикува анализи и други материали на специалната Интернет страница, която поддържа. 

 

За значението от присъствието на една застъпническа организация по места ясно говори ефектът от координаторската мрежа, която Програма Достъп до Информация поддържа в страната. „Координаторската мрежа на ПДИ е една уникална формула. Няма друга НПО, която разполага с такъв мащабен тим от журналисти в страната”, подчерта Николай Нинов, координатор на мрежата. Създадена в началото на май 1997, координаторската мрежа изиграва важна роля в застъпническата дейност, която ПДИ осъществява преди приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000. „Една апостолска кауза, изисква апостолски труд, в случая – от журналисти”, припомни Николай Нинов. Координаторите събират и изпращат случаи на отказ на информация, организират обучителни срещи по места с други журналисти, но и с представители на НПО, и екипа на ПДИ.

 

Координаторите на ПДИ изпращат и номинации за Деня на правото да знам. Разпространяват брошури и плакати, участват по места в анкети и кръгли маси за свободата на словото и достъпа до информация. Осигуряват консултации на граждани чрез екипа на ПДИ, съдействат за многото обучения, които ПДИ реализира в страната. Много от координаторите участват активно в местни инициативи и на НПО и провеждат и сами обучения по места.

 

Координаторите на ПДИ подпомагат и медийната кампания, свързана с правото на достъп до информация. За повече от 15 години, те са подготвили над 4000 публикации в местни и централни медии. Според Николай Нинов, „тези публикации и книгата „Купувам/продавам брега на Дунав”, в която автори са всички координатори, са сред големите знаци на ПДИ, сред жалоните, белязали значимостта на извървения от ПДИ път и на общите ни каузи”.

 

Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ, подчерта, че има и неформална, но активно действаща мрежа от неправителствени организации в страната, които също използват и разясняват правото на информация. „През годините положихме доста усилия, включително и финансови ресурси, за обучение на НПО в страната по достъпа до информация. Сега те работят самостоятелно. Имат собствени инициативи за достъпа до информация. Това е резултат от доста дълги усилия”.

 

Диана Банчева, Олдржих Кужилек, Александър Кашъмов, Лиана Дойдоян
Диана Банчева, Олдржих Кужилек, Александър Кашъмов, Лиана Дойдоян

Специално внимание в разяснителните кампании бе отделено на Деня на правото да знам. „Темата е едно връщане 10 години назад, когато на международна конференция, отново в София, бе създадена, както Международната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, така и бе решено 28 септември да се отбелязва като Ден на правото да знам”, припомни Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ.

 

През 2002 на подобна конференция, представители на НПО от целия свят застават зад ценностите на свободата на информация и оттогава Деня на правото да знам се празнува по целия свят всяка година от все повече държави. „Програма Достъп до Информация избра церемонията с връчване на награди – както положителни, така и анти, за да отбелязва Деня на правото да знам. Събитието набира все повече популярност и привърженици”, сподели Диана Банчева, координатор в ПДИ.

Процесът на номиниране в различните категории за Деня на правото да знам тече целогодишно и е част от цялостната застъпническа кампания за свободен достъп до информация на ПДИ. Той обхваща както резултатите от постоянния мониторинг на практиките по предоставяне на информация, така и на активността в използването на правото на достъп, въз основа на правната помощ, предоставяна на ПДИ. Всеки може и сам да номинира или да се самономинира чрез специалната страница, която ПДИ поддържа за събитието www.righttoknowday.net.

 

Жури от членове на екипа на ПДИ, журналисти, представители на други НПО и бизнеса дискутира получените номинации въз основа на ясни критерии. Победителите в 6 категории се обявяват на церемонията на 28 септември. Церемонията се превръща в истински празник за застъпниците за свобода на информацията в България – присъстват общественици, журналисти, активно граждани, представители на НПО и на различни институции.

 

ПДИ има свой плакат за Деня на правото да знам, създаде документален филм „Ден на правото да знам”, публикува видео интервюта с наградените от последните церемонии. И тъй като 28 септември се превръща в истински празник за застъпниците за свобода на информацията, ПДИ поръча и песен за този ден, която е със заглавие „Дишай”. „Сред ефектите от кампанията са нарастващият брой номинации, които ни изпращат граждани, журналисти и НПО, както и самономинации от страна на институциите, които започват да се конкурират за наградата. Радваме се на траен медиен интерес към събитието”, сподели Диана Банчева.

 

Отличия за Деня на правото да знам се връчват и в Чехия. Наградите са „Отворен” и „Затворен” и церемонията там се провежда не точно на 28 септември, тъй като съвпада с национален празник, но поводът остава същия. С кампанията се занимава Олдржих Кужилек от Отворено общество Чехия. Той поддържа специалната страница http://www.otevrete.cz/, посветена на свободата на информацията и откритостта на публичната администрация. За разлика от България номинации могат да изпращат само граждани. Отрицателните се правят за отказ от предоставяне на информация, тайно приемане на важни решения за обществеността, налагане на цензура в местните периодични издания, неизпълнение на задължение за публикуване на информация и др. Положителни номинации са за широко оповестени обществени поръчки, балансирана и обективна информация в медиите, бърз отговор по заявление за достъп до информация и др. Номинира се конкретно действие, а не цялостното представяне на институцията, или лицето. „Тази година приемаме номинации за смешно или абсурдно заявление – това е другата гледна точка на процеса”, сподели Олрджих Кужилек.

 

Призивът за номинации излиза в Интернет като Гугъл реклама. „Изпращаме предложение на институциите да публикуват реклама на тяхната страница, като те самите могат да бъдат номинирани – както за добра, така и за лоша награда. Никой не знае”, допълни Кужилек.

 

Номинациите се правят посредством електронна форма, анонимността на номиниращите е гарантирана. „Най-голямото предизвикателство в процеса е прегледът на получените номинации. Всички факти трябва да бъдат проверени. Често се свързваме с номинираното лице. Понякога трябва да решаваме дали едно действие е нарушение на закона или добра практика”, каза още Кужилек.

Десетчленно независимо жури оценява номинациите с точки. Всички номинации са публикувани на уеб страницата. Интересното е, че гражданите също могат да гласуват. От едно IP може да се гласува само веднъж. Победителите се оповестяват публично и получават награди. Събитието е популярно и широко отразявано в медиите.

 

Лиана Дойдоян от Центъра за свободата на информация в Армения също сподели опита на организацията в провеждането на разяснителни кампании. Центърът организира церемония за Деня на правото да знам, на която връчва положителни и отрицателни награди. Миналата година се присъединява към инициативата на някои държави да организират Седмица на свободата на информация, за да представи по-обстойно на широката публика правото на свобода на информацията. Също създават своя песен за свободата на информация. През 2010 и 2012 Центърът организира фотоизложба „Свобода на пресата: правото да знаеш” на 3 май, за да илюстрира предизвикателствата и възможностите, които свободата на словото и на информация дават, както и да напомни на управляващи, медии и общественост каква е ролята им за упражняването на това право. Центърът прави телевизионното предаване „Ти си информиран”, публикува бюлетин, който съдържа „Черен списък” на служителите, нарушили правото на достъп до информация.

 

Обобщи Диана Банчева, ПДИ

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.