Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

С решение № 311/ 15.01.2016 Административен съд София-град отмени отказ на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане да предостави копие от проект „И аз имам семейство“ по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“. Заявлението по случая е подадено през юни 2014 от неправителствената организация Асоциация за детско развитие „Член 24“ до Министерство на труда и социалната политика. Освен копие от проекта, в него е поискана информация за други проекти и програми, насочени към развитието на приемната грижа в България, както и копие от договори със структури на Европейския съюз за финансиране на приемната грижа в България. В отговор на заявлението е получено писмо с изх. № 9102-1054/24.07.2014, подписано от временно изпълняващ длъжността изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/. От писмото става видно, че заявлението е препратено по компетентност до АСП и че исканата за проекта информация може да бъде открита в интернет, поради което не е предоставена в поисканата форма. По отношение на останалите искания липсва произнасяне, тоест налице е мълчалив отказ. При направените справки в интернет се оказва, че (въпреки твърдяното от агенцията) исканата със заявлението информация не може да бъде открита. Това се отнася, както до публикуваното на страницата на Агенцията за социално подпомагане, така и до информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз. Поради това решението на АСП е обжалвано пред Административен съд София-град. Мотивите на съдебния състав за отмяна на решението са, че информацията е свързана с обществения живот и дава възможност на заявителите да си съставят мнение за дейността на АСП в областта на приемната грижа, както и за финансирането на проекти във връзка с нея. Ето защо, изпълнителният директор на АСП е бил длъжен да разгледа искането за информация относно посочените проекти и финансиране, касаещо приемната грижа в страната. Според съда не може да се приеме, че е налице надлежно произнасяне по заявлението, тъй като действително не се установява, че на посочената страница се намира исканата информация в нейната цялост, а именно копие на конкретен документ - проект „И аз имам семейство“. Същото се отнася и за исканата по другите две точки информация - не е установено същата да е предоставена или мотивирано да е отказано предоставянето й. Поради това съдът намира оспореното писмо за незаконосъобразен административен акт, съдържащ в себе си и мълчалив отказ за предоставяне на обществена информация – постановен при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона - осигуряване на прозрачност в дейността на администрацията чрез предоставяне на гражданите на информация, свързана с обществения живот. С решението си съдът отменя отказа и изпраща преписката на изпълнителния директор на АСП за произнасяне по заявлението.

Решението на съда е обжалвано с касационна жалба пред ВАС.

  

Информацията за имената на ръководителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен за периода 2000 - 2015 е отказана незаконосъобразно, реши Административен съд – Сливен. Със заявление от октомври 2015, журналистът от в. „Капитал“ Йово Николов е поискал от министъра на вътрешните работи информация относно трите имена на лицата, ръководели отделите/секторите „Пътна полиция“ за всички областни дирекции на МВР за периода 2000 - 2015. Впоследствие заявлението е препратено на основание чл.32 от ЗДОИ на 28-те областни дирекции за отговор. В конкретния случай пред Административен съд – Сливен е обжалвано решение на директора на Областната дирекция на МВР - Сливен, който отказва информацията, посочвайки, че тя представлява лични данни на трети лица по смисъла на Закона за защита на личните данни и няма дадено съгласие от тях за предоставянето им. В решението си № 6 от 03.02.2016 АС– Сливен отменя отказа като изтъква, че с оглед липсата на доказателства, че съгласие на третото лице за предоставяне на информацията е искано и съответно не е дадено, се налага извод, че отказът, мотивиран с несъгласие на лицата е в противоречие със ЗДОИ. От друга страна, според съдебния състав, анализът на нормата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. По смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигане на определени, посочени в закона, цели. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес, а този, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Съдът приема още, че дори да се допусне, че става въпрос за лични данни, в случая намира приложение разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗЗЛД - когато обработката на данните е за журналистически нужди, ЗЗЛД не осигурява защита на личните данни на физическите лица. В решението се посочва също, че  ръководителите на сектор „Пътна полиция“ като служители в администрацията на изпълнителната власт, са личности, изпълняващи публична държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд, изразена в Решение №4 по к. д. № 14/2012, е значително по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на директора на ОД на МВР - Сливен за ново произнасяне.

Решението подлежи на обжалване.

 

Информацията, свързана с имената на лицето, заемащо длъжността „ръководител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР” е обществена по смисъла на ЗДОИ. С този мотив  Административен съд – Стара Загора отмени решение по идентичен случай на журналиста Йово Николов, този път срещу отказ на директора на Областната дирекция на МВР – Стара Загора да предостави информацията за имената на ръководителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Стара Загора. Отказът по заявлението е обоснован с обстоятелството, че от една страна заявената за предоставяне информация няма характер на обществена информация по ЗДОИ, доколкото не представлява такава, свързана с обществения живот в РБългария и даваща възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на задължения по ЗДОИ субект, а от друга - че направеното искане касае достъп до лични данни на физически лица, по отношение на които ЗДОИ е неприложим. В решението си №18 от 17.02.2016  състав на Административен съд – Стара Загора приема, че осъществяваните от ръководителя на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР дейност и властнически функции като орган на държавна власт, могат да бъдат определени като свързани с обществения в живот в страната. Както всеки административен орган, така и ръководителят на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР, се персонифицира с лицето, назначено и изпълняващо посочената длъжност, посочва съдът. Ето защо информацията следва да бъде определена като официална обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 във връзка с чл.10 от ЗДОИ, съдържаща се както в акта на директора на ОД на МВР за назначаване на съответното лице на посочената длъжност, така и в издаваните административни актове от ръководителя на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР, в качеството му на административен орган.

