За администрацията мълчаливият отказ беше по-малкото зло, признава Иван Великов, шеф на дирекция „Правно–нормативно обслужване”

Кръстина Маринова, координатор на ПДИ във Варна
Иван Великова
Иван Великов

От 2008 Иван  Великов е директор на дирекция „Правно–нормативно обслужване” в Община Варна. Той отговаря за подадените заявления до 2011, когато влизат в сила новите вътрешни правила във връзка със ЗДОИ. Със заповед на кмета Кирил Йорданов от 17.02.2011 постъпилите заявления за достъп до  информация се разглеждат от заместниците му.

 

Община Варна бе номинирана неведнъж за антинаградите „Вързан  ключ” и „Златен катинар“, а през 2009 кметът получи „Срамота“. Как се стигна до новите вътрешни правила и по-прозрачна ли е работата на администрацията година по-късно?

 

От 2008 заявленията за достъп до информация нараснаха лавинообразно, преди това имаше по едно-две годишно. До миналата година приемането им, предоставянето или отказите на информация бяха отговорност на дирекцията, която оглавявам.  Преди да дадем достъп по дадено заявление ние се обръщахме към съответната дирекция – дали има някакви несъгласия, дали исканата информация е секретна, класифицирана или засяга трето лице. Тоест, дирекция „Правно–нормативно  обслужване” търсеше съответната дирекция за становище по всяко заявление. Разбирам, че колегите си имаха достатъчно друга работа, но понякога направо пренебрегваха заявленията, без да връщат отговор или становище. Затова и в ред случаи, в които пропуснахме срока от 14 дни, посочен в ЗДОИ, ни съдеха за мълчалив отказ.

 

И променихте стратегията?

 

Да. Спрях да питам дирекциите за становище, преценявах според закона да се предоставят ли или не исканите сведения. Тогава възникна следващ проблем. При разрешен достъп заявителят отива в съответната дирекция да го получи, а там му отказват. Той се връща при мен, а аз го съветвам да се жалва до кмета, до ресорния  заместник кмет или до главния секретар, понеже нямам власт да разпоредя на съответните специалисти да му дадат информация. Ето защо прецених, че разрешително за достъп трябва да се дава от по-високо ниво. Накратко: който е позволил следва и да осигури реалния достъп. Кметът прие тази моя идея и за да се решат проблемите – вече всеки заместник кмет, отговарящ за 2-3 дирекции, преценява каква е исканата информация – обществено значима, секретна, класифицирана и ако даде достъп – осигурява и отговор на заинтересованото лице. А главният секретар и главният архитект предоставят или отказват информация за области без ресорен заместник кмет.

 

Е, какъв е резултатът? Какво показва отчетът за миналата година?

 

Със заповед на кмета вътрешните правила бяха качени в сайта на общината веднага. Миналата година подадените заявления са 114, от тях най-много  - 77 – са на граждани , 23 – на НПО, има 3 заявления от чужденци и нито едно от журналист. 18 заявления са останали с мълчалив отказ и по 13 от тях има жалби във ВАС. В съда се обжалват още 3 заявления с предоставена информация.

 

Доста адвокати са доволни от мълчанието на общината. Не е ли безсмислено да не се отговаря на заявленията и да се водят дела, които общината губи и които на данъкоплатците струват по 300-400 лв. за адвокатски хонорари и такси? И това са пари само за едно дело на първа инстанция. А на втора – още толкова.

 

Мълчаливият отказ се получава, когато съответният служител не си е подредил приоритетите и не отговаря навреме. Има дирекции, претоварени с работа и за тях отговор по ЗДОИ се явява малко странична, несвойствена задача, която се подценява или за която се преценява, че несвършването й е по-малкото зло. От друга страна забелязва се и една нетърпеливост от гражданите, които още на петнадесетия ден вече са подали жалба в съда. Общината не обжалва на II инстанция решенията за отмяна на мълчалив отказ, защото няма аргументи, а отидем ли на по-висока съдебна инстанция само ще увеличим разноските.

 

В точка 30.2 от новите правила е посочено: “Заверените копия от документи не са форма за предоставяне на достъп до обществена информация, тъй като се издават във връзка с административното обслужване на заинтересованите лица.” Защо?

 

Защото има граждани - не казвам, че злоупотребяват, може би не познават ЗДОИ - които опитват да получат една административна услуга по реда на ЗДОИ, за която обаче има друга процедура, друг ред и ценоразпис. Те не търсят обществено значима информация, по-скоро имат личен интерес. Имаше достатъчно такива случаи, включително свързани с обществени поръчки.

 

Преди време медиите известиха, че от Община Варна е подаден сигнал в полицията за представители на НПО, че са инициирали куп заявления във връзка с исканите от тях протоколи от обсъждане на Общия устройствен план на града. Трябваше ли да търсите съдействието на полицията, когато хората си отстояват едно свое конституционно право ?

 

Тогава бяха подадени 25 заявления с един и същи почерк – очевадно идентични, написани от едно и също лице. Сезирахме полицията, след като потърсихме една жена, подписала заявлението, за допълнително разяснение – какво точно иска.Тя каза да не я занимаваме с безсмислици, тъй като не била внасяла заявление. Изпратихме въпросното искане в полицията, за да се изясни случаят. Мисля, че това дело се прекрати. Жената си промени показанията, каза, че станала грешка, че синът й я накарал да подпише заявлението. Както и да е, истината се разми.

© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.