Отчет по достъпа до обществена информация – област Благоевград за 2024 година
 Владимир Симеонов, координатор на ПДИ в Благоевград |
Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) отдавна е стъпил в страната и би трябвало институциите да са в крак с него. За да са полезни на тези, които искат да знаят какви ги вършат органите на власт, задължени по ЗДОИ. Но явно този закон, който гарантира прозрачността, не е стъпил чак толкова здраво в някои ведомства. И причината не е в ЗДОИ, а в самите институции. Няма как да не се отчете, че по отношение на този закон различните обществени организации са на приливи и отливи, ту се качат високо в рейтинга на активната прозрачност на Програма достъп до информация, ту се затътрят надолу. Поне такива примери има достатъчно в Благоевградска област. А най-фрапиращият е с Община Гърмен, която първо бе в асансьора на ЗДОИ нагоре, а сега посоката е само надолу. Тя бе сред отличниците преди 4-5 години, похвално бе, че местната власт се стараеше в тази малка община да се случат нещата. Дори писах похвално слово специално за Гърмен. А сега се сещам за думите на Иван Вазов в повестта „Немили-недраги“: Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?“. Последният отчет на заявленията по ЗДОИ в Община Гърмен е от 2020 година – 22 са те, на всички предоставен свободен достъп. Оттогава досега ни вест, ни кост, ни дума за това кой, кога, какво и защо е поискал като обществена информация от Общинска администрация в Гърмен. Но да е само там, с мед да мажеш. Същата картинка се открива пред погледа ни и в Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, където също има отчет от далечната вече 2020 година. В Община Кресна са положили усилия да публикуват такъв отчет за 2021 година, а Община Сандански за последно е качила отчет за 2019 година. Един от отличниците в региона – Община Банско, все още не е качила отчет за 2024 година, за 2023 г. там са постъпили 25 заявления, постановен е само един отказ. Напред с материала са в Басейнова дирекция и Регионална инспекция по околната среда и водите - Благоевград, там всичко е по конец, качени са отчетите за 2024 година, откази почти няма.
Местната власт обаче продължава да е като стрелките на часовника – някои местни администрации се движат като голямата стрелка, а повечето – като малката.
Да се пише за липсата на адекватност в част от институциите, най-вече общини, които сякаш са изключили „будилника“ на ЗДОИ, е трудна работа. Защото трябва само желание, за да може което и да е ведомство да спазва ЗДОИ и да информира гражданите за случващото се в него. Поне що се отнася до това, което подлежи на обществен контрол и е в обществен интерес.
Вместо това обаче в някои общини не можеш да откриеш дори с карта, компас и гид секцията „Достъп до информация“. В общини като Белица и Якоруда няма на заглавната страница никакви данни за ЗДОИ. Сред аутсайдерите определено е и Община Хаджидимово, където тази секция е неоткриваема. Новини също няма, ако не броим разни регистри, протоколи и проекти за вести. Контактите също са кът – даден е само един стационарен телефон, макар че от години доста общини предоставят открито мобилните телефони на важните фигури в администрацията, на селските управници и на директорите на детски градини и училища. В доста от общините в телеграфичен стил се споменават взетите решения от общинския съвет, няма публикувани дебати по дадена тема, няма аргументи „за” и „против” дадено взето решение. А за новините каквото и да се каже, то ще е малко. В сайта на Община Симитли е най-брадясалата, тя е от 2013 година. Но не може да се пропусне, че е качен отчет за подадените заявления по ЗДОИ, макар секцията да е скътана в отдел "Администрация", а не е на началната страница в сайта. И още по-позитивното е, че е предоставен достъп по 9 от всичките 11 заявления през 2024 година. Някои от общините имат дефицити в съдържанието в тях по ЗДОИ. В тях може да се прочетат смайващи неща отпреди 5-6 години. Липсват задължителните публични регистри, вътрешните правила, както и други категории по ЗДОИ. Може би проблемът е в субординацията, а защо не и в координацията, но е факт, че се неглижират някои действия, които се отнасят до прозрачността на местната власт.
От много години се чува как местните администрации ще направят нови сайтове, които ще са удобни за гражданите, ще се подобрят нещата и по отношение на ЗДОИ. Истината е, че в последните десетина години само Община Разлог и Община Благоевград намериха средства и разработиха нови сайтове, който са по-удобни за гражданите.
Поне общинските администрации преодоляха етапа на отбранителната тактика „мълчалив отказ”, когато ставаше въпрос за ЗДОИ. Това се промени. Прави впечатление, че почти навсякъде се дава достъп до исканата информация. Има изключения, но те само потвърждават правилото.
