Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Липсата на ясни и пълни мотиви при постановяване на отказ да бъде предоставена информация представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на решението за отказ. С този мотив Административен съд – Пазарджик отмени отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предостави информация, свързана с извършена проверка в затвора в Пазарджик. Информацията бе поискана от Тодор Гроздев – координатор на Програма Достъп до информация за област Пазарджик и старши репортер във в. „Знаме“. Със заявление от 21 април 2016 Гроздев поиска от ГДИН да му бъде предоставена следната информация:

- Резултатите от извършена проверка от ГДИН през април 2016 в затвора в Пазарджик, открила съществени нарушения и данни за престъпление от служителите на тъмничното заведение;

- Информация има ли и какви наказания са наложени на служителите и ако няма, ще бъдат ли наложени такива и какви;

- Има ли открити данни за престъпление/я и ако има, сезирана ли е вече прокуратурата?

С решение от 27 април 2016 заместващият главния директор на ГДИН, ст. комисар Свилен Цветанов, отказа достъп до исканата информация. Отказът бе мотивиран с обстоятелството, че докладът от извършената проверка не представлява обществена информация, а вътрешно-служебен документ. Посочено бе още, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация. Като правно основание за отказа бе посочена разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ.

С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред съда. Освен подробни аргументи за незаконосъобразност на отказа в жалбата бе посочено, че е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като при извършената проверка са били констатирани множество нарушения - почти всички надзиратели са изловени да спят и са открити ред други драстични нарушения на правилата за охрана в съответното място за лишаване от свобода.

 

С Решение № 522 от 13.10.2016 Административен съд – Пазарджик, ІV състав отмени отказа и върна преписката на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът посочи, че исканата информация безспорно е обществена, тъй като в обхвата на обществената информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по закона субекти. Съдът прие, че в настоящия случай главният директор на ГДИН е изложил непълни мотиви на постановения отказ, което е нарушение на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. В отказа е посочено, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация, касаеща безопасността на лишените от свобода и служителите на затвора, а като правно основание е посочен чл. 37, който обаче съдържа множество хипотези. В случай, че административният орган е счел, че достъпът до служебната обществена информация може да бъде ограничен при хипотезите на чл. 13, ал. 2 от закона, към който текст препраща чл. 37, ал. 1, то е следвало да изложи мотиви за липсата на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ и без излагане на фактически основания за това оспореното решение се явява издадено в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ. Освен това, не са изложени мотиви дали цялата информация, съдържаща се в доклада, подлежи на ограничен достъп или е налице хипотезата на чл. 37, ал. 2 за разрешаването на частичен достъп до исканата информация. Отделно, административният орган се е произнесъл само по т. 1 от заявлението, а именно: относно резултатите от извършената проверка през април 2016 г., но в т. 2 заявителят е поискал информация наложени ли са наказания на служители и ако не са ще бъдат ли наложени и какви, както и има ли открити данни за престъпление и ако има - сезирана ли е вече прокуратурата (т. 3). По последните два пункта административният орган не се е произнесъл, не е развил и мотиви по направените две искания. Тези нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като нарушават правото на защита на оспорващия, както и възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразността на постановения отказ. Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

 

