 д-р Петър Кърджилов |
Като граждански активист и експерт по комуникация при рискове и кризи съм участвал като страна и наблюдател в шест съдебни дела по проблеми и рискове в областта на ядрената енергетика у нас. Накратко, това са три емблематични дела, водени от инж. Петър Пенчев и адв. Александър Кашъмов: делото срещу решението за удължаване с по 10 години срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй” без оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС); делото срещу решението за изграждане на Националното хранилище за ниско и средно-активни радиоактивни отпадъци (РАО), поради множество погрешни и противоречиви твърдения в самия ОВОС на съоръжението; делото срещу решението за изграждане на Блок 7 в АЕЦ „Козлодуй”, поради значителни неясноти и нарушения в Доклада за ОВОС.
Други три дела по ЗДОИ заведох сам в последните четири години, от позицията ми на експерт към международната организация за прозрачност в ядрената енергетика, създадена след ядрената катастрофа във Фукушима, Nuclear Transparency Watch, отново с безвъзмездната помощ и представителство на адв. Кашъмов.
Първото от тези дела беше срещу отказа на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) да предостави докладите на АЕЦ „Козлодуй” за двата инцидента в Блок 6, които се случиха на 3 юли и на 5 август 2019 г.
Второто дело беше срещу отказа отново на АЯР да предостави докладите на АЕЦ „Козлодуй” за други два инцидента, този път в Блок 5 и в Блок 6, съответно на 16 и 26 ноември 2019 г. И в четирите случая по тези две дела ставаше въпрос именно за инциденти във втория контур на блоковете – непланирани, извънредни събития, които, както говори тогава в медиите експертът проф. Георги Касчиев, поради резките промени в мощността и температурата в реакторите, водят до износване на техните компоненти и натрупването им е предпоставка за сериозна авария в бъдеще.
Третото дело по ЗДОИ започнах в началото на миналата година, след отказа на министъра на енергетиката г-жа Теменужка Петкова да направи публичен своя доклад, на базата на който на 20 януари 2021 г. Борисов и Петкова обявиха с шумен брифинг, че Министерският съвет (МС) е взел решение да използва доставеното руско оборудване за АЕЦ „Белене” за нови блокове в АЕЦ „Козлодуй”.
Преди да разкажа повече за последното дело, важно е да споделя, че и шестте изброени по-горе дела, въпреки победите на някои инстанции при първите три дела, в крайна сметка завършиха с отсъждане на съставите на Върховния административен съд (ВАС) и Административен съд – София град (АССГ) в полза на ответните страни – АЕЦ „Козлодуй”, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката (МЕ), сиреч – срещу прозрачността, правдата и реда в името на безопасността на гражданите и околната среда. Въпреки подробните, ясни, експертно обосновани и юридически издържани позиции от наша страна.
При шумния брифинг след заседанието на последното правителство на Борисов на 20 януари 2021 г. относно решението за използване на техниката за АЕЦ „Белене” в АЕЦ „Козлодуй”, никой от колегите журналисти не поиска да види въпросния доклад на г-жа Петкова, за който самите управляващи твърдяха, че е основен фактор при вземането на това решение.
След консултация с други експерти,
реших да отправя към министър Петкова осем въпроса по реда на ЗДОИ, в единия от които поисках нейния доклад, послужил за решението на МС.
От отговорите на другите въпроси стана ясно, например, че така наречените от нея на 20 януари „независими експерти”, които са я съветвали, никак не са независими, ами и двамата са висши мениджъри, настоящ и бивш, в „Уестингхаус“ – компанията, която се съгласи да строи седми реактор в Козлодуй с техниката за АЕЦ „Белене“. Стана ясно също, че г-жа Петкова е прокарвала в медиите невярното твърдение, че оценката за въздействие върху околната среда на инвестиционното предложение за изграждане на Блок 7, е легитимна към онази дата. Подробностите по двата отговора могат да се видят в публикацията ми в сайта EuroChicago.com тук.
Докладът си, послужил за решението на МС, министър Петкова отказа да предостави
с твърдение, напълно противоречащо на казаното пред медиите – че докладът нямал самостоятелно значение, бил служебна информация, която не е от обществен интерес, а от обществен интерес е само протоколът от заседанието на Министерския съвет, в който „е обективирано властническото му волеизявление”.
С това ни казват, че българските граждани нямаме право да знаем на базата на какви конкретни факти, данни и проучване (в заглавието на докалада се съдържа именно думата „проучване”), Министерският съвет на Борисов решава да ползва морално остарялата и допълнително засилваща зависимостта ни от Русия руска техника в АЕЦ „Козлодуй”.
С адв. Кашъмов решихме да подадем жалба в АССГ за отмяна на решението на МЕ по ЗДОИ в частта му, в която отказват да ни предоставят този доклад.
