Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска, ПДИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ ГЛАСУВА ПО-СТРИКТНИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕКЛАМА


С голямо мнозинство на пленарно заседание през февруари 2023 г. Европейския парламент подкрепи множество промени в предложените правила за политическа реклама, които да направят изборите и референдумите по-прозрачни и устойчиви на намеса. С 433 гласа „за“, 61 „против“ и 110 „въздържали се“  законодателната власт на ЕС изрази подкрепата си към предложението на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите. Бе решено водещият преговарящ на парламента Сандро Гози (Renew, FR) да започне разговори с представители на държавите-членки за съгласуване на своевременен текст за европейските избори през 2024 г.

Какви са промените:
•    Прозрачност за всяка политическа реклама – кой я поръчва и кой я финансира.
•    Публичен онлайн регистър за политически реклами и свързана информация.
•    Следва да се ограничи т.нар. микро-таргетиране , тоест подход, който използва данните на потребителите и демографска информация, за да идентифицира интересите им.
•    Забрана на субекти, базирани извън ЕС, да финансират политически реклами в ЕС.

 

Източник: Европейски парламент

 

* * *

 
ПОБЕДА ЗА ПРОЗРАЧНОСТТА: СЪДЪТ НА ЕС КРИТИКУВА СЪВЕТА НА СЪЮЗА, ЧЕ НЕ Е ПУБЛИКУВАЛ ЗАКОНОДАТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ

 

На 25 януари 2023 г. Общият съд на ЕС постанови решение, според което Съветът на Европейския съюз трябва да предостави достъп до документи, свързани с изменение на директивата за годишните финансови отчети. Съветът бе отказал достъп до тях със съображението, че предоставянето на информацията би поставило в сериозен риск процеса на вземане на решения по смисъла на Регламент 1049/2001 относно достъпа до официални документи. Според Общия съд Съветът не е представил доказателства, че  „достъпът до въпросните документи уврежда сътрудничеството на добра воля между държавите-членки“. подкопава сериозно процеса на вземане на решения в Съвета“. Съдът  приема, че принципът на откритост е от фундаментално значение в правовия ред на Европейския съюз, а принципите на публичност и прозрачност са присъщи на законодателния процес в Европейския съюз. „Следователно достъпът до законодателни документи трябва да бъде възможно най-широк.“, заключава Съдът. За да се обоснове изключение от принципа за прозрачност, Съветът следва да покаже, че разкриването на документите би подкопало сериозно законодателния процес по специфичен и ефективен начин, а не хипотетично.

 

Съдебното решение е поредната победа на Емилио де Капитани, бивш ръководител на Секретариата на Комисията LIBE (Civil Liberties, Justice and Home Affairs – Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи), на Европейския парламент.

 

Правителствата на Белгия, Холандия, Финландия и Швеция официално подкрепиха делото в съда. Документът, поискан от де Капитани, се отнася до   Директива 2013/34, която включва задължения за мултинационалните компании да разкриват колко данъци плащат и в коя страна.

 

Текстът на съобщението на медиите: https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2023-01/cp230015en.pdf 

 

* * *


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ОМБУДСМАН ИСКА ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕТИЧНИТЕ ПРАВИЛА, СВЪРЗАНИ С ЕВРОПЕЙСКИЯ ОТБРАНИТЕЛЕН ФОНД

 

Европейският омбудсман Емили О’Райли  поиска от Европейската комисия информация за това как тя гарантира, че експертите, оценяващи предложените проекти по Европейския фонд за отбрана (ЕФО), нямат конфликт на интереси.
Тези експерти оценяват проекти, предназначени за разработване на отбранителни технологии и оборудване, и техният принос помага на Комисията да реши кой да получи пари от фонда. Фондът е създаден през януари 2021 г. и има бюджет от около 8 милиарда евро до 2027 г., когато е краят на текущия бюджетен период.

 

Противно на общата практика за оценка на получените предложения за финансиране със средства от ЕС, Комисията не е длъжна да публикува списъка на експертите, с които възнамерява да се консултира. Не се оповестяват и резултатите от етичната оценка на предложенията за проекти по Фонда за отбрана.

 

Отбелязвайки, че липсва важен елемент на обществен контрол, омбудсманът поиска от Комисията да обясни какви мерки е въвела, за да гарантира, че използването на външни експерти не води до риск от конфликт на интереси. Омбудсманът също така е поставила въпроса, какъв етичен кодекс ще се прилага за експертите, които идват от публичния и частния сектор, както и от академичните среди и изследователски институти.  

 

Европейската комисия е поканена да отговори на омбудсмана в срок до 31 март 2023 г.

 

Източник: Европейски омбудсман

 

* * *


МАЛТА: АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД РЕШИ, ЧЕ ВСИЧКИ ГРАЖДАНИ ИМАТ ПРАВО ДА ПОДАВАТ ЗАЯВЛЕНИЯ ЗА ИНФРОМАЦИЯ

 

Апелативният съд на Малта постанови решение, според което отказът на публична институция в Малта да регистрира заявление за достъп до информация, подадено от немалтийски гражданин нарушава правата на гражданите на ЕС.


През август 2019 г. италиански гражданин, работещ в Access Info Europe, е поискал от Министерството на вътрешните работи и националната сигурност на Малта получи данни, свързани с връщането на мигранти. Министерството отказало да регистрира  заявлението. Аргументът е,  че „отговарящо на условията лице“ съгласно Закона за свобода на информацията на Малта от 2008 г. трябва да бъде или малтийски гражданин, или гражданин на държава-членка на Европейския съюз, който е пребивавал в Малта поне 5 години.

 

С помощта на малтийска адвокатска кантора  заявителят е обжалвал отказа с аргумента, че изискванията за пребиваване и гражданство противоречат на международните стандарти и европейското право, представляват дискриминация и нарушават конституционното задължение на Малта да защитава правото на свобода на изразяване и информация.

 

През март 2022 г. Апелативният трибунал за информация и защита на данните на Малта e отсъдил в полза на  жалбоподателя, но Министерството обжалвало.

 

В решението си, с което потвърждава, че е допуснато нарушение, Апелативният съд отбелязва, че стриктното тълкуване на закона от министерството води до извод, че е практически невъзможно  който и да било, който не живее в Малта, да подаде заявление. Това тълкуване е дискриминационно и пряко засяга не само правото на свобода на информацията, но и свободното придвижване на гражданите на ЕС.

 

Във връзка със съдебното решение изпълнителният директор на Access Info Europe Хелън Дарбишър казва:
„Тази победа установява важен принцип за правото на всеки да иска информация без дискриминация и ще подпомогне транснационалните разследвания на журналисти и гражданското общество в цяла Европа.“

 

Източник: Access Info Europe

© 2023 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.