Хелън Дарбишър, Олдржих Кужилек, Гергана Жулева, Гиорги Клядишвили, Кодру Врабйе
Хелън Дарбишър, Олдржих Кужилек, Гергана Жулева, Гиорги Клядишвили, Кодру Врабйе

Последната сесия на конференцията бе посветена на развитието на инициативата „Партньорство за открито управление“. Водещ дискусията бе Гергана Жулева, изпълнителен директор на Програма Достъп до Информация, а своя опит и гледни точки споделиха Хелън Дарбишър, директор на Access Info Europe, Испания, Гиорги Клдяшвили, директор на Института за развитие на свободата на информация, Грузия, Кодру Врабйе - Асоциация EPAS, Румъния и Олдржих Кужилек, Отворено общество, Чехия.

 

Хелън Дарбишър разказа за водещите идеи  на инициативата. Партньорство за открито управление“ се изгражда върху три основни стълба – прозрачност, гражданско участие и отчетност, пресечени и свързани от прилагането на новите технологии. Проблемът е, че някои стълбове вземат връх над други. Повече се говори около принципи, големи идеи, а конкретните мерки са малко. Засега инициативата е слаба откъм насърчаване на правото на достъп до информация и гражданското участие. Прекалено силно застъпено е електронното правителство и има доста „неясни обещания около отворените данни“. Друг проблем е самото обществено обсъждане в държавите участнички в партньорството. В страни като Обединеното кралство, Дания, Словакия наистина е имало широки обществени обсъждания на националните планове за действие, в други страни те липсват напълно, въпреки че планове са представени на междуправителствено ниво. Предизвикателства пред „Партньорство за открито управление“ са и съставянето и прилагането на правителствените планове за действие, докладите в сянка (shadow reports) от организациите на гражданското общество и независимия отчетен механизъм.

 

Дарбишър оповести и една инициатива от страна на застъпническата общност за изготвяне на Манифест за откритото управление (Open Government Manifesto). Консултациите започват на 27 юни 2012,  целта е да се достигне до финализиран текст до 18 ноември 2012. 

 

Развитията около „Партньорство за открито управление“ в Грузия представи Гиорги Клдяшвили. В началото група експерти от Института за развитие на свободата на информация, сред които и Леван Авалишвили, правят обстоен анализ на грузинския оперативен план и отправят препоръки за усъвършенстването му. Препоръките са насочени към проблеми, свързани със създаване на портали за отворени данни, промяна на законодателството за достъп до информация с включване на вече споменатото задължение за активно публикуване, и относно управлението на електронни документи, инициатива за прозрачност в добивната индустрия и т.н.

 

Стартирани са и преговори с Министерство на правосъдието, натоварено със задачите по „Партньорство за открито управление“. А групата на гражданските организации, оглавена от Института за развитие на свободата на информация, включва Transparency International Грузия и Асоциацията на младите юристи в Грузия. По време на преговорите се включва и коалиция от медийни застъпници. Изработен е общ пакет от наблюдения и препоръки, който е възприет от министерството и голяма част от тесктовете се преработват.

 

През април 2012 в Бразилия е представен новият преработен план за действие, подкрепен и от гражданските организации. Грузинската делегация е водена от министър-председателя. „Нашето правителство опита да покаже най-добрият пример на открито управление, но в действителност грузинският план за действие все още има пропуски”.

 

Гражданските организации успяват да прокарат основните промени, нужни според тях. От страна на държавните органи са предвидени подобряване на услуги в по-отдалечените места, както и в здравеопазването, създаване на нови документи за самоличност, които улесняват достъпа до доста електронни услуги, създадена е интернет страница „Моето правителство“, през която това се извършва и т.н. „Но нашето основно внимание бе насочено в проблемите на откритото на правителство и с нашите препоръки е запланувано да се създаде интернет страница за отворени данни, където обществена информация ще бъде събирана от всички правителствени структури и активно публикувана“. Също ще бъде създадена и страница за обществено обсъждане, където ще бъдат разисквани всякакви проблеми на управлението и граждани ще могат да участват чрез съобщения с цел подобряването на управлението във всички сектори. Гражданите ше могат да участват и в законодателните промени, давайки коментари по закони и проектозакони. Последната препоръка от гражданските организации е създаването на форум, където всеки месец представители на неправителствени организации ще се срещат с представители на правителството и ще обсъждат предварително ангажиментите на Грузия по „Партньорство за открито управление“.

 

Пътят на Румъния към „Партньорство за открито управление“ представи Кодру Врабйе : „Всъщност ние научихме за ПОУ чрез дискусията във FOIANET (мрежата от застъпници за свобода на информацията). След това през моята организация EPAS разпространих тази информация в румънското гражданско общество“.

