Дарина Палова, ПДИ

На втора съдебна инстанция бе спечелено делото на журналистката Доротея Дачкова срещу отказ на  председателя на Районен съд – Пловдив да предостави информация за исканията за разкриване на банкова тайна от съда. С решение № 5974/18.05.2016 Върховен административен съд остави в сила първоинстанционното решение по делото като прецени, че същото е правилно и законосъобразно.  Заявлението по случая беше подадено през лятото на 2014 от Доротея Дачкова и с него тя поиска информация колко пъти от Пловдивския районен съд е искано разкриване на банкова тайна за периода 2013 – 2014; кои са органите, поискали това, и в колко от случаите Пловдивският районен съд е допуснал нейното разкриване. Заявлението е подадено на официалния електронен адрес на РС - Пловдив и е регистрирано чрез автоматизираната деловодна програма на съда. В отговор председателят на съда отказа достъп с мотив, че заявлението е подадено по електронен път и в същото липсва подпис на заявителя, посочени са само имена, като е изпратен PDF формат с подпис, от който не може да се направи категоричен извод, че е положен именно от заявителя. В отказа беше посочено още, че за целта следва да е налице електронен подпис, удостоверяващ идентичността на подписващия със самоличността на заявителя, поради което и достъпът до поисканата обществена информация не може да бъде предоставен, още повече, че информацията по допускане на разкриване на банкова тайна е строго конфиденциална. Заповедта на председателя на РС – Пловдив бе обжалвана в съда.

С решение № 624/25.03.2015 Административен съд – Пловдив отмени решението на  председателя на Районен съд – Пловдив да предостави информация за исканията за разкриване на банкова тайна от съда. В съдебния акт състав на съда прие, че изложените в оспорваната заповед съображения за необходимостта от полагане на подпис от заявителя, и в частност на електронен подпис не намират опора, нито в регламентацията, съдържаща се във Вътрешните правила за достъп до обществена информация на районния съд относно изискванията към заявленията, подадени по електронен път, нито в законовата регламентация на ЗДОИ. Според съда във въпросните Вътрешни правила е предвидено, че получените заявления на официалния e-mail адрес на съда следва да съдържат единствено данните по чл.25, ал.1, т.1,2 и 4 от ЗДОИ, а именно: трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя, описание на исканата информация, и адрес за кореспонденция със заявителя. В тях не е предвиден като задължителен реквизит на подаденото заявление по електронен път подпис на заявителя. В допълнение съдът отбеляза, че такава е и законовата регламентация съгласно чл.25 от ЗДОИ, която също не предвижда като задължителен реквизит на подаденото заявление подпис на заявителя. Последва обжалване от РС- Пловдив пред касационната инстанция.

Мотивите на състава на ВАС за оставяне в сила на първоинстанционното решение са следните. Заявлението отговаря на изброените изисквания, предвидени в специалния закон и във Вътрешните правила за достъп до обществена информация, действащи за Районен съд - Пловдив. Неправилно е тълкуването на касационния жалбоподател – председателя на Районен съд – Пловдив, че в случая е приложим като специален закон Закона за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/. Цитираният нормативен акт не е специален по отношение на ЗДОИ, а съотношението е точно обратното - ЗДОИ се прилага за процедури по достъп до обществена информация, а ЗЕДЕП за всички процедури с изключение на изрично обозначените в закона. В подкрепа на това тълкуване е и последвалата законодателна промяна, предвиждаща изрично липсата на необходимост от електронен подпис. Според чл. 24, ал. 2 от ЗДОИ (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016)  заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път на адреса на електронната поща по чл. 15, ал. 1, т. 4 или чрез платформата за достъп до обществена информация по чл. 15в. В тези случаи не се изисква подпис съгласно изискванията на ЗЕДЕП.
Допълнително в решението си съдът посочва, че не е ясно от какво са произтекли съмненията относно самоличността на подателя на заявлението при положение, че е налице съвпадение между обозначения от сървъра притежател на електронния адрес, името на електронния адрес, подателя на електронното писмо и посочения като заявител в двата прикачени към писмото файла, а едното от копията на заявлението е и с положен подпис, за който е посочено, че е на същото лице.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.

Решението на съда е окончателно.

 

С решение №899/19.05.2016 Административен съд – Благоевград отмени отказ на кмета на община Благоевград да предостави информация на „Глобал Фрейм” ООД – продуцент на телевизионното предаване „Господари на ефира”. Със заявлението си от дружеството искат достъп до основните параметри на договора от 2012, сключен от община Благоевград, с предмет – предоставяне на общински имоти – петна за поставяне на търговски обекти от веригата Lafka с уточнение, че представляващите предмет параметри са: брой предоставени петна, финансови условия /вкл. начин на определянето им/, срок на договора; както и информация за това  по каква процедура се е стигнало до определянето на контрагента и сключването на договора. Подаденото заявление е част от инициативата на предаването за осветляване на сделките на общините.

