Две години и половина по-късно отворени данни от парламента, ама „по нашенски“. Каквото им се откъсне от сърцето да публикуват на сайта, това е.

Стефан Ангелов, ПДИ
Стефан Ангелов
Стефан Ангелов

Да припомним историята отначало и след развитието й.

 

Всичко започна през април 2014, когато Петко Циков от Общество.бг подава заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до Народното събрание (НС) с искане за копие от базата данни на неговата интернет страница. Петко е (х)активист от организацията Общество.бг – „независими създатели на електронни инструменти за бърза и удобна връзка държава – гражданин”.  Целта им е „пълна отвореност, приятна достъпност и комфорт в гражданската активност”. В този дух, с помощта на новите технологии, Петко иска да извлече информацията от интернет страницата на парламента и да създаде нова интернет страница, която да представя тази информация по по-лесен за ползване, интерактивен и увлекателен начин. Например, Петко иска да достига до стенограмите с обсъжданията по законопроекти по-лесно от сега, т.е. без да му се налага да цъкне ок. 10 пъти с мишката и то, ако знае как точно да стигне до търсената стенограма. Петко иска и лесно и бързо да вижда обсъжданията в предишни парламенти, които сега са „заровени” и практически ненамираеми в архива на парламента. Петко иска да може да обвърже изказванията с депутатите и начина им на гласуване в комисиите и пленарна зала, преди и сега. Петко иска да може лесно да сравни какво се е обсъждало по един закон в предишен парламент и какво се обсъжда сега, ако, да кажем, законът минава за нови поправки. А законите са често изменяни. Петко иска да види какво е казал даден депутат по даден законопроект и как е гласувал. И как е гласувал, и какво е казвал същият депутат и преди – в предишните парламенти…

 

Всъщност Петко иска всеки да може да види тези и други факти от страницата на НС, но с едно–две цъквания с мишката, а не с часове ровене. Петко казва, че той и Общество.бг могат да направят това да се случи, ако имат на разположение информацията, така както е подредена в базата данни на сайта на НС.

 

База данни е нещо като шкаф с много чекмеджета, всяко от които съдържа определен вид документи. Този шкаф с чекмеджета е всъщност подредбата на документите, която прави всеки един лист лесно намираем. Това означава лесно намираем за компютърните програми, които ни позволяват да виждаме и четем тези документи в интернет. Без да се знае как е подреден „шкафът“ и как се отварят и свързват „чекмеджетата“, за Петко и за всички други документите биха изглеждали като огромен безразборен и безполезен куп думи. Подредбата на шкафа е структурата на базата данни – нейните метаданни – това което прави от хаоса на документите ред.

 

Петко знае, че има право на достъп до тази информация и че има право повторно да използва тази информация. Затова Петко иска копие от тази структурирана (подредена) база данни.

 

Но, Петко явно много иска.

 

Петко не знае как е изградена базата данни на интернет страницата на парламента. Това никой, освен ИТ специалистите на парламента, не го знае. Може да е много лесно информацията от базата данни, която не е защитена тайна, да бъде извлечена и копирана, може и да е много трудно. Петко се надява, че ако наистина искането му е много трудноизпълнимо, в приложение на добрите практики, от НС ще се свържат с него и ще опитат заедно да намерят приемливо решение и за Петко, и за администрацията на НС.

 

Но Петко явно много се надява.

 

На заявлението от април 2014 Народното събрание не отговоря. С помощта на ПДИ Петко подава жалба.

 

Противозаконно! Мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Така реши Административен съд – София град [1] и задължи главния секретар на НС отново да разгледа заявлението на Петко и да се произнесе изрично, тоест писмено.

Петко се надява, че този път ще получи информация.

 

Но, Петко явно много се надява.

 

Според главния секретар на НС мотивите на Петко „звучат несериозно“[2].

 

Несериозно!?

 

Откога подобни оценки се използват в официалните отговори към гражданите, в индивидуалните административни актове, Петко не знае.

 

И ние не знаем.

 

Главният секретар смята, че Петко искал „дублиране на сайта на Народното събрание и изземване на част от функциите му“ и заради това искането му „не може да бъде определено като искане за повторно използване на информация“ по ЗДОИ. Как Петко би могъл да „изземе функции“ не знаем. Но, за да може Петко да използва повторно някаква информация, то някой трябва да я „дублира“ и да му даде копието от нея. Освен това главният секретар явно не е разбрал, че според законодателството за достъп до информация и за повторно използване на информация от обществения сектор[3], мотивите на заявителя нямат никакво значение за дължимостта на информацията. Петко има право на достъп до информация и има право да използва повторно тази информация за каквото иска.

 

Сериозно.

