Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ден на правото да знам

25 години Европейски омбудсман. През 1992 г. е подписан Договора от Маастрихт, с който се определя и създаването на Европейския омбудсман. През 1994 г. ЕП приема правилата за работа на новата институция. През 1995 г. ЕП избира първия европейски омбудсман – Якоб Сьодерман (Финландия). Вторият омбудсман е проф. Никофорос Диамандурос (Гърция, 2003-2013). През 1996 г. е създадена Мрежата на европейските омбудсмани, в която участват 95 национални и регионални омбудсмани от 36 държави. През 2013 г. Емили О`Райли (Ирландия) е избрана за трети омбудсман, а през 2019 г. е преизбрана за нов петгодишен мандат.   За изминалите 25 години Европейският омбудсман е разгледал над 57 000 жалби и е започнал над 7300 разследвания. 

Kaкво прави европейският омбудсман?
- Отговаря за зачитането на  основните и процесуални права;
- Следи за отчетност и обществено участие в процеса на взимане на решения;
- Разрешава проблеми с обществени поръчки и европейско финансиране;
- Отговаря за прозрачността, публичния достъп до информация и документи.

Годишнината беше отбелязана на 26 октомври с онлайн конференция и специална интернет страница.


С пари на ЕС се пропагандира отричането на Холокоста. Фондове на Европейския парламент са използвани за насърчаване на отричащите Холокоста в серия бюлетини, публикувани от немски неонацист, затворен заради престъпление от омраза. През 2018 г. W + B Medien Nordland Verlag, малка фирма за поръчки по пощата, управлявана от неонацисткия активист Торстен Хайзе, е получила около 35 000 евро от Европейския парламент. Списъкът с престъпления на Хайзе включва опит за убийство на ливански бежанец, появяване в униформа на Мемориалния марш за Рудолф Хес (заместник на Адолф Хитлер), разпространение на компактдискове за подбуждане на омраза към малцинствата и насилствени нападения. Парите са били дадени на Хайзе от Удо Войгт (евродепутат, представител на Националдемократическата партия на Германия). 

Euobserver получава шестте бюлетина, публикувани от Хайзе чрез заявление за достъп до информация. Искането е отправено, след като служител на Европейския парламент, отговарящ за т. нар. „независими“ евродепутати, отказва да разкрие как са изразходвани парите и от кого. Бюлетинът е озаглавен „Нация в Европа“ и е написан предимно от възхваляващи нацисткия режим и отричащи Холокоста, заедно с кратки отзиви на Войгт. Някои от авторите придружават Войгт като „журналисти“ по време на неговите парламентарни посещения в Азербайджан, Ливан, Румъния, Сърбия и Сирия. Предоставянето на пари на Хайзе е нарушение на правилата на ЕП. В условията за предоставяне на финансова помощ от ЕП се подчертава, че те не могат да се използват за кампании или финансиране на политически партии на национално ниво. 

Източник: EUobserver

 

Ден на правото да знам

ЕСПЧ не трябва да разрешава неограничен достъп до данните от комуникацията. Неправителствените организации Article 19, Electronic Frontier Foundation (EFF) и Privacy International са внесли становище amicus curiae (third party intervention) в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по случая Пиетржак срещу Полша (PIETRZAK v. Poland). Случаят се отнася до съвместимостта на полската правна рамка, регулираща наблюдението с Член 8 от Европейската конвенция за правата на човека. В становището Article 19 твърди, че метаданните (име на файл, дата на създаване, ключови думи и т.н.) от комуникациите засягат личния живот също толкова сериозно, както и съдържанието на комуникациите и затова трябва да имат същото ниво на защита. 

Освен това в съвместното становище се отделя внимание на:

- Директния и неограничен достъп до данните от комуникациите като сериозна намеса в правото на лична неприкосновеност; 
- Необходимите минимални и допълнителни предпазни мерки за осигуряване на съответствие с изискванията на член 8, включително уведомяване и съдебно разрешение;
- Влиянието на тайното наблюдение върху дейността на организациите на гражданското общество;
- Статус на жертвата. 