С решение от 24.02.2016 кметът на община Благоевград предоставя частичен достъп, мотивиран с изричен отказ на третото лице – страна по договора. Предоставено е само Решение № 273/2012 на Общински съвет - Благоевград чрез посочване на интернет адрес, на който то може да бъде открито. От съдържанието на въпросното решение единствено става ясно, че са одобрени 28 броя петна за поставяне на преместваеми обекти, с предназначение за продажба на тютюневи изделия, вестници и списания, и пакетирани захарни изделия, като е упълномощен кметът на общината да сключи договор за наем за разполагане на преместваемите обекти. На практика на заявителите не е предоставен достъп до исканата информация, свързана с основните параметри на сключения договор - брой реално предоставени петна, финансови условия (вкл. начина на определянето им), срок на договора. Липсва предоставяне на информация за процедурата, въз основа на която се е стигнало до определянето на контрагента и сключването на договора. Поради това от дружеството подават жалба до Административен съд - Благоевград срещу частичен отказ на информация.

С решението си по делото съдебният състав приема, че кметът на Благоевград неоснователно е предоставил само частичен достъп до исканата информация, без да е изложил мотиви за липса на надделяващ обществен интерес. Съдът посочва, че случаите в ЗДОИ, когато информацията се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на участващите в сделката лица или когато представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. В първия от тях, при несъгласие за предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, "предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице". Във втория случай, съобразно общият принцип, прогласен в чл. 17, ал. 2 от закона, исканата информация при посочените условия се отказва. Законът обаче предвижда изключение от този общ принцип в разпоредбата на чл. 17, ал. 2, пр. последно и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ: задължението за предоставяне остава, ако е налице "надделяващ обществен интерес от разкриването й". Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5, б. "е" от ДР на ЗДОИ - когато исканата информация е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. При положение, че община Благоевград като страна по договора, чието предоставяне се иска, е именно такъв субект, а законът въвежда оборимата презумпция за наличен надделяващ обществен интерес, кметът на общината, съответно оправомощените от него лица, са били длъжни да предоставят информацията или да установят липсата на надделяващ обществен интерес, приема съдът. 
Съдът отменя решението и връща преписката на кмета за предоставяне на исканата със заявлението информация в пълен обем. Решението подлежи на обжалване. 

 

„Център за градска мобилност“ ЕАД да предостави достъп до „Инструкцията за реда и начина на работа на контролните органи по редовността на пътниците в обществения градски транспорт.“, реши Административен съд София – град. Заявлението по случая е подадено в началото на ноември 2015 от Иван Петров от София. Исканата информация е отказана с решение на изпълнителния директор на ЦГМ, тъй като представлявала служебна обществена информация, свързана с оперативната дейност на дружеството. Едновременно с това в решението се казва, че информацията не е обществена по ЗДОИ, а като правно основание за отказа е посочен чл. 37 от  закона.

С решение 3583/26.05.2016 състав на Административен съд София – град отменя отказа, като посочва, че изложените за него мотиви са неоснователни, вътрешно противоречиви, лишени от правно основание и като цяло ирелевантни по отношение на спора. Според съда решението за отказ е лишено от правно основание, тъй като отказът е мотивиран с разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ, която в ал. 1 има три хипотези, нито една от които не съвпада с изложените фактически основания за достъп. Изложените мотиви, че исканата информация е служебна и свързана с оперативната дейност на дружеството не съществуват във въпросната разпоредба като основания за отказ. По този начин е налице противоречие в посоченото правно основание с изложеното от фактическа страна като актът е лишен изобщо от правно основание за издаването му, в противоречие с чл. 38 от ЗДОИ и чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК. Посоченото от фактическа страна основание за отказ - исканата информация е служебна и свързана с оперативната дейност на дружеството – също не може да бъде подведено към нито една от разпоредбите на ЗДОИ, за да послужи като правно основание за отказ по подаденото заявление. Според съда най-малко е възможно това обстоятелство да препятства квалифицирането на информацията като обществена.  С решението си съдът отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне по заявлението и предоставяне на поисканата информация. Решението подлежи на обжалване.

 

Отказ на секретаря на Столична община да предостави информация за наложените  санкции на служители на общината за неспазване на наредби на Столичния общински съвет беше отменен от Административен съд София – град. Със заявлението си Иван Петров от София иска информация  колко пъти и какви санкции са наложени от Столична община за нарушаване на наредби на СОС през последните пет години. В отговор Петров получава решение № СО15-РД-09-ЗДОИ-173/10.11.2015 на секретаря на СО, с което е отказан достъп до информацията, без да е цитирано правно основание за това. Като фактическо основание за отказа в решението е посочено, че за да се предостави информация същата следва да е налична, а не да се създава по повод на конкретно искане. Посочено е още, че тя представлявала отговор на въпрос, съдържащ статистически данни, поради което информацията не представлявала обществена информация по смисъла на ЗДОИ.