Информацията изнасяни ли са цигари на български производители за Обединените арабски емирства, през кои пунктове, с какъв транспорт и какво е общото им количество не представлява нито служебна, нито статистическа, нито данъчна, нито търговска тайна. С този мотив Административен съд София-град (АССГ) отмени отказ на директора на Агенция „Митници“. Информацията бе поискана през април 2016 от Атанас Чобанов и Асен Йорданов – журналисти от сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Отказът на директора на митниците бе с мотив, че търсената информация представлявала статистическа и данъчна информация, както и служебна и търговска тайна. В отказа бе посочено, че Данъчно-процесуалният кодекс (ДОПК), Законът за митниците (ЗМ) и Законът за статистиката (ЗС) се явяват специални по отношение на ЗДОИ при предоставяне на информация и регламентират задължение за Агенция „Митници“ и нейните служители да пазят тази информация, както и забрана да се разгласява получената информация. На последно място бе посочено, че достъпът до информация по ЗДОИ не може да се използва за провеждане на контрол от страна на граждани относно дейността на Агенция „Митници“, нито да се получава фирмена информация на трети лица. С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван. С Решение № 6342 от 19.10.2016 АССГ, Второ отделение, 32 състав отмени отказа и изпрати преписката на директора на Агенция „Митници“ за ново произнасяне. Съдът прие, че исканата информация има характер на обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като същата е свързана с обществения живот и би послужила на заявителите за съставяне на мнение относно осъществявания износ на български цигари към фирми, регистрирани в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и контрола върху този износ, който се осъществява от Агенция „Митници“. Съдът не прие довода, че достъпът до обществена информация не може да се използва от гражданите за провеждане на контрол за дейността на държавни органи. Съдът посочи, че не е налице тайна, тъй като поисканата информация е обобщена, а не конкретна – иска се информация дали са изнасяни цигари и какво е общото им количество. Тези сведения и данни нямат за цел индивидуализиране на конкретните субекти износители на български цигари, а само да информират заявителите изнасяни ли са цигари за определени контрагенти, регистрирани извън България, през кои пунктове и в какво количество. Съдът отбелязва, че исканата информация не е статистическа, тъй като не е създадена по реда на Закона за статистиката. В тази връзка, в отказа не са изложени мотиви защо е прието, че исканата информация е статистическа. Съдът обръща внимание, че това важи за мотивите на отказа като цяло, тъй като същият изобилства от цитирани текстове на нормативни актове без да е направен анализ на поисканата информация. По делото не са представени доказателства, а и в отказа не се твърди наличие на заповед, която да определя исканата информация като служебна тайна. Исканата информация не е и данъчна или търговска тайна, тъй като предоставянето й не би разкрило данни от търговската дейност на дадено дружество, доколкото не се иска информация кои са конкретно фирмите износители или кой е българският производител. Отделно, съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, тъй като безспорно тя цели повишаване прозрачността и отчетността на Агенция „Митници“ при осъществявания от нея митнически контрол, включително върху акцизни стоки каквито са цигарите. Информацията ще даде възможност да се прецени дали агенцията изпълнява законосъобразно и целесъобразно законовите си задължения при осъществяване на митническия контрол. Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

 

Когато административен орган изпрати уведомление на заявител да уточни предмета на исканата информация и получи такова уточнение, органът не може да изпраща второ уведомление за уточняване на информацията, а е длъжен да се произнесе с изричен акт, с който или да остави без разглеждане заявлението като неясно, или да го разгледа по същество. С този мотив Върховният административен съд (ВАС) потвърди отмяната на мълчалив отказ на председателя на Общински съвет – Божурище (ОСБ) да предостави достъп до докладните записки на съвета за последните 10 години. Информацията е поискана от Юлиян Методиев от Божурище през февруари 2015. С писмо от март 2015  председателят на съвета уведомява заявителя, че  на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ следва да уточни коя докладна записка иска да му бъде предоставена и в каква връзка, тъй като голяма част от исканите документи съдържат информация, засягаща интересите на трети лица. Заявителят уточнява, че желае да получи копия от всички докладни записки на общинския съвет, сортирани по проведени сесии, за периода 20.02.2005 - 20.02.2015. С писмо от април 2015 председателят на ОСБ уведомява заявителя, че следва да конкретизира формата на файловете, в който иска да му бъде предоставена информацията. След получаване на второто уведомление за уточняване на искането, заявителят атакува мълчалив отказ пред съда. Делото е водено с подкрепата на ПДИ. С Решение № 486 от 19.06.2015 Административен съд София-област (АССО), Шести състав отменя мълчаливия отказ като приема, че непроизнасянето по заявлението е в нарушение на ЗДОИ и подлежи на отмяна. Отказът за достъп до информация следва да бъде мотивиран с посочване както на правно, така и на фактическо основание. Ето защо в качеството си на задължен субект, председателят на ОСБ е следвало да се произнесе с нарочен административен акт по заявлението. Решението е обжалвано от председателя на съвета пред ВАС. С Решение № 10471 от 10.10.2016 ВАС, Пето отделение оставя в сила решението на първата инстанция. Магистратите споделят изводите на АССО, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на молбата-уточнение от заявителя, с който или да остави без разглеждане заявлението като неясно, или да го разгледа по същество. Липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АССО. Решението е окончателно.

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.