Аргументирахме жалбата най-напред с Конституцията, в която правото на достъп до обществена информация е гарантирано в чл. 41. Според тълкуването на Конституционния съд, това право се отнася към евентуалните му ограничения като принцип към изключения. При налагане на ограничения законът следва да се прилага стеснително и само с цел защитата на конкуриращо право или интерес. Позовахме се на Решение от 8 ноември 2016 г. на Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), с което се приема, че свободният достъп до съхранявана от държавните органи информация е в обхвата на чл.10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, в случаите, в които тази информация е свързана или може да бъде от значение за обществения дебат. Според ЕСПЧ неоснователният отказ да бъде предоставена такава информация представлява информационен монопол. Този монопол пък се явява форма на цензура и е в нарушение на защитената от Конвенцията свобода на изразяване и право на всеки да получава и разпространява информация. Цитирахме основните положения спрямо случая в ЗДОИ, според който отказ на информация може да бъде формиран само, когато е налице защитена със закон тайна.
А при решението дали да бъде ограничено правото на достъп до информация,
публичните институции следва да вземат предвид наличието на надделяващ обществен интерес.
Реферирахме към Орхуската конвенция, ратифицирана от България, в която не е посочено ограничение, свързано с подготовка на актовете, като при налагането на всяко от изброените в нея ограничения е необходимо да се докаже, че предоставянето на информация би се отразило неблагоприятно върху съответния защитен интерес. Основанията за отказ следва да се тълкуват ограничително, като се отчита общественият интерес от разкриването на информацията.
Посочихме и Закона за опазване на околната среда (специален по отношение на ЗДОИ), според който всеки има право на достъп до информация за околната среда. Основанията за отказ на такава са изброени в чл.20, ал.1 от ЗООС. Сред тях не фигурира защитата на информация с несамостоятелно значение, свързана с подготовката на актовете. Съответно ограничението, свързано с възможност администрацията да отказва достъп до подготвителни документи с несамостоятелно значение, тук е неприложимо. Освен това, ограниченията се прилагат след преценка относно обществения интерес от разкриване на информацията.
Надделяващият обществен интерес – ключово понятие в ЗООС, ЗДОИ и Орхуската конвенция, доказахме като безспорен по отношение на жалбата със следните аргументи:
А. На 20.01.2021 г. след заседанието си Министерският съвет е произвел национална новина, включително на организиран брифинг и чрез интервюта, с обявеното си решение, взето, както сами твърдят, именно след разглеждането на искания от нас по ЗДОИ доклад на министъра на енергетиката. Медийните материали и интервюта по темата в национален ефир продължиха няколко седмици след това заседание.
Б. Българските данъкоплатци платихме огромната сума от 1,3 милиарда лева за руските реактори, закупени за АЕЦ „Белене”. Според оценки на експерти, наример проф. Георги Касчиев, още над 3 милиарда лева на данъкоплатците са потънали в проекта „АЕЦ Белене”.
В. Идеята за седми блок на АЕЦ „Козлодуй“ датира от времето на първото правителство на ГЕРБ, което през 2012 спря проекта “Белене”. Създадена беше дори проектна компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД.
Г. На 27 януари 2013 г. в страната се проведе Национален референдум за развитието на ядрената енергетика с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Д. Темата за строителство на нова ядрена мощност в България вече повече от десетилетие е сред топ темите в българската публична политическа и медийна среда, наред с теми като, например, корупцията и управлението на европейските фондове.
Е. Ядрената енергетика е възможно най-сложната, най-скъпата и най-спорна област от енергетиката и индустрията, с огромни предизвикателства пред околната среда, благосъстоянието и здравето на много поколения граждани. Това е така заради огромните инвестиции, управлението на радиоактивните отпадъци за стотици хиляди години (въпрос, който не е решен все още никъде в света), както и риска от голяма авария. След голямата ядрена авария във Фукушима на 11 март 2011 г., редица развити държави преразгледаха ядрените си програми, като някои взеха решение за пълно изключване на атомните си централи и замяна на тези мощности предимно с възобновяеми енергийни източници.
С решението да не предостави този доклад,
министърът на енергетиката е извършил нарушение на закона
по следните две причини:
1. Според еднопосочната практика на Върховния административен съд и Административен съд – София град, когато исканата обществена информация е и „информация за околната среда“, тогава ограничението по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ е неприложимо. Това е съзнателно законодателно решение, тъй като в тези случаи е налице и право на заинтересованата общественост да участва в процеса на вземане на решение. А това би било невъзможно, ако тя не разполага с цялата информация по преписката.