 

Какво се случи последната година? Застъпниците започват с подаване на няколко заявления за достъп до информация относно инициативата в Румъния. „Два-три мълчаливи отказа по-късно мислехме да подаваме жалби в съда, но тогава в сайта на ПОУ изведнъж се появи писмото от нашия министър на външните работи Баконски“. То заявява интереса на Румъния да се присъедини към инициативата. Така през есента започват диксусии между представителите на неправителствените организации и отново чрез множество заявления за достъп те опитват да установят кой ръководи процеса в румънското правителство, което в края на март 2012 трябвало да представи плана си за действие. След поредната вълна мълчаливи откази през януари се разбира, че служител от Министерство на правосъдието следва да е натоварен с този въпрос. Оказва се, че той е познат на застъпниците и те го канят в неформалните си срещи за обсъждане на инициативата. Представители на министерството участват и в телеконференция с официални лица и НПО от Молдова, където процесът по отворените данни е по-напреднал. Застъпниците от Румъния подготвят и предоставят на министерството документ с групи данни, които могат да бъдат активно публикувани до година, където са уточнени институциите, притежаващи готовата вече информация и законовите основания, на които тя да бъде публикувана. Това довежда до широки консултации, организирани от Министерство на правосъдието, с участието на други засегнати министерства и държавни органи.

 

Един от обсъжданите аргументи е достъпът до лични данни за частни лица. Най-големият проблем е защитата на личните данни, но правителството не признава, че регистърът на населението не предоставя достатъчна сигурност и че вече съществуват електронни регистри, които не са достатъчно защитени. В момента има вълна на привеждане в електронни формати на редица видове данни в обществени институции, а няма защита за личните данни, особено в здравеопазването.

Други разисквани въпроси бяха активното публикуване във формати, позволяващи търсене и използването на лицензи на „Creative Commons“ във всички правителствени структури, което ще бъде решение на проблемите около авторските и сродни права. Но все още няма и дума за минимални стандарти“. Колкото до прозрачността на процесите за вземане на решение най-голяма загриженост правителството проявява в инфраструктурата за електронно социално взаимодействие. Включените области са обществените поръчки; транспортни лицензи; данъчни декларации, всякакви области, в които физическо лице или компания ще търси да предостави информация на администрацията. „Правителството не се интересува от обратната връзка - от обществените институции към индивида, не се интересува от диалога, не се интересува от гражданското участие и причината за това е, че няма никакво виждане за това накъде отива процесът“.

 

Отворените данни в плана за действие на правителството в рамките на „Партньорство за открито управление“ в Чехия представи Олдржих Кужилек. В Чехия проектът по инициативата се ръководи от кабинета на вицепремиера, отговорен за борбата с корупцията. Екипът – около 10 човека - е добре запознат с борбата с корупцията и уважава откритостта. „През април 2012 правителството прие плана за действие на Чехия, който в областта на достъпа до информация включва две основни теми – подобряване на свободния достъп до информация, който сега е в лошо състояние, защото хората от Министерство на вътрешните работи смятат, че е по-добре да се приеме нова уредба срещу злоупотребите със заявления, без контрол от независим орган, и втората тема е относно достъпа до данни и е съсредоточена  върху отворените данни“.

 

Дискусията в тази заключителна сесия бе сред най-живите на конференцията. Тоби Мендел, директор на Центъра за право и демокрация, Канада, заяви: „Няма правила за контрол на качеството на плановете за действие, а те са сърцето на системата. Така че една страна може да представи какъвто и да е план за действие и ПОУ няма да я критикува за качеството му, а само за неговото прилагане. Имаше известна дискусия дали гражданското общество може да коментира качеството на този план, но засега няма структуриран начин това да стане. Ние започнахме да анализираме плановете и скоро ще разпространим доклад за ангажиментите по достъпа до информация в плановете за действие. От анализа на 43-те плана за действие се разбира, че само 12 се ангажират със сериозна реформа на достъпа до информация, от в 4 страни няма все още закон за достъпа до информация и във всяка една от тях вече е бил поет ангажимент за създаване на закон за достъп до информация. Съответно това не е искрен ангажимент за ПОУ“.

 

Мендел засегна и структурата на инициативата: „Имаше много слабо участие на гражданското общество. Дори в западни държави, които по принцип имат обществени обсъждания по всички важни въпроси, не се случи обществено обсъждане по ПОУ. Такъв пример е Канада.

 

По този въпрос добави впечатления Леван Авалишвили от Института за развитие на свободата на информация (Грузия): „Понякога правителствата не са толкова лоши и не съзнават как могат да се разширят техните способности. Първият път, когато говорихме с Министерство на правосъдието относно плана за действие и им предложихме някои нови мерки, като онлайн петициите, те харесаха активното публикуване. Така че е важно за НПО да участват много активно и това трябва да се случи и в други страни“.

 

Обобщи Стефан Ангелов, ПДИ

 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.