Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
На 20 юни 2012 г. на редовно заседание МС разгледа и прие доклада за състоянието на администрацията през 2011. За ПДИ той е ценен източник на данни за това какво се е случвало в органите на изпълнителната власт по отношение на достъпа до информация. Данните, свързани с работата на административните структури, са отразени в раздел VI Достъп до обществена информация.
Тази година отчетът по достъпа до обществена информация не е придружен с препоръки, няма и анализ на получените данни. Защо например, 126 от заявленията са оставени без разглеждане – причини, имало ли е работа на администрацията със заявителите, за да уточнят своите заявления? Защо намаляват е-заявленията? Защо само 65,4%, а именно 364 администрации приемат заявления, подадени по електронен път? Останалите просто не им отговарят или не са си определили реда, по който да става това?
Е-заявленията са приравнени по закон към писмените заявления и от 2000 насам, това което трябваше да направят ръководителите на административни структури, бе да определят реда, по които да се работи с електронно подадените заявления.
Макар да няма обяснение на ситуацията, данните съответстват на реалностите. Традиционният одит на активната прозрачност на органите в системата на изпълнителната власт и на капацитета за работа с е-заявленията, който извършва ПДИ от 2009 насам показва, че отговорили на електронните заявления са 68% от изследваните 474 институции. Това са 334 от органите в системата на изпълнителната власт, от които 321 са предоставили исканата информация.
Макар въпросите свързани с работа с електронните заявления да възникват от години и досега няма мерки за уеднаквяване на реда за работа с е-завленията.
Тенденциите обаче по всички показатели се запазват:
Увеличават се административните структури, които получават заявления, и за миналата година те са 557.
В 440 (79% ) от 557 са разработени вътрешни правила за работа по ЗДОИ . От всички, които не са си изработили вътрешни правила, най-голямо впечатление правят Министерство на земеделието и храните, Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Агенцията по обществени поръчки. Все институции, които очевидно смятат, че информацията, която създават и съхраняват, не е от голям обществен интерес, че да се грижат за достъпа до информация.
В доклада се твърди, че ”в 354 административни структури (63.6% от всички), от които 66 от ЦА, е разработена разяснителна информация за гражданите относно упражняването на правото на достъп до информация”.
Подадените заявления и тази година намаляват, а отказите от две поредни години се увеличават:
Хубавото на процеса е, че гражданите все повече обжалват и решения за предоставяне и решения за отказ от информация:
Отново на първо място сред заявителите са гражданите, следвани от бизнеса и журналистите:
Запазват се тенденциите и при основанията за отказ. Отново на първо място са отказите на основание - засегнати са интересите на трето лице (физическо или юридическо) и няма неговото съгласие за предоставяне на исканата информация.
От 8679 решения по заявленията в 168 след баланс на интересите е решено в полза на надделяващ обществен интерес. Няма как да съдим дали е било необходимо да се прави баланс на интереси в другите казуси, тъй като с изключение на 25 решения, в които е отказана информация на основание държавна или служебна тайна, в останалите 341 би следвало да се мисли за надделяващ обществен интерес.
Пълен достъп до исканата от заявителите информация е предоставена в 5932 случая, от които в 5362 информацията е предоставена в 14-дневен срок.