Любимият подход на администрацията, която иска да „тупка топката”, да бави играта, да протака нещата, да печели време, вече не е на мода и е само спомен. А преди целта на тези действия бе да се обезкуражи заявителят, този, който търси дадената база данни. Затова бе нужно тези, които искат информация, да се заредят с достатъчно търпение, да „калцират” нервите си, за да издържат на всички хватки, които са им приготвили от отсрещната страна.
Днес са малко случаите на отказ или оставени без разглеждане заявления, почти няма такива с „мълчалив отказ”. Най-търсещи обществена информация в Пиринско са гражданите и неправителствените организации. Фирмите са активни там, където имат интерес – най-често в РИОСВ и Басейнова дирекция. Заявленията се подават най-вече електронно и през Платформата за достъп до обществена информация, в по-малките общини хората си залагат на хартията.
Добра новина от Пиринско е тази, че гражданите знаят как да търсят правата си и по съдебен път. Срещнат ли „стена“ в дадена институция, те са наясно как да реагират. През 2024 година в Административен съд - Благоевград са образувани 28 дела по реда на ЗДОИ. Повече от половината от тях – 18, са образувани по постъпили жалби от частни лица. Съдът е сезиран за отказан достъп до обществена информация с 8 жалби от фондации, синдикати и сдружения, а две дела за образувани по жалби от юридически лица. От образуваните 28 дела през миналата година най-много са делата против отказ по ЗДОИ от администрации на местната власт (общини) – 13. Шест от делата, образувани през 2024 г., са против отказ по ЗДОИ от органи на съдебната власт, три от образуваните дела са против болнични заведения, единични случаи са против Държавен фонд „Земеделие“, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Благоевград, Агенция „Пътна инфраструктура“, Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр. Благоевград, Столична дирекция на вътрешните работи, Служба по геодезия, картография и кадастър Благоевград. Двукратно са се увеличили делата, образувани по ЗДОИ през 2024 г., спрямо предходната 2023 г. Преди две години са образувани 15 дела, тогава бе отчетена тенденция на плавно намаляване на постъпилите жалби, с които Административен съд - Благоевград е сезиран по реда на ЗДОИ. Но миналата година отново има бум. Защото доста от институциите гледат да минат метър и да не дават исканата им обществена информация.
Това отчитам и аз като журналист, тъй като кранчето на информация се затваря все повече в регионалните представители на национални институции. Искам дебело да подчертая за този проблем, който става все по-сериозен с течение на времето. И касае достъпът на журналистите до информация от различни ведомства – държавни и общински. Говори се за децентрализация над 25 години, но нищо такова не се случва. Дори напротив – на някои места се върви към абсолютна централизация. Все по-трудно се получава информация от благоевградската полиция. И не само там е този проблем. Почти всички институции „забравиха“ удобно да дават пресконференции, което е част от гражданския контрол върху дейността им чрез журналистическите въпроси. На практика това право е отнето на репортерите, а и на гражданите. Стига се до ситуации, в които прокуратура и полиция подхвърлят журналистите като пинг-понг, без да се дава обективна информация по даден случай, към който обществото проявява сериозен интерес.
Кратко и за отличниците по ЗДОИ: при тях са уредени процедурите за регистриране на електронните заявления, имат си и вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена информация и за повторно използване на информация от обществения сектор, публикувани на интернет сайта и в правилата за вътрешен оборот на електронни и хартиени документи. Утвърдена е и технологична карта..
Ръководителите на много от структурите на държавните институции в региона са утвърдили списък на категориите информация, подлежаща на публикуване в интернет. Информацията за този списък може да се намери на интернет страниците им.
Утвърдени са процедурите по актуализиране на информацията.
В интернет страниците им има най-разнообразни секции и рубрики. Може да се види какви търгове се провеждат, какви са конкурсите, кои са кметските заповеди, колко подробни устройствени планове са одобрени, има ли нови обявления и концесии. Бързо се качват и решенията от сесиите на общинския съвет. Достъпни са и рубриките за общинските фирми, за обществените поръчки, наредбите на местната власт.
Всичко това е резултат от два фактора – желанието за прозрачността на съответния екип и добрата стиковка между служителите. Затова в тези институции отдавна са уредени всички необходими процедури.
Крайно време е двойкарите по ЗДОИ да наваксат, за това са достатъчни желание и добра организация. Нищо повече не се иска от тези, които се правят, че ЗДОИ едва ли не го няма. Позитивното е, че все повече администрации в Пиринско успяват да се движат със скоростта на ЗДОИ. Но не са малко и тези, които изостават, а някои дори се задъхват.
Може би им трябва още нещо на тези, при които има „отлив“ на ЗДОИ. И това важно нещо е натискът на обществото, което има право да знае и иска да знае. Само тогава ще наваксат. Защото няма друг път пред тях.