адв. Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Докладът за състоянието на частта от автомагистрала „Струма“, на която миналия ноември катастрофира македонски автобус, представлява обществена информация и следва да бъде предоставен по ЗДОИ.

 

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Драгомир Гелев (София) срещу отказ на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Информацията е поискана със заявление от 3 май 2022 г. и конкретно касае: копие на пълния доклад и приложенията към него, съставени от работна група, която е назначена със Заповед № РД-02-14-1003/23.11.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. С писмо от 15 май 2022 г. директорът на дирекция „Правна“ в МРРБ информира заявителя, че информацията е налична на сайта на МРРБ. Посочен е и конкретен линк към публикацията. С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ, тъй като на интернет страницата на МРРБ не е публикуван исканият доклад, а единствено кратки справки за извършените от МРРБ проверки и резултатите от тях.

 

С Решение № 5944 от 18.10.2022 АССГ отменя отказа и връща преписката на МРРБ за ново произнасяне по заявлението.

 

Съдът приема за доказано по делото, че в съдържанието на интернет страницата на министерството не е наличен поисканият доклад, а е налице новина за извършени проверки и резултатите от тях, касаещи пътен участък на автомагистрала „Струма“, на който е станало пътно транспортно произшествие (ПТП) с участието на автобус от Република Северна Македония. Посоченото означава, че не е предоставена исканата информация, а и това не се оспорва в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника.

 

Съдът стига до извод, че безспорно исканата информация има характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. Съгласно Закона за пътищата (ЗП) част от дейността на министъра на регионалното развитие и благоустройство е свързана с осигуряване на безопасното състояние на пътната инфраструктура. Исканата информация касае изготвен доклад по повод състоянието на пътен участък от автомагистрала „Струма“ във връзка с настъпило ПТП с голям брой жертви, т. е. информацията е обвързана с правомощията и дейността на министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗП. В този смисъл представянето на доклада ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно осъществяваната от министъра на регионалното развитие държавна политика по управлението на безопасността на пътната инфраструктура.

 

В настоящия случай не е предоставена исканата информация, доколкото е предоставена информация, различаваща се от заявената. Също така не се установява наличието на основания, водещи до ограничаване на достъпа до тази информация. Щом актът не препраща към заявената информация, а към друга, следва извод, че актът не удовлетворява искането на заявителя за ефикасен и пълноценен достъп до обществена информация. Това води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като не е предоставена исканата информация. Преписката следва да се върне на органа, който да я предостави.

 

Решението на съда е окончателно.

 

***

Прокуратурата дължи ново произнасяне по заявление, с което се иска достъп до информация за правилата за въвеждане на преписки в електронната деловодна система на Прокуратурата и правилата за засекретяване на преписки.

 

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП). Информацията е поискана със заявление от 20 април 2022 г., в което са систематизирани 7 въпроса, свързани с въвеждането на преписки в електронната деловодна система на Прокуратурата на Република България (ПРБ):

 

  1. Съществуват ли общи, централизирани за цялата ПРБ правила, въз основа на които преписките се въвеждат в електронната деловодна система на ПРБ?
  2. Кой отговаря за въвеждането и за последващи корекции? Прокурорите, прокурорските помощници или деловодителите/служителите?
  3. Кой има право на достъп след първично въведен номер на преписка, т.е. кой може на по-късен етап да я „засекрети“?
  4. Какви формални (или неформални) критерии се следват при „засекретяването“ на дадена преписка? Намира ли това опора в закона и ако да – посочете точно и конкретно законовата разпоредба. Ако не, посочете съответната нормативна уредба или подзаконов нормативен акт, който регламентира коя преписка да е видима/невидима за външния потребител.
  5. Имат ли право отделните прокурори на дискреция и собствена преценка, коя преписка да бъде публична и коя – не? Ако не се следва обща за цялата ПРБ уредба, то кои/какви критерии, неформални вътрешни правила и/или субективни преценки се прилагат при вземането на решение за/против публичност?
  6. Ако има общи за цялата ПРБ правила, уредби, инструкции или указания, от кого са подписани те, на коя дата са подписани, обнародвани ли са някъде и къде точно?
  7. Моля, да ми бъдат предоставени в цялост наличните правила, уредби, инструкции или указания, регламентиращи поставените от мен въпроси. Доколкото те регламентират административната дейност на Прокуратурата, и следва да са изходящи от нейното висше ръководство, то считам института на следствената тайна за кардинално неприложим.

