Александър Кашъмов, Мария Петровска, Тоби Мендел, Кристоф Издебски, Кирил Терзийски
Александър Кашъмов, Мария Петровска, Тоби Мендел, Кристоф Издебски, Кирил Терзийски

Контролът върху прилагането на закона е от решаващо значение за ефективното упражняване на правото на информация. Колкото и добър да е един закон на хартия, спазването на гаранциите, които дава зависи от правилната му интерпретация.

Тенденции в съдебната практика в България, Македония и Полша бяха обсъдени на панела „Проблемни области въз основа на правната помощ и съдебните дела за достъп до информация”.  Водещ на панела беше Тоби Мендел.

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, представи развитието и тенденциите в съдебната практика от приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000  до днес. Очертаха се следните постижения:

-         Широко тълкуване на определението за обществена информация;

-         Стеснително тълкуване на ограниченията на правото на информация;

-         Прилагане на баланс на интереси и решения в полза на надделяващия обществен интерес от предоставяне на информацията.

 

Над 220 са делата по ЗДОИ, подкрепени от ПДИ. Средно в около 330 случая годишно екипът оказва правна помощ за периода 2009 – 2011 г. И според последния доклад на Министерския съвет за състоянието на администрацията, обхващащ 2010 г., съдилищата отменят значителна част от отказите на администрацията да предоставя информация. Отменените откази са 42, частично отменените са 10, един е изменен, а в не повече от 26 са отказите, издържали в съда. Въпреки измененията през 2008 г. обаче не е прието широко тълкуване на понятието „задължени субекти”, като според практиката например Националната електрическа компания и Българският енергиен холдинг не са задължени субекти. Бавенето на делата на втора инстанция и липсата на ефективен механизъм за санкциониране при неизпълнение на съдебни решения също са проблеми в тази област.

 

Опитът на Македония представи Мария Петровска, Фондация Отворено общество. Законът за достъп в Македония е приет през 2006. Петровска очерта общи проблеми, свързани с големия брой мълчаливи откази, например с липсата на ефективно наложени санкции за неспазване на закона. Любопитно е, че администрацията е намерила хитър начин за справяне с активните граждани, които търсят повече прозрачност и откритост на институциите. Задължените да предоставят информация субекти издават уведомления, вместо решения, които обаче не подлежат на обжалване според тълкуването на комисията по контрола на закона, като по този начин се осуетява защитата на гражданите. Мария Петровска подчерта, че действията срещу администрацията, която не спазва задълженията си за предоставяне на информация, имат дисциплиниращ ефект – подаването на жалба е достатъчен стимул за предоставяне на търсената информация. Основно предизвикателство пред застъпниците в Македония е липсата на средства за разяснителни кампании за правото на информация.    

 

Кристоф Издебски е адвокат, предоставящ правни консултации за достъп до публична информация, изготвя правни становища и представлява Асоциацията на лидерите на местни граждански групи в Полша в застъпнически кампании. Според него е трудно да се очертаят тенденции в прилагането на закона поради липсата на официална статистика за брой подадени заявления, брой откази, основания за отказ, подадени жалби и т.н. Основен проблем в Полша са мълчаливите откази и разширителното тълкуване на ограничението, свързано със защитата на личните данни.

Според Издебски съдебният контрол е най-ефикасното средство за промяна на практики в полза на откритостта, но в повечето случаи това е скъп и дълъг процес, който не винаги води до желания резултат - навременно предоставяне на информацията.

 

В дискусията се посочи, че основна цел на застъпниците следва да е не толкова воденето на дела, колкото използването на успешни тактики от заявителите. 

 

Участниците в дискусията се обединиха около извода, че основните проблеми, които все още не са намерили стабилно решение в съдебната практика, са:    

-         Продължителност и цена на съдебния процес;

-         Експертен капацитет за водене на дела;

-         Нестабилна съдебна практика при балансиране на принципа на свободен достъп и защитата на личните данни, класифицираната информация и подготвителните документи;

-         Ограничен обхват на контрола върху прилагането на закона за достъп до информация;

-         Изпълнение на съдебните решения;

-         Липса на ефективни санкции за неспазване на закона за достъп до информация.

 

Обобщи Тереза Манджукова, ПДИ

   

 

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.