Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

Националната електрическа компания е задължен субект по ЗДОИ. Това  посочва в Определение № 6740/ 16.05.2011 състав на Върховен административен съд, постановено по частната жалба на неправителствената организация „Институт за зелена политика“ - София. Жалбата бе подадена срещу определение на АССГ № 31/ 05.01.2011, с което съдът прекрати производството, образувано по жалба на Института за зелена политика през 2010 срещу отказ на изпълнителния директор на НЕК ЕАД да предостави достъп до информация. В обжалваното определение на АССГ бе посочено, че НЕК ЕАД не е задължено лице по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 и т. 2 от ЗДОИ, тъй като дружеството не покрива определенията за публично правен субект и публично правна организация, нито пък е юридическо лице, финансирано от консолидирания републикански бюджет или със средства от ЕС. Различно е становището на Върховния административен съд за статута и задължеността на НЕК ЕАД. В постановеното определение съдът стига до извода, че НЕК е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, тъй като на дружеството се предоставят средства от консолидирания държавен бюджет за изпълнение на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Белене“ (ПМС № 259/27.10.2008.). Следователно, посочва още съдът, като задължен субект да предостави обществена информация по реда на ЗДОИ, НЕК ЕАД дължи произнасяне по заявлението на Фондация „Институт за зелена политика“. Като приема обратното, първата инстанция постановява незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. 

 

Дали се иска достъп до конкретния материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Такова е становището на състав на Административен съд София – град, изразено в решение № 3317/ 07.07.2011.

Делото бе образувано по жалба на Николай Веселинов срещу отказ на главния архитект на Столична община да му предостави списък и копия на документите, съдържащи се в преписката по издаване на заповед за налагане на строителна забрана по реда на Закона за устройството на територията /ЗУТ/. Посоченото от ответника основание за отказ е, че в случая не става въпрос за искане на достъп до обществена информация, тъй като се търси достъп до документи, като материален носител на информацията. С решението си съдът недвусмислено изразява позицията си, че подобно разделение е необосновано и отменя отказа като посочва следното: Материалният носител на информацията, в случая, както главният архитект на Столична община е приел – съответните документи, не са нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. Дали ще се предостави копие на оригиналния материален носител, или тя ще бъде описателно предоставена на заявителя е въпрос на конкретна преценка на искащия и на задължения субект, още повече че заявителят има право да посочи предпочитаната форма  за предоставяне на достъп до обществена информация съгласно разпоредбата на чл.25 ал.1 т. 3 от ЗДОИ.

На 1 юли т.г. Административен съд – Пловдив разгледа дело по жалба на Константин Бобоцов срещу решение на Община Пловдив от 24.03.2011 по заявление за достъп до информация. Със заявлението е поискано копие на отчетен доклад за „Мерки със специален приоритет за изпълнение до края на календарната 2010“ от Актуализация на план за действие 2003-2010 за периода до края на 2010 към Програмата за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на община Пловдив. В отговор на заявлението главният секретар на общината се произнася с решение за предоставяне на пълен достъп до информацията. След заплащане на определените в решението разходи в размер на 0,14 лв. на заявителя е предоставен отговор на общината, в който се посочва, че мерките, заложени в плана за действие се отчитат ежегодно като „предстои изготвяне на Отчет за извършените дейности по План за действие 2003 - 2010 към Програма за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на Община Пловдив за календарната 2010. След приемане на отчета от Общински съвет – Пловдив, същият ще бъде публикуван на интернет страницата на общината за обществен достъп“. Заявителят обжалва решението на общината като посочва в жалбата си: Поддържам, че исканият отчетен доклад не ми е предоставян към настоящия момент, въпреки наличието на решение, с което ми се предоставя „пълен достъп до него“.В случай, че въпросният отчетен доклад все още не е изработен, т.е. органът не разполага с исканата информация, следваше просто да бъда уведомен за това съгласно разпоредбата на чл.33 от ЗДОИ.  С жалбата е отправено искане към съда за разглеждане и на иск за имуществени вреди в размер на 0,14 лв (размера на заплатените разходи за предоставяне на информацията) по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.  

(Още по темата в материала „Инженер съди кмета на Пловдив за 14 стотинки”)

 

В изпълнение на съдебно решение № 2191/09.05.2011 на Административен съд София - град Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ предостави достъп до поисканата от Ваня Христова информация от несъществуващата вече Национално ветеринарно – медицинска служба. Със заявлението си, подадено в началото на т.г., тя бе поискала информация за извършена проверка от органите на НВМС в приют за безстопанствени кучета в Плевен, стопанисван от „Дружество за защита на животните – Плевен 2008“ и по-конкретно: протокол от извършената проверка, направените въз основа на нея предписания и заповед за преустановяване на дейността на приюта. Последвалият мълчалив отказ бе обжалван пред съда. Междувременно НВМС бе закрита и при условията на правоприемство като ответник по делото бе конституирана Българската агенция по безопасност на храните. С решението си, постановено през май т.г., АССГ отмени мълчаливия отказ и върна преписката на БАБХ за произнасяне по подаденото заявление.

 

 

 

 

 

 

 

 

© 2011 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.