 

С решение от 3 май 2022 г. заместник на главния прокурор при ВКП отговаря, че организацията на деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е регламентирана в Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, а дейностите по регистрация, обработка и обмен на електронни документи в ПРБ, както и тези за предоставяне на административни услуги по електронен път, са регламентирани в Правилата за електронен документооборот и предоставяне на електронни услуги от ПРБ. На заявителя са изпратени по електронен път сканирани копия на посочените документи, ведно с решението по ЗДОИ, в което е посочено, че тези два акта съдържат всички правила, регламентиращи администрирането на преписки в ПРБ, в това число и правилата, отнасящи се до електронните документи, които са съответно относими към зададените от заявителя въпроси по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението, поради което отделен отговор на тези въпроси не се дължи.

 

С подкрепата на ПДИ решението на заместника на главния прокурор при ВКП е обжалвано пред АССГ с мотив, че същото представлява отказ, тъй като голяма част от въпросите на заявителя са останали без отговор.

 

С Решение № 6057 от 20.10.2022 АССГ отменя отказа и връща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдът отбелязва, че в писмените си бележки по делото ответникът сочи, че ПРБ не разполага с „електронна деловодна система“. Сочи, че всъщност заявителят е имал предвид функционалността „Провери преписка“, която представлява предоставяна електронна услуга, а не деловодна система. Отбелязва, че услугата „Провери преписка“ представлява функционалност на деловодната система на ПРБ. С оглед на това, публикуването на справочна информация за движението по преписки и дела на интернет страницата става автоматично, чрез прехвърляне на данни от деловодната информационна система.

 

Съдът посочва, че в случая заявителят е искал информация дали съществуват общи правила, въз основа на които преписките се въвеждат в електронната деловодна система на прокуратурата. След като не съществува „електронна деловодна система“, а три автоматизирани деловодни системи, сред които Унифицирана деловодна система – за нуждите на ПРБ, както и Портал за електронни услуги на официалната интернет страница на ПРБ, органът е следвало да изиска уточнение от заявителя по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ каква точно информация иска. При положение че не е съобразил нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, съдът не приема тезата на задължения субект, че едва в съдебно заседание заявителят е подменил предмета на искането си, заявявайки, че търси информация относно регламентирането на функционалността „Провери преписка“.

 

От изложеното се налага извод, че ответникът се е произнесъл при съществено процесуално нарушение, по неуточнено по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ заявление, поради което и не може да се прецени дали по същество е предоставил достъп до исканата обществена информация. Оспореното решение следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на задължения субект за ново мотивирано произнасяне поотделно по всеки един от въпросите по заявлението по ЗДОИ, като преди това се предостави възможност на заявителя да уточни по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ предмета на търсената информация.

 

Решението е окончателно.

 

***

Представляват ли защитени лични данни имената на съветниците на министър-председателя Кирил Петков?

 

Този въпрос бе поставен по дело на Лора Филева (в. „Дневник“) срещу отказ на администрацията на Министерски съвет (МС).

 

На 23 май 2022 г. Лора Филева подава заявление до МС през Платформата за достъп до информация, с което иска информация за състава и функциите на политическия кабинет на министър-председателя Кирил Петков: имената на съветниците, кога са назначени и какви са ресорите им, както и информация за имената на експертите, кога са назначени и какви са ресорите им.

 

С решение на началника на отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ е предоставена информация, че съгласно Устройствения правилник на МС и неговата администрация числеността на политическия кабинет е 17. Посочено е, че са назначени 13 съветника и 1 експерт и е отбелязано на кои дати са назначени. Отговорено е още, че на съветниците и експертите не са определени ресори. Останалата информация, а именно за имената на съветниците и експертите, е отказана с мотив, че представлява защитени лични данни и попада извън приложното поле на ЗДОИ.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В жалбата са развити доводи, че отказът е в противоречие с целта на законодателството за защита на личните данни. Целта на тази защита е да запази от незаконна намеса личния живот на лицата. Професионалната дейност на хората, особено на държавните служители, а още повече – на тези от ръководния екип на орган на изпълнителната власт, не попада в кръга на личния, интимен живот на личността. Обратно, имената на лицата, заемащи ръководни длъжности в администрацията, са обект на дължима прозрачност и отчетност пред обществото, върху чието състояние и живот се отразява тяхната професионална дейност.

 

По жалбата е образувано а.д. № 5695/2022 на Административен съд София-град, Второ отделение, 58 състав. На 20 октомври 2022 г. делото е разгледано в открито съдебно заседание и е обявено за решаване. Предстои постановяване на съдебното решение.

 

Предисторията на казуса е отразена в публикация на Лора Филева във в. „Дневник“ от 15 май 2022 г. – „Въпрос на прозрачност“: как имената на съветници на кабинета се оказаха лични данни.

 

Публикацията е по проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. 

Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2022 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.