Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово
Емилия ДянковаЕмилия Димитрова

 Община Севлиево, както всички български общини, получава дарения в пари и натура. Най-често те са за подпомагане на инициативи, изискващи финансов ресурс. Колко са получените дарения, къде отиват, как и доколко е зачетена волята на дарителя и защо тази информация не е публична? Само на последния въпрос има възможен отговор – публичност няма, защото няма правила за получаването и разпореждането с дарения. А правила няма, защото общините не са длъжни да ги въвеждат. Тези, които все пак го правят (оказа се, че никак не са малко, бел.ред.) проявяват самоинициатива.  

Повод да се насочим към темата с даренията е сигнал от гражданка, правила дарения за община Севлиево. Опитала да проследи какво се случва с дареното от нея и установила, че информацията липсва на официалния сайт на институцията. Гражданката потърси съвет от правния екип на ПДИ, след което по реда на Закона за достъп до информация от общинската администрация в Севлиево бе поискано копие на акта, уреждащ вътрешните правилата за получаване, управление и разпореждане с дарения и линк към публичния регистър на даренията. Ясно беше, че Наредба за разпореждане и управление с дарения в Севлиево няма, тъй като ако имаше, тя трябваше да е приета от Общинския съвет, чиито актове са публични.

Отговорът, който бе получен в законовия срок, гласи: „Община Севлиево няма приет вътрешен акт, с който се уреждат реда и условията за сключване на договори за дарения, както и получаването и управляването на същите“.

Как тогава се разпорежда с дарения?

Няма и линк към регистър на дарения, защото такъв не се поддържа. Изненадващо обаче на общинския сайт се появи отчет за получените дарения през 2019 (периода, за който бе поискана информацията по ЗДОИ, бел.ред.) Отчетът бе публикуван в секция „Бюджет и финанси“, вижда се, че е качен на 20 април т.г. Нашите въпроси бяха изпратени на 28 май т.г. и до тази дата въпросният отчет не беше видим на сайта. Дали е качен със задна дата, или е бил там, но труден за откриване, вече не е важно. Защо обаче щом има отчет за даренията през 2019, няма и за предишните години? И дали усилията на администрацията да направи една обществена информация публична като публикува отчет, имитиращ регистър, не роди въпроси, вместо да даде отговори?  
Защото от таблицата, публикувана в сайта на институцията, не става ясно.

Кои са дарителите?

Имената на част от тях (предполага се, че става въпрос за физически лица) са изписани с инициали, заради което отчетът прилича повече на бюлетина на МВР за престъпленията от последното денонощие. Фирмите дарители са изписани с пълното им наименование.   

По въпроса дали трябва да се обявяват имената на дарителите, Комисията за защита на личните данни има свое тълкуване. Тъй като договорите между дарител и надарен имат силата на закон, (чл. 20а от Закона за задълженията и договорите), за да породят правни последици между страните, последните следва да бъдат индивидуализирани. А тъй като община Севлиево е администратор на лични данни, тя има правно основание предварително да получи съгласие от дарителя имената му да бъдат публикувани. Той естествено има правно основание да откаже.

Дали община Севлиево сключва договори с дарителите, от таблицата, която трябва да е регистър, не става ясно. Лесно е да се предположи, че ако договори имаше, те щяха да бъдат посочени с номер и дата.
От публикувания отчет се оказва, че в Севлиево всички парични дарения от фирми имат една цел: подпомагане дейността на общината. Коя точно дейност е подпомогната със съответното дарение в лева, има ли воля на дарителя и как е изпълнена тя, не е ясно. 
Същото е с даренията в натура, до едно отишли към ПБЖ (каквото и да означава абревиатурата). Отчетът казва, че са получени „дарение в натура“ и нищо повече.     

Как е уредено това в останалите общини

В нито един от случайно отворените регистри на дарения дарителите не са изписани с инициали. Някои, като община Пловдив, поддържат отделен регистър за парични дарения, за непарични и имоти, за дарения в труд и услуги, а имената на дарителите са видими.Друг произволно отворен сайт, на община Стрелча, също дава детайлна информация за дарители, стойност или вид на дарението и неговото предназначение. Сумите в лева са описани според волята на дарителя – за празнуване на Тодоровден, участие в туристическо изложение, Празник на розата и др.В община Крушари са още по-старателни – там срещу условието на всяко дарение е вписано как е оползотворено – какво е закупено и на каква стойност.В някои общини имат публичен регистър на даренията, получени за справяне с кризата във връзка с Covid-19, но те са малко.  

Защо е важно да се знаят дарителите

Ясно защо. За да се изключи възможността общината да върне под формата на договор за услуга или изпълнение на обществена поръчка „жеста“.  За да се изключи вероятността администрацията да подмени волята на дарителя и така да злоупотреби с публичния ресурс, който й е предоставен. За да знаят дарителите дали местната власт е добър стопанин на дареното от тях, както и дали целите, за които са проявили щедрост, са постигнати. И не на последно място – защото да даряваш е благородно, а когато знаеш, че дарението ти е стигнало предназначението, удовлетворението е пълно.

Как местната власт се разпорежда с даренията, които получава, се оказа въпрос, на който всяка община има свой отговор.

У нас няма законово задължение общините да имат вътрешни правила за приемане, получаване и управление на дарения, общинските съвети не са длъжни да приемат Наредба за даренията, а администрациите да поддържат публичен регистър на получените дарения. Единственият текст в тази посока е от Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), който задължава всеки общински съвет да „приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства“.

По този въпрос на 29 април т.г. Общинският съвет на Севлиево е приел промени в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост. Съгласно тях „когато дарението е под формата на безвъзмездно предоставяне на услуги, чрез изпълнение на строителни и монтажни работи, поддръжка, ремонт или разрушаване на сгради, почистване, озеленяване и други благоустройствени дейности, кметът на общината приема дарението с писмен договор и констативен протокол за извършената услуга. Стойността на дарението се удостоверява с финансово-счетоводни отчетни документи, включително стойността на вложените материали и труд, които се прилагат към договора за дарение“. Отделен текст третира дарението на имоти, но нито дума в него за парични дарения или такива в натура, нито задължение дарителството да бъде осветлено.

Въпреки това много общини го правят. А това, че са извадили на светло дарителите и дарените суми, както и какво се е случило впоследствие с тях, е стъпка към повишаване публичността на институциите. За жалост това, че законодателят не е приел ред, по който да задължи общините да бъдат прозрачни в тази им част, това определено е пропуск, защото когато липсва прозрачност, обикновено възникват съмнения.

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.