2. В случая е поискана информация, която се съдържа в доклад с название: “Доклад за предприетите действия и за резултатите от направеното проучване на възможностите за изграждане на нова ядрена мощност на одобрената със Заповед № АА-04-30 от 21 февруари 2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране площадка № 2 в АЕЦ „Козлодуй” в контекста на постигане на целите на Европейския съюз за климатична неутралност до 2050 г. и диверсификация на енергийните ресурси”. В заглавието се съдържа индиция, че в документа се съдържа проучване.
Според трайната практика на ВАС докладите с фактическо съдържание не попадат в обхвата на ограничението за служебна информация според чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ.
Това тълкуване произтича и от Конституцията, съгласно тълкуването на Конституционния съд в РКС № 7/1996, според което ограниченията подлежат на стриктно стеснително тълкуване и приложение. Такова е тълкуването, прието и от ВАС. Това е така и защото при наличието на фактически констатации, докладът всъщност има самостоятелно значение. Като е изтълкувал разширително ограничението, ответникът е допуснал нарушение на закона.
Адв. Кашъмов, като цитира четири решения на ВАС, подчертава също, че поначало в практиката на ВАС се приема, че когато липсва краен документ, от който заявителят може да се информира по интересуващия го въпрос, тогава е неприложимо ограничението по чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ. Това е така, тъй като в тези случаи информацията, изготвена в хода на решаването на даден въпрос, придобива изцяло „самостоятелно значение“.
В допълнение трябва да кажем също и, че ответната страна по никакъв начин не доказа в съдебното производство, че докладът на министъра на енергетиката, за който те твърдят, че е служебна обществена информация, не е документ от надделяващ обществен интерес.
Въпреки всичките изложени в жалбата и развити в съдебната зала и писмените ни бележки солидни законови и експертни аргументи, председателят на 33-ти състав, Второ отделение съдия Галин Несторов, не обръща внимание в решението си по делото на нито един от тях. Съдията изцяло възприема противоречащата на законовите разпоредби и на медийните изяви на тогавашните управляващи, напълно необоснована, висяща във въздуха, теза на Министерството на енергетиката.
По толкова значимия за обществото ни тематичен и проблемен кръг – състоянието и евентуалното бъдещо развитие на ядрената енергетика в България, са налице прекалено много затаени и неизвестни отговори. Това е предпоставка за различни порочни политически манипулации и решения против обществения интерес.
След началото на делото поисках същия доклад на Теменужка Петкова както от служебния министър Андрей Живков, така и от настоящия министър Александър Николов. Факт е, че и двамата отказаха да направят този доклад публичен, като оставиха съдът да реши дали да ги застави. Съдът не ги застави. Това предизвиква съмнение за вероятна зависимост на част от съдебната система от политически и икономически кръгове, управляващи най-печелившия сектор от енергетиката – ядрената енергетика. Нещо повече: същият съдия беше разпределен и по делото, което заведох срещу отказа на АЯР да предостави докладите на АЕЦ „Козлодуй” за инцидентите в Блок 5 и Блок 6 на 16 и 26 ноември, 2019 г. Тогава съдия Несторов реши в полза на ответната страна в същия си типичен стил на почти пълно игнориране на доводите на жалбоподателя.
Като пореден опит за прозрачност, информираност и правда в името на безопасността на гражданите и околната среда, на 31 май 2022 г. подадох ново заявление по ЗДОИ за предоставяне на обществото на същия доклад лично до премиера Кирил Петков. В същото време, с адв. Кашъмов решихме да обжалваме решението на 33-ти състав на АССГ пред Европейския съд за правата на човека.
* Петър Кърджилов е доктор по обществени комуникaции и информационни науки на Софийския университет, експерт по комуникация при рискове и кризи. Член е на международната НПО за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch, на виртуалния институт с нестопанска цел Nuclear Consulting Group, на Съюза на учените в България и ПП „Зелено движение". Страна е по няколко дела с адв. Александър Кашъмов, заедно с инж. Петър Пенчев и самостоятелно, свързани с ОВОС на ядрените съоръжения и заявления по ЗДОИ до АЕЦ „Козлодуй" и Агенцията за ядрено регулиране. По време на COVID-19 пандемията, чрез заявления по ЗДОИ до Министерски съвет и министъра на здравеопазването разкрива, че Националният оперативен щаб е създаден в нарушение на Закона за защита при бедствия, както и пороците на Националния ваксинационен план, довели до рекордно ниско ниво на ваксинация в България. Като пиар специалист е носител на две награди за кампании от Българското дружество за връзки с обществеността. Става обществено известен с принципните си позиции в БАН, след приемането на българското малцинство в Албания, както и в Община „Младост", след ареста и последвалия специализиран прокурорски и съдебен произвол срещу гражданските кметове Десислава Иванчева и Биляна Петрова.