 

Но главният секретар на органа на законодателната власт в РБългария има и други мотиви. Според него в случая трябвало да се приложи Закона за авторското право и сродните му права, защото имало една европейска директива[4], която защитава базите данни. Идеята е, че Народното събрание било „поело инициативата и риска за инвестиране в събирането, сверяването и използването на съдържанието на тази база данни“, затова като носител на особеното право на производителя на базата данни, не е задължено да предоставя информацията. Народното събрание, ще рече, има „авторските права“ върху речите, обсъжданията, проектозаконите и законите, че и Конституцията... и имената, и снимките на народните представители... и т.н., публикувани на страницата му. Само дано не е публикувало и чужди закони или конституции, или международни договори... Интересно също така с чии пари е извършило НС „инвестицията“? Всяка информация ли, която държавен орган е публикувал в интернет, е защитена от неговото „особено sui generis право“? Не! Нито НС, нито който и да е друг орган, може да използва този аргумент, за да не предостави информация. Така пише в една друга европейска директива[5] и в Закона за достъп до обществена информация.

 

Сериозно.

 

Накрая главният секретар на НС твърди, че „експортът на базата данни би бил голяма и сложна задача, свързана със съответна преработка на информация и усилия, по-големи от обичайните“. Това обаче никой, освен ИТ специалистите на парламента, не го знае. И ние не знаем дали това твърдение е сериозно.

 

А Петко има право да знае.

 

Петко има право на информация.

 

Петко има право на информация за организацията и дейността на законодателя. И се надява, че, ако наистина искането му е много трудноизпълнимо, в приложение на добрите практики, от НС ще се свържат с него и ще опитат заедно да намерят приемливо решение и за Петко, и за администрацията на НС.

 

С помощта на ПДИ Петко пак обжалва.

 

И отново се надява.

 

От НС пак не се свързаха с Петко и пак се явиха в съда, за да защитят не много ясната си гледна точка.

 

Съдът също не разбра Петко. И отхвърли жалбата му [6].

 

Изглежда съдът също не разбра и аргументите на НС. Но, се опита да ги подреди и намери ново обяснение, стигайки до същото заключение.

 

Петко бил наясно, че искал достъп до база данни, защитена от вид авторско право, която „не е информация от обществения сектор“. Не била информация от обществения сектор, защото не е документ!?

 

Какво значи „документ“ според директивата за повторна употреба член 2, параграф 3: „„документ“ означава: а) всяко съдържание, независимо от носителя му (хартиен или съхраняван в електронна форма, или като звукозапис, видеозапис, или аудиовизуален запис); б) всяка част от такова съдържание; ...“. Значи документ е „всяко съдържание“.

 

Според съда „(с)пецифичното при базата данни е подредбата на всички материали и именно това я отличава от информацията (документи) за повторно използване“.

 

Разбираме, че за съда има разлика между „подредба“ и „съдържание“. И Петко, и ние сме виждали книги, които в началото или края си имат описание на подребата на частите си и обикновено я наричат „съдържание“. Това съвпадение се среща и на други езици, официални за директивата. Явно не е случайно.

 

Явно, обаче и съдът има съмнения. Според него „възниква колизия“ между правото на Петко и „всеки гражданин“ на повторно използване на информация от обществения сектор и особеното авторско право на НС. „Колизия“, т.е. сблъсък между права и спор не би имало, ако „подредба“ (база данни) и „съдържание“ (документи) бяха различни неща, защото за всяко биха се прилагали различни правила. Всяко право би се отнесло за своето приложно поле без караница. Но, явно за съда фактите не са изяснени. Не се знае дали „подредба“ и „съдържание“ не се припокриват. За съжаление, никой по-знаещ в техническата област не бе попитан от съда. Нямаше кой да разясни какво е база данни – да хвърли светлина върху шкафа и подредбата му.

 

Но, освен фактите, които всъщност са лесно изясними, има спор и върху правото. Двете директиви – тази за повторната употреба и тази за защитата на особеното sui generis авторско право върху „шкафовете“ (базите данни) – се пресичат в прилагането си. Но, на никой не е напълно ясно как взаимодействат и постигат едновременно целите си. Явно за това се налага тълкуване на европейското право.  Но, авторитетният „тълкувател“ – Съда на Европейския съюз – не бе попитан досега.

 

За да подкрепи своето убеждение, че Петко не търси информация за повторно използване, съдът добавя, че целта му не се различава от тази на НС. „(П)овторното използване следва да е за цели, различни от първоначалната цел, за която информацията е била създадена“. И Петко, и ние знаем, че мотивите на заявителя нямат никакво значение за дължимостта на информацията. Значи целта на Петко не трябва да има никакво значение, нито за НС, нито за съда. Самото повторно използване е целта, предвидена от закона.

 

Съдът също продължава да изпитва съмнения: „(д)ори и да се приеме, че структурираната база данни представлява информация от обществения сектор за повторно използване“, тя не би могла да бъде предоставена, защото изисква преработване. Като упование на този аргумент е посочен член 41а, ал. 2 от ЗДОИ. Мотивите на НС и заявлението на Петко доказвали нуждата от преработване. Наистина ли? Не!