Сезиран с жалба по случая, Административен съд София – град отменя постановения отказ със свое решение №3321/16.05.2016  с мотивите, че е налице пълно противоречие между фактическите и правни съображения на органа, изложени в оспорения акт. От една страна секретарят на СО е постановил, че предоставя пълен достъп до заявената информация, от друга - излага общи мотиви, че не дължи предоставянето на такава информация, която според него не е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДСИ, а това били статистически данни, които не могат да се приемат за обществена информация. Това противоречие е съществено процесуално нарушение, тъй като поставя заявителя и съда в невъзможност да установят действителната воля на органа, се посочва в решението. Съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията. Съгласно легалната дефиниция за "надделяващ обществен интерес", съдържаща се в §1, т.6 от ДР на ЗДОИ, такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. Действително в конкретния случай не се твърди нито корупция, нито злоупотреба с власт, но съдът приема, че е налице последният елемент, а именно така ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. Исканата информация би допринесла за възможността на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на СО във връзка със санкционната му политика по приети от органа подзаконови нормативни актове, като последните имат пряко отношение към столичната общественост, се посочва в решението. Решението подлежи на обжалване.

 

С решение №4119/ 14.06.2016 на Административен съд София – град беше отменен отказ на директора на Дирекция Природен парк „Витоша“ да предостави информация във връзка с изпълнението и отчетността по договора за възлагане на актуализацията на Плана за управление на парка. Заявлението по случая беше подадено в края на ноември 2015 от неправителствената организация Сдружение „ВВФ-Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма – България“, като с него е поискан достъп до следната информация.

 1. Установени ли са от Дирекция Природен парк „Витоша“ пропуски в тримесечните междинни доклади по изпълнението на договора за възлагане на актуализацията на Плана за управление на ППВ за периода 2015- 2024 с приемно-предавателни протоколи? Иска се копие от приемно-предавателните протоколи за приемането на всички междинни доклади, както и споразумителните протоколи при налични спорове;

2. Допуснато ли е от Дирекция Природен парк „Витоша“ спиране на изпълнението на договора за възлагане на актуализацията на Плана за управление на ППВ за периода 2015-2024 или удължаване на неговия срок? Ако да, поради какви причини и в какви срокове;

3. Има ли задействани от Дирекция Природен парк „Витоша“ договорни клаузи за неустойки при забавяне и/или некачествено изпълнение на договора за актуализация на ПУ на ПП В.? Ако да, кои клаузи и в какъв размер са неустойките;

4. Извършено ли е от ППВ. към 17.11.2015 окончателно плащане по договора за възлагане на актуализацията на Плана за управление на ППВ за периода 2015-2024? Ако да, на коя дата?

 

С решение на Директора на Природен парк „Витоша“ информацията е отказана с мотив, че е налице изразено несъгласие от третото лице за това /дружеството – изпълнител по договора за обществена поръчка за актуализацията на плана/, освен това, че по реда на ЗОП е предвиден друг специален ред за достъп по отношение на исканата информация и че същата е публикувана на официалния сайт на проекта и на този на дирекцията.

В решението си по делото съдът намира, че исканата информация има характер на обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като би послужила за съставяне на мнение относно точното и своевременно изпълнение на договора за актуализацията на Плана за управление на ПП „Витоша“ за периода 2015-2024, финансиран по оперативна програма, т. е. относно това при какви условия се разходват тези европейски средства и предприетите от Дирекцията действия в тази връзка. Пропуск на решението е липсата на мотиви за несъществуващ надделяващ обществен интерес, а именно върху директора на дирекцията лежи доказателствената тежест да обори законовата презумпция. Съгласно ЗДОИ дори информацията да засяга трети лица и те да не са дали съгласие за предоставянето й, тя се предоставя, ако е налице надделяващ обществен интерес. В решението се посочва също, че изложените мотиви относно липсата на съгласие от третото лице, тъй като това би засегнало негова търговска тайна, също така са в противоречие с другите мотиви, че за разкриване на информацията има предвиден от ЗОП друг ред и исканата информация е станала публично достояние по него. В тази връзка по делото е представено извлечение от електронния регистър на обществените поръчки, видно от който търсената информация с т.2, т.3 и т.4 от заявлението е публикувана в Портала за обществени поръчки на Агенцията за обществени поръчки. Тази информация обаче е изпратена и публикувана на 12.01.2016, а отказът за предоставянето й е постановен на 07.12.2015, т.е. към момента на издаване но оспорения административен акт, исканата информация не е била публично оповестена и жалбоподателят е нямал достъп до нея по реда на ЗОП. Съдът отменя отказа и връща преписката за ново произнасяне. Решението подлежи на обжалване.

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.