В редица европейски държави, законите за събиране на данни и достъп до данните от комуникациите са предмет на злоупотреба. Затова трите неправителствени организации призовават ЕСПЧ да постанови, че когато правителствата се намесват в неприкосновеността на личния живот, трябва да се въведат следните предпазни мерки:

- Събирането на лични данни или други мерки за наблюдение, които се намесват в личния живот трябва да се основават на сериозни подозрения, че даденото лице може да планира, извърши или е извършило престъпление; 
- Тайното наблюдение и проследяване, включително събирането на и достъп до метаданни, трябва да бъде разпоредено от съда;
- Мерките за наблюдение трябва да бъдат обект на независим и ефективен контрол; 
- Лицата, които са обект на тайно наблюдение, трябва винаги да бъдат информирани.

Пълния текст на amicus curiae четете ТУК

Източник: Article 19


Ден на правото да знам

Свобода на изразяване – световен доклад за 2019/2020. Докладът за глобалната свобода на изразяване (Global Expression Report – GxR) е най-изчерпателният доклад на Article 19, основаващ се на данни, които проследяват свободата на изразяване по цял свят. Разгледани са 25 показателя в 161 държави, за да се получи обща оценка за свобода на изразяване за всяка държава по скала от 1 до 100. Въз основа на резултата, държавите са разпределени в 5 категории: в криза – от 0 до 19; силно ограничени – от 20 до 39; ограничени – от 40 до 59; слабо ограничени – от 60 до 79; отворени – от 80 до 100.

Според данните на GxR в момента нивото на свобода на изразяване е най-ниско – 20 точки от възможни 100. Половината от населението на земята живее в държави, където свободата на словото е в криза.

Държавите, които са на дъното в рейтинга на свобода на изразяването, са Северна Корея, Еритрея, Туркменистан, Сирия, Бахрейн, Китай, Саудитска Арабия, Екваториална Гвинея, Таджикистан и Йемен. Държавите, в които няма пречки пред свободата на изразяване и са в челната десетица, са Дания, Швейцария, Норвегия, Канада, Швеция, Финландия, Белгия, Естония, Германия, Латвия. 

Без свободата да говорим, без правото да знаем, ние не бихме могли да изискваме основни права като чист въздух, вода и храна, честни и справедливи условия на труд, адекватен жизнеен стандарт, свобода да обичаш, най-висок възможен стандарт на здраве. Докладът на английски е достъпен ТУК.

Източник: Article 19 


Липсващи гласове/Missing Voices - кампания на ARTICLE 19. Случвало ли ви се е да свалена ваша публикация в социалните медии или да ви е прекратен акаунт в социалната мрежа без да разберете защо? Фейсбук, Туитър, YouTube имат огромно влияние върху възможността да упражняваме нашите човешки права онлайн чрез приложения, които определят какво може и не може да се споделя на техните платформи. Тези правила обаче, често са неясни и твърде широки и тяхното прилагане е непоследователно и необективно. Социалните медии все още не са склонни да ни казват как и защо премахват съдържание и колко често стават грешки. Докладите за прозрачност предлагат малко разбиране за мащаба на проблема, предотвратявайки анализ от страна на гражданското общество и изследователите за това колко компании ограничават правата ни.

ARTICLE 19 започват кампания Missing Voices, чиято цел е да събира свидетелства от хора, чието съдържание и акаунти са били незаконно свалени от платформите на социалните медии. Така екипът на ARTICLE 19 ще се  опита да се противопостави на ограниченията на правата онлайн и да разбере повече как модерацията на съдържанието засяга човешките права на потребителите. И се надява да накара компании, правителства и регулаторни органи да разберат колко е сериозен проблемът. 

Какво показват фактите към момента? Около 50% от населението на света използва социалните медии. Социалните медии ограничават свободата на словото след искания от страна на правителствата. 74% от исканията за премахване на съдържание от Туитър за периода юли-декември 2018 г. са дошли от Русия и Турция. Скорошно проучване показва, че политиката на YouTube е дискриминационна спрямо палестинците.

Източник: ARTICLE 19

© 2020 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.