Съдът отхвърля като неоснователен и вторият довод за отказ на поисканата информация – лични данни на физическите лица. Мотивите са, че информацията за ръководителите на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора е идентифицираща ги като длъжностни лица, упражняващи функции на държавен орган, поради което тази информация не може да бъде определена като свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица. Заявената за получаване информация се отнася до публична институция и нейния състав и следователно тя не засяга личното качество, респективно личния живот на съответното лице, а е свързана с обществената му идентичност като длъжностно лице в системата на органите на МВР. Упражняването на такива правомощия не може да се реализира чрез анонимно осъществяване на властнически функции. Ето защо, имената на лице, заемащо публична длъжност, в институция, чиито структура, правомощия и правила на дейност са нормативно регламентирани на основата на принципа на публичността, не могат да бъдат определени като защитени от закона лични данни, приема съдът.

Решението подлежи на обжалване. 

 

С решение № 81/23.02.2016 на Административен съд - Плевен беше отменен още един отказ по заявлението, подадено от журналиста Йово Николов, този път на директора на ОД на МВР – Плевен. И в този случай информацията за трите имена на лицата, ръководели отдели/сектори “Пътна полиция” към МВР – Плевен е отказана на основание лични данни. В писмото на директора на областната дирекция е посочено, че търсената информация  представлява служебна такава, но предвид съдържанието на лични данни на трети лица, тя няма характеристиката на обществена информация и не може да бъде предоставена по реда и при условията на ЗДОИ. Мотивите на съда за отмяна на отказа са, че трите имена на лице, осъществяващо публични функции не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ, тъй като в случая се касае за лица, осъществяващи или осъществявали в предходен период публичноправни функции, поради което защитата на техните лични данни е значително занижена. Нещо повече, в случая не може да се касае и до нарушаване на Закона за личните данни, посочва се в решението, тъй като със заявлението са поискани само и единствено трите имена, без специфични признаци, граждански номера и пр., още повече, че данните са за длъжностните лица и са искани именно в това им качество, а не в качеството на физически лица.
Съдът приема, че е налице и съществено процесуално нарушение, тъй като доколкото се иска информация за трети лица, директорът на ОД на МВР-Плевен е бил длъжен да изпълни процедурата, разписана в чл. 31 от ЗДОИ, а именно да поиска изричното писмено съгласие на третите лица (всички изпълнявали длъжността началник сектор/отдел “ПП” за периода 2000 - 2015) в седемдневен срок от регистриране на заявлението. По делото не са представени доказателства, че искане на такова съгласие е правено, а и не се твърди, че същите са били запитани за изрично даване на съгласие. Вместо това административният орган едностранно е преценил, че търсената информация е защитена по смисъла на ЗЗЛД и с неясни съображения е отклонил искането с мотив, че не може да бъде удовлетворено по реда на ЗДОИ, изтъква съдът. С решението си Административен съд – Плевен отменя отказа и връща преписката на Директора на ОД на МВР – Плевен за ново произнасяне по заявлението.

Решението подлежи на обжалване.

 

Липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения. С този мотив Върховен административен съд отмени решение за отказ на министъра на околната среда и водите по заявление на Гергана Богданова. С него тя иска достъп до доклади за проверки по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-5112122-С008, финансиран от Оперативна програма „Околна среда” 2007-2013 за проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Ямбол”, както и информация за наложени финансови корекции на същия договор, данни за промяна графика за изпълнение на проекта и информация за възложените обществени поръчки. След като не получава изрично съгласие от кмета на Община Ямбол като засегнато трето лице министърът на околната среда и водите отказва да предостави информацията на основание чл.37 ал.1 т.2 от ЗДОИ. В решението на съда №1841/18.02.2016  се посочва, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. В случая с оглед характера на исканата информация следва да се приеме, че независимо от липсата на съгласие на кмета на Ямбол, исканата информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на исканите сведения ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект. В допълнение съдът посочва,  че органът, който не е изразил изрично съгласие да се предостави достъп до исканите сведения и данни, а именно кметът на Община Ямбол, също е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал.1 от ЗДОИ и дължи предоставяне на информация, която е обществена, при отправено до него искане. Поради това не може да се приеме, че този орган има качеството на трето лице по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ и следователно негово изрично съгласие не е необходимо. С решението си съдът отменя отказа и изпраща преписката на министъра на околната среда и водите за произнасяне по заявлението.

Решението подлежи на обжалване. 


© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.