Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

Европейският омбудсман призова за повече прозрачност на тристранните срещи. На 12 юли 2016 европейският омбудсман Емили О`Райли призова Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия да повишат прозрачността при законотворчеството в Европейския съюз като публикуват ключови документи, свързани с неофициалните преговори между трите институции, известни като „трилог“. Тези документи включват датите на провеждане на трилога и обобщение на дневния ред; позициите на двата съзаконодателя относно предложението на Комисията; и имената на взимащите решение, участвали в тристранните срещи. Документите, които проследяват основните етапи на процеса трябва да бъдат публикувани възможно най-скоро след края на преговорите.

О`Райли заяви: „Европейските институции полагат усилия да повишат прозрачността като цяло в своята работа. Тристранните срещи са важен инструмент за постигане на съгласие между демократично избраните законодатели на Парламента и Съвета, заедно с Комисията. Те са ефективни, позволявайки при 85% от законите да се постигне съгласие на ранен етап. Трябват обаче усилия и време, за да се открие кога се е провел трилогът, какво е дискутирано и от кого. Моето разследване се отнася до правилния баланс между публичния интерес от прозрачността и публичния интерес от ефективния и ефикасен законодателен процес. Достъпността на тази информация дава възможност на гражданите да търсят отчет от своите представители и ефективно да се включат в законодателния процес. Моите предложения позволяват законодателите да имат политическа независимост, която е необходима, за да преговарят, обсъждат и да постигат съгласие“.

През май 2015 омбудсманът започна разследване доколко е прозрачен трилогът. В процеса на разследването са получени мнения по въпроса от трите институции и са проверени документите от тристранните срещи на два скорошни закона на Европейския съюз: Директива за ипотечни кредити и Регламент за клинични тестове. По време на обществената консултация омбудсманът получава отговори от 5 национални парламента; 2 от евродепутати; 10 от неправителствени организации и 7 от бизнес асоциации. Омбудсманът иска до 15 декември 2016 институциите да я информират какви действия са предприели във връзка с нейното предложение за повече прозрачност на трилога.

Източник: Европейски омбудсман  

 

Измерване на Цел 16 от Целите за устойчиво развитие. На 25 септември 2015 Общото събрание на ООН прие Програма за устойчиво развитие 2030, която включва 17 цели. ООН изрично посочва като приоритет гарантирането на достъп до информация в цел 16. На 14 юли 2016 в централата на ООН в Ню Йорк по време на политически форум на високо равнище бе представена SDG16 Data Initiative. Инициативата събира съществуващите глобални данни, които помагат да се проследи прогреса при постигането на цел 16 в 194 държави. Изброени са показатели за измерване на всяка подцел. SDG16 Data Initiative е съвместно усилие на 14 независими международни организации, работещи за каузата на мира, справедливостта и отчетните институции. 

Специален индикатор (16.10.2) отчита броя на страните, които приемат и прилагат конституционни, законови и/или политически гаранции за обществен достъп до информация. Той проследява три важни компонента, свързани с достъпа до информация: има ли дадена държава гаранции за обществен достъп до информация; до каква степен те отразяват международните стандарти; реални механизми за прилагането на място на тези гаранции. 

Неправителствената организация Article 19 вече направи първоначална оценка на компонентите на индикатор 16.10.2. Въз основа на това е създадена инфографика с обобщение на данните.  

Източник: Freedominfo.org

 

Повече прозрачност и правила, регулиращи лобизма в Мадрид. На 27 юли градският съвет на Мадрид одобри едни от най-прогресивните регионални правила за прозрачност в Европа, включващи задължение за активно публикуване, право да се подават заявления за достъп до информация, включително анонимни заявления и строги лобистки правила, които изискват регистриране на лобистите преди да се срещнат с държавните служители. Наредбата за прозрачност в Мадрид (Madrid Transparency Ordinance) изисква избраните депутати да публикуват своите дневници и данъчна информация. Всички подаръци над 50 евро трябва да бъдат декларирани. Мадрид е първият град в Испания, който ще има регистър на лобистите.

Източник: Access Info Europe

 

Албанските институции не издържаха теста за прозрачност. Според проучване на неправителствената организация Mjaft (Достатъчно) едва 42% от публичните институции изпълняват задължението да предоставят обществена информация при поискване. Mjaft е изпратила 230 заявления за информация, 80 до централни институции, 137 до институции на местната власт и 13 до публични университети и съдебната власт. Участниците в проучването искат да получат информация за проектозакони, бюджетните процедури на институциите и критериите за набиране на персонал. Едва 80 отговора съдържат исканата информация. Специална критика се отправя към общините в Албания. От 61 общини 30 имат назначен служител за достъп до информация – това е задължение в закона, приет през 2014.

Източник: Balkan Insight

 

Пет съвета за по-добро заявление за достъп до информация. По повод 50-годишнината от приемането на Закона за свобода на информация в САЩ, бюлетинът MuckRock публикува полезни съвети как гражданите да подават заявления за достъп до информация. Ето препоръките.

  1. Не се страхувайте – правителството е отговорно за въоръжаването на полицията, одитирането на данъците, възпитанието на децата ви. Това не трябва да ви възпира да задавате въпроси. Всъщност трябва да правите точно това – да питате. Така правителството се държи отговорно.
  2. Бъдете недвусмислени – уверете се, че запитването е оформено като документ, за да не бъде отхвърлено още в началото. Най-добре е, ако знаете името на търсения от вас документ или, ако имате някаква друга допълнителна информация.
  3. Запознайте се с щатския закон – най-лесният начин е да знаете какво да очаквате от дадена агенция и да сте запознати със закона, който регулира нейната дейност. 
  4. Бъдете готови да представите доказателство за смърт – по правило документи от разследвания, военни файлове и други подобни документи са достъпни само след смъртта на лицето, за което се отнасят. Затова е най-добре да се осигури некролог или друго доказателство за смърт, освен ако не става дума за добре известна личност.
  5. Проследявайте движението на заявлението и изисквайте входящи номера на документите.

Източник: бюлетин MuckRock

 

Долната камара на мароканския парламент одобри Закон за достъп до информация. На 20 юли 2016 CEMDI (Център за право на достъп до информация) публикува новината, че долната камара на парламента е одобрила Закон за достъп до информация. Законодателната процедура на Мароко изисква законът да се внесе в Горната камара, но според Конституцията в случай на разногласие между двете камари, долната е с надделяващ глас при гласуването. 

Източник: Freedominfo.org

 

Сенатът на Кения одобри проектозакона за свобода на информация. Конституцията на Кения, приета преди 6 години, предвижда приемане на Закон за достъп до информация. В средата на юли 2016 сенатът одобри проектозакона с някои промени. Една от промените предвижда публичните институции да предоставят информация експедитивно и на разумна цена.

Предстои Националното събрание на Кения да гласува окончателния текст на закона.

Източник: Daily Nation

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.