Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Казарска

250 години свобода на информация в Швеция. През 2016 се навършват 250 години от правното регламентиране на свободата на информация и свободата на преса в Швеция, което е и първият такъв закон в света. През 1766 шведският парламент  приема Указ на Негово Величество, свързан със свободата на писане и свободата на пресата (His Majesty’s Gracious Ordinance Relating to Freedom of Writing and of the Press) и така отменя цензурата на книги и вестници и задължава властите да предоставят публичен достъп до всички официални документи. По този повод Националната библиотека на Швеция създава Frittord250.se – специална интернет страница за споделяне на информация за всичко, отнасящо се до честването на 250- годишнината от закона; за събиране и съхраняване на документи и ресурси, посветен и на юбилея.

Източник: FOIAnet

 

Правилата за достъп до информация в Европейския съюз следва да се актуализират. Политиките на Европейския съюз относно достъпа до документи са „сериозно остарели“ според доклад на Отдела по граждански права и конституционни въпроси по искане на Комисията по петициите към Европейския парламент. Съдът на ЕС трябва да бъде насърчаван да улеснява активния достъп до неговите собствени документи. Авторите на доклада посочват, че в момента балансът между прозрачността и защитата на данни е насочен повече към защитата на данни и пренебрегва факта, че прозрачността и откритостта също са основни права, особено в случаи, когато разкриването не вреди на личната неприкосновеност. Поставя се въпросът дали Европейската Централна Банка трябва да продължава да е изключена от разпоредбите на Регламента за достъп с оглед на това, че политиките, които прави и задачите, които има, се разширяват правно и практически от 2008 насам. 

Източник: Freedominfo.org

 

Публичен достъп до документи на Съвета на ЕС: Доклад 2015. На 24 юни 2016 Съветът на Европейския съюз (Съветът) одобри доклада за 2015 относно изпълнението на Регламент 1049/2001 за публичен достъп до документи. През 2015 Съветът е получил 2784 първоначални заявления и 24 потвърдителни заявления, изискващи анализ на 12 102 документа. На първоначалния етап пълен достъп е даден до 9 277 документа и частичен достъп – до 1094 документа. Отказан е достъп до 1073 документа. На първоначалния етап документи са отказвани основно с цел защита на процеса на взимане на решения в Съвета (587 пъти, 45 %). При 28 % от случаите (362 пъти), документи са отказани поради съчетаването на няколко изключения от достъпа. Защита на личните данни е най-често използваното изключение за обосноваване на частичен достъп (317 пъти, 29%).

Генералният секретариат на Съвета е обработвал първоначалните заявления средно за 16 работни дни, а за обработка на потвърдителните заявления са били необходими средно 29 работни дни. 

Източник: Съвет на ЕС (Council of the European Union)

 

Отворени данни: Германия. На 13 юни 2016 на платформата на Европейската комисия – Joinup – е публикуван немският стандарт за правителствени отворени данни. Това е стандартизация на използвани метаданни за изследване и намиране на група данни сред 11 000 общини, 16 лендера и няколко портала на федерално ниво. JOINUP е платформа за споделяне на опит между специалистите по електронно управление в европейските публични администрации. Създадена е от Европейската комисия.  

 

Емили ОРайли: „Всяка клинична информация, ценна за лекари, пациенти и изследователи, трябва да бъде разкрита в интерес на обществото“. Европейският омбудсман Емили О`Райли приветства повишената прозрачност при клиничното тестване на Хумира (Humira), едно от най-продаваните лекарства в света, в резултат на докладите от клинично му изследване. Произвеждан от фармацевтичната компания AbbVie, Хумира е антивъзпалителен медикамент, използван за лечение на болестта Крон, ревматоиден артрит, псориазис и др. В същото време омбудсманът изразява тревога, че някои части от докладите за клиничните тестове не са оповестени от Европейската агенция по лекарства (European Medicines Agency - EMA), заради търговски интерес. О`Райли настоява EMA да преосмисли мнението си и подчертава, че трябва да се спазва принципа, че общественото здраве е по-важно от защитата на търговския интерес. Определена информация за текущо производство на лекарство може основателно да се отказва временно, смята омбудсманът, като добавя, че цялата информация за клинични тестове (без личните данни на пациенти) трябва задължително да се предоставя. След като Регламентът за клиничните изпитвания започне да функционира, EMA ще играе още по-важна роля за гарантиране прозрачността на клиничните проучвания, проведени в рамките на ЕС.

Източник: Европейски омбудсман

 

САЩ: Законът за свобода на информация навърши 50 години. На 4 юли преди 50 години в САЩ е гласуван Законът за свобода на информация, въпреки опозицията на президента Джонсън. Преди гласуването през 1966, няколко години в Конгреса на САЩ има дебати за необходимостта от този закон. Американският закон влиза в сила през 1967. Подробности за историята на приемане му четете тук.

През 1974 в резултат на скандала Уотъргейт и няколко съдебни решения, Конгресът опитва да измени Закона за свобода на информация. Преговорите между Конгреса и администрацията на президента Форд се провалят и Конгресът приема значителни изменения в закона. Администрацията на Форд в лицето на Доналд Ръмсфелд, началник на кабинета, и Ричард Чейни се опасява от изтичане на информация, а юристите на президента излизат с аргументи, че промените са противоконституционни. Президентът Форд налага вето на измененията и Конгресът бързо гласува отмяна на ветотоСледват изменения и допълнения на Закона за свобода на информация през  1976, 1986, 1996, 2002 и 2007. По този повод на 13 юни Архив „Национална сигурност“ публикува 50 от най-значимите истории, станали възможни благодарение на закона през последната година. Разнообразните новини от първите страници на вестниците показват как законът може да се прилага за защита правата на човека, отчетността на управлението и дори, за да знаем с какво се храним. (Следващият брой на информационния бюлетин на ПДИ ще бъде посветен на американския закон.)

Източник: National Security Archive

 

ИТ секторът трябва да защитава и насърчава свободното изразяване. Дейвид Кайе, специален докладчик към ООН за свобода на словото, призовава сектора по информационни и комуникационни технологии да зачита правата на човека. Неговият доклад е обсъждан на 32-та Сесия на Съвета по правата на човека към ООН през юни 2016. Експертите от Article 19 изцяло подкрепят доклада на Кайе и подчертават, че интернет из основи е променил общуването и всекидневието на хората и разбирането на ролята и отговорностите на отделните действащи лица в интернет пространството е ключ към защитата на свободата на изразяването онлайн. Основните опасения за свободата на изразяване в онлайн пространството, които се посочват в доклада, са: ограничения по отношение съдържанието; технически стандарти; проследяване и дигитална сигурност; прозрачност; средства за правна защита.

Източник: Article 19

 

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.