 

Какво „преработване“? НС нито в отказа си, нито в защитата си пред съда, нито на Петко, не е обяснило какво точно преработване трябва да направи на базата данни преди да я предостави. Не е ясно колко работа би отнело, колко часа биха се похабили и какво трябва да се „преработи“. Петко е поискал да не му дават това, което е забранено по закон, например защитени лични данни. Защитата на личните данни обаче, влиза в задълженията на НС, т.е. не излиза „извън рамките на обичайната операция“.

 

Този последен цитат е от края на член 41а, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът не го използва заедно с термина „преработване“ от същото изречение. Може би смята, че което и да е „преработване“ е достатъчно, за да бъде отказвана информация за повторно използване. Това значи ли, че и простото копиране – също вид преработване – би било достатъчно!? Не ни се вярва. И на Петко не му се вярва.

 

Накратко, НС трябваше да докаже конкретно защо и какво „преработване“ (излизащо извън рамките на обичайната операция) се налага. Но, не го прави. Съдът му повярва и без доказателства. Защо!?

Петко не знае и ние не знаем.

 

С помощта на ПДИ Петко пак обжалва.

 

И отново се надява.

 

Върховният съд също не разбра Петко. И отхвърли жалбата му, слагайки край на надеждите му.[7]

 

Чел ли е Върховният съд жалбата и писмените бележки на Петко и ПДИ… няма значение… не ги е разбрал. Не е оценил и важността на спора… Харесали си върховните съдии няколко противоречиви аргумента от противоречащото си решение на предишния съд, взели ги, лепнали ги… та станало окончателно решение за чудо и приказ.

 

Петко можел да иска достъп до шкафовете с документи, защото върховният, за разлика от предишния съд, приема, че базите данни са информация от обществения сектор. Може да иска, ама едно нещо е искането, друго е получаването. За достъп до бази данни се прилагал само и единствено „реда за достъп“ по Закона за авторското право и сродните му права. Този ред включва и правото за производителя (Народното събрание) „да забрани:… 2. повторното използване на съдържанието на базата данни…“ (чл. 93в, ал. 1 от този закон). Петко може да иска, ама няма да получи.

 

Върховният съд обяснява, че европейска директива за повторно използване въобще не можела да получи приложение в случая. Допълва, че тя сама казвала в § 22 от преамбюла си, че „не засяга съществуването, нито притежаването на правото върху интелектуална собственост на органите от обществения сектор, нито ограничава упражняването на тези права по какъвто и да било начин извън границите, установени с Директивата“. Дяволът чете Евангелието, биха казали някои. Същият § 22 от преамбюла завършва с : „Органите от обществения сектор, въпреки това, следва да упражняват своето авторско право върху интелектуална собственост по такъв начин, който да улеснява повторното използване.“ Как НС улеснява повторното използване в нашия случай ние не разбираме. Да забраниш изцяло използването на база данни не е като да го улесниш, даже хич не е.

 

Това последно изречение от § 22 от преамбюла на директивата за повторно използване има за цел да подскаже на националните съдии, че трябва да гарантират полезния ефект на директивите. Тоест, трябва да потърсят начин, при който и авторските права на НС да бъдат защитени, и Петко да може да получи исканото. Ако националните съдии се затрудняват, би трябвало да поискат мнението на Съда на ЕС. Петко и ПДИ предложиха на върховните съдии да пратят преюдициално запитване до Люксембург. Но, не би. Те казаха и отразяха. Оставиха противоречащото си решение на първия съд в сила. Ама това, че така нарушават правото на Петко, произтичащо от правото на ЕС,  не ги впечатлява… Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Къде е София, къде е Европейският съюз.

 

Когато казахме на Петко за решението, той отговори, че вече не се и надявал, че ще получи данните. Не можел да чака толкова дълго и се захванал с друго.

Ние каква я мислихме, тя каква стана…

 

Общество.бг направиха и поддържат безплатно и безкористно https://opendata.government.bg/, но за нашия разказ и Закона това не е важно, защото Петко е човек и гражданин като другите, като нас.

[1] Решение № 7832 от 15.12.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 24 с-в, по административно дело 5592/2014 г.

[2] Писмо с номер ПГ – 4194 – П – 69 от 23.12.2014 г.

[3] ЗДОИ и Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

[4] Директива 96/9 ЕО на Европейския парламент и Съвета от 11 март 1996 за правна закрила на базите данни.

[5] Директива 2003/98/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор.

[6] Решение № 3482 от 19.05.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 32 с-в, по административно дело 1016/2015 г.

[7] Решение № 12563 от 21.11.2016 г. на ВАС, Пето отделение, по административно дело 10990/2015 г.

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.