Нов доклад за 10 държави-членки на ЕС от Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) разкрива, че все още има значителен риск от нередности, корупция и загуби в начина, по който се харчат 672,5 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС.
През първите две години на механизма Европейската комисия не успя да установи стандарти за прозрачност на начина, по който се харчат средствата. Някои държави самостоятелно са решили да осигурят прозрачност в харченето на бюджетите за фонда, но проучването показва, че това не е достатъчно, за да се гарантира ефективно и ефикасно използване на средствата и максимизиране на обещаните ползи от тази огромна сума от данъчни пари за общия пазар и благоденствието на гражданите.
Гражданите на ЕС заслужават по-високи стандарти за прозрачност във фондовете за възстановяване. В сравнение с препоръчаните стандарти за прозрачност от Коалицията за ЕС, държавите-членки публикуват под 60% от информацията за разходите на фондовете. Без по-пълна и качествена информация, не е възможно да се оцени точно нивото на риска в оставащите 40% от данните
Изследователите проучиха не само кои данни се публикуват, но и как се публикуват. Това е важно, защото информацията и данните трябва да бъдат лесно достъпни, пълни, своевременни, в идеалния случай – събрани на едно място, и да позволяват автоматизиран анализ. Когато това не е така, гражданските активисти, бизнесите, изследователите от академичните среди и медиите не биха могли да използват информацията, за да разберат как са били изхарчени средствата и да забележат рискове за проучване или възможности за икономии или подобряване на стоките и услугите, които гражданите получават.
Според проучването на 10-те държави от ЕС, най-открити са България, Естония и Литва, които публикуват и най-качествената информация от гледна точка на лесното използване от страна на потребителя. Тези държави публикуват около и над 80% от информацията за разходите за инвестиции. От другата страна на оста на прозрачността се намират Румъния и Чешката република, които публикуват само около 30% от необходимите данни. Сред по-слабите обекти на проучването, като Унгария, Румъния и Словения, публикуваната информация е оценена само на около 30% удобна за потребителите, т.е. в посоката на позволяване на по-лесно проследяване и предоставяне на механизми за обратна връзка.
„Механизмът за възстановяване трябва да заздравява единния пазар и да възстановява доверието на обществото в управлението. Толкова различни практики за прозрачност и разкриване на информация в различните държави-членки означават, че все още няма общ пазар за информация и отчетност, а гражданите и бизнесите не разполагат с яснотата, от която се нуждаят, за да участват във възстановяването по смислен начин. Това не е задължително да бъде така и ние искаме да работим с Комисията и държавите-членки върху препоръките на доклада, за да заздравим и увеличим добрите практики, показани от лидери като Литва и Естония. Всички европейци трябва да се ползват от еднакви високи стандарти“, каза Кшищоф Издебски, съвместен ръководител на Коалицията „Отворени разходи в ЕС“ (Open Spending EU Coalition) и един от авторите на методологията на изследването.
„Оценяването на тези 10 държави-членки е начална точка, и ние насърчаваме други да използват интерактивния шаблон за методологията, за да оценят как други държави изпълняват добрите практики. Това е постигане на историческо равнище на икономическо вмешателство, което заслужава също толкова историческо равнище на демократичен надзор, участие на малки бизнеси и участие на обществеността, ако Европа наистина иска да отговори на този момент", каза Иева Дунчикайте, съавтор на изследването в Transparency International Lithuania.
Последно има някои промени в откритостта на разходите от Механизма за възстановяване и устойчивост. На държавите-членки беше наложено задължение да публикуват данни за 100-те най-големи получатели. Но това все още е твърде скромна мярка. Драгош Пислару, член на Европейския парламент от групата Renew Europe, който не е напълно задоволен от позицията на Съвета в преговорите, казва, че „в идеалния случай в крайна сметка всяка държава-членка трябва да публикува всички получатели, така че гражданите да имат поглед над реформите и инвестициите, както и кой управлява изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост“.
„Българската централна администрация в лицето на Администрацията на Министерския съвет и нейните експерти могат заслужено да подчертаят водещата си роля сред държавите от ЕС в изграждането и поддържането на инструменти за активна прозрачност като ИСУН 2020. Предизвикателства за бъдещето надграждане на прозрачността и отчетността, които се поставят и пред вземащите решения, са публикуването на всички инвестиции и реформи от Плана за възстановяване и устойчивост, включително и незапочнатите, както и надзора и унифицирането на публикуването на данни и информация от различните публикуващи в портала“, коментира адв. Стефан Ангелов от правния екип на Програма достъп до информация.
Ключови препоръки от доклада:
- Европейският законодател трябва да насърчи цялостна политика на еднакви задължения за публикуване на информация за начина, по който бюджетът на ЕС е изразходван. Това може да се постигне чрез изменение на Финансовия регламент и включване на категория „Публични разходи и обществени поръчки“ като набор с висока стойност по смисъла на член 14 от Директивата за отворените данни 2019/1024.
- ЕС трябва да въведе по-високи и по-ясни стандарти за разкриване на лични данни във връзка със своите фондове.
- Държавите-членки трябва да създадат централни портали, подобни на тези в Литва или България, които да съдържат цялата налична обществена информация за публичните разходи – от процеса на планиране до изпълнението на договора.
